Препрочитане на Колелото на времето

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 8740
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by The Dragon » Thu Oct 24, 2019 8:03 pm

Хапчетата от сушени жаби със зелена рецепта ли са вече? Asking for a friend.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 10836
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Marfa » Fri Oct 25, 2019 10:27 am

Сезонът е такъв, Драгъне. Всички подобни състояния рязко се обострят. :neutral:
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
coldie
Archmage
Posts: 2414
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by coldie » Fri Oct 25, 2019 7:52 pm

Доколкото помня в основата на всичко е Миерин за което плащат мъжете в течение на столетия.
I`m addicted to the truth, it`s a dangerous love affair.
94.34 Out of the limits.
When defenders follow Lionel Messi on FB, he move to Twitter, when they follow Leo in Twitter, he flow to Instagram.

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5368
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Ghibli » Tue Oct 29, 2019 1:06 pm

@Moridin , не се отказвай, можеш да наваксаш, може и да те изчакаме малко, ако другите са съгласни.

Коментари по постовете на Мат и Дем:

Разсъждения за действията на Сянката: според мен изчезването на тролоците и използването на мраколюбци би могло да се оправдае с това, че лошите по някаква причина пазят секретност. Дали не искат да разкриват все още в пълна сила възможностите си, или се страхуват от обратен удар, или нещо друго, не знам. Но и на мен ми направи впечатление, че тролокските войски бяха активни само до Шадар Логот, а след това в преследването на Ранд и Мат вече бяха задействани хора. Мърдраалът (или е повече от един?) само разпитваше прикрито, преструвайки се на човек. Мислех си, че може да е заради нежеланието да се показват открито толкова близо до големи населени места и до столицата, но в случая с Перин пак бяха изпратени гарвани, а не тролоци, въпреки че той се намираше в пустеещи земи. Може да е някаква логистична причина, а може да е просто авторов похват да покаже доколко злото е проникнало сред хората и дори природата, и да сгъсти мрачната атмосфера (според мен успява). Вече защо самите мраколюбци не успяха да сгащят две млади селянчета, останали без ресурси... В хана в Четиримата крале всъщност ги сгащиха, но нещата не свършиха добре за Гоуд и компания. И след това вече липсата на информация и липсата на ясни инструкции не беше в полза на мраколюбците. Нямаха много опции, първо пробваха с кютек, не стана, после пробваха со кротце и со благо, пак не стана, пробваха с коварство, нашите отново се измъкнаха... А Ранд и Мат просто имаха късмет и тук-там помощ от случайно срещнати добри хора.

Сексуалният тормоз в кръчмата беше доста неприятен за четене наистина, изобщо цялото това градче беше някакъв ад на земята със закона на джунглата в действие. По времето, когато го четях, реших, че е защото е много в дивото. Но то всъщност е с доста централно разположение, и следващите населени места си бяха с нормална атмосфера, така че логика никаква.

Според мен статуята на краля насред пустошта беше намигане към Озимандий.

Това за белите плащове и аз не го хванах съвсем защо бяха тръгнали да гонят нашите, но те са си идиоти и затова от тях можем да очакваме всичко. Може би са видели лагера, тръгнали са да разузнават и след това вече вълците са ги нападнали, защото са били притиснати? А че ядоха бой, все пак нашите имаха нощно виждане и свръхестествена мисловна връзка, и в крайна сметка също дадоха жертви.

Жълтата коса в контекста на кастинга на сериала и аз я отбелязах. Що се отнася до секса преди брака, наличието на противозачатъчни не означава автоматично свободни нрави. От описанията на бита дотук, явно хората като цяло са по-сдържани в това отношение, никъде не беше описан особен разврат с изключение на нещастните опипвани сервитьорки.

Това с приятелските отношения на Ранд и Мат и как се подкрепят е доста силно, да. И това, че останаха сами и не знаят дали не са последните останали живи, още повече ги сближава.

И забавен момент, за който се сетих сега: това, че на слаб ханджия не може да се вярва, съм го чувала и в реалния живот, само че по адрес на корабните готвачи :D
@}->--
"анакин поворачивается к зеркалу, а в нем дарт вейдер. и тут анакин понимает, что ему трудно дышать."

