Page 28 of 55

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Mon Jul 27, 2020 12:41 am
by Ghibli
ОК за 6-те глави 8-)

Съгласна съм, че това някой да стои до леглото, за да "пази" и да събуди спящата в точно определен момент по принцип не е особено смислено. Нито имат точен начин да отмерват времето (Елейн ме разби с репликата "ще отброя час и ще те събудя"), нито планираното събуждане ще помогне, ако опасността възникне преди въпросния час.

Но продължавам да смятам, че е съвсем в духа на всичко, демонстрирано до момента, Нинив да не помоли Том за помощ, дори когато това би й било от полза. Първо, той е мъж, от което следват две причини да не го иска в спалнята си: 1) женска скромност, пуританството на героите беше отбелязвано неколкократно 2) нежелание да се прибягва до услугите на някой, чиято глава е пълна с вълна/мисли с космите на гърдите си. И второ, да го повика би означавало да му обясни много неща, а както многократно беше отбелязвано, нашите нямат навика да споделят информация (освен когато става въпрос да издадат строго пазени чужди тайни, за които преди това са обещали да не казват на никого) :mrgreen:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Thu Jul 30, 2020 6:48 pm
by Demandred
Ghibli wrote:
Mon Jul 27, 2020 12:41 am
Но продължавам да смятам, че е съвсем в духа на всичко, демонстрирано до момента, Нинив да не помоли Том за помощ, дори когато това би й било от полза. Първо, той е мъж, от което следват две причини да не го иска в спалнята си: 1) женска скромност, пуританството на героите беше отбелязвано неколкократно 2) нежелание да се прибягва до услугите на някой, чиято глава е пълна с вълна/мисли с космите на гърдите си. И второ, да го повика би означавало да му обясни много неща, а както многократно беше отбелязвано, нашите нямат навика да споделят информация (освен когато става въпрос да издадат строго пазени чужди тайни, за които преди това са обещали да не казват на никого) :mrgreen:
Напълно съм съгласен, че е нормално поведение за Нинив, но си е дразнещо и ирационално.

Anyway, след "леко" замотване е време да преминем на следващите глави:

Глави 41-46

Резюме: Перин и Файле разкриват тайните си един на друг в една от много редките сцени от този род в поредицата. Перин гони Коляча из света на сънищата, после става лидер в родното си село основно като стои на видно място и се съгласява с предложенията на хората около него. Тролоците отново биват размазани с лекота от селяните терминатори от Две Реки. Елейн и Нинив се срещат със сеанчанка и с Отстъпник.

Основната тема в тези глави е как Перин против волята си става лидер. Има силни моменти, но като цяло цялата работа продължава да ми се вижда доста изкуствена. По-логично би било Там ал-Тор, един от най-уважаваните хора в Емондово поле, човек със впечатляваща кариера в армията на Иллиан и далеч по-голям житейски опит, да е лидера тук, особено при положение, че Перин упорито се съпротивлява на побутванията в тази насока от страна на Файле, Верин и Шарката. Целият сюжет разчита твърде много на таверен влиянието за моя вкус.

Сцената, в която Файле и Перин най-накрая си признават тайните един на друг, е много добра. Файле определено е къде по-наясно каква е ролята на лидера, нормално с оглед на произхода ѝ, и нейното присъствие, съвети и задкулисна помощ правят успехите на Перин по-убедителни, макар и недостатъчно поне за мен.
“Perrin, my father says a general can take care of the living or weep for the dead, but he cannot do both.”
Интересно, че като видя Коляча, Перин веднага забеляза приликата му с Лан, което прави невъзможността му да забележи приликата на Люк с Ранд още по-странна. По някаква причина обаче Перин е решил, че "Lan was the last living Malkieri", което въобще не е така. След това Коляча реши да направи един лек инфодъмп, обясняващ ситуацията в Две Реки. Защо обаче Отстъпниците ще се занимават да пращат Тролоци да убият Перин, вместо просто да отидат в Две Реки и да си го убият сами, остава неясно. Твърде лесно щеше да е, явно.
“I wonder what Queen Morgase will think of that,” Faile said. “This is part of Andor. Queens seldom like strange banners being raised in their realms.”
Дълбоко ме съмнява Мургейз да се притесни от това, че хора в Две Реки са си направили знаме с някакъв рандъм символ. Виж, когато малко по-късно почнаха да използват знамето на Манетерен, това вече можеше да се тълкува като заплаха за Андор, защото територията на Манетерен е включвала половината Андор и още има хора, които помнят това.
The door cut off the heart-lost wails, and the cries of Dael al’Taron’s mother for someone to tell her where her son was.
In a Trolloc cookpot, Perrin thought as he was lowered into a chair in the common room. In a Trolloc’s belly, where I put him, Mistress al’Taron. Where I put him. Faile had his head in her hands, peering into his face worriedly. Care for the living, he thought. I’ll weep for the dead later. Later.
Тук Джордан отново много добре показва колко е тежка ролята на лидера в подобни ситуации, особено за по-неопитните.

