Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by трубадур » Mon Apr 20, 2020 11:16 am

Не ми се чака, пляскам темата.

Хоб тука много добре ми дойде, защото показа как дразнещите ме похвати от предишните две драсканици се ползват правилно. Тя смени гледната точка, сложи ги нещата да са като лично мнение, опитващо се да е възможно най-вярно на истината, ама все пак - идва от човек, директно афектиран от събитията, и това позволява на текста да върви като приказка, където е по-позволено да казваш директно нещата. И пак, тя е достатъчно кадърна, че основно да описва действия, вместо вътрешните емоционални състояния на героите поради простата причина, че самата нараторка е наясно, че нямам как да е сигурна на 100 процента какви са те. И се ограничава до личните на разказвачката, бидейки под формата на дневник.

Това дава друго предимство, защото с много малко позволява на света да изглежда много по-жив. Фелисити (разказвачката) постоянно прави паралели с другите версии на историята, породени къде от слухове, къде от лична изгода. Винаги се връща до имената на действащите лица и доставя ситуациите като историческа хроника. И това събрано на едно ме накара да повярвам в нейния свят в пъти повече, отколкото предишните 2 новели, където вселената им ми биеше на кухо и като декор.

Нямам никаква идея какво е писала Хоб преди това, та за мен това е първи сблъсък с митологията й, герои, начин на писане и ала бала. Т.е. не идвам с предишно знание и след бърз чек в гуудрийдс разбрах, че това е важна легенда, споменавана в другите й книги, но тук реално феновете са получили уж по-надеждна версия.

И още един плюс за нея спрямо например On a Red Station, Drifting, тук положителни герои, че и симпатични, отсъстват. И въпреки няколкото бая смели наративни решения, просто щото да се случат нещата, като цяло подбудите за действия и самите действия са доста по-човешки и ме накараха, ако не да им съчувствам, то поне да разбирам наистина защо правят каквото правят.

А и мацката не се крепи на патерицата "ми то приказка, брат", където трябва дава повече информация, например какви са й похватите да манипулира принцесата. Не са много дълбоки, но и не остава нещата да висят във въздуха както други писатели биха направили само със загатване. "Аз израснах с нея и видиш ли тя ми вярва". Извоюването на това положение и как действа фелисити не са забутани извън кадър. Което винаги е бонус.

С други думи, Хоб доста ми допадна. Бая мрачна и депресираща история, върви с новия албум на My Dying Bride като стой та гледай и въобще не очаквах поне двете буци дето ми дойдоха в гърлото от нищото.

Ся некви проблеми: мацката пише красиво, спор няма, но понякога счупеният словоред сигурно й звучи много тежко и старинно в главата, ама дразни като му се обърне внимание. Въпреки това текстът се лее, позволява много бързо четене, а не е написан елементарно. Имената също не ми харесаха, не знам как е в другите й книги и ако става въпрос за легенди съществителни и прилагателни за имена вършат работа, все пак се свиква, но в началото беше смешно.

И другото е, че макар да е живяла сред тия хора, нараторката все пак не притежава интимно познание за доста от важните случки и всичко е втора ръка разказ. Донякъде ми напомни за When the Sea is Rising Red, където пак главната беше предимно пасивна и светът вървеше около нея без много да му дреме за неволите й. Но тук поне положението на момата помага. Докато при Cat Hellisen просто явно толкова си може. Cat определено личи, че се учи от Хоб, опитва се да пише така красиво, но доста хляб има да яде още.

За финал - доволство. Хоб го умее. Личи от воле. Мъчи си героите, малките победи, ако ги има въобще, са страшно изстрадани, самите персонажи са многопластови лайна, дори представени през доста тясна гледна точка, съдбите им са депресиращи и мрачни, но светът не е, той се усеща правдоподобен и достатъчно нормален, за да можеш да си представиш, че хората спокойно си живеят в него, вместо да е няква пълна фентъзи каша от простотия. И стилът й е достоен за хвалби. В пъти, ама в пъти по-добре написано от предишните 2 новели. Направо Хоб да се сравнява с предходните девойки е обида за нея, щото съдейки поне по The Willful Princess Хоб е майсторка. Определено ще взема да й чекна трилогиите.

