Ghibli wrote: ↑Mon Jul 27, 2020 12:41 am
Но продължавам да смятам, че е съвсем в духа на всичко, демонстрирано до момента, Нинив да не помоли Том за помощ, дори когато това би й било от полза. Първо, той е мъж, от което следват две причини да не го иска в спалнята си: 1) женска скромност, пуританството на героите беше отбелязвано неколкократно 2) нежелание да се прибягва до услугите на някой, чиято глава е пълна с вълна/мисли с космите на гърдите си. И второ, да го повика би означавало да му обясни много неща, а както многократно беше отбелязвано, нашите нямат навика да споделят информация (освен когато става въпрос да издадат строго пазени чужди тайни, за които преди това са обещали да не казват на никого)
Напълно съм съгласен, че е нормално поведение за Нинив, но си е дразнещо и ирационално.
Anyway, след "леко" замотване е време да преминем на следващите глави:
Глави 41-46
Резюме: Перин и Файле разкриват тайните си един на друг в една от много редките сцени от този род в поредицата. Перин гони Коляча из света на сънищата, после става лидер в родното си село основно като стои на видно място и се съгласява с предложенията на хората около него. Тролоците отново биват размазани с лекота от селяните терминатори от Две Реки. Елейн и Нинив се срещат със сеанчанка и с Отстъпник.
Основната тема в тези глави е как Перин против волята си става лидер. Има силни моменти, но като цяло цялата работа продължава да ми се вижда доста изкуствена. По-логично би било Там ал-Тор, един от най-уважаваните хора в Емондово поле, човек със впечатляваща кариера в армията на Иллиан и далеч по-голям житейски опит, да е лидера тук, особено при положение, че Перин упорито се съпротивлява на побутванията в тази насока от страна на Файле, Верин и Шарката. Целият сюжет разчита твърде много на таверен влиянието за моя вкус.
Сцената, в която Файле и Перин най-накрая си признават тайните един на друг, е много добра. Файле определено е къде по-наясно каква е ролята на лидера, нормално с оглед на произхода ѝ, и нейното присъствие, съвети и задкулисна помощ правят успехите на Перин по-убедителни, макар и недостатъчно поне за мен.
“Perrin, my father says a general can take care of the living or weep for the dead, but he cannot do both.”
Интересно, че като видя Коляча, Перин веднага забеляза приликата му с Лан, което прави невъзможността му да забележи приликата на Люк с Ранд още по-странна. По някаква причина обаче Перин е решил, че "Lan was the last living Malkieri", което въобще не е така. След това Коляча реши да направи един лек инфодъмп, обясняващ ситуацията в Две Реки. Защо обаче Отстъпниците ще се занимават да пращат Тролоци да убият Перин, вместо просто да отидат в Две Реки и да си го убият сами, остава неясно. Твърде лесно щеше да е, явно.
“I wonder what Queen Morgase will think of that,” Faile said. “This is part of Andor. Queens seldom like strange banners being raised in their realms.”
Дълбоко ме съмнява Мургейз да се притесни от това, че хора в Две Реки са си направили знаме с някакъв рандъм символ. Виж, когато малко по-късно почнаха да използват знамето на Манетерен, това вече можеше да се тълкува като заплаха за Андор, защото територията на Манетерен е включвала половината Андор и още има хора, които помнят това.
The door cut off the heart-lost wails, and the cries of Dael al’Taron’s mother for someone to tell her where her son was.
In a Trolloc cookpot, Perrin thought as he was lowered into a chair in the common room. In a Trolloc’s belly, where I put him, Mistress al’Taron. Where I put him. Faile had his head in her hands, peering into his face worriedly. Care for the living, he thought. I’ll weep for the dead later. Later.
Тук Джордан отново много добре показва колко е тежка ролята на лидера в подобни ситуации, особено за по-неопитните.
След това 500 тролока бяха избити с невероятна лекота от феноменалните лъкометци от Две Реки с малко помощ от Верин и Алана. Горките тролоци продължават да свалят нива и вече почти не са заплаха. Далеч не съм специалист по лъковете, обаче такава успеваемост при стрелба с лък ми се струва абсурдна, особено от страна на хора, които не са професионални войници, а фермери, трениращи с лъка в свободното си време, които, с изключение на Там, имат съвсем минимален или нулев опит в битки.
Туатанците решиха, че тролоците са по-малка заплаха от хората в Емондово поле, и логичното се случи. Крайният пацифизъм в свят, в който има тролоци, мърдраали и Тъмния, ми изглежда нелеп.
“If you don’t bake,” he said, “where are we going to get bread? I don’t intend to spend my whole life traveling, buying meals or eating what I can snare or fetch with bow or sling.”
Перин явно още не е осъзнал съвсем колко е богата Файле...
“We do not need any lords in the Two Rivers,” he growled at the oak tabletop. “Or kings, or queens. We are free men!”
“Free men can have a need to follow someone, too,” she said gently. “Most men want to believe in something larger than themselves, something wider than their own fields. That is why there are nations, Perrin, and peoples.
Pro-feudalism пропагандата на Файле е доста неубедителна, както и overnight приемането от страна на жителите на Две Реки на Перин като техен лорд.
Люк донесе глава на мърдраал, обаче никой, дори Перин, не се зачуди, как сам е успял да го убие.
В последната глава за седмицата Нинив се държеше крайно неадекватно, а Елейн ѝ се води по акъла, въпреки че ѝ е ясно, че доста от идеите на Нинив са откровено глупави. Тия обиколки из града, гъмжащ от престъппници и оставен почти на самотек от властите, без охрана и облечени в скъпи копринени рокли, са тотално безумие. Нинив, при все мрънкането си за "good old Two Rivers wool" е доста по-малко склонна от принцесата Елейн да носи по-скромни дрехи. Може би Нинив не успява да мисли адекватно, понеже вместо една голяма има множество малки плитки, и дърпането им е по-трудно.
Егеанин показва впечатляващи бойни умения, а и Елейн не се справи никак зле в боя за необучена за такива неща принцеса. Явно Елейн е много атлетична жена, в следващият том успя да се научи да прави салта на въже за има-няма две седмици. Забавно беше как Елейн по време на екшъна нададе бойния вик на Андор.
Нинив след това продължи с неадекватното си поведение, като каза на Егеанин името на Елейн и своето собствено. Уж се предполага да се крият от Чрните, обаче не полагат особени усилия за това.
“He and that girl have probably gone somewhere he can be a blacksmith in peace,” Nynaeve said, but Elayne shook her head.
“I do not think so.” She had strong suspicions about Faile, and if they were even half right, Faile would not settle for being a blacksmith’s wife.
Въпреки че нямат нито една сцена заедно, явно Файле и Елейн са общували достатъчно, за да забележи Елейн, че Файле очевидно е благородничка.
Лекотата, с която Могедиен успя да използва Compulsion срещу Нинив и Елейн, отново показва, че ако не бяха такива идиоти, Отсъпниците щяха да сгазят нашите без особени усилия. Доста creepy сцена като цяло.