Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2932
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Dr. Horrible » Tue Oct 01, 2019 10:43 am

Хайде другари и другарки, дойде време за обсъждане!
Прочетохте ли книгата, хареса ли ви, какво ви направи впечатление, кое ви се стори интересно?

Аз успях да я прочета. Общо взето ми хареса, но имам забележки, ще споделя по-нататък подробното си мнение.

Но за да дам все пак някакво начало на дискусията:
Интересно ми беше как Сандерсън нарочно се е стеснил. Освен като брой страници, текстът беше много малък като мащаб - някак камерно беше всичко, основната част от действието се развива в една стая, през погледа само на една героиня, плюс двама-трима странични. Замислих се, че е много подходящо за пиеса, на сцена би изглеждало готино.
But goddamn,
you got me in love again

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Moridin » Tue Oct 01, 2019 11:29 am

За мен точно това е най-големият плюс на текста :) иначе мнението ми е в ревюто :D
This is it. Ground zero.

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Killua » Tue Oct 01, 2019 11:44 am

Да, и на мен ми направи впечатление колко интимно-камерна е новелата. И това ми хареса. Даже критиките ми са по-скоро свързани с като цяло неразвитите странични персонажи. Злодейката си беше абсолютна карикатура например и ми беше адски досадна. Гардът-който-искаше-да-убие-нашата-и-я-гледаше-лошо също беше там само да го има. Някакви напълно излишни плоски герои ми бяха, например пичът с блъд магията или един от другите гардове с картите някак в по-малко текст успяха да са по-интересни от тях.
Иначе ми хареса как вникнахме в живота на императора докато извайваха душата му без на практика да участва като герой, но колкото повече напредваше новелата, колкото повече приближавахме до крайния "продукт", толкова повече усещах невъзможността наистина да си го представя целия този процес. Сандерсън редовно изпадаше в - "и така нататък, беше много сложно, освен тези 3 примера, които дадох, има още 15 много детайлни неща, които няма да ви кажа". Или "това беше шедьовър, ама не мога да ви го опиша..."
Хареса ми много символиката на края с изгарянето на "шедьовъра", но не беше ли мега лейм това с писмото, което тя остави и читателите имаха възможност да изчетат??? Смисъл, нали старчето беше много умен УЖ. Иначе за читателя поне беше доста очевидно какво е направила, текстът почти в прав текст си го беше казал преди това и цялата тази част ми беше по-скоро излишна и сложена сякаш само за да е сигурно, че всички са разбрали врътката.
В тази връзка - според @Moridin същността ѝ на форджър също е форджната, но освен една част към средата на новелата, където стана ясно, че онези леля и чичо са някакви измислени, не забелязах други податки за това.
Хойт бил шутът, който я предаде, аз разбира се не го хванах това :mrgreen: Очевидно цялото това със спасяването на императора значи е неговият плот да му се върне душата.
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2932
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Dr. Horrible » Tue Oct 01, 2019 12:03 pm

На мен ми хареса основно героинята. Лошото е, че вече съм чел доста неща на Сандерсън и съответно виждам механизмите и моделите, по които пише. Шай има общо с Шалан, даже доста. Цялото това "Ще се преструвам, че правя печат, докато всъщност си планирам бягството." ми напомни доста на Шалановото "Ще се преструвам, че изучавам науката, докато всъщност планирам кражба на камъка на Ясна". Но пак ми хареса - виждам модела, не се потапям напълно, ама ми е яко.

Това, което хич не ми хареса, беше как беше представено опознаването на душата на императора. Тотален фейл! Show, don't tell е хубава практика, която Сандърсън тук пренебрегва тотално. Аз мислех, че и ние ще видим текстовете за императора, после ще прочетем страници от дневника, изобщо ще се запознаем някак с характера му. Вместо това гледахме как Шай ги чете и после ни пуска инфо-дъмпове тип "Той е бил идеалист, ама после се е променил." Щеше да е много по-хубаво това да го усетим ние в текстовете му, да видим промяната, не просто Шай да ни каже, че я има. И за финалната част важи това - щеше да е по-добре да я усетим, а не Шай да я обясни ясно в писмото.

Иначе каква е връзката с Елантрис, някой може ли да ми каже? Не я виждам изобщо. Или това, че шутът всъщност в изрязания пролог бил Хойд... Някак на Сандерсън връзките между световете по-често са много самоцелни, колкото да има връзка, и рядко става дума за наистина важно и съществено нещо, както примерно беше говорещият меч в третия стормлайт.