User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2932
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Dr. Horrible » Mon Apr 20, 2020 11:45 am

:heart:

Четете, четете! Аз с удоволствие ще се включа след няколко дни, да дам на хората шанс да прочетат повече!

Ако някой има желание да чете, но не успява да намери книгата - да ми пише и я пращам :)
But goddamn,
you got me in love again

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Claymore » Tue Apr 21, 2020 12:43 pm

Аз вчера я почнах и минах 20 страници, бях помислил че ще ми отнеме повече щото пишеше 184 страници за пейпърбека, ама киндъл изданието е реално 84 нейде, днес ще довърша и пиша. Много приятно започва, типично Хобб. Не я чета повече просто защото наистина не ми се занимава с поредици, ама @трубадур препоръчвам да почнеш с Liveship Traders трилогията, ако тия аспекти са това което те кефи във Хобб.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Moridin » Tue Apr 21, 2020 8:01 pm

Хайде стига, моля.
This is it. Ground zero.

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Killua » Tue Apr 21, 2020 9:23 pm

Чудна Хоб, както винаги! Много се радвам, че най-сетне дойде повод да прочета тази новела, която отдавна отлагам. Сега малко ме хвана яд, че я чета толкова отдалечено от другите й неща, просто заради разните вероятно дребни препратки, които съм пропуснала. В тази връзка ще се радвам някой от Хоб-феновете да споделите какво ви е направило впечатление (ако е нужно в спойлер). Забелязах единствено името на агитката на Piebald принца, Motley, че съвпада с любимата ми врана от последната трилогия за Фиц (Пъстра май беше преведена).

Трубадур, имената са си така конкретно в Бъкип и шестте херцогства, свиква се (на български ми бяха хептен странни) :Д Клеймор препоръча поредицата за корабите и там поне имената са класически фентъзийни измислени някакви, та няма да те дразнят, ако действително започнеш с тази трилогия (както всъщност и аз, като за пръв път хванах Хоб, и си ми остава от любимите нейни неща).

Като стана дума за имена, хареса ми много включената традиция за Кръщенето и как се очаква името да ти залепне и ритуалите, свързани с това. Може би е било описвано и из поредиците нейде, но аз поне не си го спомнях, та ми дойде като любопитна и достоверна информация.

Но новелата си е абсолютно самостоятелно произведение и няма никакъв проблем да се прочете дори човек изобщо да не е запознат. Челите Хоб просто имаме много повече контекст за The Wit (Осезанието) & The Skill (Умението), Chalced, Bingtown etc неща, от които повечето просто бегло споменати.

Много ми беше интересно в тази връзка как Хоб изобщо не си позволява да влезе в каквито и да било детайли за магиите, просто заради ограничената гледна точка на Фелисити. Да, казва кое със сигурност е измислено етц, но въобще не изследва магиите както в романите си. И това много ми хареса всъщност, един вид погледът на обикновения човек над цялата тази работа.

Иначе класическа Хоб откъм случки с героите... Не знам как обаче го постига това хем някак да им изсипва всякакви гадории, и все пак да не успява да ме сдуха (знам, че разни други хора ги депресира, но на мен никога не е успявала да ми подейства депресиращо всъщност).

Направи ми впечатление и как нямах никакъв проблем да изчета толкова страници с нула диалог, предвид формата. Наистина се четеше изключително леко, а на мен старинното звучене даже ми харесваше и не ми спъваше четенето (плюс научих и няколко нови думички, които да забравя до седмица :Д), а и съвсем се връзваше с леката официалност и хроникьорност на повествованието.