User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 8740
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by The Dragon » Tue Oct 29, 2019 1:48 pm

Мисли за сянката като за фракция по слаба от светлината но с адски добър PR. Тогава много неща се изясняват.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4669
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Matrim » Wed Oct 30, 2019 11:10 pm

Пак не успях да пусна в разумен час размислите си за новите глави, но може да ги прочетете по-долу, нека първо отговоря на предишните постове.

За слабостта на Сянката вече говорих доста и по-нататък ще има още много повече, затова само да вметна, че Отстъпниците са много добри в това да правят поразии "извън екрана", но когато се срещаме с тях обикновено се държат като пълни идиоти, за да може Джордан да си върже сюжета. Но така е, като ги е направил супер OP по начало и алтернативата е да спечелят рано-рано без проблеми. :)
Що се отнася до секса преди брака, наличието на противозачатъчни не означава автоматично свободни нрави. От описанията на бита дотук, явно хората като цяло са по-сдържани в това отношение, никъде не беше описан особен разврат с изключение на нещастните опипвани сервитьорки.
Така е, но пуританизмът идва малко в повече. Особено при положение, че нашите момци май са танцували с едва ли не всяко момиче в Две Реки, така че половете не са чак толкова изолирани един от друг преди брака, но за секс никой даже и не си помисля. Пак ще се върна към това като стане дума за срещата на Ранд и Елейн, която е тотално WTF.

Глави 34-41
Резюме: Ранд и Мат най-накрая стигат до Кемлин с помощта на услужлив каруцар, който им изнася предълга лекция за политическото положение в столицата. Ханджията се оказва наистина приятел на Том и ги приютява без пари. Ранд се запознава с огиера Лоиал, който му изнася лекция за това какво е тавирен и има ли почва в Две Реки. Нинив, Лан и Моарейн спасяват Егвийн и Перин от Белите плащове, това е първата от много такива rescue missions в поредицата и за щастие всичко свършва бързичко. Ранд иска да зяпа Логаин и по погрешка попада в градината на двореца. Там, разбира се, се среща с Елейн, която веднага осъзнава какъв красив левент е наш Ранд, но подлият Галад издава натрапника на стражите. Елайда предрича, че Ранд ще носи много беди, но Мургейз хич не се впечатлява и го пуска, защото акцентът му бил типично селски от Две Реки. Ранд се връща в странноприемницата и цялата банда се събира за ново турне. Мат обаче се държи по-подозрително и от българин на екскурзия в Норвегия и се оказва, че това да крадеш кинжал от прокълнат град не е най-добрата идея.


Коментари: Май няма толкова много за коментиране в тези глави, почти не си водех и бележки, защото беше главно инфодъмпинг и чакане едната сюжетна линия да настигне другата. Започвам с това, което най-много ме развесели, а именно срещата на Ранд и Елейн,
He found the tree, close behind his back, and found her, too—climbing down out of it. She reached the ground and turned to face him, and he blinked and groaned again. A deep blue velvet cloak lined with pale fur rested on her shoulders, its hood hanging down behind to her waist with a cluster of silver bells at the peak. They jingled when she moved. A silver filigree circlet held her long, red-gold curls, and delicate silver rings hung at her ears, while a necklace of heavy silver links and dark green stones he thought were emeralds lay around her throat. Her pale blue dress was smudged with bark stains from her tree climbing, but it was still silk, and embroidered with painstakingly intricate designs, the skirt slashed with inserts the color of rich cream. A wide belt of woven silver encircled her waist, and velvet slippers peeked from under the hem of her dress.
[..]
He was so enmeshed in worrying whether or not he had gotten himself into trouble, whether or not she was someone who could and would call the Queen’s Guards even on a day when they had other things to occupy them, that it took him a few moments to see past the elaborate clothes and lofty attitude to the girl herself. She was perhaps two or three years younger than he, tall for a girl, and beautiful, her face a perfect oval framed by that mass of sunburst curls, her lips full and red, her eyes bluer than he could believe.
Ранд не само, че има познанията да различава кадифе от други тъкани и наблюдателността на опитен дизайнер, но и първо щателно изследва дрехите й и чак тогава забеляза, че Елейн била красавица. Знам, че тъкмо си беше ударил дебелата глава, но такова поведение от здрав, прав, хетеросексуален младеж е толкова странно, че нямаше как да не гвоздеят на коментарите ми.

