Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2932
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Dr. Horrible » Thu Oct 31, 2019 8:32 am

Ехооо, книжни клубелисти, още вчера е трябвало някой да отвори тема!
Този месец обсъждаме новeлата This Is How You Lose the Time War на Amal El-Mohtar и Max Gladstone.

Прочетохте ли книгата, хареса ли ви, какво ви направи впечатление, кое ви се стори интересно? Споделяйте всичките си мнения и впечатления тук!

Аз успях да мина едва 30%, защото съм много затрупан, така че за момента няма да коментирам особено подробно. Но за да дам тласък на дискусията:
За момента впечатленията ми са смесени. Някои неща ми харесват - книгата е особено поетична, текстът е наситен с емоции, много изящно е написан. Но не мисля, че книгата е точно за мен - не е лоша, просто не е за мен като читател. Някои от описанията са ми много абстрактни, има цели абзаци в които ми се струва, че разбирам всички думи, но не разбирам напълно смисъла им в изречение. Аз съм почитател на малко по-конкретните и ясни описания. А самата новела в това отношение е като поезия, тоест по-абстрактна и т.н. И това не е лошо, но не е за мен.
Писмата ми харесват, но на моменти някои реплики в тях ми се струват твърде young adult, да не кажа направо тийнейджърски. Все пак си говорят две опасни времеви агентки, малко прекалено ми дойде още в четвъртото писмо едната да казва "Благодаря за описанието как ядеш мед, оценявам го." Просто имам чувството, че на моменти авторите са решили да се позабавляват и да се полигавят и това ме вади от текста, героите стават като флиртуващи тийнейджъри в тъмблър.

Но, както казах, съм съвсем в началото, може нататък книгата да ме спечели и да ми покаже, че е прекрасна. Или пък съвсем да ме разочарова.

Вие как я усещате?
But goddamn,
you got me in love again

User avatar
aiva
Misting
Posts: 275
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by aiva » Thu Oct 31, 2019 11:20 am

На мен по-скоро ми хареса, много красива история, от началото, където Red и Blue са противници и си пречат взаимно, през приятелството им, където започват само да се наблюдават и се опознават, до края, където се борят заедно за обща цел, макар и поотделно. Заигравката с кой кого и дали предаде в края беше също доста приятна, въпреки че или точно защото беше доста кратка.

В основата си, това е любовна история от типа, който аз не обичам особено. Някак си много рядко се получава да опишеш как се заражда любов убедително. Тук обаче беше достатъчно vague, за да мога да си го допълня сама, така че мисля, че се е получило доста успешно.

Беше забавно как криеха писмата си, макар че най-първите (burn before reading, bubble to read) ми харесаха повече от тези по-нататък, въпреки че са по не-скришни. Хареса ми как като цяло изказът е изключително елегантен, но в някои от писмата са сложени нарочно и съвременни изрази, които не пасват като стил (Dearest Blue-da-ba-dee, mad props.)
Писмата ми харесват, но на моменти някои реплики в тях ми се струват твърде young adult, да не кажа направо тийнейджърски.
Аз това реших, че героините го правят нарочно. Заигравката с писането на писма и как трябва да се прави е константен мотив до края.

Не видяхме супер много от света на нито една от двете, нито пък от тези, през които минаваха, но имаше много разнообразие и някои от засегнатите светове звучаха доста интересно (the Siri worshipers using food printers). Макар че отново като с писмата, по-ранните бяха по-интередни. Ще ми се да бяхме разбрали малко повече за тяхните воюващи страни, но не виждам как това да се включи в структурата на книгата, без да се получи някакъв голям инфодъмп. Но от друга страна не беше чак толкова малко, че да е недостатъчно. Dr. Horrible мн добре го е описал, че е като поезия, и принципно и аз не съм много голям фен, но точно тук и в не много голям обем мисля, че беше добре. That said, имаше един момент в средата, където малко сякаше драгваше и можеше да е по-късо.

