Препрочитане на Колелото на времето

[Moridin]

Поздрави от машината на времето!

Решавам се да пиша, понеже тази сутрин неочаквано и грозно прокрастинейтнах поредните си супер спешни и за онзи ден задачи, четейки поне два часа от книгата цяла сутрин. Благо усещане, върна ме в младостта В началото на тоя препрочит се опасявах, че съвсем няма да става за четене поредицата и съм изключително доволен, че успява да те пренася и отнася почти както преди, въпреки че сега разбира се тъпотиите се забелязват по-лесно Преди ни дразнеше темпото, сега тромавостта, нормално. Пък и предполагам в първата книга докато не познаваш героите, пропускаш доста неща, които правят (лошо) впечатление в ретроспекция.

Откъде дойде внезапният устрем? Най-сетне оставих зад гърба си безобразните глави с Мат и Ранд по кръчмите, по които всички сте точили лиги тук, но да сме откровени, бяха непоносим драг и сякаш НИКОГА нямаше да свършат. Изобщо, изглежда като да съм на обратното мнение за горе-долу всичко, което сте писали

- наистина имаше доста обреченост, но ужасно повтаряема и досади яко в един момент. освен това цялата тая схема намира ги някой пореден мраколюбец някъде и не знае какво точно да прави, ми се видя пълно безобразие откъм реалистичност. единственият як момент беше когато Мат спаси Ранд (напълно в джаза).
- сцената с Елейн и Гавин беше като манна небесна, най-сетне НЕЩО СЕ ЗАДВИЖИ. как ви даде сърце да я хейтвате, не знам.
- мимолетно споменатите с добро усещане АБСУРДНИ инфодъмпове от страна на кръчмаря на Том и ОСОБЕНО пичагата с каруцата бяха на път да ме откажат от книгата, не е сериозно това, тоя изсипа цялата айилска война просто ей така да се намираме на приказка. впоследствие Ранд се държа като пълен гъз и дори не благодари.
- милият ми Лоиал! an Ogier after my own heart!
- подкрепям това на @Ghibli дето Егвийн е доста странно характеризирана, и аз не мога да си изградя образ за нея. Иначе мислите на Ранд да сравнява Елейн с нея им изглеждат съвсем в реда на нещата - именно защото все си повтаря, че е влюбен (че чак и другите го повтарят), му се налага "да се оправдава" в ума си. На самата Егвийн не ѝ пукаше кой знае колко в Туатанския лагер.
- впрочем Туатанците бяха може би най-якото нещо до Лоиал. Бях забравил, че Илиас бил учил Лан. Не знам дали има реперкусии по-сетне. А това дето Моарейн смятала, че вълчето нещо е от Тъмния.... ко речи?!
- тотално несъгласен с вашето прехласване по сцената с гарваните, тя също беше потресаващ абсурд, чак се чудих редакторът как я допуснал. Крият се от долчинка на долчинка и треперят ято гарвани в далечината да не дойде. И така часове наред? Тотално счупена ми е тая сцена, няма такива ята дето просто си висят в далечината на standby и чакат нашите да се покажат. После внезапно се оказват в стеддинг (тия стеддинги не бяха ли някакси по-оградени). За безумията на Плащовете вече сте писали май.
- просякът определено беше Фейн, мисля, че Ранд просто не беше достатъчно близо до него, за да го познае.

Очаквайте включване на края на тома
Впрочем @LightOne някъде по фейсбук нишките му бяха цитирали някакъв първоначален драфт на Колелото, в което имало много "Очи на света" и сюжетът се въртял около намирането им. Обяснява защо Джордан е решил да запази едно от тях сантиментално, въпреки че е сменил горе-долу сичко друго.

[Matrim]

Откъде дойде внезапният устрем? Най-сетне оставих зад гърба си безобразните глави с Мат и Ранд по кръчмите, по които всички сте точили лиги тук, но да сме откровени, бяха непоносим драг и сякаш НИКОГА нямаше да свършат.