След това 500 тролока бяха избити с невероятна лекота от феноменалните лъкометци от Две Реки с малко помощ от Верин и Алана. Горките тролоци продължават да свалят нива и вече почти не са заплаха. Далеч не съм специалист по лъковете, обаче такава успеваемост при стрелба с лък ми се струва абсурдна, особено от страна на хора, които не са професионални войници, а фермери, трениращи с лъка в свободното си време, които, с изключение на Там, имат съвсем минимален или нулев опит в битки.

Туатанците решиха, че тролоците са по-малка заплаха от хората в Емондово поле, и логичното се случи. Крайният пацифизъм в свят, в който има тролоци, мърдраали и Тъмния, ми изглежда нелеп.
“If you don’t bake,” he said, “where are we going to get bread? I don’t intend to spend my whole life traveling, buying meals or eating what I can snare or fetch with bow or sling.”
Перин явно още не е осъзнал съвсем колко е богата Файле...
“We do not need any lords in the Two Rivers,” he growled at the oak tabletop. “Or kings, or queens. We are free men!”
“Free men can have a need to follow someone, too,” she said gently. “Most men want to believe in something larger than themselves, something wider than their own fields. That is why there are nations, Perrin, and peoples.
Pro-feudalism пропагандата на Файле е доста неубедителна, както и overnight приемането от страна на жителите на Две Реки на Перин като техен лорд.

Люк донесе глава на мърдраал, обаче никой, дори Перин, не се зачуди, как сам е успял да го убие.

В последната глава за седмицата Нинив се държеше крайно неадекватно, а Елейн ѝ се води по акъла, въпреки че ѝ е ясно, че доста от идеите на Нинив са откровено глупави. Тия обиколки из града, гъмжащ от престъппници и оставен почти на самотек от властите, без охрана и облечени в скъпи копринени рокли, са тотално безумие. Нинив, при все мрънкането си за "good old Two Rivers wool" е доста по-малко склонна от принцесата Елейн да носи по-скромни дрехи. Може би Нинив не успява да мисли адекватно, понеже вместо една голяма има множество малки плитки, и дърпането им е по-трудно.

Егеанин показва впечатляващи бойни умения, а и Елейн не се справи никак зле в боя за необучена за такива неща принцеса. Явно Елейн е много атлетична жена, в следващият том успя да се научи да прави салта на въже за има-няма две седмици. Забавно беше как Елейн по време на екшъна нададе бойния вик на Андор.

Нинив след това продължи с неадекватното си поведение, като каза на Егеанин името на Елейн и своето собствено. Уж се предполага да се крият от Чрните, обаче не полагат особени усилия за това.
“He and that girl have probably gone somewhere he can be a blacksmith in peace,” Nynaeve said, but Elayne shook her head.
“I do not think so.” She had strong suspicions about Faile, and if they were even half right, Faile would not settle for being a blacksmith’s wife.
Въпреки че нямат нито една сцена заедно, явно Файле и Елейн са общували достатъчно, за да забележи Елейн, че Файле очевидно е благородничка.

