Re: Препрочитане на Колелото на времето
Posted: Wed Oct 09, 2019 8:18 pm
Моето мнение за тези глави е по-позитивно. Нощният спринт от Емондово поле до Таренов сал е доста добре описан, има си атмосфера и напрежение. После се позабавят нещата, вярно, но не мисля, че главите в Бейрлон са излишни, ако не друго без тях трудно щеше да ги догони Нинив, а закъде без нея. А и добре показват колко неподготвени са нашите за широкия свят и колко глуха провинция е Две реки.
Ранд и Мат са доста тъпи парчета в тия глави, безспорно, но това засега повече ме забавлява, отколкото да дразни. Засега Перин определено е най-умния от тримата, защото знае кога да си държи устата затворена.
Инфодъмпингът в тези глави е по на място, отколкото в предишните, Егвийн е точно в позицията да ѝ се обяснят най-базисните неща за Единствената сила.
Tази работа с убитите плъхове в странноприемницата не се връзва много с това, което научаваме за Света на сънищата в следващите томове, но в първият том магията определено е далеч по-soft, отколкото в следващите.
Забавно е, че още не е споменато в коя държава се намират нашите в момента, името Андор се споменава за пръв път чак в 33-та глава, нищо, че нашите пътуват из него през цялото време, след като напускат Две Реки.
Ранд и Мат са доста тъпи парчета в тия глави, безспорно, но това засега повече ме забавлява, отколкото да дразни. Засега Перин определено е най-умния от тримата, защото знае кога да си държи устата затворена.
Инфодъмпингът в тези глави е по на място, отколкото в предишните, Егвийн е точно в позицията да ѝ се обяснят най-базисните неща за Единствената сила.
Нищо изненадващо не виждам тук, тримата все още вярват, че седайките са само една крачка над Darkfriends и въобще не им е чиста работа, затова биха се обърнали към Моарейн само в наистина краен случай.Тримата сънуват един и същ зловещ сън, след това виждат убитите плъхове, което доказва, че това не е било просто сън, но решават да се доверят на... Том, не на Моарейн? То и аз не обичам хич Бялата кула като организация, но ако изборът е между нея и някакъв тип, който явно е поне Отстъпник, ако не и самия Тъмен, ще избера Кулата веднага.
Tази работа с убитите плъхове в странноприемницата не се връзва много с това, което научаваме за Света на сънищата в следващите томове, но в първият том магията определено е далеч по-soft, отколкото в следващите.
Забавно е, че още не е споменато в коя държава се намират нашите в момента, името Андор се споменава за пръв път чак в 33-та глава, нищо, че нашите пътуват из него през цялото време, след като напускат Две Реки.