Знам, че би трябвало да те окуражавам, но това ако ти е "непоносим драг", ако случайно все пак стигнеш до края на седма книга направо се отказвай, защото на фона на книги 8-10, тези глави са изпълнени с действие.

Иначе, наскоро ми попадна доста интересна информация за първите чернови на "Окото на света". След толкова преработки и промени си е направо чудо, че няма и повече зеещи дупки в сюжета и светостроенето, мен ако питате.

The first-draft Wheel of Time outline is much, much more grimdark than the series we got, with rape, mutilations and graphic violence being more prevalent than anything in the series-as-published, and also a lot more sex. Male channelers were gelded as well as gentled, to prevent spreading the spark onwards, and gentling/stilling was a procedure more akin to lobotomising, leaving the victim insensible.

С тия герои държащи се като тийнейджъри, подозирам, че всичкият този гримдарк щеше да е малко нелеп. Или може би чичо Боби е предусетил бъдещите трендове, ама гадните редактори са го спрели да яхне вълната отрано.

[Xellos]

Аз чакам да стигнете тази на Сандерсън за да коментираме истински автор

[Moridin]

@Matrim да, точно в тоя драфт е това за няколкото Очи на света

иначе минавам да кажа, че рязкото завиване към Фал Дара беше най-безумният плот драйв в историята

[Demandred]

Ingtar's last stand и при това препрочитане ми се видя една от най-добрите сцени в цялата поредица.

“It is every man’s right, Rand, to choose when to Sheathe the Sword. Even one like me.”
...“The Light shine on you, Lord Ingtar of House Shinowa, and may you shelter in the palm of the Creator’s hand.” He touched Ingtar’s shoulder. “The last embrace of the mother welcome you home.”

Хубав завършек на романа като цяло. Доста по-мистичен от всичко в следващите томове като механика, тази битка в небесата не се връзва много с по-hard magic подхода по-нататък, но засега е на място и работи добре. Основната ми забележка е, че не виждаме реакцията на Егвийн, Нинив и Елейн на обявяването на Ранд за Дракона по толкова публичен начин в небесата. Първата им сцена в следващия том се случва четири месеца по-късно. Плюс това е един от редките случаи, в които са замесени в екшън сцена.

Егвийн видя Мин буквално в леглото на Ранд (макар и да не правеха секс), Мин заяви, че желае Ранд, Егвийн споделя почти всичко с Елейн, но няколко книги по-късно Елейн е шокирана, че Мин е една от трите жени, които съдбата е свързала с Ранд? Странна работа.

Мин само го топлеше все пак, човекът беше на умиране...

Егвийн далеч не споделя всичко с Елейн, хората от Две Реки винаги пазят разни тайни дори и от най-близките си дори и когато няма нужда.

The Black Ajah has revealed itself for the first time in two thousand years.

Странна реплика на Моарейн с оглед случилото се в Нова Пролет...

[Yan]

Като цяло доста як финал на книгата. Помня, че за първи път я четох една пролетна ваканция в Пещера. Имах ги до 4-та, но не ги бях чел и съответно носех само първа и втора с идеята, че за 10 дни няма смисъл от повече. Започнах я през нощта, приключих я на другия ден към обяд, след което хванах влак до Пловдив да си взема 3-та и 4-та

Нещата, които ми направиха впечатление (коментарът е за последните 10 глави общо, че нещо проспах една седмица):