И няколко цитата, които на мен ми харесаха:
- there is a kind of time travel in letters, isn't there
- perfect governments or psychic powers don't exist
- adventure call to those who care more for living than their lives
- funny how we always think of knights as fighting dragons, when in fact they work for them
- viewed from sufficient height all problems are simple
- at the end as at the start, and through all the in between, I love you

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6439
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by tigermaster » Thu Oct 31, 2019 12:04 pm

Честно казано, понеже, както писах и по-рано, в последните няколко седмици ми се струпа буквално всичко на главата (вижда се колко съм активен във форума напоследък...), успях да мина едва около първата четвърт от историята.
Това, което прочетох, ми хареса доста, де. Надявам се да си остане така до края. Единственото, което отбелязвам по-скоро като минус, е, че твърде често имам чувството, че авторите се опиват от собствения си изказ. При други обстоятелства това щеше да ме дразни повече, но сега разказът е достатъчно грабващ. Все пак, трябваше да го споделя.
Яко Зелазниево усещане има по някаква причина, обаче, може би защото Зелазни съм го чел само на български, не съм сигурен, че схващам защо - може би заради граничещата с наглост самоувереност при писането, която се усеща и при него. Ето това изречение ще остане завинаги с мен:
How many boards would the Mongols hoard if the Mongol horde got bored?
Искам да видя как някой ще посмее да го преведе :)
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Martix » Thu Oct 31, 2019 1:26 pm

И аз ужасно закъснях този месец, не съм стигнал половината още.
Много ми харесва прозата. Ако ги нямаше досадните "анахронизми" героините да си говорят с подчертано модерни pun-ове все едно са тийнеъджърки за първи път открили 9gag, щеше да ми хареса дори още повече.
Сего го има този момент, че както всичко е едно вечно и поетично и прекрасно изпонаконтрастирано, изведнъж някой се изцепва с цитат като този за ордата отгоре, който колкото и да е ВЕЛИК, не звучи добре от устата на създание, което знае какво е да си човек само от книгите, които е чело.
Изобщо този стил на писан бих очаквал от онлайн light novel, не от нещо дето би трябвало да е печелило сериозни награди.

Ще гледам да я довърша близката седмица, че да не изтърва дискусията, интересно ми е какво мислите за новелката.
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Claymore » Thu Oct 31, 2019 3:33 pm

И аз съм донякъде, ще я довърша по-късно днес сигурно и утре ще пиша. Но съм съгласен с доста от споменатото - прозата е лирична, но стегната; епистоларния формат и игривия тон между Червено и Синьо ми харесват, даже всъщност се бася Мотар и Гладстон са избрали тази структура защото позволява за различни регистър, тон и идиолект и донякъде го има това, дори книгата да не е писана по строго разпределение кой чии глави пише. Относно регистровите несъответствия като каламбурите и прочие, мисля че бидейки история с пътуване във времето Е донякъде простено... от друга страна не ми се струва да има опит да се измислят препратки и шеги с някакви неща от горе по потока, главно от долната част идват... което ми прави лошо впечатление, особено в космическа опера. Както в една от Revelation Space книгите на Алистър Ренолдс имаше описания и оприличавания тип ""the ship lit up like a Chritmas tree", това в култура и бъдеще където никой дори не го брига за Земята, камо ли за остарели религиозни обичаи като Коледа или фигури като Христос. Встрани изключително тежкия на термини стил на Ренолдс (към финала на първата книга има едни 9 страници посветени на механизма на работа на неутронна звезда-суперкомпютър), който прави такива изцепки още по-забележими. Просто яко чупи willing suspension of disbelief. Но съм само на около 30%, по-пълни впечатления - като дочета.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Matrim » Thu Oct 31, 2019 3:36 pm

И аз почнах твърде късно и съм на около 40%. Ще се включа с по-подробно мнение по-късно. Засега мога да кажа, че стилът много ми допада, но трудно следя действията извън писмата, стават някакви неща в някакви времеви линии, как точно се откриват героините също ми е малце неясно. Но писмата къртят. Може би е редно да отложим дискусията с няколко дни или кой когато дочете да се включва?
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Roland » Thu Oct 31, 2019 5:09 pm

Аз мисля, че го бях писал в ревюто, но за яснота:

Ред е агент на пост-човешко свръхтехнологично бъдеще, където всеки индивид съществува на множество дигитални нива и често изобщо не го вълнува биологичната реалност. Мисля, че "the Agency" визира не "агенция", а "свободна воля".