Елайда беше доста неприятна, но поне не е лоботомирана на този етап. Гавин се държа изненадващо разумно.
Master Gill chuckled dryly. “I know the man, that’s what. He’d jump into that kind of trouble, especially to help a couple of lads about the age of you. . . .” The reminiscence in his eyes flickered out, and he stood up straight with a chary look. “Now . . . ah . . . I’m not making any accusations, mind, but . . . ah . . . I take it neither of you can . . . ah . . . what I’m getting at is . . . ah . . . what exactly is the nature of your trouble with Tar Valon, if you don’t mind my asking?”
Rand’s skin prickled as he realized what the man was suggesting. The One Power.
Бейзъл Джил доста лесно повярва на това, че Ранд и Мат не могат да преливат.

Лан за едната бройка да не се подчини на Моарейн и да хукне да спасява Нинив. Ех, тая тяхна голяма (аниме) любов.
Other contingents followed behind the wagons, with banners representing more who had fought and defeated the false Dragon. The Golden Bees of Illian, the three White Crescents of Tear, the Rising Sun of Cairhien, others, many others, of nations and of cities
Ранд явно е специалист не само по дизайн на дрехи, но и по хералдика, с така лекота разпознава флаговете. :)

Късмет извадиха, че Мат реши да си лежи в стаята вместо да пробва да заразява и другите с проклятието на Шадар Логот.

Забавно беше като биячът на Джил взе да гали котката, която беше спасил от отвличане и отбеляза какви непукисти могат да бъдат котките.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 8740
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by The Dragon » Wed Oct 30, 2019 11:44 pm

Matrim wrote:
Wed Oct 30, 2019 11:10 pm

За слабостта на Сянката вече говорих доста и по-нататък ще има още много повече, затова само да вметна, че Отстъпниците са много добри в това да правят поразии "извън екрана", но когато се срещаме с тях обикновено се държат като пълни идиоти, за да може Джордан да си върже сюжета. Но така е, като ги е направил супер OP по начало и алтернативата е да спечелят рано-рано без проблеми. :)
,

Имах друго предвид. Че Сянката е фундаментално по-слабата страна. Погледни така нещата. Моарейн обяснява, че счупят ли се печатите - dark one ще може да си влезе във света и да ебе мамата на всичко. Но ... той си е седял от другата страна почти 100 години преди да почне войната, през цялата война и т.н. Дори когато са губили. И през цялото време дупката е била отворенa.

Най-голямият кошмар на сянката е обединен Randland (още в първи том Баалзамон се хвали, че най големите му постижения са разбиването на компакта на 10 нации и на обединената имерия на Артур). В Сеанчан са избили всички shadowspawn. Основната сила на Сянката е да всява ужас и да покварява хората. Когато се стигне до конфронтация 1-1 дори и с хендикеп за нашите, те много по-често губят отколкото да печелят.

И това си by design от джордан. Дори отстъпниците винаги са били втори ... освен може би Ланфеар.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4669
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Matrim » Thu Oct 31, 2019 12:00 am

Когато се стигне до конфронтация 1-1 дори и с хендикеп за нашите, те много по-често губят отколкото да печелят.
Защото са кретени. Трябва си талант да загубиш като имаш Compulsion, Mask of Mirrors, Traveling, inverted weaves и т.н., а противниците ти в началото нямат нито едно от тези. При това положение никога не би трябвало да им се налага да се бият "честно" 1-1 с Ранд или с когото и да е. А плановете им са просто потресаващи понякога. Пример - в трети том Рахвин прати някакъв рандъм миниън да трепе Нинив, Елейн и Егвийн, Миниънът даже и да прелива не можеше, не знам как точно планираше да ги утрепе. Само Грендал показва чат-пат признаци на висша мозъчна дейност.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5368
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Ghibli » Thu Oct 31, 2019 3:50 pm

