Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Martix » Wed Apr 22, 2020 7:58 pm

Йес, определено трябва да приоритизирам Хоб в дългата опашка от книги за четене. Не съм чел толкова добра история в псевдо medieval свят от Игра на тронове досега. Убедителни герои, реалистичен свят, майсторски сглобена история - всичко е налично. Дори беше написана в старинен стил, без това да спъва четенето, обратното, обогатяваше света. Пълен кеф.
Чак ми е трудно да изнамеря кусури, но ще се опитам.
В първата част няма много слаби моменти. Може би willfull игнорирането на забежките на принцесата ми се сториха малко пресилени. Особено в такъв сетинг, където жените са с доста ограничени права, беше малко натягащо suspence-а of disbelief, че не би имало повече приказки зад гърба й, и като цяло обществен натиск, който да принуди родителите й да действат. Ако тя беше малко по-хитра би било друго, но тя не беше изобщо. Едва ли не парадираше, за всеки, който живее близо до нея (което са има няма сто човека) би било ясно от месеци точно кой е бащата на детето (единствения мъж, с който тя си общува гукайки и прекарват много време заедно). За Фелисити това е ясно, но и за другите би било на 99% сигурно предвид как се държеше принцесата.
А онази фраза за лъжите към обичните ни хора, всъщност беше литературен пълнеж от страна на Хоб, но не беше чак толкова prescient или хитра, колкото изглежда. Принцесата беше фъкната със или без тази лъжа, дори без нея би била в още по-лошо положение. If anything, можеше да се спестят всичките драми от втората половина на новелата, ако още по това време Canny беше обявен за престолонаследник, но самата принцеса нямаше да облажи от ситуацията, освен ако не се откаже от всякакви политически амбиции.

Във втората част нещата придобихо доста по-приказни окраски, и съответно се четеше повече като легенда (с присъщите на това магически пасващи си елементи на историята и бегло охарактеризирани герои). Това не й направи услуга (освен че позволи мега якия финал). Първо, героите бяха далеч по-трудни за емпатиране. На Canny беше дадено прекалено малко екранно време и съответно действията му си останаха развити на ниво Palpatine power grab и не успя да ми стане симпатичен. Пъстрия Принц също беше твърде еднообразен, в другата крайност - fair young lad във фентъзи сетинг, който по цял ден се усмихва на принцеси, честен, е, учи здраво, и танцува качествено.
Най-големи проблеми имам с края на втората част. Там принцът почна да прави глупости, които ако наистина беше учил, така както Фелисити ни каза, би трябвало да може лесно да ги избегне. Разходката му си беше доста глупаво събитие, което на всичкото отгоре приключи с удобното разболяване на Redbird, което имаше за цел да му даде plausible deniability, защо аджеба не каза нещо по-рано, като е толкова фен на истината и фактите.
И изобщо, финалния конфликт беше малко нагласен, и то не само от Canny, но и от Хоб. Лейдито, в която се влюбиха двамата, се държеше най-вече като агент на вражеска страна. Освен, че е tomboy за нея не разбрахме нищо, а две изречения по-късно, вече се държеше като майстор манипулаторка, видите ли щото двамата й родители я тласкали в различни посоки. Това, и факта че не и беше даден глас, ме кара да си мисля, че е набързо скалъпен plot device, за да ескалира конфликта между принцовете.

Прочутия финал пък ми хареса много, като елегантен край на историята, но не толкова много в контекста на хвърляне на светлина към по принцип обгърнати в празни дрънканици и бардски песни събития. Прекалено чистичък се получи, е какво искам да кажа. По-скоро би ми харесало ако се беше разпространила песента на Redbird, описваща белега на новороденото, а пък Фелисити да беше казала в нейния свитък, че няма такова нещо, и детето си е било на Canny. Прекалено удобно се нагласиха всички събития (най-вече във връзка с Лейдито и как си смени мнението само за една вечер, колкото да позволи този финал), за да ни набият поуката. В реалния свят не се получават такива bittersweet happy-end-ове.