Имаше някакви неща, които ми бяха малко странни, най-вече в първата част за принцесата. Вече не си спомням всички, но твърде често Фелисити обяснява как този или онзи твърдели така и така, но всъщност било иначе и не били прави. И в някои случаи ми се стори крайно странно това наистина да е така, тоест някой наистина да ги казва тези неща - защото откъде ще има информацията? Говоря най-вече за всички "слухове", свързани с осезаемия и принцесата и тяхното залюбване. Някак твърде много време е минало между самите първоначални събития и крайното събитие, което всъщност им придава значение. И тези повече ми седяха на похват/поукрасяване от страна на самата разказвачка, отколкото на Истината и само Истината, която твърди, че предава.
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2932
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Dr. Horrible » Wed Apr 22, 2020 12:08 am

Ооох, каква хубава тема! @Killua, благо ми става да ти чета поста.

Много съм съгласен с това, което казваш за страданието на героите - и мен някак не ме депресира. Чувам, че на други хора им влияе така, но на мен не - съчувствам им, гадно ми е за тях, но не ме депресира.

Иначе аз прочетох наскоро новелата - преди месец-два някъде и страшно много ми хареса. Обожавам Робин Хоб, тя е любимият ми жив творец. Обожавам героите ѝ - всички са толкова истински, толкова пълнокръвни. Дори в тази кратка творба успява да изгради невероятно запомнящи се образи, ситуации и решения. В новелите, които четох дотук за клуба, често образите бяха повърхностни и претупани и си мислех, че това е заради самият формат - няма време за развитие на персонажи. И си казвах, че това може би просто не е моят формат. Но ето, тази новела доказа, че когато става дума за Робин Хоб, ВСИЧКО е моят формат.

Наистина обожавам с колко състрадание и любов пише тази жена. Представя герои, които правят грешки - понякога от любов, понякога от завист, понякога от инат и себелюбие... Обаче не ги осъжда, не назидава колко са били лоши, напротив, описва с разбиране грешките им и те кара да им съчувстваш. Някак много хубаво намира баланса - нито са безгрешни и съвършени светци, нито са гадняри с разкапана душа. А са просто хора... Имаше една мисъл на Йордан Радичков - "Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки." И героите на Хоб са точно такива личности :)

И знам, че не е хубаво да се сравняват различни произведения, но все пак, като ги чета всичките покрай този клуб, няма как да не се замисля интуитивно за сравнение. А всеки, сравняван с Хоб, неминуемо губи :P Тя наистина ми промени вкуса. Забелязвам, че разни автори, които съм чел преди нея и са ми харесвали, примерно Сандерсън, в последствие ми се струват много по-елементарни, когато ги чета след нея.
Това, което най-много харесвам в Робин Хоб е точно как описва хората, как точно успява да предаде човешкото изживяване. Това е нещото, което принципно най-силно ми въздейства в литературата. Не казвам, че задължително го търся, нито че всяка книга трябва да бъде отдадена на този похват, но просто е нещо, което най-силно ми влияе лично на мен. И от всички прочетени за клуба неща, тук имаше най-добро представяне на човешкото изживяване. В "Душата на императора" имаше интригуващо светостроене, но героите бяха много елементарни, в Time War пък имаше твърде абстрактни за мен концепции и малко човешко изживяване, а пък Every Heart a Doorway започна много обещаващо в това отношение, но после рязко увисна... Хоб просто пише такива хора, които аз усещам като истински - с истински емоции, с истински чувства. Вижте примерно любовта, която Фелисити чувства към принцесата - това е толкова сложен възел!!! Има любов на слуга към господар, има любов на сестра към сестра, на майка към дъщеря, има и сексуална любов, има и завист, и ревност и какво ли още не... Просто не може да се постави в една категория, да ѝ се сложи един етикет. И за мен точно това е адекватно изображение на човешките чувства и отношения. И малко след тази повест четох Every Heart, където Нанси обяснява с два абзаца, звучащи като преразказ от уикипедия, какво точно представлява нейната асексуалност, към какво изпитвала влечение и към какво не, а пък другата героиня в тоя момент я пита ще има ли против, ако нощем мастурбира в стаята... ми няма как да не лъха на фалш и да не ми бие на кухо. А в тази повест нищо не ми звучи изкуствено, или насилено - всичко е човешко.