От тази порция глави най-много ми хареса спасяването на Перин и Егвийн и по-специално главата на Нинив. Нинив е много по-симпатична в тези моменти, когато не я наблюдава някой отстрани как си дърпа намусено плитката, а се вижда какво преживява всъщност. И продължава да ме радва това, което се образува между нея и Лан и е изразено с това кой как е погледнал или не е погледнал другия. Тук имахме и ново развитие в отношенията им - видя се, че човекът вече е пропаднал окончателно, на Моарейн се наложи да му шока канчето с всичките му титли и да му напомня какви клетви е дал, за да не хукне да спасява Нинив в кризисния момент. Нинив пък направи чудеса от храброст, за да не я погледне Лан накриво след това.

- Също така Лан най-после стана малко повече човек в тия глави, най-вече в разговора с Перин за говоренето с вълците, за Илиас и за това как Колелото тъче с епохите и може би иде краят на света. Междувременно Моарейн си остава все така приятна, любезна и сговорчива :mrgreen: Нинив се осмели да използва силата, за да помогне с контузиите на Перин, беше много трогателно.

- Що се отнася до другата линия, виждаме малко повече от характера на Ранд. Не унива, търпи пораженчеството на Мат без да му се поддава, усеща добре обстановката, разсъждава, готов е да поеме рискове при нужда, проявява прословутата упоритост пред трудностите, характерна за хората от родния му край, попаднал натясно проявява добра реакция (гняв вместо страх). В същото време има и моменти на слабост, но се старае да ги преодолява. Като цяло се държи доста смислено, с известни изключения. Изпъква на фона на Мат, но пък Мат има оправданието, че не е нормален в момента. Всъщност малко съжалявам, че нямахме възможност да видим как би се държал истинският Мат при всичко, което им се случваше. Мисля, че нямаше да е такъв депресивен парцал.

- За изключенията от смисленото поведение на Ранд, споменати по-горе: целият епизод с отиването на Ранд да види Логаин беше много ВТФ. Събужда се нашият нахилен и си мисли: "Ето го денят, който чаках!" И малко по-късно "Едва ли щеше да има друга възможност да види кралица". До момента с нищо не беше показал какъвто и да било интерес изобщо към Логаин или към кралицата, основната му грижа бяха по-важните проблеми, че Тъмния го преследва и че не знае останалите от групата дори дали са живи; които проблеми си оставаха неразрешени, но изведнъж нашият момък забрави всичко и тръгна да се забавлява из града, при все опасността не само от Тъмния, ами и от напрегнатата обстановка с двете враждебни фракции. Видя ми се много изсмукано от пръстите всичко, което се случи само за да може да се натресе на Елейн и Гавин (и след това и да се осъществи срещата му с кралицата и Елайда).

- Въпросната глава-запознанство с тези герои едно време ми беше харесала много, а сега не толкова. Първо, цялото нещо ми се видя много нагласено; второ, и Елейн, и Гавин, че дори и кралицата и обкръжението й се оказаха прекалено склонни да бъбрят пред някакъв непознат за неща, които не го засягат, само за да може ние читателите да ги научим. От тази категория бяха (от предишните глави) приказките на дядото с каруцата за политическата обстановка и разказът на ханджията за Том. Но те не бяха чак толкова насред нищото: дядката беше от типа приказливци, които ще мелят безкрайно, стига да има кой да ги слуша, а ханджията искаше да обясни на младежите защо не е добре да споменават за Том в града. Връщайки се на кралицата, командира и Елайда, все пак беше приятно да ги видим отблизо. Пророчеството беше интересен момент. Репликата от командира, че мечът си бил на Ранд, защото му подхождал, хем е яка, защото е още една характеристика на нашия, хем ми причини фейспалм.

- Срещата с огиера ми беше интересна, пак с много разширяване на познанията за света, но без усещане за изкуственост. И много ми хареса цитатът:
Till shade is gone, till water is gone, into the Shadow with teeth bared, screaming defiance with the last breath, to spit in Sightblighter's eye on the Last Day.
Извод: Джордан определено е по-добър в поезията от Салваторе.