Блу е агент на пост-човешка биотопия. Garden е споделено съзнание, което изпълва всяка органична форма на живот в тази епоха, затова може да говори през устата на когото си пожелае, защото всички СА Garden.


Оттам нататък моите лични впечатления са, че анахронизмите са си супер на място. Да, фокусът пада малко повече върху епохата, в която двамата автори са израснали, но come on! Това е новела, не 1000 страници роман, че да очакваме да развият бъдещ или минал сланг, само за автентичност. Хумористичните моменти ме кефят супер много, защото за Ред и Блу тия писма са до една доста късна точка от историята просто шега и игра, която играят помежду си. Те експериментират с формата, затова понякога са сериозни, друг път не са.

Що се отнася до описанието на яденето на мед, мисля, че @Dr. Horrible или е пропуснал, или още не е стигнал до факта, че бъдещето, в което е създадена Ред, не включва такива биологични процеси като ядене и вкус. За нея това описание на физическите усещания от поглъщането на вкусна храна е нещо невероятно интимно и вълнуващо, затова реагира по такъв начин.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6439
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by tigermaster » Thu Oct 31, 2019 9:00 pm

Matrim wrote:
Thu Oct 31, 2019 3:36 pm
Може би е редно да отложим дискусията с няколко дни или кой когато дочете да се включва?
И аз мисля, че ще е добре да отложим дискусията, доколкото от седем коментирали досега само двама са прочели цялата новела. До понеделник може би?
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Roland » Thu Oct 31, 2019 9:57 pm

Еми просто който когато е готов, да се включва. Пък после ще решим какъв да е срокът за следващата.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2932
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Dr. Horrible » Thu Oct 31, 2019 11:07 pm

Roland wrote:
Thu Oct 31, 2019 5:09 pm
Да, фокусът пада малко повече върху епохата, в която двамата автори са израснали, но come on! Това е новела, не 1000 страници роман, че да очакваме да развият бъдещ или минал сланг, само за автентичност.
И в дискусията за Сандерсън го имаше този аргумент - "компонент Х не е особено развит, компонент Y е претупан, ама приемаме тези неща, защото книгата е новела, кратка форма". Аз лично не разсъждавам така. Не мога да оправдавам минусите в даден текст просто защото е 200 страници, а не 1000. Ако не можеш да развиеш светостроене или герои в 200 страници, по-добре да не се опитваш, отколкото да се постараеш само донякъде. Иначе книгата действително е красиво написана, но в някои неща просто не е достатъчно издържана. И начинът, по който героите си говорят – с маниера на съвременни тийнейджъри, е едно от тези неща. И не мога да си кажа "ами понеже е кратка, затова им прощавам" - точно щото е кратка са можели да се постараят да я изпипат съвсем, а не да претупат нещо.

Иначе не съм казал, че е странно да има някакъв емоционален отклик за интимното описание на яденото на храна. Като идея е хубаво. Казах, че конкретната фраза, с която е изразено това - "How about you? I don't mean, necessarily, how do you eat, though if you want to fill me in, be my guest. (Your descriptions of honey and bread - thank you for that.)" - ми се струва ужасно не на място, защото ми звучи точно като съвременен тийн флирт в социални мрежи, вади ме от текста, кара ме да си мисля как авторите са се подсмихвали и намигвали, докато са го пишели, и това ми е неприятно. Всяко нещо, което ме вади от историята, ме дразни. Иначе писмата са много готини и хубаво написани. Харесват ми, просто виждам и недостатъци в тях.