Та това са ми оплакванията, може да се изпише десет пъти по толкова за яките неща в новелата, ама вече сте ги описали повечето, няма нужда да се повтаряме.
9.5/10
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Killua » Wed Apr 22, 2020 9:09 pm

защо аджеба не каза нещо по-рано, като е толкова фен на истината и фактите.
И изобщо, финалния конфликт беше малко нагласен, и то не само от Canny, но и от Хоб. Лейдито, в която се влюбиха двамата, се държеше най-вече като агент на вражеска страна. Освен, че е tomboy за нея не разбрахме нищо, а две изречения по-късно, вече се държеше като майстор манипулаторка, видите ли щото двамата й родители я тласкали в различни посоки
Не каза по-рано, според мен, не само заради състоянието си, да може да се вдигне на крака (което спокойно наистина би могло да се тълкува като удобно за Хоб) и да си съчини песента, а защото е човек на Петнистия принц и всички го знаят това и дори да разкаже, е един свидетел срещу 5 и никой няма да му повярва, освен супер оредялата и изгубила сила агитка на принца. Той използва най-добрия момент за песента си, как иначе да сподели истината пред възможно най-много хора? То и затова целият потаен подход със свитъците, разделянето им, слагането им така че да бъдат открити след много време етц. Но виж, защо Кани не го спря още на частта с "принцът се разхождаше в градината", не ми е ясно и на мен :Д

Много ми е интересна и на мен ябълката на раздора, да. Имаше много недоизказани неща за нея, включително какво са си казали с Петнистия принц по време на танца и защо тя така посърна. Да не би вече да е била бременна от него? Или пък е забременяла, когато избяга от мъжа си и потърси закрилата на Чарджър?
На мен всичко това, особено сцената, в която тя драматично се върна при мъжа си, ми седеше малко като план на нея и Кани да прецакат принца от самото начало (т.е. ако приемем, че Кани всъщност е организирал убийството на момиченцето, което не е невъзможно).
А може и просто да си е била фурнаджийска лопата, разбира се... Но просто много много неща ми останаха на мен поне покрити и неизяснени във втората част. Може би на втори прочит да се уловят някакви неща, дето да са били трудни за долавяне на първо четене.

Тези неясноти цялостно ми харесват бтв, много е отворено за различни интерпретации и действително се чете като историческа хроника - има някакви събития, но мотивите зад действията до голяма степен остават неясни и подлежат на тълкуване според тълкуващия :) И човек го мисли и след като е прочел и има може би желанието да препрочете разни потенциално разкриващи изречения и абзаци.
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Martix » Wed Apr 22, 2020 9:24 pm

Това вече е въпрос на лично тълкувание, но и на мен ми се струва най-вероятна версията, в която Кани и Лейдито са организирали бунта (без убийството на момиченцето, това е напълно възможно да се случи и без mastermind и да е използвано от тях). Прекалено удобно се вкюбиха и двамата почти едновременно в дамата. Не си спомням дали беше описано точно в новелата в какъв ред се случват нещата, но ми се струва логично Кани нарочно да е почнал да я обгражда като е разбрал, че Петнистия е влюбен в нея, а след това като са се харесали да са измислили плана. Това малко си противоречи с implication-а в новелата, че тя не е знаела какво прави мъжът й, но ролята й е прекалено ключова и действа прекалено точно, за да е манипулирана от Кени, може би подведена?
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Matrim » Wed Apr 22, 2020 9:53 pm

Много се радвам, че хората, на които това е първият досег с книгите на Хоб са харесали новелата. Това ме изненадва леко, но приятно.
А онази фраза за лъжите към обичните ни хора, всъщност беше литературен пълнеж от страна на Хоб, но не беше чак толкова prescient или хитра, колкото изглежда. Принцесата беше фъкната със или без тази лъжа, дори без нея би била в още по-лошо положение.
Не съм съгласен, лъжата доведе до кавгата с любовника й, която пък доведе до трудното раждане и смъртта на принцесата. Вече колко е реалистично стресът да доведе до такъв резултат е отделен въпрос, но импликацията за мен беше очевидна.
В първата част няма много слаби моменти. Може би willfull игнорирането на забежките на принцесата ми се сториха малко пресилени. Особено в такъв сетинг, където жените са с доста ограничени права, беше малко натягащо suspence-а of disbelief, че не би имало повече приказки зад гърба й, и като цяло обществен натиск, който да принуди родителите й да действат. Ако тя беше малко по-хитра би било друго, но тя не беше изобщо.
И мен ме учуди това, както и фактът, че Фелисити не беше винена от никой за това, че не е следяла господарката си достатъчно щателно.
Пъстрия Принц също беше твърде еднообразен, в другата крайност - fair young lad във фентъзи сетинг, който по цял ден се усмихва на принцеси, честен, е, учи здраво, и танцува качествено.
Принцът сгафи здраво като не наказа виновния за убийството на дъщерята на лорд не-знам си кой. Canny, че беше задник, беше, но пък и Charger не ставаше много за крал - ако приятелят му беше убил виновника за убийството на коня му, поведението на краля щеше да е по-разбираемо, но някакво дете вече е съвсем друга работа. И да, възможно е и пичът да не е бил виновен, но Charger остави у хората впечатлението, че е виновен, но той няма да го наказва:
King Charger roared back that Lord Canny spoke of things he could never comprehend, any more than he could comprehend the pain and horror that his cowardly minion Lord Curl of Blackearth had dealt when he slew the piebald horses and thus brought his own grief upon himself.
ll there gathered heard King Charger’s rash words of accusation, and it seemed to many – even to Redbird Truthsinger – that the king had said he saw justice in Curl’s little daughter dying to pay for the lives of a dozen horses.
И аз много не зацепих защо лейди Wiffen действаше като героиня от венецуелска сапунка, която не може да реши дали харесва повече Диего или Фернандо. :)
Много ми е интересна и на мен ябълката на раздора, да. Имаше много недоизказани неща за нея, включително какво са си казали с Петнистия принц по време на танца и защо тя така посърна. Да не би вече да е била бременна от него?
Най-вероятно отговорът е да:
By that afternoon, not only Charger’s hasty words had spread to all of Buckkeep Castle and town, but many a wagging tongue added that Lady Wiffen had not just the king’s protection but also the favour of his bedchamber. This they said, even though Charger had not been alone for a moment after the uproar upon the stairs, and Redbird could vouch for the truth of that.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 6263
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Demandred » Thu Apr 23, 2020 2:55 pm