Други моменти:
- Бела отново е с нас!
- Яко описание на бойната сцена с белите плащове, изсвирването на брадвата ми хареса като детайл.
- Поредното доказателство за това, че селяните от Две Реки са нинджи: Ранд тия отвесна стена я изкатери като едното нищо (истински Добромир :mrgreen:).
- Всеки срещнат казва на Ранд, че изглежда като аилец, той упорито си запушва ушите.
- Просякът дали беше Падан Фейн? Не трябваше ли Ранд да го познае, ако беше той? А ако не беше той, интересно кой е и какъв е.
- коментарите за нрава на Моргейз от всеки, който я споменава :mrgreen:
- коментарите как никой мъж не можел да разбере какво мисли една жена и как жените нищо не забравяли, и отново виждаме сценка, в която готвачката командва ханджията :mrgreen:
- Ранд, който казва The Light illumine good Queen Morgase с надеждата, че ще подейства като заклинание в комуникацията с местните :mrgreen:
- The innkeeper was fat, he was pleased to see... :mrgreen:
- Деликатният начин, по който ханджията подпита нашите за проблемите им и Силата, също ми хареса.
- Том се оказа съвсем не прост.
- Илиас и той.
- А Лан още повече.
- Логаин беше впечатляващ.
- Ранд, който гледа Елейн и като абсолютен задник я сравнява по красота с момичето, което обича... Тия хормони все някъде трябва да избият, предполагам.
- Освен ако не съм объркала нещо в превода, щерката-наследница са я шибали с пръчка, направо ме шокираха методите на възпитание в кралския двор.
- Елейн се държи като кифла по отношение на Галад, напълно съм забравила каква беше ситуацията там, ще ми е интересно нататък да видя защо го мрази, доколкото си спомням той беше от добрите също.
@}->--
"анакин поворачивается к зеркалу, а в нем дарт вейдер. и тут анакин понимает, что ему трудно дышать."

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 5889
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Demandred » Thu Oct 31, 2019 4:39 pm

Доста добри глави за мен, Кемлин е много добре описан. Андор продължава да е доста странна държава, две трети пустош, огромна столица, обаче нито един друг по-голям град май няма. Хубаво е описано колко са зашеметени селянчетата от back end of nowhere при първото си попадане в такъв голям град.

Това, че огромната част от населението на Кемлин е открито против кралицата след един месец по-дълга зима никак не ми се връзва с многократно споменаваното по-нататък, че Мургейз е много успешна и популярна кралица. А и точно след като Айез Седай са победили много опасен False Dragon е странно настроенията срещу тях да са толкова силни. Белите плащове си разиграват коня в столицата, после дори harass-ват ескорта на Елейн по целия път до Тар Валон, което също не се връзва много с сериозните армии, които Андор вади в по-нататъшните томове, и трагикомичната некомпетентност на Белите плащове в битките.

Срещата на Ранд с семейство Траканд и Елайда е единствената глава от този том, която съм препрочитал по-често, бидейки един от общо седмината читатели на поредицата, който е фен Елейн, обаче наскоро за пръв път се усетих, че последната част от предсказанието на Елайда (This, too, I Foretell. Pain and division come to the whole world, and this man stands at the heart of it.) я чуват само Ранд и самата тя, иначе ми беше много странно как Мургейз го пусна да си тръгне.

Иначе съм съгласен с Гибли, че инфодъмпингът от страна на Елейн и Гавин е малко изкуствен, но можем да го обясним с нервността им и липсата на опит в такива ситуации, те цял живот са били обградени от придворни, стражи и т.н., и нямат опит в общуването насаме със хора като Ранд. А и Елейн точно тогава изживява първия romantic crush в живота си. Нейният meet-cute с Ранд е съвсем прилично описан, особено в сравнение с идиотщините, които ще се случват с тяхната "велика любов" по-нататък. Като цяло добре е показан характера ѝ, това, че е много добросърдечна, но и е свикнала да командва.

