Би било красиво това, което иска докторът, но мисля че всички тук са съгласни, че Сандърсън, не притежава нужната дълбочина и знания по психология, с които да успее да ни прекара през дневника на императора и разсъжденията на Шай върху него, така че да повярваме, че той е genuine human being и, че е разбрала душата му. Развам се, че е играл на сигурно, иначе щеше да се получи по-слаба творба.
А и такъв подход би бил по подходящ в роман, където да добавя по един откъс от дневника преди всяка глава. В 140 страници просто няма място за толкова екстра товар.
Много интересна теория на
@Roland за природата на forgery-то, харесва ми колко елегантно решава и малкото останали проблеми с фабулата на романа като това как Шай е научила дреболиите, които няма как да знае.
И тази теория си има проблем - омаловажава труда на Шай. Защото ако, така да се каже, самите души вършат основната работа, излиза, че работата на Шай е само да препише дневниците и eye witness account-ите на камъка и после магията става сама, без да е нужно зрънце гении или магическа намеса от самия forger. Т.е това, което прави Шай толкова гениална е, че нацелва правилните съставки на душата от първия път (или поне от първите няколко пъти). Но на практика ако на нея и отне 3 месеца да го направи, не виждам защо да не може и най-глупавия форджър на империята да свърши същата работа за 2 години, ако просто пробва всички варианти за мотивации и backstory-та за императора, докато печатите хванат.
Повече ми харесва обяснението, че Шай Е налучкала (или открила) всички детайли и ги е описала в камъка, просто защото е толкова добра