Лекотата, с която Могедиен успя да използва Compulsion срещу Нинив и Елейн, отново показва, че ако не бяха такива идиоти, Отсъпниците щяха да сгазят нашите без особени усилия. Доста creepy сцена като цяло.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Sun Aug 02, 2020 11:10 am
by Yan
Аз понаваксах най-накрая, че даже и поизпреварих та вече мога да се включа.
Перин и Файлето все още са поносими, което в дългослочен план прави още по-тъжно деградирането на тази сюжетна линия.
Лидерстването на Перин наистина стои доста изкуствено и насилено. Там е къде къде по-логичен избор за подобно нещо, но да речем че Джордан не е могъл да измисли по-елегантен начин да направи нещата.
Тежеста на царската корона беше добре показана с терзанията на Перин и чувството за вина около гибелта на младоците.
Хората продължават да се държат абсолютно неадекватно по отношение на Лорд Люк. Как пък никой не направи връзка със странните съвпадения около атаките и неговата поява.
Бтв, тая работа с тролоците, които ту мрат като мухи, ту са мега супер злия и страховет враг почва лекинко да ме дразни. Айде да са или едното или дугото...
Нинив и Елейн бяха :dash: :dash: :dash: Въобще как са живи още с тия патешки решения не знам...

П.П. По повод предните глави, според мен от един момент насетне Ранд си тролеше Мат ей така за спорта. Пък и Мат определено си го заслужаваше.
П.П.П. Сега се замислих, че е съвсем реалистично и логично Шайдо да са мнозинството от айлците. То и в нашата реалност 90+% от населението е от идиоти...

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Tue Aug 04, 2020 11:40 pm
by Matrim
Измъчих се с петте поредни глави с Перин. Малко го избиват на нерасистки вариант на White Man's Burden принципа - някакъв пич "учи" туземците как да правят неща, които би трябвало да са им ясни и без него. Хората в Две реки уж са много упорити и свободолюбиви, обаче всъщност много искат да си имат владетел, пък ако ще и да е някой като Перин, който пък хич не ще позицията или някакъв надменен рандъм чужденец като Люк. Файлето пък се черви като споменава някакъв секси танц... само в Арад Доман ли се радват открито на секса в тоя свят? :lol: В Салдея пък не учели жените да се бият с оръжия - ами да, защо да се хабят, ако тролоците победят мъжете, жените пак ще са добре, нали така? :dash:

Верин и Алана направиха експлодиращи камъни - това не е ли против Трите Клетви? И откъде в това затънтено село се намериха толкова мечове, алебарди и какви ли не оръжия?

Тактиката на мърдраалите, които продължиха атаката докато почти всички 500 тролока не си го взеха просто ме разби. Все едно гледаш направен от западняци филм за Източния фронт на Втората световна, само дето не викаха "За Родину" тролоците.
Resuming the slow climb up the street beside Nynaeve, she said, “Then we should not be wearing these dresses. I can remember a time when you stuffed me into a farmgirl’s dress.”
“They make a good disguise,” Nynaeve replied curtly. “We blend in.”
Elayne gave a small sniff. As if plainer dresses would not have blended even better. Nynaeve would not admit she had come to enjoy wearing silks and pretty dresses.
Все едно има жена в тая поредица, която не обича да носи хубави рокли. :)

Беше весело като на Елейн й хареса да трепе бандити с кривака. Могедиен приложи Принуда даже и като Елейн беше в процес на преливане и готова за бой. Пита се в задачката, защо не правят така Отстъпниците и в битките срещу Ранд или Нинив?

Хубавото е, че следващата глава обаче е ключова и след това идват развръзките на главните сюжетни линии, само не знам дали няма пак да закъснея с една седмица защото чета половин дузина книги едновременно.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Sat Aug 08, 2020 2:52 pm
by Ghibli
Наваксах най-накрая.