Това, че Гавин каза на Ранд, че мязал на айилец, не ми се връзва особено, при положение, че Ранд изглежда почти като самия Гавин, а Гавин никога не е виждал айилец на живо. А и все пак по-нататък се споменава, че Ранд прилича страшно много на майка си Тигрейн, която е предишната Daughter-hair на Андор. По-добре щеше да е само Лоиал да бе споменал това, той поне е виждал айилци, а не се е срещал с висши андорски благородници.

Tracking способностите на преливащите в този том са далеч по-силни, отколкото в следващите, Моарейн как успя да намери нашите в хана така и не бе обяснено май.

Освобождаването на Перин и Егвийн също бе добра сцена, Белите плащове продължават да са тотални некадърници обаче, малко напомняха на NPC-тата в компютърни игри с промъкване в тази глава.
Елейн се държи като кифла по отношение на Галад, напълно съм забравила каква беше ситуацията там, ще ми е интересно нататък да видя защо го мрази, доколкото си спомням той беше от добрите също.
Галад е възможно най-досадния и дразнещ по-голям брат, през цялото ѝ детство я е издавал на родителите за всяка нейна пакост или дори минимално нарушение на правилата, и постоянно чете лекции на тема морал. А и имайки предвид, че той реши после да се присъедини към организация (Белите плащове), която е основния враг на майка му и иска да обеси нея и самата Елейн на първото дърво, и са основно известни с това, че тормозят невинни и използват инквизиторски методи, до голяма степен е права да не го долюбва.
За изключенията от смисленото поведение на Ранд, споменати по-горе: целият епизод с отиването на Ранд да види Логаин беше много ВТФ. Събужда се нашият нахилен и си мисли: "Ето го денят, който чаках!" И малко по-късно "Едва ли щеше да има друга възможност да види кралица". До момента с нищо не беше показал какъвто и да било интерес изобщо към Логаин или към кралицата, основната му грижа бяха по-важните проблеми, че Тъмния го преследва и че не знае останалите от групата дори дали са живи; които проблеми си оставаха неразрешени, но изведнъж нашият момък забрави всичко и тръгна да се забавлява из града, при все опасността не само от Тъмния, ами и от напрегнатата обстановка с двете враждебни фракции. Видя ми се много изсмукано от пръстите всичко, което се случи, само за да може да се натресе на Елейн и Гавин (и след това и да се осъществи срещата му с кралицата и Елайда).
Донякъде съм съгласен, от друга страна в Ранд още от началото му се гледат забележителности, а и след няколко дни затворен в хана с мрънкането на Мат за компания си търсеше оправдание да иде навън. А и кога другаде ще има шанс да види False Dragon.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4669
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Matrim » Thu Oct 31, 2019 5:35 pm

Може би Моарейн ги откри чрез връзката, която се създава между изцелен и церящ... която мистериозно ще изчезне като фактор по-нататък.

Що се отнася до Галад, няма как да не цитирам култовите резюмета на Исам:
Elayne: Galad only does what's right, no matter who he hurts.
Egwene: Since he only does right, he only hurts evil people, right?
Elayne: No, he mostly hurts good people. And that's what makes him so perfect.
Egwene: Wow. I wish I could be so perfect.
Elayne: Don't worry, you will be.
Нинив се осмели да използва силата, за да помогне с контузиите на Перин, беше много трогателно.
Интересно как никой от двамата не се учуди особено като Нинив го изцери съвсем в седайски стил + мехлем. Свикнали са на "магическите мехлеми" на Мъдрите?
Ранд, който гледа Елейн и като абсолютен задник я сравнява по красота с момичето, което обича... Тия хормони все някъде трябва да избият, предполагам.
На мен ми се стори, че по-скоро искаше сам да се убеди, че Егвийн е хубава колкото Елейн. А и не мисля, че чак обича Егвийн. И ако ги сравнява наум, не виждам какъв е проблемът - човещина. Но честно казано, Елейн/Мат щеше да е по-смислено от Елейн+2 други жени/Ранд
Освен ако не съм объркала нещо в превода, щерката-наследница са я шибали с пръчка, направо ме шокираха методите на възпитание в кралския двор.
Правилно си разбрала. Но то като се има предвид, че всички щерки-наследници ги пращат в Кулата, където пердашат здраво, може би е било за добро да е подготвено момичето. :)