На вас лично коя от двете половини ви беше по-интересна? На мен май първата, но и втората беше много хубава история.
But goddamn,
you got me in love again

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Killua » Wed Apr 22, 2020 8:33 am

На мен също по-скоро първата повече. Но и тя много ми съвпадна със състоянието в момента, с това, че фокус бяха двете бременности (които, както и раждането, бяха описани супер правдиво; и много забавна реплика за това как раждат аристократите и как раждат бедните). Интересни ми бяха и отношенията на Фелисити с майка й. Едновременно като герой от приказките беше майка й, с едни и същи повтарящи се реплики и съвсем леко щрихована, със съвсем малко появи, но в същото време толкова реална личност, че съвсем лесно мога да си я представя... И в рамките на новелата беше наистина както самата Фелисити говореше за нейното влияние в живота й - един вид появява се веднъж на високосна, но с голямо значение за събитията.
И да, и на мен много много ми харесаха отношенията между Фелисити и Caution и многофасетната и счупена любов между тях.

При втората част - основните образи там бяха определено различни. Личеше си, че Фелисити разказва непряко бардската история и героите бяха доста по-приказно неясни и за мен поне - по-трудни да си ги представя в тази връзка. Мисля, че си беше целен ефект, добрият принц, злият принц етц. Обаче пък финалът беше много силен и като цялостен финал на новелата адски ме трогна.
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
aiva
Misting
Posts: 275
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by aiva » Wed Apr 22, 2020 10:00 am

Чета я за втори пък, но предното четене беше преди няколко години вече. Изключително приятно ми беше да се върна в света на Фиц, още с първата страница ме засмука с познатия и обичан изказ. Много ми беше мило като се споменеше всяко от вече познатите неща. :P

Така че не мога да дам обекнивно мнение, абстрахирано от всичките й останали творби. Но все пак за мен това е от по-слабите й творби, не че е слаба, просто други са ми харесали повече. Мисля, че причината е свързана с въпроса на @Dr. Horrible коя част ми допадна повече, и това е първата. Втората половина според мен страдаше от факта, че там Фелисити не присъства в самата история, няма пряка връзка с никой от героите във важните сюжетни моменти, не познава мислите им, както с принцесата, но и нейните собствени не са там в момента на действието. И съответно нямаше емоционалната връзка, която присъстваше в първата.
И си казвах, че това може би просто не е моят формат. Но ето, тази новела доказа, че когато става дума за Робин Хоб, ВСИЧКО е моят формат.
Same :heart:

Иначе героите наистана са една от най-силните страни на Хоб, успява да се вмъкне в главите им по невероятен начин и е интересно, че повечето й неща са разказани от първо лице. Всъщност, има ли нещо нейно, което да е в трето? Май корабите бяха от трето, но като се има предвид колко надълбоко влизат в света на героят от съответната глава от книгата, може да си е направо първо.