Не ми беше проблем, че има много поредни глави с Перин, при него все още е ок положението, истинската мъка предстои в следващите книги.
Калайджиите хем са яки като концепция, хем в реалността не биха оцелели по никакъв начин. Лагерът им беше пълна идилия насред гъмжащата от тролоци околност. Единственото странно нещо беше как не ги бяха нападнали досега, така че когато дойде атаката, всъщност не беше никаква изненада.
На Перин най-после му просветна да пита Файле кой е баща й, хехе. Като че ли не се потресе особено от новината, че е благородничка. Във всеки случай малко по-късно стана ясно, че в бъдещия им съвместен живот си я представя боса край печката. Тя пък му каза направо, че го обича - еха, и му обеща горещ танц. Любов и романтика!
Завръщането в Емондово Поле си беше яка сцена, хареса ми песента на отряда. Нивото на въоръжаване там вече го споменахте (катапултите ме довършиха, егаси земеделците и овчарите). Особено ме впечатли това, че Лоиал се беше включил в сеченето на дървета, което показва колко е бил изтрещял и той. Съгласна съм, че Там ал-Тор е много по-добър избор за лидер и фактът, че всички изведнъж взеха да слушат Перин може да се обясни само с таверенстването. Самата сцена с атаката на тролоците беше яка, екшънът ми хареса. Имахме и момент с "кой уши байряка" :mrgreen: Самото им нелогично нападение нали нашите заключиха, че е било някакъв нарочен тест.
Перин горкият през цялото време беше не съвсем на себе си, като човек с висока температура, явно не се беше оправил все още напълно след лечението. Но наистина чак беше смешно до каква степен нищо не направи той самият, а всички го гледаха с упование и след това решиха да се консултират с него за всяко най-дребно нещо.
За Люк съгласна, как пък никой не се впечатли от това, че сам е успял да убие мърдраал. Все едно като е лорд, в очите на населението на Две Реки става всемогъщ.
Финалната среща на Перин с белите плащове беше интересна. Не помня какво става с Борнхалд, но ми се ще да се свърши с претенциите му към Перин още в тази книга, ако може, че вече става досадно това неговото. Но те всичките са идиоти и дори един да се махне от повествованието, друг ще дойде, така че какво ли се надявам и аз.

Главата в Танчико направо не исках да я почвам, но като се насилих, ми хареса, най-вече защото започва с Егеанин. Егеанин не е патка, за разлика от някои, да не споменавам имена. Освен това все пак в тази глава станаха доста интересни неща. Не се мина без някоя от нашите да се прояви като овца, в случая беше Нинив с настояването да носят хубави рокли и в същото време да се движат без охрана. Твърдението й, че се сливат с тълпата беше направо комично с оглед на това, че се набиваха на очи и Егеанин от пръв поглед ги разпозна като целта на похитителите. Въпросната простотия от страна на Нинив беше още по-безумна на фона на това, че в трета книга тя имаше препирня с Егвийн и Елейн на същата тема (когато бяха тръгнали с кораба по реката и за пред екипажа се представяха за седайки от кафявата аджа). Тогава именно Нинив беше тази, която държеше да се обличат по-скромно, а сега изведнъж я удари желанието да е елегантна! Версията, че многото плитки й пречат на мисленето ми хареса :mrgreen:
И аз малко се учудих на пълното им нежелание да се прикриват по какъвто и да е начин. Едната разкрива истинските им имена пред непозната, която са срещнали току-що, другата надава андорски боен вик, така че да я чуе цялата улица... Обаче от друга страна, може да се спори доколко е добра и полезна стратегия винаги да лъжеш. На мен ми харесва, когато добрите се държат като добри, без това да ги закопава. В случая с Егеанин откритостта им беше от полза.
Пренебрежителното им отношение към мъжете този път дори няма да го коментирам, освен че продължава да е все така досадно.
Интригата съвсем се завърза към края на главата с появата на отстъпничката (много зловещо беше), а и присъствието на тайния агент накрая обещава интересни развития нататък.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Sun Aug 09, 2020 12:35 pm
by Ghibli
Demandred wrote:
Thu Jul 30, 2020 6:48 pm
След това Коляча реши да направи един лек инфодъмп, обясняващ ситуацията в Две Реки. Защо обаче Отстъпниците ще се занимават да пращат Тролоци да убият Перин, вместо просто да отидат в Две Реки и да си го убият сами, остава неясно. Твърде лесно щеше да е, явно.
За този момент, където Коляча отвличаше вниманието на Перин с разговор, на мен също не ми бяха съвсем ясни някои неща. Аз така го възприех, че тролоците, докарани в Две Реки през портата, са били негова лична инициатива, а не на Остъпниците. Сигурно съм в грешка :), но понеже до момента не е посочена негова връзка с Отстъпниците, аз го възприемам като независима страна. Въпросната реплика беше:
"It was only a few hundred to begin, Goldeneyes. Just enough to keep those fool Whitecloaks off balance and see that the renegade died." Slayer's voice became angry. "The Shadow consume me if that man does not have more luck than the White Tower." Abruptly he chuckled. "But you, Goldeneyes. Your presence was a surprise. There are those who want your head on a pike. Your precious Two Rivers will be harrowed from end to end, now, to root you out. What do you say to that, Goldeneyes?"
Тоест основната цел на докарването на тролоците в Две Реки е била да се противодейства на белите плащове (това пък какъв смисъл има от стратегическа гледна точка, не мога да си представя) и да се справят с т.нар. "ренегат", който предполагам е Падан Фейн, а присъствието на Перин не е било очаквано, преди да се появи.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Sun Aug 09, 2020 10:24 pm
by Demandred
Мърдраалите и тролоците няма да се подчиняват на Коляча, ако това не им било наредено от някой от по-висшите в йерархията, тоест Отстъпник.
Въпросната простотия от страна на Нинив беше още по-безумна на фона на това, че в трета книга тя имаше препирня с Егвийн и Елейн на същата тема (когато бяха тръгнали с кораба по реката и за пред екипажа се представяха за седайки от кафявата аджа). Тогава именно Нинив беше тази, която държеше да се обличат по-скромно, а сега изведнъж я удари желанието да е елегантна!
Явно жените от село не могат да устоят задълго на изкушението да носят навсякъде скъпи рокли по последната мода. 8-)