Белите плащове са много нелепи. Кой ги снабдява с храна, примерно? Крадат от селяните ли? Защо се движеха бодро през пустошта където сгащиха Перин? Защо андорските войски ги търпят в близост и в самата столица? Защо не качиха Перин и Егвийн на коне, пък било и по двама на кон, а ги караха да тичат пеша и съответно цялата група се влачеше? Вместо да ме плашат или отвращават, те ми се виждат по-скоро смешни като цяло.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18645
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Moridin » Thu Oct 31, 2019 9:40 pm

Ghibli wrote:
Tue Oct 29, 2019 1:06 pm
@Moridin , не се отказвай, можеш да наваксаш, може и да те изчакаме малко, ако другите са съгласни.
:heart: :heart: :heart:
ще гледам да ви настигна някак...
This is it. Ground zero.

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5368
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Ghibli » Fri Nov 01, 2019 10:48 am

Demandred wrote:
Thu Oct 31, 2019 4:39 pm
Хубаво е описано колко са зашеметени селянчетата от back end of nowhere при първото си попадане в такъв голям град.
Да, това и аз го отбелязах, но пропуснах да го напиша. Архитектурата на Кемлин е описана като много впечатляваща, а и процесията с победения Логаин след това също беше блестяща. Иначе @Мат за хералдиката - нали фермерите в Две Реки обичат книгите, вероятно все пак е нормално Ранд да знае гербовете на държавите... От друга страна, не знаеше, че родното му място е част от Андор...

Галад е възможно най-досадния и дразнещ по-голям брат, през цялото ѝ детство я е издавал на родителите за всяка нейна пакост или дори минимално нарушение на правилата, и постоянно чете лекции на тема морал. А и имайки предвид, че той реши после да се присъедини към организация (Белите плащове), която е основния враг на майка му и иска да обеси нея и самата Елейн на първото дърво, и са основно известни с това, че тормозят невинни и използват инквизиторски методи, до голяма степен е права да не го долюбва.
Благодаря. Ох, и Белите плащове, вярно, изобщо не го помнех това. Доста тъпа постъпка.
Ранд още от началото му се гледат забележителности, а и след няколко дни затворен в хана с мрънкането на Мат за компания си търсеше оправдание да иде навън. А и кога другаде ще има шанс да види False Dragon.
Да, и ти си прав. Може би единствено веселото му настроение го възприех като прекалено, иначе нормално е да иска да види такова уникално събитие.
Matrim wrote:
Thu Oct 31, 2019 5:35 pm
Elayne: Galad only does what's right, no matter who he hurts.
Egwene: Since he only does right, he only hurts evil people, right?
Elayne: No, he mostly hurts good people. And that's what makes him so perfect.
Egwene: Wow. I wish I could be so perfect.
Elayne: Don't worry, you will be.
Хаха, култово е наистина :mrgreen:
Интересно как никой от двамата не се учуди особено като Нинив го изцери съвсем в седайски стил + мехлем. Свикнали са на "магическите мехлеми" на Мъдрите?
Перин не се учуди, защото е свикнал - той в този момент точно си мислеше как мехлемите на Нинив винаги действат. А Нинив не се учуди, защото тя го направи съвсем съзнателно, затова толкова ми хареса този момент.
Ранд, който гледа Елейн и като абсолютен задник я сравнява по красота с момичето, което обича... Тия хормони все някъде трябва да избият, предполагам.
На мен ми се стори, че по-скоро искаше сам да се убеди, че Егвийн е хубава колкото Елейн. А и не мисля, че чак обича Егвийн. И ако ги сравнява наум, не виждам какъв е проблемът - човещина. Но честно казано, Елейн/Мат щеше да е по-смислено от Елейн+2 други жени/Ранд
Според мен обича Егвийн на този етап, още от първите глави е показано, че непрекъснато мисли за нея и я слага преди останалите. Преди да започнат проблемите си представяше бъдещето с нея. Първото му преливане беше, за да я защити от опасност - нея, а не себе си. Когато научи, че тя може да прелива, реакцията му беше показателна. Всеки път като се сетеше, че може останалите да не са живи, си мислеше преди всичко за Егвийн. Дори и в тази порция глави имаше такъв момент - в кошмара му по време на возенето в каруцата точно преди Кемлин, вижда убити Моарейн и Лан, след това вижда пленени Мат, Перин и Егвийн, и вика "Не и тя! Искаш мен, а не нея!" Другите са на заден план.
Не ми е проблемът в това, че забелязва красотата на друга жена, даже е естествено да отбележи колко е красива Елейн като се има предвид, че планът на автора е по-нататък да има любов между тях. Но ме дразни самият факт, че трябваше да ги сравни като на конкурс за миски, някак не ми се връзва с предполагаемото уважение, което трябва да изпитва към Егвийн. Сигурно не мога да го приема, защото не съм мъж :mrgreen:
Белите плащове са много нелепи. Кой ги снабдява с храна, примерно? Крадат от селяните ли? Защо се движеха бодро през пустошта където сгащиха Перин? Защо андорските войски ги търпят в близост и в самата столица? Защо не качиха Перин и Егвийн на коне, пък било и по двама на кон, а ги караха да тичат пеша и съответно цялата група се влачеше?
Да речем, че си имат обоз, въпреки че не е споменато... Значи всеки си носи пастърма в раницата под седлото или шефът им дава по пет лева и ядат каквото намерят. Да речем, че са отивали към крайната си цел по най-късия път? Зависи откъде са тръгнали, не помня дали се казваше. Защо ги търпят и аз искам да знам. Конете им бяха посвършили покрай изпълненията на вълците, възможно е част от плащовете също да са били спешени.