- Саможертвата на Ингтар. Беше драматична и героична в най-добрите традиции на жанра. Помнех, че той е мраколюбец и въпреки това ми хареса развитието на образа му. Реално погледнато, поведението му е мега съмнително през цялото време, но поне обяснението беше смислено.
- Двубоят на Ранд с Тюрак беше малко WTF, но си мисля, че мистичните сили изиграха някаква роля тук. Нашият все пак е таверен и Шарката няма да допусне да си вземе толкова лесно, освен това Тюрак си беше минибос и дава много EXP, та нашето момче вдигна няколко нива по този начин. А и подозирам, че е и преди това е слагал всички точки на one-handed sword.
- Цялата част с Егвийн в плен, при все че е мъчна за четене, всъщност беше много добра от гледна точка на изграждането на образа на саенчанците като "лоши". Причините за това им отношение към преливащите за жалост не са обяснени на този етап (и честно казано не помня дали въобще са нейде из книгите или са част от Светът на КнВ), но има някаква гадна логика в тях. Забавен е моментът как всъщност сул'дамките също са преливащи, но на никой не му е хрумнало да ги тества (чудя се дали наистина са толкова тъпи или е умишлено затваряне на очите). Атака на Егвийн от чисто психологическа гледна точка беше оправдана.
- Яд ме е за смъртта на Борнхалд, но на него май тотално му беше писнало от живота и работата с идиоти (мога да го разбера) та се хвърли да мре героично. Смъртта на хилядата чада поне моментно вдигна IQ-то на Рандланд с няколко единици. От една страна ми е ясно защо избра Биад да занесе веста, от друга страна той е толкова типичния пример за всичко, което не е наред с чедата, че чак ми е гнусен за четене. И тая му фиксация върху Перин е меко казано дразнеща.
- Срещата с Героите на Рога беше епика на талази. Едно от нещата, заради които обичам тази поредица.
- Битката с Ба'алзамон епизод пореден. Ишамаел е като Кубрат Пулев, знае че ще си изяде боя, обаче е ОК щото след това продължава напред. Иначе беше яко и епично, но Тъмния явно не е избирал Отстъпниците заради интелект.

Като цяло много добър завършек и се надъхах яко за третата, която ми е една от любимите книги в поредицата.

[Ghibli]

На мен, за съжаление и за разлика от всички вас, финалът не ми се видя толкова епичен или впечатляващ. В сравнение със суперякия и завършен финал на първа книга, тук беше малко разочароващо и твърде отворено. Да, съзнавам, че си говорим за поредица и за коя точно , просто такива са ми усещанията. Появата на Героите на Рога беше забулена в някаква мъгла, а като се появиха, почнаха да си говорят с нашите като авери на седянка :/ Белите плащове изгинаха помежду другото в празното място между два абзаца. Прословутата епична битка в небесата дето я чаках цяла книга не беше достатъчно епична. Проблемът с нея вероятно идва оттам, че е само и изцяло от гледната точка на Ранд. Може би ако беше представена едновременно през очите на сащисан наблюдател на земята, щеше да е много по-яко. Но е факт, че чисто като впечатление и усещане, много повече ми хареса боят с Тюрак, а това с Баалзамон уж трябваше да бъде кулминацията на книгата. След прекрасната част със спасяването на Егвийн, със започването на битката изведнъж цялата женска компания изчезна напълно от полезрението, което беше разочароващо. Имаше много мегдан за епични сцени от тяхна гледна точка и нямаше да е излишно, нито развлачено да има малко повече за тях, или малко от гледна точка на Бейл Домон, който имаше честта да бъде удостоен с едно изречение накрая. Заключителната поява на Ланфеар беше дразнеща до краен предел, цяла книга се размотава мистериозно този персонаж без накрая да се случи нищо, спокойно можеше и без нея след първото преминаване през портала обратно от паралелния свят. Накрая при събуждането на Ранд се оказа, че всички жени без Мин са си заминали зад кадър, въпреки че отново имаше много мегдан за взаимодействие помежду им или с Ранд, Мат и Перин, два-три абзаца да бяха, пак щеше да е много трогващо и яко, среща с близки хора след толкова месеци раздяла и всичко преживяно. За сметка на това Моарейн се появи от нищото (буквално изскочи в гръб) и се оказа, че през цялото време си е била в района и "се е опитвала да помогне". Това също ме подразни, като се има предвид колко нервни клетки изхабих да я мисля и да търся логика в действията й. Та, имайки предвид всичко това, в този си вид финалът ми се видя малко недоработен и претупан.

