Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Martix » Tue Jan 21, 2020 3:43 pm

По случай Martin Luther King's day си изкарах първата спокойна смяна от доста време насам и си дочетох новелата :)

Първо най-важното. В началото се опасявах, че цялата новела ще се състои от редуващи се писма, и ще дотегне много (вече чеше започнала да ми омръзва с нищонеставането си до към средата). Този страх не се оправда. Новелата има истински плот и си заслужава четенето до края.

Прозата - невероятно флуидна и поетична. Не знам какво са взимали авторите, за да я напишат, но са сътворили истинско чудо - мелодична реч, която придобива едва ли не и други измерения като вкус и мирис. Аз съм фен на подобни литературни експерименти, и фантастична новела, написана като лириките на рап песен, базирана на речта на V, е точно нещо, от което имах нужда.
От друга страна, прозата продължи да лилавее четири порядъка повече от необходимото. Сериозно много от изреченията са ми почти неразбираеми докато не ги прочета няколко пъти е не се замисля над смисъла на използваните думи. Накря смисъла обикновено се свежда до "Тя е щастлива" или нещо друго подобно. Нямаше нужда да го пишат като хлапета, които искат да демонстрират колко много думички знаят. Тийн обясненията в любов също така и не еволюираха до постчовешкото ниво на участничките в тях.

Историята - метанаратива за времевата война ми хареса доста. Обожавам подобни симетрични истории, и метафората с двойната спирала някрая не можеше да е по на място. Постепенното влюбване на героините работи в по-голямата си част, но до края продължава да намирисва малко на прикрита подигравка, заради постоянно използваните игри на думи. Може би идеята е била точно това, от развличане и убиване на време за две извънвремеви същества, които вече са видяли всичко, да се превърне в нещо истинско и ценно за тях, точно защото е нещо ново и неизпитвано досега. Като идея е хубаво, но изпълнението страда от нездравословната обсесия на авторите(и покрая тях на героините) с 20 век, все едно това, което винаги им е липсвало е пиенето на чай... Все пак ми хареса как на края тийнейджърското самообладание на Червена се пропука и
Spoiler: show
последното й писмо, скрито зад отровата, беше истинско, а не внимателно изграден конструкт на езика, като предишните
Точно повече такива моменти ми трябваха, за да стане новелата нещо повече от компетентен експеримент. Повечко душа, както се казва.
Сюжетните обрати са хубави и на място, но всичките сме ги виждали вече в други истории за time travel.
Спойлери за други произведения:
Spoiler: show
Описанията на различните страндове и архетипните мисии на Червена и Синя са като извадени от Пергаментът, Сянката е директно крадена от Tiger Tiger!, синьочервения възел накрая е базиран на All you zombies, и това са само книги, които съм чел, ако бях малко по-образован, сигурно щях да разпозная и други вдъхновители.
Научната фантастика - не е застъпена много и както писах и по-горе, новелата се чете доста повече като поезия, отколкото като носител на материални идеи. И двете постчовешки общества са само бегло щриховани и от тези щрихи, и двете не звучат особено оригинално, нито убедително като крайни нива на някаква мета огледална еволюция. Идеята, че едното общество расте хоризонтално, а другото вертикално е готина, но и тя не е нещо земетръсно и не се различава много от всяка друга фантастика, противопоставяща Еко vs Industry бъдещи империи. Времевата война също е компетентно описана, но не е фокуса на творбата, и съответно авторите са се задоволили с общите описания на матодите на конфликта (които са страхотни, btw), но така и не задълбават в причините за него. Сега, то причините са ясни, но на читатели, които предпочитат всичко да им се казва няма да са им толкова ясни.
По на дребно, фантастичното в самите героини, е най-слабото звено на новелата. Телата им бяха достатъчно постчовешки, но мозъците не. До края продължиха да разсъждават като човешки тийнейджъри, а не като безкрайно интелигентни тайни агенти.
Примерно разговорът на Червена с Шефката накрая беше може би най-неубедителната точка в книгата, точно защото Червена се държеше не както подобава на някой от нейния ранг и опит.

Финална оценка - 9/10, но няма да ми стане любима, нито имам желание да я препрочитам в бъдеще.
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: This Is How You Lose the Time War

Post by Roland » Tue Jan 21, 2020 5:00 pm

@Martix Хмм, не съм сигурен, че съм съгласен за езика, че лилавее. В крайна сметка ядрото на книгата са две свръх умни постчовешки същества, които се надиграват с писма. Нормално е прозата да е завъртяна, но не мога да кажа, че в който и да е момент ми беше трудно да я разбера.

Иначе съм съгласен с повечето от другите ти критики, макар че трябва да отбележа, че все пак това е повест, а не цял роман и мисля, че някои от шорткътите в сюжета идват оттам. Не го казвам като извинение, а по-скоро като обяснение, защото за мен това не е непременно дефект. Мисля, че повестите са хибрид между разказа и романа - едновременно структурирани като роман, но и използващи някои от триковете на кратката форма, за да изградят големи образи с по-малко думи.

А ако те кефи светостроенето, горещо препоръчвам Empress of Forever на Макс Гладстоун, от когото ми се струва, че идва по-голямата част от света в повестта.
And you can't dance with a devil on your back...

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 15 guests