Но се четеше бързо цялото нещо, увлекателно, забавно. Концепцията е много, много готина, просто не е развита толкова добре. И героите си бяха плоски, нямаше туистове!
But goddamn,
you got me in love again

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6439
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by tigermaster » Tue Oct 01, 2019 1:06 pm

Четох българския превод. Купих книжката, когато излезе, макар че бях отишъл в книжарницата за друго. Причините за това са ясни - красотата на българското издание е споменавана неведнъж във форума. С това на ума обаче, няма как, преди да продължа с мнението си за самата история, да не отбележа някои грапави моменти в превода - дължащи се, подозирам, на прекалено бързане. Новелата е преведена достатъчно добре, но можеше и, честно казано, мисля, че трябваше определени проблеми да бъдат изчистени. По едно време се споменава, че Шай носи тениска - нещо, което просто ме изхвърли от книгата, макар и само за няколко секунди. По-същественият проблем обаче е твърде честата смяна на обръщенията от "ти" на "вие" и обратно, понякога дори в рамките на една реплика.

Що се отнася до самата новела - когато я четох скоро след излизането й на български, ми хареса страшно много и дори бях готов да я обявя за най-доброто нещо на Сандерсън, което ми е попадало пред погледа. От тогава насам обаче мина доста време, през което, освен другото, прочетох и последната книга от Летописите и не я харесах почти изобщо, а в нея са използвани някои похвати, които видях и тук - например превръщането на Шалан в някоя от другите й самоличности, което беше горе-долу същото като превръщането на Шай в Шайзан в края на "Душата на императора". Друго, което донякъде ме подразни, е липсата на баланс в развитието на образите. Положителните са прекрасни - Шай, Гаотона и дори императорът са развити чудесно, обаче Фрава ми приличаше на Изма от една друга история с император, а стражникът, който просто иска да убие Шай, защото много иска да я убие, ми беше смешен и неубедителен. Кръвноотпечатващият обаче по някаква причина ми беше симпатичен, и аз не знам защо - може би защото е просто гнусен, но не и зъл. Третото, което не ми стоеше съвсем на място, беше екшънът на финала - той, всъщност, ми хареса много. (Изключая скучноватите и неориентирани престрелки в "Стоманеното сърце", екшънът на Сандерсън винаги ме е радвал.) Единственото, което бих отбелязал като проблем, е, че идващото изведнъж скоростно действие не пасва съвсем на спокойната и камерна атмосфера от преди това.

С това обаче проблемите на историята за мен се изчерпват. "Душата на императора" е все така чудесна приказка. В конкретния случай мисля, че решението на автора да разказва, вместо да показва, е в полза на историята - най-малкото, кратка е и се чете лесно, а и не знам доколко е възможно да се покаже в повече детайли какво е представлявал императорът преди, доколкото Шалан изгражда душата му въз основа на информация, която събира най-вече от личния му дневник. А и липсата на показване донякъде пасва на идеята, че самият император не знае кога от свестен човек с амбицията и желанието да помага се е превърнал в самовлюбен тип, зарязал управлението на империята, за да разкраси двореца си. Няколко пъти се споменава, че няма точен повратен момент, а деградацията му е била постепенна - той самият е прелиствал дневника си, за да разбере кога е станал такъв...

Разговорите с Гаотона ми харесаха - историята за унищожението на картината ми дойде доста емоционално. Това, че самият Гаотона успява да погледне себе си през очите на човек, когото цени, също беше интересно.

В цялост, гледам, че на минусите съм отделил повече време, отколкото на плюсовете. Това обаче е най-вече защото за негативните страни на историята имам повече за казване. Новелата ми харесва.

Бтв, и аз се замислих дали самата фалшификаторска същност на Шай не е фалшификация, обаче, засега поне, отхвърлям тази хипотеза, най-вече защото ако беше така, тя самата щеше да го знае - още в самото начало се казва, че печатите, с които се извършва фалшификацията, са видими, а и щом се поставят върху човек, трябва да се подменят редовно. (Но пък е споменато и че е възможно нуждата от редовно подменяне на печата да изчезне с годините, та де да знам?)

Може би трябва да прочета първоначалния пролог, за който самият Сандърсън си казва, че е решил да не включва във финалния вариант на историята.

Връзка с "Елантрис" не усетих, но "Елантрис" го четох за последно преди шест-седем години и не го помня добре.

Бих се радвал на цял роман със същата главна героиня.
Last edited by tigermaster on Tue Oct 01, 2019 2:57 pm, edited 1 time in total.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Matrim » Tue Oct 01, 2019 1:34 pm

На мен пък не ми хареса особено, оценката ми е 5/10. Знам, че всички сте шокирани. :)

Сигурно съм несправедлив към човека, но не мога да се отърва от мисълта, че за Сандерсън историята е нищо повече от инструмент, с който да си покаже безценните магически системи, вместо да е инструмент за развитие на историята и/или героите. Окей, системата е интересна, но аз поне никога не съм подхващал да чета книга, защото съм чул, че магическата система била интересна, за мен това винаги е средство за постигане на цел и то неособено важно.