@трубадур , за имената: и в другите й книга за Фиц е така, това просто е традицията сред аристократите в Шестте Херцогства, да се кръщават с някаква идея зад имената им. Според мен това е доста интересен не особено важен детайл от света й, пък и не всички имена реално са странни, в другите книги имаме Verity, August и някои други по-нормално звучащи имена. Като се замисля, много от нашите имена също означават нещо и ако се преведат, биха звучали странно. Не най-добрият пример, но Ясен може да означава а) дърво, б) светъл, ама не ни прави впечатление.
Killua wrote:
Tue Apr 21, 2020 9:23 pm
Сега малко ме хвана яд, че я чета толкова отдалечено от другите й неща, просто заради разните вероятно дребни препратки, които съм пропуснала. В тази връзка ще се радвам някой от Хоб-феновете да споделите какво ви е направило впечатление .
Спойлер за последната книга от първата поредица за Фиц!!
Spoiler: show
Не си спомням в какъв контекст беше спомената тази история в основните книги, но мисля, че беше когато Сенч обяснява от къде му е дошла идеята за това Фиц да се спаси като се прехвърли временно в Нощни очи. Тук тази способност на умелите ни е казана в прав текст, но заровено сред многото други грешни такива, за които хората предполагат според Фелисити. Така че е малко а stretch Сенч да е заложил толкова много на нещо толкова случайно. Но, тази гарга накрая беше много съмнителна!! Ако предположим, че това е партньорът на Charger, можем дори да предположим, че той се е прехвърлил в него, поне докато се спаси приятелят му? Моето предположение честно казано докато четях беше, че причината Redbird да е толкова out of it след това, не е просто шок, ами че гаргата е неговото животно и той се е скрил там в нея от травмата си. И въпроки че много пъти ни е казано, че той самият е страхливец, това може да се приеме и като жест на кураж от гарката, докато убиват Charger. Но реални никъде не ни е даже хинтнато, че той може да е умел също, а и една от заложените мистерии е кое точно е животното на Charger, така че не съм убедена, че тази теория е правилна. Просто така го усетих, докато четях.

Но пък и май легендата се споменаваше във връзка с угризенията на Фиц, че е замърсил кралската кръв с Осезанието и целта беше да му се покаже, че може би все пак това си го е имало и преди там, така че всичките тия разсъждения горе може и да са напълно грешни.
Иначе за тези, които не са чели останалите, тук са описани книгите от света и тяхната последователност. И да, може да се почне от която и да е от първите две поредици в зависимост коя ви звучи по-интересно. И понеже 16 романа и още разкази и даже 3 други отделни книги (всички забравят за Soldier Son, а на мен и тя доста ми хараса) звучи като много голям commitment, може да се спре след всяка трилогия, понеже арките на истроиите в тях са завършени в самите трилогии.

http://www.robinhobb.com/works.htm
Last edited by aiva on Wed Apr 22, 2020 10:46 am, edited 1 time in total.

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Killua » Wed Apr 22, 2020 10:35 am

@aiva
Кураж като име ми звучеше познато, и не заради кучето от анимацията :Д Явно все пак е било покрай легендата, при споменаването й в другите книги, която иначе успешно съм забравила освен като име. Пак ми се причетоха всичките книги...

Това надолу е спойлер за новелата, така че няма да слагам спойлер таг, но предупреждавам.

Аз реших, че гаргата е по-скоро животното на Чарджър, но теорията, че и синът на Фелисити също е осезаем е интересна и правдоподобна (предвид, че той се обгражда главно с такива хора) и не ми беше хрумвала. Но по-логично ми е да е все пак на Чарджър партньор, де, защото за него сме сигурни, че е осезаем, а пък цялостното поведение на животното преди и след смъртта му доста се връзва по този начин. А ако не е враната/гаргата животното, то кое да е? Така на практика си остава съвсем мистерия кой му е животинският партньор - други такива животни изобщо не бяха споменати, извън конете, а се каза изрично, че не е било конят му. Иначе преди да умре, е възможно и да се е прехвърлил в нея, но това беше само подсказано като вероятно и не мисля, че има твърд отговор на този въпрос. По-скоро е оставено на интерпретацията на читателите сякаш...

П.П. Като казваш "умел" в спойлер тага си, имаш предвид човек с осезанието, а не с умението, нали?
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
aiva
Misting
Posts: 275
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by aiva » Wed Apr 22, 2020 10:55 am

Killua wrote:
Wed Apr 22, 2020 10:35 am
П.П. Като казваш "умел" в спойлер тага си, имаш предвид човек с осезанието, а не с умението, нали?
Дам.. :oops:

Иначе да, и аз не мисля, че теорията ми е правилна, просто така ми дойде по време на четенето особено във връзка с това в какъв контекст е споменята легендата в основните книги, което не си спомням с точност.