По-нататък се поосъзна Нинив и доколкото си спомням почна да се облича по-скромно, когато се налагаше, но иначе въпреки че мърмори за "good old Two Rivers wool" стана по-голям фен на скъпите роли и от принцесата Елейн.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Mon Aug 10, 2020 6:49 am
by Moridin
Въпреки че безнадеждно изостанах, ми е мило и драго да ви чета :mrgreen: :ninja:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Mon Aug 10, 2020 10:39 am
by Marfa
Включвам се само да споделя, че най-сетне ми просветна нещо, което вероятно всички други отдавна са забелязали, но пък аз загрявам бавно.

От преживяванията на Ранд в тер-ангреала стана ясно, че прекрасният приказен век е ни повече, ни по-малко мравешка колония. Цариците са седаите, оттам нататък всеки има предоопределено място в обществото и не може да мръдне от него, а аилците са мравки-работнички. От тях се иска безусловно подчинение, работа, работа, работа, служба на цариците и на всички останали под цариците, и толкова. Единственият им шанс е да ги изпитат и ако видят, че стават за седаи, тогава могат да се спасят. Иначе да ходят да копат.

Абсолютно същото е устройство и на сеанчанската империя, където си имат съвсем буквално царица-майка, чиято основна цел - надявам се да не е огромен спойлер - впоследствие става ясно, че е да ражда колкото се може повече челяд и то вероятно от различни търтеи или квото се казва там съотвеното при мравките. Насекомообразната броня и на приказните, и на сеанчаните, е много показателна. Интересно ми е как при тях се е запазило това, понеже като че няма данни за такава приемствена насекомоидност при крал Артур. Дали не е свързано с манипулациите на Ишамаел?

Но мен ме втриса от това. Кошерни насекомоидни общества. Ужасно е.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Mon Aug 10, 2020 11:17 am
by Moridin
Не знам отде идва това разсъждение за Приказния век. Айил се е ставало по избор, нито си роден такъв, нито си задължен да си такъв до живот - и изглежда да го възприемат за въпрос на супер висока чест. Айез Седай са силно егалитарен и на прима виста демократичен кабал (за разлика от сегашния, който е йерархизиран по сила), за който е съвсем в реда на нещата както и да го гледаш да управлява обществото - което между другото дори не е ясно казано в книгата - те самите се наричат служители и не е експлицитно дали има друга политическа власт извън тях, просто фокусът в историята е върху тях.