Кое ми хареса:

Хареса ми освобождаването на Егвийн. През цялото мъчение, което понесе, тя най-после доби някакъв по-ясен образ (@Moridin, хехе, мерси, че ми напомни) - силна и красива в страданието си. Много естествени бяха всичките й реакции и дори моментът с "не отвръщай с лошо на лошото, не ставай като тези, които са ти причинили зло" не ме подразни, въпреки че по принцип се нервя как на лошите винаги им се разминава само защото добрите са над тия неща. Моментът, когато се сгуши в Нинив с ридания, беше страхотен. Малко след това напада сеанчанците, изгубила контрол, полудяла... Просто много истинско.
Понеже се обсъжда и любовната интрига с Ранд - и по тази линия през цялата втора книга Егвийн се държи прекрасно. Откакто разбра, че той прелива, тя прие, че няма начин да бъде с него, без тръшкане и истерии, въпреки че не е спряла да го обича силно. А задявките от Елейн и на края на книгата и от Мин, как "щом не го искаш, аз ще го взема" са дъното. Егаси приятелството. За мен поне, дотук Джордан не успява да оправдае идеята, че е ОК героините му да нарушават вечното правило да не се захващаш с някой, към когото твоя приятелка има интерес. Все пак с Мин случаят е леко нестандартен, тя "вижда" и знае, че ще бъде с Ранд, макар че не го иска, затова и беше тази реплика към Егвийн, когато ги завари в леглото. А Елейн е кифла (сори, Дем). Но дори и в тези моменти Егвийн се държи много спокойно и зряло.

Ингтар беше прекрасен на финала, епичен както си трябва. The Light and Shinowa! - ех. Изповедта му пред Ранд е великолепен момент.

Самият Ранд също ми хареса:

"Where's Ingtar? Mat shouted. What's going on?" (...)
"He's dying", Rand said harshly as he swung onto Red's back.

Я го виж ти, кога успя да порасне толкова, помислих си аз Хареса ми как Ранд взе много осъзнато решение да се жертва в битката с Баалзамон, не беше просто някакъв порив. (Между другото, за Баалзамон все още не е казано в прав текст, че е Ишамаел. Загадъчните реплики на загадъчната Ланфеар не се броят.) И ми хареса как Ранд най-после спря да се самозалъгва отчаяно за баща си - време беше!
Мат и Перин бяха яки и те. Дори и Хюрин получи своя звезден момент най-накрая.

Самият финален текст с мълвата за Ранд, дето плъзнала из света, беше много красиво написан, поетичен и епичен.

Смъртта на хилядата чада поне моментно вдигна IQ-то на Рандланд с няколко единици.

* * *
@Moridin, това с гарваните е страшно, защото нашите са приклещени от тях от всички страни - онези отпред могат всеки момент да ги забележат, но няма вариант нашите да изостанат назад и просто да ги оставят да отминат, защото отзад се приближава друго ято. Ятата не висят, те оглеждат методично, просто се движат на интервали. Достатъчно е една птица да зърне нашите, за да се случи "това е някакъв ужас, това е някакъв Хичкок". И като се има предвид, че зрението на гарваните е по-добро от човешкото, а нашите няма къде да се скрият, това усещане за незащитеност и оголеност, за неминуема ужасна смърт, именно защото продължава часове наред и няма край, като в кошмар, си е доста силно.

Не знам как можеш едновременно да се дразниш на инфодъмповете и да се кефиш на сцената, в която Ранд пада при Елейн и Гавин, която е също толкова изкуствен сюжетен механизъм

[трубадур]

И аз не видях епика на финала. Видях, че е писано, че е епично, ама некво не му се получи. Сигурно е голям плюс да е четено това навремето, щото за нов читател, който вече не е тийн книгите освен че са доста бързо забравими и минусите са повече от явни, засега оставят усещането за доста мижава епика. Чак наистина в третата може да се говори за по-грандиозна работа, въпреки че там са по-малко на брой участници, жожо определено е влязъл в някъв смислен ритъм и ги дава по-стегнато нещата. Докато тук говорим за мелене в небето, сблъсък на армии и възраждане на некви легендарни пауър рейднжъри и беше описано между другото. Не знам дали от желание да се получи чувство на бесен ритъм или просто му е било писнало и иска да се свървша, но тоя ръш баш га требе да се разлееш по страниците не ми направи добро впечатление.