User avatar
Dark Cloud
Scholar
Posts: 120
Joined: Mon Oct 21, 2019 4:46 pm

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Dark Cloud » Wed Apr 22, 2020 11:25 am

За мен това беше първи досег с Робин Хоб и съм абсолютно очарован.

@Dr. Horrible го каза най-добре - ето така се пише новела със всичко. Имаш пълнокръвни персонажи, имаш development (и на персонажите, и на сюжета), имаш достатъчно бекграунд информация за да се чете историята сама по себе си. Не усетих да ми липсва нещо порати това, че не съм запознат със света на Хоб; сигурно някои неща, които само са загатнати тук, значат много повече за феновете на поредицата, но на мен ми хареса и това, че не се хвърля твърде много информация върху читателя. Имаме просто спомените на една жена с уникална позиция в цялата история, както и думите на нейния син.

Не мога да кажа, че едната част ми е допаднала повече от другата. Всяка имаше силните си страни и по-скоро промяната на изказа (и на историята) във втората част за мен са плюс на авторката и вкарване на малко разнообразие. Както @Killua спомена, историята на Redbird малко ни изважда от главата на Фелисити и има една дистанция между нас и героите, но за мен това не отнема от историята. Напомни ми на някои произведения на GRRM, където четеш история за изминали събития, написана от майстер Едикойси :) . Емоциите на героите в първата част са по-добре предадени на читателя, но в края на втората отново се връщаме към това (когато Фелисити гледа коронацията и последвалите събития).

Краят за мен беше страхотен! Малко bittersweet но в същото време оставаш с чувството, че доброто (ако може да кажем че има изцяло добри или изцяло лоши хора тук) е възтържествувало. Някой може да го е предвидил още доста по-рано, но за мен си беше приятна изненада.

За финал - интересен свят, описан по много красив, вълшебен начин, с много по-истински и човечни персонажи (в сравнение с предишните новели). Избирам си отправна точка и почвам да чета някоя от стартовите трилогии!

P.S. И за мен изглежда най-логично гаргата да е животното на Чарджър, но другата теория звучи по-интересно :P

User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by трубадур » Wed Apr 22, 2020 12:10 pm

Бтв, хората в тази вселена могат ли да се вселяват в животни, щото казаха, че не могат да се превръщат, но нищо не бе споменато дали могат да влизат в тях?

Иначе и за мен двете части бяха равностойни. Първата е по-интимна с ударен финал. Втората почва интимно и минава в по-пикантна дворцова интрига, барабар с ненужните убийства... с ударен финал. Даже два. Което може би качва малко нивото на втората част, защото за мен и двете претрепвания (на краля и на барда) са си достатъчни за доволен завършек и по-слаб автор сигурно би се спрял на кое да е от тях и пак да напише ебаси нещото. Докато хоб вади големата секира и просто омете. Сцената в двора под ябълката и после на Барда песента бяха пропити с атмосфера и описани майсторски.

Въобще не очаквах да има толкова карантия, макар да предвиждах някои от трагедиите, мислех че ще са сметени извън кадър. А то беше директно през зурлата. Хоб много го умее. Ебаси, от години за първи път ми попада автор, за който да нямам търпение да видя какво е направила с останалите си книги. Тая мацка пише и разказва страшно добре.

User avatar
aiva
Misting
Posts: 275
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by aiva » Wed Apr 22, 2020 1:04 pm

Както е казал Робърт Джордан, RAFO :P

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Matrim » Wed Apr 22, 2020 1:37 pm

И аз като @Killua бях отлагал с години четенето на тази новела и сега най-накрая се наканих. И добре сторих, защото ми хареса много като цяло. Има типичното за Хоб усещане, че наблюдаваш как идва катастрофата, че влакът се носи към неизбежната стена. Героите правят много грешки, но за разлика от много други автори (Боби Джордан, да речем), обикновено тези грешки са съвсем разбираеми, а не са насилени прояви на невероятна тъпотия, за да може авторът да си върже сюжета. Ключовият момент в първа глава - лъжата на Фелисити доведе до един чудесен пасаж по-нататък:
The only lie I ever told her was my undoing, and hers, and the stablemaster’s. Such is the power of a lie given to one you love.
Очаквах прословутият принц да има по-главна роля, а той повече реагираше на събитията, и то не много умело, което беше интересен похват.