Иначе и аз като Мат малко трудно следя действията извън писмата. Не е като да не ми харесват - имат атмосфера, имат си дух и идентичност, просто, както казах и по-горе, са ми малко като абстрактна поезия и трудно разбирам какво точно се случва. И това не е обективен минус, просто аз като читател по-трудно преглъщам такива текстове.
But goddamn,
you got me in love again

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Roland » Thu Oct 31, 2019 11:31 pm

Dr. Horrible wrote:
Thu Oct 31, 2019 11:07 pm
Roland wrote:
Thu Oct 31, 2019 5:09 pm
Да, фокусът пада малко повече върху епохата, в която двамата автори са израснали, но come on! Това е новела, не 1000 страници роман, че да очакваме да развият бъдещ или минал сланг, само за автентичност.
И в дискусията за Сандерсън го имаше този аргумент - "компонент Х не е особено развит, компонент Y е претупан, ама приемаме тези неща, защото книгата е новела, кратка форма". Аз лично не разсъждавам така. Не мога да оправдавам минусите в даден текст просто защото е 200 страници, а не 1000. Ако не можеш да развиеш светостроене или герои в 200 страници, по-добре да не се опитваш, отколкото да се постараеш само донякъде. Иначе книгата действително е красиво написана, но в някои неща просто не е достатъчно издържана. И начинът, по който героите си говорят – с маниера на съвременни тийнейджъри, е едно от тези неща. И не мога да си кажа "ами понеже е кратка, затова им прощавам" - точно щото е кратка са можели да се постараят да я изпипат съвсем, а не да претупат нещо.
Съгласен съм с твърдението ти като концепция, но не и конкретно тук. Да, размерът не следва да е оправдание за слабо светостроене, но пък за много хора това, че в история за пътуване на времето имало основно сланг от съвремието ни, просто не е пример за слабо светостроене. Примерно за мен не е. Дори не ми е направило впечатление, че липсват други такива. Та не, че не си прав, но за мен това, което теб те е подразнило, просто не е пример, особено предвид феноменално развития свят, от който произхождат героините (който се вижда по-ясно във втората половина).
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Matrim » Sun Nov 03, 2019 2:29 pm

Дочетох я. Хареса ми доста, но честно казано не знам какво да напиша като по-подробно мнение. Книгата бих я сравнил със сюрреалистичен красив сън, от който човек си спомня само откъслеци. А и пътуванията във времето ме объркват много поначало.

Като минус бих изтъкнал, че технологичната част беше доста неясна, може аз съм тъп или пропуснал нещо, но така и не разбрах как точно пътуваха във времето толкова лесно и как си разкодираха писмата от семена, пчели и т. н. Не искам някакъв масивен инфодъмпинг ала Нийл Стивънсън, но поне малко от малко може би щеще да е на място. Ако може и някой да ми обясни механиките на финала като ще съм благодарен. Или нарочно е оставен така - всеки да запълни празнините както му харесва?

Ако някой е чел повече от авторите, кой е по-добрият стилист, чиито книги си заслужава човек да пробва? Защото искам още от тези красиви фрази.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Roland » Sun Nov 03, 2019 7:41 pm

Matrim wrote:
Sun Nov 03, 2019 2:29 pm
Дочетох я. Хареса ми доста, но честно казано не знам какво да напиша като по-подробно мнение. Книгата бих я сравнил със сюрреалистичен красив сън, от който човек си спомня само откъслеци. А и пътуванията във времето ме объркват много поначало.

Като минус бих изтъкнал, че технологичната част беше доста неясна, може аз съм тъп или пропуснал нещо, но така и не разбрах как точно пътуваха във времето толкова лесно и как си разкодираха писмата от семена, пчели и т. н. Не искам някакъв масивен инфодъмпинг ала Нийл Стивънсън, но поне малко от малко може би щеще да е на място. Ако може и някой да ми обясни механиките на финала като ще съм благодарен. Или нарочно е оставен така - всеки да запълни празнините както му харесва?

Ако някой е чел повече от авторите, кой е по-добрият стилист, чиито книги си заслужава човек да пробва? Защото искам още от тези красиви фрази.
Според мен идеята е, че и двете линии, от които са създадени Ред и Блу, са толкова пост-сингулярни, че "технологичността" им е безсмислена за обясняване. Те могат да правят всичко, повече или по-малко.

Не съм чел Амал Ел Мотар, но тя ми е абсолютно любимият водещ от гостите в Writing Excuses, така че определено ми е в списъка.