За другите професии и поприща в живота хептен нищо не е казано, макар с такава широка употреба на Единствената сила да не е много ясно от каква друга работа би имало нужда изобщо.

Реално си е утопия отвсякъде, нищо кошерно не виждам аз.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Mon Aug 10, 2020 11:49 am
by Marfa
Айил са си отделен етнос. За разлика от туатан, където се казва, че през вековете немалко хора приемат философията им и се присъединяват към тях, та в крайна сметка се омешват, ония са си съвсем отделен и много специфичен фенотип, и са се опазили такива заради пословичната си враждебност към всички останали народи. Заклети са на седаите, а мен тръпки ме побиваха от изживяванията на Ранд в тер-ангреала, когато оная седайка посегна да погали праотеца му по главицата все едно беше някакво миличко послушно чихи.

Много неприятно обществено устройство.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Mon Aug 10, 2020 12:16 pm
by Yan
Ей тука има малко кондензирана информация за айилците, за тия дето сме позабравили нещата:
https://wot.fandom.com/wiki/Aiel

Da'shain Aiel - оригиналът -- Нещо като Deep Purple с Род Еванс
Jenn Aiel - вторият състав -- Нещо като Deep Purple с Иън Гилън
Aiel - бандата на прогонените бивши членове. Както си личи по името, вярват си, че те са праведната версия. -- горе доле кат Whitesnake
Tuatha'an - бандата на самоволно напусналите. Тука ми иде на ум алюзията с Rainbow/Blackmore's Night :D

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Wed Aug 12, 2020 1:08 pm
by Ghibli
Глави 47-52.

Преразказът на сюжета излезе страшно дълъг, затова го слагам в спойлер.
Spoiler: show
Бялата кула е разцепена от преврат, воден от Елайда и няколко нейни съратнички. Стига се до въоръжени сблъсъци между останалите верни на Сюан стражници/войници и докарани тайно в кулата поддръжници на новата власт. Превратът побеждава, Сюан и Леане са усмирени и подложени на мъчения, при които Сюан разказва всичко (не става ясно какво точно). Мин успява да ги освободи и измъкне от Кулата с помощ от господарката на кухните (която се оказва жена с интересно минало) и съдействие от Гавин (който се оказва по-голям тъпак, отколкото сме мислели досега, защото в боя застава на страната на Елайда). На път да напуснат Тар Валон, нашите попадат на избягалия от Кулата Логаин. Решената да си отмъсти Сюан го прибира в компанията и му обещава цел, за която да живее.

Партито на Ранд продължава да се тътри из пустинята в продължение на 11 дълги дни, през които умът му е посветен основно на Авиенда и какво мисли тя за него. Пътьом научаваме някакви занимателни факти за бита и душевността на аийлците. Най-накрая групата пристига в ъъъъ, града на Руарк или по-правилно, на едната от жените му (става ясно, че те са две и че правото на собственост при аийлците е у жената). Ранд се старае да спазва всички ритуали на домакините, до степен без да иска да се окаже сватосан за Авиенда. В същото време не забравя от време на време да се кикоти безпричинно и да гледа мрачно, за да държи околните в напрежение. За беда, първият сън на нашите под истински покрив от много време насам бива прекъснат от нападение на тролоци и драгхари, които изникват сякаш от нищото и успяват да убият един-два третостепенни персонажа. Ранд продължава да държи в тайна плановете си, но решава да не чака определеното от ритуала време, а отново да тръгне на път към свещеното място, където трябва да се срещне с всички аийлски вождове, защото в противен случай Куладин, който е тръгнал натам преди него, ще има прекалено много време да настройва останалите срещу Ранд.