Но, да това и мен ме лоулна доста като го прочетох

Смъртта на хилядата чада поне моментно вдигна IQ-то на Рандланд с няколко единици.

[The Dragon]

Иначе беше яко и епично, но Тъмния явно не е избирал Отстъпниците заради интелект.

Директно е потвърдено по нататък.

Ето ви една задача по математика - ако един Ингтар е достатъчен за да задържи цяла сеанчанска потеря със преливащи кучки (а по дрънчането става ясно, че не само взима демидж но и дава), то въпроса е колко едноцифрен брой Шиенарци са достатъчни за да се справят с 1000 чада ако са закусвали добре.

Сега ясно е, че сеанчанците са силни колкото сюжета изисква, но тук пауър левълите се променят от страница на страница. Ако сеанчанците са достатъчно яки, че да се опънат на героите на рога, трябва тези чеда да ги изпарят. Но от друга страна ако георите са равни долу горе на каквито боклуци са е мотаели в казармите - what is the big deal with the horn anyway. В последната битка със или без тях все едно.

[coldie]

- Битката с Ба'алзамон епизод пореден. Ишамаел е като Кубрат Пулев, знае че ще си изяде боя, обаче е ОК щото след това продължава напред. Иначе беше яко и епично, но Тъмния явно не е избирал Отстъпниците заради интелект.

Защо трябва отстъпниците да са по-умни от останалите? Ишамаел винаги се е чувствал подтиснат от Луз Терин, винаги е знаел че не може да го победи. Може би точно заради това минава от тъмната страна. Не ми се сърдете но мисля, че много хора не я разбират тази книга.

[LightOne]

- Битката с Ба'алзамон епизод пореден. Ишамаел е като Кубрат Пулев, знае че ще си изяде боя, обаче е ОК щото след това продължава напред. Иначе беше яко и епично, но Тъмния явно не е избирал Отстъпниците заради интелект.

Защо трябва отстъпниците да са по-умни от останалите? Ишамаел винаги се е чувствал подтиснат от Луз Терин, винаги е знаел че не може да го победи. Може би точно заради това минава от тъмната страна. Не ми се сърдете но мисля, че много хора не я разбират тази книга.

Включая и твоя милост? Кога Елан Тедронай се е чувствал подтиснат, че и да знае, че не може да го победи? И също така много добре си е казано защо Ишамаел минава "от тъмната страна".

[Moridin]

@Matrim @Ghibli @Yan @Demandred аз съм на края на първа, ама се зачудих кога планирате да се чете Нова Пролет? Питам, щото нея даже не съм я чел навремето

[Matrim]

Не съм го планирал, но едва ли ще е скоро. Може би след седми или осми том.

[Moridin]

Не е ли по-уместно по-близо до началните, когато има още връзка с началото на нейната история

[coldie]

- Битката с Ба'алзамон епизод пореден. Ишамаел е като Кубрат Пулев, знае че ще си изяде боя, обаче е ОК щото след това продължава напред. Иначе беше яко и епично, но Тъмния явно не е избирал Отстъпниците заради интелект.

Защо трябва отстъпниците да са по-умни от останалите? Ишамаел винаги се е чувствал подтиснат от Луз Терин, винаги е знаел че не може да го победи. Може би точно заради това минава от тъмната страна. Не ми се сърдете но мисля, че много хора не я разбират тази книга.

Включая и твоя милост? Кога Елан Тедронай се е чувствал подтиснат, че и да знае, че не може да го победи? И също така много добре си е казано защо Ишамаел минава "от тъмната страна".

По мое мнение още преди Разрушението. Има и любовен отенък там.