Технологичните описания, доколкото ги има, и въобще визиите за бъдещето, са основно от Гладстоун. Той буквално ги повтаря в Empress of Forever - дъгоцветната кръв, някои от описанията на други технологии и определено езикът, с който се говори за тях. Подозирам, че емоционалната страна идва от Ел Мотар.

Въпрос: Коя версия на бъдещето ви се стори по-привлекателна и защо?

Мен всякакви идеи за кошерни разуми ме стресират, така че The Agency са моите хора, а и Ред е първата гледна точка.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
aiva
Misting
Posts: 275
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by aiva » Tue Nov 05, 2019 10:45 am

Ред е първата гледна точка
Не мога да преценя доколко това е причината Ред да ми е по-симпатична. Особено като се има предвид, че нямаше някаква осезаема разлика в героините, или поне аз не я усетих като такава.

Иначе аз горе писах, че не разбираме много за двете версии на бъдещото или дори за световете, през които те минават, и разбирането ми за тях е прекалено постно щриховано, за да мога да си избера една. Единствено това, че Ред каза, че не изпитвали глад.. Те после малко разсъждаваха и доколко това не е лимитирано до глад за храна, а по-скоро и до глад за всичко останало, включително и емоции, но пък Ред беше "гладна", така че... :D

Но отново, това бегло щрихиране и оставяне на читателя да запълни празнините както му харесва според мен се е получило доста добре тук и е по-скоро плюс (особено в развитието на взаимоотношенията между Ред и Блу).

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6439
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by tigermaster » Tue Nov 05, 2019 11:32 pm

Това ще прозвучи като оправдание. Чудех се дали изобщо да го пиша, обаче май ще е добре.
С историята не стигнах почти до никъде. Навръх каквото написах преди няколко дни, в четвъртък един от котараците ми влезе в болница заради доста неприятен проблем и напоследък дните ми минават до голяма степен в разходки до ветеринарната клиника и обратно, за да го виждам - а вчера трябваше и да го водя на рентген. С това на ума - когато ми се отвори време за четене, вече съм толкова тотално капнал от умора, че от един относително завъртян, всъщност, текст ми е трудно да прочета повече от две-три странички, без умът ми да зарее нейде. Няколко пъти се улавях да прелиствам страниците, без да ги чета. При други обстоятелства щях да обвиня текста за това. Сега не мога. Това, което успя да ми влезе в главата, реално ми хареса много, но не знам доколко ще ставам за каквато и да е сериозна дискусия в близкото бъдеще.

С това на ума, мога поне да напиша досегашните си впечатления от разказа. Съмнявам се мнението ми да се промени. Първо, хубавото. Най-вече стилът (с една уговорка, която ще спомена след малко) - езикът се лее твърде чудесно и, честно казано, това, че двамата автори са близо до моята възраст, а умеят да работят с думи на такова ниво, ме изпълва със завист :oops: Постепенното развитие в отношенията между двете главни героини също е чудесно, радва ме и постигнатото с малко думи усещане за мащаб - мисля, че това е една от причините разказът да ми напомня за Зелазни. Макар че бих се радвал на малко повече детайл по отношение на светостроенето, мисля, че в тази конкретна история работи добре. Все пак, не съм сигурен доколко бих се зарадвал на подобен подход в роман.

Ако имам някакви критики, те са в две направления. Първото е свързано със стила. Става дума за каламбурченето, което, макар на моменти да радва, понякога ме спъва в четенето доста качествено - а и ми създава впечатлението, че двамата автори доста силно са искали историята им да е цитируема. Ами, такава е, ама... Ама. Игрите на думи с "the star rose", примерно, ме подразниха. (А не стигнах твърде далеч след тях, та не знам как е по-натам.) Другото е, че двете героини ми идват твърде подобни.

Що се отнася до това коя идея за бъдещето ми е по-привлекателна - самата идея да не съм сам в главата си ме ужасява искрено. Едно време заради това не харесах много хепи енда на "Какавидите" на Джон Уиндъм, въпреки че книгата ми беше доста любима. В този смисъл, предпочитам технологичната дистопия.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

Who is online

Users browsing this forum: Google [Bot] and 14 guests