И както винаги при Сандерсън, новелата ни предлага инфодъмпинг на талази, да не би случайно да остане някой малък детайл от магическата система, който да не бъде подробно обяснен като за малоумни. Това би било досадно дори и ако беше само под изпитаната форма на диалози с невежи по въпроса, но имаме и много по-дразнещият вариант, при който герой, който владее всички тънкости на магията, обяснява в мислите си като за начинаещи в областта неща, които трябва да са му до болка известни. Примери:
They were called Essence Marks, the most powerful kind of soulstamp. Each Essence Mark had to be attuned to a specific individual, and was intended to rewrite their history, personality, and soul for a short time. These five were attuned to Shai.
“You are familiar with resealing?” Gaotona asked.
“Vaguely,” Shai said. Her people called it Flesh Forgery. Using it, a surgeon of great skill could Forge a body to remove its wounds and scars. It required great specialization. The Forger had to know each and every sinew, each vein and muscle, in order to accurately heal.
Resealing was one of the few branches of Forgery that Shai hadn’t studied in depth. Get an ordinary forgery wrong, and you created a work of poor artistic merit. Get a Flesh Forgery wrong, and people died.
Those marks finished, she held the stamp over a flame. This was a property of soulstone; fire hardened it, so it could not be chipped. She didn’t need to take this step. The anchoring marks on the top were all it really needed, and she could carve a stamp out of anything, really, so long as the carving was precise. Soulstone was prized, however, because of this hardening process.
Финалът на битката, в който Шай неутрализира опасния скелет с удар глава в глава направо ме накара да се смея на глас. Тази жена не само е мега талантлив Forger, манипулатор и художник със златно сърце (даже и Bloodsealer-a и Zu пощади), но и има дебела глава. Буквално. Имаше и момент, в който можехме да я видим от по-егоистичната й страна - като рискува всичко, за да провери лично дали печатът й за императора ще бачка, но и това бе някак си представено като "иначе нямаше да разбере", все едно евентуалната смяна на императора в случай на неуспех би останала тайна. В този ред на мисли, какъв беше смисъла от "Не може да стане за по-малко от две години"? Накрая се оказа, че не само може, ами и в тези сто дни създаде и разни други печати, планове за бягство и т.н. Лъжеше ли Шай или в началото не беше вдигнала достатъчно нива, за да се справи толкова бързо?
Това, което хич не ми хареса, беше как беше представено опознаването на душата на императора. Тотален фейл! Show, don't tell е хубава практика, която Сандърсън тук пренебрегва тотално. Аз мислех, че и ние ще видим текстовете за императора, после ще прочетем страници от дневника, изобщо ще се запознаем някак с характера му. Вместо това гледахме как Шай ги чете и после ни пуска инфо-дъмпове тип "Той е бил идеалист, ама после се е променил." Щеше да е много по-хубаво това да го усетим ние в текстовете му, да видим промяната, не просто Шай да ни каже, че я има. И за финалната част важи това - щеше да е по-добре да я усетим, а не Шай да я обясни ясно в писмото.
Добре казано, напълно съм съгласен.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Martix » Tue Oct 01, 2019 2:04 pm

Пак ми хареса много, но сега, когато магията на първото четене я няма, проблемите изпъкваха още повече.
-Фрава и Капитан Зу бяха толкова карикатурно елементарни и зли, че ме вадеха от филма всеки път като се появяха.
-Въпреки опитите на Сандърсън да boost-не suspension of disbelief-а около процеса на опознаване на душата, нещо не повярвах, че Шай успя да се справи толкова брилянтно, и то спазвайки нереалистичния краен срок. Цялото това нещо с четенето на дневниците никак не звучи убедително. Може да се чете като скрит философски statement от Сандърсън - човекът сигурно подкрепя тезата, че на света има само 5-има архетипни човека, и всички останали са техни копия, но дори така не му повярвах, че е възможно да пресъздадеш нещо толкова комплексно за 3 месеца, и то без да ползваш магическа помощ.
-манипулациите на Шай въобще не бяха толкова гениални, и за да изглеждат такива, IQ-то на останалите участници беше свалено с една идея. Дори Гао, който е втория най-умен човек след Шай, трябваше да се усети какво прави Шай, или поне какво прави Фрава.
-елементарно светостроене с добре категоризирани народи като това не стои добре в иначе толкова амбициозна книга. Героите в повестта едва ли не имаха листи със stats на база расата им, страйкърите са най-добрите войници, мей пон са печатни магове, блатните са кървави магове. Може би в Елантрис е обяснено това, но не съм я чел, и само от душата на императора не разбрах да е имало някакъв глобален катаклизъм, ограничил придвижването, за да се обособят така различни на външен вид и култура народи.
-Гао и останалите старейшини да не вярват в еретичните обяснения на изкуството на печатите (че предметите имат душа и тн.) ми се стори ненужно. Имаш свят, в който съществуват различни видове магия, магьосниците ти обясняват точно как работи тази магия, а ти да не им вярваш е малко wtf, дори най-религиозните фанатици в нашето измерение вярват в науката и никой не твърди, че химични реакции не съществуват, а Бог задвижва двигателите със силата на вярата. По-реалистично би било да се повтори развитието на истинските религии като христянството и след откриването на печатите, религията на империята да погълне идеята за 3-те състояния и да я направи част от своите митове, напр. "Слънцето вижда предметите като едно цяло, и затова печатарят не може да ги обработва поотделно".
-как точно планираше да избяга Шай, ако не се беше случила издънката със Зу? Беше направила капана в пода за един от другите войници, които я пазят, но дори да приемем, че има как да го примами на леглото, нея я пазят поне 2-ма? Втория щеше да го набие ли, нещо не ми се вярва.

Отделих много време на минуси и забележки, но книгата е абсолютно бижу и може би най-доброто, което съм чел от Сандърсън.
+магическата система с нейните ограничения и възможности е класически Сандърсън :yay:
+inception like измамите вътре в други измами като книгата написана, за да я прочете другия форджър, бяха гениални
+спокойната атмосфера и сюжет, движен от разговори, а не битки, ми идват адски свежо
+екшънът накрая също беше перфектно pace-нат и като развръзка, и като демонстрация на приложенията на forge-ването.
+Шай ми хареса много, рядкост е такъв саморефлективен гениален манипулатор герой да не звучи фалшиво, но Сандърсън се справи с изграждането й.

Държа си на числата, затова ще завърша с оценка 8.8/10


пп.
Matrim wrote:
Tue Oct 01, 2019 1:34 pm
Финалът на битката, в който Шай неутрализира опасния скелет с удар глава в глава направо ме накара да се смея на глас. Тази жена не само е мега талантлив Forger, манипулатор и художник със златно сърце (даже и Bloodsealer-a и Zu пощади), но и има дебела глава.
Е, това вече е ненужно дребнаво заяждане, все пак по това време тя не беше Шай, а велик войн, прекарал десетилетие в усилени тренировки със племето на най-великите нинджи. Не виждам проблем да може да счупи скелет, който не е чак толкова здрав to begin with и се крепи на магия, която се разпада, ако му измъкнеш някой чарк. Многократно в книгата се каза, че bloodsealer-ите са ценени, не заради бойните умения на отрочетата им, а заради проследяването на целта.
По скоро може да се запитаме защо след боя със скелетите не й скочиха 10-човека от гвардията, но явно тези скелети са наистина страшни...
Last edited by Martix on Tue Oct 01, 2019 2:11 pm, edited 1 time in total.
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6439
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by tigermaster » Tue Oct 01, 2019 2:07 pm

Matrim wrote:
Tue Oct 01, 2019 1:34 pm
Финалът на битката, в който Шай неутрализира опасния скелет с удар глава в глава направо ме накара да се смея на глас. Тази жена не само е мега талантлив Forger, манипулатор и художник със златно сърце (даже и Bloodsealer-a и Zu пощади), но и има дебела глава. Буквално.
Е, не е като това да й се разминава леко:
Заби челото си в черепа на съществото.
В действителност, този вид удар далеч не беше толкова ефективен, колкото в историите и приказките. Причерня ѝ пред очите, свлече се на колене и си пое дъх с хриптене. Скелеталът се срути на земята пред нея, а пукнатият му череп се търкулна настрани — ударът го бе откачил от шията. По лицето на Шайзан се стичаше кръв. Бе наранила кожата на челото си, а нищо чудно и да беше пукнала и собствения си череп.
Падна на едната си страна. Бореше се да остане в съзнание.
Основната причина, поради която печели, е, че, както е показано в същата битка по-рано, скелеталите са по-чупливи от нормално човешко тяло. Шайзан изтръгва черепи и троши гръбнаци с голи ръце преди това. Кръвноотпечатващият затова й изпраща петима.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Matrim » Tue Oct 01, 2019 2:24 pm

Окей, има някакви обяснения там, но цялата битка ми се видя малко не на място. Както и Martix спомена, къде дремеха стражите по това време?

Понеже се бях заблудил, че дискусията ще почва в понеделник и четох доста набързо, имам въпрос - възможно ли е хората да променят външния си вид с Forging? Ако да, защо главната героиня не ползваше такъв трик, а само (IIRC) си променяше дрехите?
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Martix » Tue Oct 01, 2019 2:35 pm

Възможно е, точно това направи Шай за финалната битка, буквално се превърна във велик войн.

А не го правеше по рано, защото й бяха взели душевните камъни, настроени на нейната честота.

А не си направи нови, защото е много сложно и отнема години (нищо че направи същото нещо за императора за 3 месеца).
Което ме води на мисълта, абе щом от тези 3 месеца повечето време отиде в разучаване на душата и съвсем малко време беше нужно за физическото изработване на камъните, не беше ли доста лесно за Шай да си изработи нови камъни, след като вече веднъж е минала през трудния процес, и си познава собствената душа, вече е минала праз едногодишната тренировка, и тн.
Имя накакво скалъпено обяснения, че нейните камъни са милтифункционални и мощни, но не стои убедително докато ни се разправя колко в пъти по-сложно е да копираш друг човек, и то от втора ръка източници, а тя се справи за рекордно време.

edit. NVM, сега се сетих че имаше обяснение и на това, не може да тества камъните върху себе си без да я видят пазачите, а не й се рискува да познае от първия път.
Last edited by Martix on Tue Oct 01, 2019 2:37 pm, edited 1 time in total.
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Matrim » Tue Oct 01, 2019 2:37 pm

Физически ли се превърна във велик войн? Аз останах с впечатлението, че просто си "качи" супер бойни умения като Нео в "Матрицата", а външният й вид остана същия.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Martix » Tue Oct 01, 2019 2:39 pm

Физически се превърна. Начина, по който работи магията й, е че буквално променя историята на предмета. Т.е като си качи печата на война, тя се превърна в човек, който последните 10 години е тренирал усилено, в комплект с по-здрави мускули, повече кила, и тн. Не е само умения, а и физически промени.

Не е обяснено какво става със закона за запазване на енергията, но да приемем, че смучи от съседно измерение и сме ок.
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6439
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by tigermaster » Tue Oct 01, 2019 2:41 pm

Има обяснение и за това къде са били стражите :)
Иначе, както написах по-рано, и на мен битката ми дойде леко не на място, обаче изпълнението, мисля, си беше на нивото, което се очаква от Сандърсън.

Иначе, ако съм разбрал правилно, фалшифицирането с печати позволява известна промяна на външния вид на човек, стига тази промяна да не противоречи на самата му същност - затова и Шай успява да си създаде самоличност на воин с много по-силно и мускулесто тяло, като за тази цел изгражда история за това как е била отгледана от воинско племе, с все спомените за тежки тренировки и ново име. После се крие като много по-кльощава и незабележима просякиня.

Редакция:
Докато го изпиша това, са се появили още три мнения. Гледам, повтарям думите на Мартикс.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Matrim » Tue Oct 01, 2019 2:43 pm

А лицата може ли да се променят радикално? Все пак, стени и други предмети явно може, защо не и физиономии?
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Книжен клуб за новели: "Душата на императора" на Брандън Сандърсън

Post by Martix » Tue Oct 01, 2019 2:49 pm

Не само, Сандърсън е още по-гениален с магическата си система.

Историята трябва да е правдободобна, за да залъже душата по-лесно и да я промени.
Шай буквално прекарва една година в тренировки с племето на войните. Затова успява да направи камък, който я променя все едно е тренирала 10 години.
За магията, е много по-правдободобно, че просто не се е върнала след тази година, а е продължила да тренира още 9, вместо ако се беше опитала да направи същия камък, но докато си стои в града и живее охолно.
1. Душата й не би повярвала, че ще се хване от живота в охолство, и ще хукне да тренира.
2. Нямаше да има физическите знания за хватки и бойни системи, за да ги вгради в камъка.

edit: За лицата, може разбира се. Не може да промени рожденото си лице, но само трябва да вгради в камъка история, как по време на инцидент получава белег, и ето ти промяна на лицето. Още по-лесно е да си промени косата, грима и тн, тъй като тези неща не са толкова обвързани със същността на душата. Но по принцип няма нужда да го прави, като може просто да се гримира и да постигне същия ефект.
По-ценно е, че може със историята си да си промени тялото, както прави с камъните на война и просякинята.
There are no rules! I'm gonna get you!

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 19 guests