Най-запомнящият се второстепенен герой за мен е майката на Фелисити, която беше смразяваща с циничната си напористост в кариерата на дойка.
Втората половина според мен страдаше от факта, че там Фелисити не присъства в самата история, няма пряка връзка с никой от героите във важните сюжетни моменти, не познава мислите им, както с принцесата, но и нейните собствени не са там в момента на действието. И съответно нямаше емоционалната връзка, която присъстваше в първата.
Съгласен съм, втората част е малко прекалено преразказана. И принцът беше един такъв никакъв, на моменти се държеше повече като plot device, отколкото като добре изпипан герой, типичен за Хоб.
Вижте примерно любовта, която Фелисити чувства към принцесата - това е толкова сложен възел!!! Има любов на слуга към господар, има любов на сестра към сестра, на майка към дъщеря, има и сексуална любов, има и завист, и ревност и какво ли още не... Просто не може да се постави в една категория, да ѝ се сложи един етикет. И за мен точно това е адекватно изображение на човешките чувства и отношения.
Много добре казано. :yay:

Изтребването на the Witted беше като цяло извън кадър, но за съжаление е съвсем достоверно колко лесно и често са ставали такива гонения на малцинствени групи в човешката история.

Хич даже не очаквах финалния обрат, а той си беше съвсем естествен и разбираем като се замисли човек, така че браво на авторката. Също, емпатията на Charger към мъката на приятелите му, загубили своите животни, беше нещото, което го погуби, мда, Хоб знае как да забива ножа и да го върти, спор няма.

Нещата, които не ми харесаха толкова са свързани най-вече със светостроенето. Щом от благородничките се очаква да са девствени до сватбата и като цяло се отделя също толкова внимание на потеклото, колкото и във феодалните общества в нашия свят, фактът, че Charger изобщо успя да стане крал, макар и за кратко, е труден за вярване. Особено при положение, че много хора подозират, че баща му е бивш роб, че и чужденец от враждебна държава, а на всичкото отгоре и принцът има видими белези от "долния" си произход. Знам, че има обяснение, че държавата била обградена от врагове и трябвало стабилност, но пък това рядко спира хората с власт, които не щат еди-кой си да ги командва. Друг такъв детайл е фактът, че Canny бил на 34 години, а не се бил женил нито веднъж - граничи с абсурда за такова общество. И въобще като, че ли в бъдещето Шестте Херцогства са напреднали по отношение на равенството между половете, защото във Farseer имаше и жени войни, жени менестрели и т. н.

Не ми стана ясно и чий Canny чака не знам колко месеца преди да каже, че е утрепал Charger.
Въобще не очаквах да има толкова карантия
E, тя Хоб е прочута именно със садизма към героите си, съвсем не си в час явно. :P
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Книжен клуб за новели: The Willful Princess and the Piebald Prince - Robin Hobb

Post by Killua » Wed Apr 22, 2020 2:51 pm

Matrim wrote:
Wed Apr 22, 2020 1:37 pm
Не ми стана ясно и чий Canny чака не знам колко месеца преди да каже, че е утрепал Charger.
Мисля, че заради времето, необходимо за измислянето на специфики по лъжата и скалъпването на супер зарибяващата и лъжлива песен от барда + заради самия момент на изсипване на тази информация, като по-въздействащ/ефектен, по време на коронацията. Пък той очевидно е бил казал междувременно на всичките си довереници, та само широката общественост и противниците да не са знаели.

И аз изобщо не очаквах този финал по този начин, да, та щастливо се изненадах, макар всъщност да трябваше да се усетя сигурно.
shadow dance nikoga ne luje

Who is online

Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 26 guests