Май само аз не съм останал възхитен от новелата, като гледам. Хоб е страхотен автор, и тук си личи таланта ѝ както винаги, но избраният начин за разказване хич не ми е по вкуса. Не е там силата ѝ за мен. Особено втората половина е прекалено отдалечено разказана, като преразказ от втора и трета ръка и псевдоисторическа хроника, метод, който винаги ми идва твърде суховат, освен ако няма нещо по-интересно и задълбочено като unreliable narrator похвати.

Другият основен проблем за мен е, че целият сюжет се базира на тотално нереалистично поведение на главните герои. Абсолютен абсурд е в общество, където девствеността преди брака е изключително важна, да бъде допуснато принцесата наследник на трона всеки ден в продължение на месеци да излиза на разходки из горите придружавана единствено от мъж от простолюдието и една прислужничка за chaperon. Особено отчитайки, че принцесата е прословута със своята упоритост и своенравие и че прислужничката ѝ дължи всичко и лесно може да бъде убедена да скрие евентуални забежки. Не по-малко абсурдно е, че тази прислужничка не само беше наказана по никакъв начин след като стана ясно, че тотално се е провалила при си задълженията си на chaperon и това доведе до смъртта на съпругата и дъщерята на краля, но ѝ дадоха да отглежда сина на Caution и остана в кралското домакинство десетилетия след това.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by трубадур » Thu Apr 23, 2020 8:01 pm

Аз останах с впечатлението, че девствеността е била тачена много навремето, а не че в тоя период много се държи на нея. Добре е да я има, но ако дадена мацка е шаврантия положението може да се натъкми. Плюс че и не спря да се среща доста дълго с ухажори, но наистина последните месеци преди да забременее почти нямаше други влечения, освен ездата, та да... да не вържеш 2 и 2 е смешно.

Инак как главната мина няколко пъти между капките малко го изкупува с всичкото страдание дето отнесе, но пак си е връзване на гащите заради сюжета

User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2932
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Dr. Horrible » Fri Apr 24, 2020 4:19 pm

Хора, много ме радвате!
Много ми харесва колко дъъъълги постове пишете, посветени на анализи и обсъждане на Робин Хоб! :heart:

Да се включа по някои от обсъжданите въпроси:
Лично аз нямах проблем с това, че героинята не е пряк свидетел на събитията във втората част. Както писахте тук - така е точно като историческа хроника. Това е нещо, което ме привлича в историята - знаем основните събития и основните действия и избори на дадена личност, но никога не можем да бъдем сигурни за мотивите за тях. Какво се е случило с принцовете в Тауър? Дали Катрин Арагонска действително е била непорочна , когато се е омъжила за Хенри VIII - брат на починалия ѝ съпруг, с когото е живяла само няколко месеца и който, по нейни думи, не е изпълнил съпружеските си задължения? Защо Елизабет I никога не се е омъжила, имала ли е любовници, или действително е умряла девица? Толкова много въпроси и има професори историци на различни позиции - на мен винаги ми е било интересно да изчета възможно най-много информация и да си допълня историята в главата си, според моята интерпретация. И се радвам, че Робин Хоб ми даде този шанс - в конкретния случай не го разглеждам като писателска немърливост, а точно обратното - като много висш пилотаж. Харесваше ми мистерията, харесваше ми как всичко е предадено пред погледа на една идея по-далечен наблюдател.