В Танчико безредици пречат на Нинив и Елейн да обикалят по улиците в търсене на черните и затова те си прекарват времето в разговори с Егеанин, която ги разпитва за всичко, свързано с Айез Седай. Новата информация коренно променя представите й. Самоличността на Егеанин е разкрита от Бейл Домон, а Елейн и Нинив са потресени и разочаровани, защото са започнали да чувстват Егеанин като близка приятелка. Домон докладва, че е открил черните седайки в двореца на Панархесата. След него се появяват Джюилин и Том със същите сведения. Нашите решават да задържат Егеанин при тях, докато планират по-нататъшните си действия и търсят начин да се промъкнат в двореца. Нинив влиза в съня на сънищата за уговорената редовна среща с Егвийн, но на срещата се появяват и мъдрите и в крайна сметка я научават как да действа, за да намери това, което търси. Тайнственият предмет, който може на навреди на Ранд, естествено се оказва част от колекцията в двореца на Панархесата и представлява аналог на ай-дам, с който може да бъде контролиран мъж. Все така в тел-айеран-риод Нинив среща тайнствена жена и си припомня целия предишен епизод с принудата и разпита от тази жена. Точно преди Нинив да тръгне да се бие с жената, отново се появява Биргит, която й отвлича вниманието и така я спасява от пряк сблъсък с една от Отстъпниците. Биргит разкрива, че жената е Могедиен, а мъжът, видян по-рано от Нинив при Руидийн е бил Ашмодеан. Също така Биргит обяснява, че героите на рога живеят в света на сънищата между въплъщенията си и че би искала да помогне, но възможностите й са ограничени. Нинив се събужда и разказва всичко на останалите. Въоръжени с нова информация, нашите започват да кроят план как да се промъкнат в двореца.
Много събития, много нещо, дори само горният преразказ ме умори, докато го напиша.

Някакви случайни моменти, които са ме впечатлили:

Много странни ми бяха действията на Елайда. Сюан през цялото време разсъждаваше колко опасно е това, което прави и как ако я хванат, ще я разжалват, но в крайна сметка Елайда все още нямаше никакви доказателства срещу нея в момента, в който я свали от поста й на Амирлин. Ако не броим формално спазената процедура, това си беше просто един незаконен преврат, а ненужната употреба на сила доведе до разпознаването му като такъв от всички. В резултат, Елайда може и да се възкачи на Амирлинския трон, но получи власт над една невероятно отслабена Кула с паднал авторитет и разкол сред воинската част, а голяма част от евентуалните й подчинени вместо това са мъртви или избягали от властта й.

Впечатлих се от това, че Сюан прояви известна тъпота, някак авторитетът й до момента не го предполагаше. Уж през цялото време беше нащрек, но напълно пропусна да забележи какво се готви. Не й просветна и че изчезването на новачката и стопанката на фермата не е току-тъй.
Впечатлих се и от невероятния й дух след усмиряването, волята да живее. Диалогът й с Логаин беше много як, видях го като на филм.

Отново се появи скъпата на сърцето ми Бела!

Детайлите за обществото на аийлците са ми интересни. Ето го и истинският матриархат в света на Колелото, за който споменавахте по-рано :D

Това дето Авиенда не била влязла сред колоните в Руидийн изобщо не го разбрах - тогава защо изобщо отиде дотам? Трябва да се върна да препрочета този момент.

Репликата на Авиенда към Ранд "You know nothing" ме разсмя, признавам си. Какво правят мемовете с хората.

Частта в Танчико беше изпълнена с действие и освен това не успях да се подразня нито веднъж на Нинив и Елейн (направо невероятно).

Искам да отбележа, във връзка с обсъждането за Гърция и Ориента, че тук се описва как яденето с пръчици не е част от местната култура, а идва от Арад Доман.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Wed Aug 12, 2020 2:08 pm
by Marfa
Авиенда не минава през колоните, защото трябваше да мине през първия тер-ангреал с пръстените, които ти показват всички възможни бъдеща и това я прави мъдра. През колоните ще мине, като си завърши обучението. Но не мога да не отбележа, че Джордан има солиден фетиш към женска голота. Тия жени постоянно ги съблича без особена причина.

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Posted: Wed Aug 12, 2020 2:32 pm
by Moridin
Marfa wrote:
Wed Aug 12, 2020 2:08 pm
Тия жени постоянно ги съблича без особена причина.
не знам какво имаш предвид, голо е естественото състояние на всички :mrgreen: