Page 2 of 3

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Wed Sep 18, 2019 2:01 pm
by Killua
Е, много е условно всичко, 100 страници, ама зависи какви, нали - и като формат страница, размер текст, разстояние между редовете и най-вече сложност на текста.
Аз като съм си засичала преди много време и аз четях 100-ина страници на час худ. литература, ама не гигантски страници с дребен шрифт, а нормална страница, все пак. На английски чета по-бавно.
Но Властелинът с четене всеки ден през ваканцията съм го изчитала за около 5 дни примерно (честно, не помня колко беше, може и 3 да бяха...). Не знам как се сравнява с Колелото точно.
Драгъне, яко е, че не работиш интензивно, като си в София :mrgreen:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Wed Sep 18, 2019 2:20 pm
by трубадур
Казах, че беше думи на минута. И после това е лесно да се приравни на нормална беге издадена книга от библиотека класика. Имат си стандарти тия неща и даже не грубо може да се добие точна представа. И при четенето първият час е лесен, натам идват мъките по принцип и скоростта пада. 100 страници, нормален шрифт и големина на книгата на час художествена литература... ми, доста е, другари.

Най-бързата ми обемна книга е Братя Карамазови (2 дена) и си беше напъване. И помня как имаше комсомолки... Ооо, да, целия Фараон прочетох (3 книги бтв тва) за един ден, едно сядане. И после половината сюжет им липсва в главата.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Wed Sep 18, 2019 2:37 pm
by The Dragon
трубадур wrote:
Wed Sep 18, 2019 2:20 pm
Най-бързата ми обемна книга е Братя Карамазови (2 дена) и си беше напъване. И помня как имаше комсомолки... Ооо, да, целия Фараон прочетох (3 книги бтв тва) за един ден, едно сядане. И после половината сюжет им липсва в главата.
Руската литература е основана на страданието. Винаги някой страда - я главният герой, я автора, я читателя. Ако страдат и тримата е шедьовър на руската литература.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Wed Sep 18, 2019 2:51 pm
by трубадур
Има нещо такова, ама ми е сред любимите... напъването с Карамазови не беше заради текста, а заради обема. То беше лежане, стоене, седене, висене, люлеене, през всички агрегатни състояния преминах, докато я финиширам и то за отрицателен период от време. А само едно колело на фремету е по-тлъсто от това. Вярно, че с по-смотан текст, ма се пак... бтв, руската литература от 19в. е толкова зле преведена на български, че определено я препоръчвам на английски. Не нам кво са шмъркали тогава, ама всички писатели звучат по един и същ начин на нашенски език. После трябваше на англисйки да прецапам почти всичко, за да му оценя достойнствата.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Wed Sep 18, 2019 4:14 pm
by Ghibli
Това на Драгъна за руската литература кърти. Това с препоръката да се чете руска литература на английски също ме развесели, явно Трубадура не знае руски, но прозвуча малко като препоръка да се чете на немски, преведено от японски :mrgreen:

Аз като четях "Колелото" за пръв път бях студентка и имах свободно време. Горе-долу по ден - ден и половина ми отнемаше един том (на български). С ядене над книгата де.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Wed Sep 18, 2019 4:49 pm
by Yan
Matrim wrote:
Wed Sep 18, 2019 1:42 pm
Аз си мислех, че чета много по диагонал, но вие ме затапихте тотално. :) И на английски ли праскате по 600-700 страници на ден или само на нашенски?
В последните 5-6 години основно на английски, но аз съм повреден щото ми е работния език все пак :mrgreen:

Апропо, по темата КнВ ->

Tor.com подаряват Нова пролет като електронна книга.
Hint: Трябва като държава да посочите САЩ или Канада :mrgreen:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Wed Sep 18, 2019 10:01 pm
by трубадур
ботове, браат, само спойлят

иначе руската на 20в е с добър превод (минус поезията, ама то ясно), не нам ко им е станало за 19 ама там е мъка, неква мистерия е що хамериканците превеждат по-добре руския на 19 век от българете, ама те, докато в същото време нямаме ядове с пустиняците от следващия век. Инак, да, не знам руски, тоя език е олигофрен

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Thu Sep 19, 2019 2:42 am
by Litz
Да се включа в офтопика, Тва с руската на Драгъна ме уби.

По отношение на 19ти век, Шинел и Мъртви души са яки на български ве. Чехов също. Аз не знам трубадура, кой превод е чел. Тоя на Далчев кво му е?
Майсотра и Маргирата на немски е толкова култова, че я хвърлих на петата страница. Тва беше болката на болките. Но не знам дали беше превода, като цяло или постоянното Obdachlos в скоби и дори първия път ме дразнеше неистово. И тия пояснявания вътре в текста, а не като бележка под линия ме влудяваха, та я прочетох на български.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Thu Sep 19, 2019 10:39 am
by трубадур
Пак - 20в. ни е ок превода, на 19 не е. И мисля, че е заради гогол. То цялата руска литература, въпреки кво може да викат другите, ама не ми дреме, я разглеждам като преди и след гогол. И как са превеждали него, така превеждат и по-късните. Щото с пушкин и лермонтов нямам ядове, донякъде и с тургенев, но и там имах спънки, а и все пак застъпва гогол. Но масово след гогол е тесла, ся като ги мисля единствено чехов е пожален. Достоевски ми звучеше като него да го еа, а едва ли има руски писател, който по-съзнателно да бяга от гогол. В английския превод просто видях много повече разнообразие. И мисля, че всичко се свежда, че просто така са били напътствани преводачите ни по едно време, защото не е като да е някаква константа и да не се оправя положението. Но сякаш от руски е трудно да се превежда. Щото и руската поезия си е бало мамата, за разлика от немската или френската, където няма лабаво. Не нам, просто като четях руски автори от средата на 19в. до късната половина имах усещането, че преводите са правени по калъп.

Re: Скоростта на четене и руската литература

Posted: Thu Sep 19, 2019 1:12 pm
by Moridin
Офтопикът ви е ужасен и неприятен, режа го. Малко от Мат остана в оригиналната тема, ама нейсе.

Re: Скоростта на четене и руската литература

Posted: Thu Sep 19, 2019 1:36 pm
by Litz
Ма форумът живна, нали тва беше идеята :P

Иначе ясно що аз не съм имала проблем, понеже съм чела главно Гогол и Чехов.

На Пушин съм му чела цялата поезия, а по едно време знаех и 8те (мисля) превода на Я вас любил наизуст и някои бяха трагични, ма някои бяха готини, ма всичките бяха по-добре от повечето английски преводи на точно тва, които съм чела.

Re: Скоростта на четене и руската литература

Posted: Thu Sep 19, 2019 2:01 pm
by Dr. Horrible
Като гледам от целия форум аз чета най-бавничко :lol:

30-40 страници на час ми е общо взето абсолютния максимум. Но аз чета много бавно - на ум чета със същата скорост, с която бих го прочел на глас. Чета си го изразително, забавям в някои моменти, правя си драматични паузи в съзнанието си. Епичните реплики ги чета епично и т.н. Ако нещо ми хареса - я абзац, я някоя реч, си го препрочитам, въртя го в съзнанието си... И така. Дневният ми рекорд, ако нямам никаква работа през деня и книгата е много увлекателна е около 200-300 страници на ден максимум, при цял ден четене. Но рядко го постигам. На английски е по-малко - до миналото лято ми беше максимум 100 страници на ден, с такава скорост четох A Dance With Dragons. Обаче миналото лято, като четях Робин Хоб, много се запалих, и последните два това на Rainwilds ги четях с по 150-200 страници на ден, а последният ден прочетох 250 и бях безумно горд от себе си!

Случвало се е да чета и по-бързо, ако е нещо за книжен клуб, което ми е тъпо... ама тогава дори не го броя за четене, щом само механично съм гледал думите, без да изживявам текста.

Re: Скоростта на четене и руската литература

Posted: Thu Sep 19, 2019 2:43 pm
by Trip
Никога не съм си мерил скоростта, ама сигурно съм някъде в долните 30% от човечеството хаха. Поклон и завист за хора, дето могат да действат с 60+ на час без загуба на информация!

Re: Скоростта на четене и руската литература

Posted: Thu Sep 19, 2019 2:47 pm
by Matrim
Нищо му няма на оф-топика, освен че е оф-топик и по-добре в отделна тема, разбира се. От такива неща също има нужда, за да живне този подфорум.
Майсотра и Маргирата на немски е толкова култова, че я хвърлих на петата страница.
Аз съм я чел на български до края, и да си призная, ми се иска да я бях хвърлил на петата страница. :)
Но аз чета много бавно - на ум чета със същата скорост, с която бих го прочел на глас. Чета си го изразително, забавям в някои моменти, правя си драматични паузи в съзнанието си.
Затова ли се чудиш дали ще смогнеш с Колелото, втори път всички тия описания да се прочетат внимателно не е шега работа.

Re: Скоростта на четене и руската литература

Posted: Thu Sep 19, 2019 3:20 pm
by Dr. Horrible
"Майстора и Маргарита" е една от най-най-любимите ми книги на света, между другото :heart:
Първата част е малко по-скучна, но и там много забавно и алегорично бяха разказани доста качествени истории. Но втората част, като почна историята с Майстора и Маргарита, ме плени от първите изречения:
„Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език!
Последвай ме, читателю мой, само ме последвай и аз ще ти покажа такава любов!”
И в книгата има много спиритуализъм, някак е призив за отваряне на сетивата.
А частите за Пилат Понтийски и Йешуа бяха невероятни.
— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
— Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.

— За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат, — но навярно не познавам добре живота! Можете вече да не записвате — каза той на секретаря, който и без това нищо не записваше, и пак се обърна към арестанта: — В някоя гръцка книга ли прочете това?
— Не, стигнах до него със собствения си ум.
— И го проповядваш?
— Да.
— Ами центурионът Марк, по прякор Плъходава — той например добър ли е?
— Да — отговори арестантът, — въпреки че е нещастен човек. Откакто добри хора са го обезобразили, е станал жесток и коравосърдечен. Бих искал да зная кой го е обезобразил така.
— С удоволствие мога да те осведомя — отвърна Пилат, — защото бях свидетел. Добрите хора му се нахвърлиха като псета на мечка. Германците се вкопчиха във врата, в ръцете, в краката му. Пехотната манипула беше обкръжена и ако не беше се врязала откъм фланга кавалерийската турма, която командвах аз, на теб, философе, нямаше да ти се наложи да разговаряш с Плъходава. Това се случи в битката при Идиставизо, в Долината на девите.
— Да можех да поговоря с него — изведнъж мечтателно каза арестантът, — убеден съм, че той рязко би се променил.
Но все пак като цяло Маргарита си ми е най-любимата :heart: И балът с дявола във втората част на книгата е сред най-любимите ми моменти в цялата художествена литература, особено краят и решението на Маргарита....

Но!
Книгата на български е силно препоръчително да се чете в превод на Лиляна Минкова, който в момента може да се намери от издателство Фама. По-красивото издание на пазара е това на издателство Дамян Яков, но там преводът е на Татяна Балова и звучи доста по-сакато.