За това с коя трилогия е по-добре да се започне - преобладаващото мнение тук е Корабите, но аз май не го споделям напълно. Да, самият аз започнах с Корабите, те ми харесаха невероятно много и ме направиха доживотен фен на Робин Хоб. Но все пак, ако можех да върна времето назад, щях да избера да започна с първата трилогия за придворния убиец. Просто макар двете трилогии да са напълно независими и да могат да се четат свободно, има един елемент, който го има и в двете. И аз щях да се радвам, ако при първото си четене бях проследил развитието му хармонично, защото за мен има надграждане. И после малко се обърквах, като четях Фиц след Корабите и само се чудех за това нещо и тотално се насмитах.... Ако не познавате Робин Хоб и силата ѝ, можете да почнете с Корабите, за да се убедите колко е велика. Но ако ще прекарвате много време с нея, щото вече знаете каква магия е, ако имате дългосрочни намерения към литературата ѝ, почнете с първия Фиц :D

Впрочем тя има от 90-та разни повести, с награди и номинации, даже от името на Мегън Линдхолм. Едната е за нелегални извънземни или нещо такова :D Има ги по сборници, лесно се намират, може някой път по-натам пак да я предложа за клуба!
But goddamn,
you got me in love again

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Claymore » Mon Apr 27, 2020 4:49 pm

Разгеле да седна да разпиша. Много ми хареса избраната перспектива за разказване на действията на някой едновременно силно въвлечен и повлииян от тях, и периферен, каквито често са слугите в тия типове общества. Избраният стилизирано "архаичен" изказ по-скоро беше в полза на разказваческата гледна точка и търсения тон, особено като имам мегдан за сравнение с Liveship Traders трилогията, където free indirect speech-а звучи по коренно различен начин. Което само прави чест на Хоб. Реално май съм обратно на повечето мнения за втората част на повествованието поне откъм стил. Именно факта че е разграничено като обособена втора част и най-вече "истинен преразказ" по чужд шаблон на събитията според мен обяснява повечето от тези неща. Да, принца може би не се държа съвсем толкова умно колкото ни е казано и т.н.... но макар изпяното/написаното от Редбърд да е истина, това не значи че не звучи като легенда/песен. А в песните и легендите мотивациите на хората действат по съвсем различен начин. Там обаче ме издразни постоянно повтаряне на репликата за "истинопевците" и че щото нещо си не е истина, автентичните трубадури не биха го пяли. Малко като "death came swirling down" при Бакър ми дойдоха тия повторения. Нищо че им схващам идеята. Иначе като нечел Фиц нещата, нямам никаква идея какво е Умението (Skill), само догатнах че е телепатия някаква. Но светостроенето, порядките, the WIt и прочие бяха на място както си трябва. Харесаха ми детайлите от ежедневието на принцесата и антуража й, както й напълно casual подмятането, че Фелисити й а била първата сексуална партньорка, с цел да я подготви за брачния живот и да я пази от съблазън . Няма как да знаем дали е било реална практика, но е готин детайл. Иначе влюбването в Лостлер не беше достоверно... но то любовните истории, непоказани в близък план рядко са. Доста мрачно и трагично стана към края наистина, което всъщност ми хареса. Повечето други неща вече сте отбелязали, но много готина повест и ме надъха да чета Хоб, преди да се сетя че всичко е трилогии и нямам bandwidth в момента за такива работи. От друга страна, като уж вече е свършила с тоя сетинг за момента, стискам палци силно да изкара нещо ново и по възможност самостотятелно.

П.П. Има ли някакво особено значение за Фиц книгите името на сина на Уифен и Чарджър? Или просто ни се обръща така внимание, за да знаем че "пъстрата" жилка се е запазила?
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata

User avatar
aiva
Misting
Posts: 275
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by aiva » Wed Apr 29, 2020 9:23 am

Claymore wrote:
Mon Apr 27, 2020 4:49 pm
П.П. Има ли някакво особено значение за Фиц книгите името на сина на Уифен и Чарджър? Или просто ни се обръща така внимание, за да знаем че "пъстрата" жилка се е запазила?
Мисля, че второто. По времето на Фиц тази история се е случила доста назад във времето.

Иначе ако ти се чете още Хоб, но по-кратко, винаги можеш да пробваш разказите. Щом си чел корабите, има няколко разказа свързани с тази част на света, а Cat's Meat и Blue Boots са напълно самостоятелни истории в Шестте Херцогства.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 13 guests