А, сетих се още нещо, което ми хареса - Перин е много зрял (или не знам как точно да го нарека) в тези глави. Когато те измъчват и бият по този начин, си е постижение да запазиш спокойствие и да разсъждаваш ясно. А той прояви силна емпатия и много ум. (Не знам защо всеки път толкова се изненадвам, когато Перин прояви ум, явно наистина в по-късните книги става много тъп и такъв съм го запомнила.)
@}->--
"анакин поворачивается к зеркалу, а в нем дарт вейдер. и тут анакин понимает, что ему трудно дышать."

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4669
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Matrim » Fri Nov 01, 2019 1:21 pm

Перин не се учуди, защото е свикнал - той в този момент точно си мислеше как мехлемите на Нинив винаги действат. А Нинив не се учуди, защото тя го направи съвсем съзнателно, затова толкова ми хареса този момент.
Не мисля, че Нинив преля съзнателно, на този етап тя не може да прави такива неща. По-интересното за мен е защо Моарейн не се възползва от момента да й каже "Виж, точно за това ти говорех".
Не ми е проблемът в това, че забелязва красотата на друга жена, даже е естествено да отбележи колко е красива Елейн като се има предвид, че планът на автора е по-нататък да има любов между тях. Но ме дразни самият факт, че трябваше да ги сравни като на конкурс за миски, някак не ми се връзва с предполагаемото уважение, което трябва да изпитва към Егвийн.
Май не дообясних мнението си - мисля, че Ранд обича Егвийн, но по-скоро като приятелка/сестра, а не като жена. Може би съм повлиян и от бъдещите събития, но такова ми е впечатлението. Като се замисля, интересно е и, че Мат хич не го показват досега да се заглежда по жени, а по-нататък ще го прави доста повече от другите двама, които повече се чудят как да се оправят с жените, които преследват тях. :)
А, сетих се още нещо, което ми хареса - Перин е много зрял (или не знам как точно да го нарека) в тези глави. Когато те измъчват и бият по този начин, си е постижение да запазиш спокойствие и да разсъждаваш ясно. А той прояви силна емпатия и много ум. (Не знам защо всеки път толкова се изненадвам, когато Перин прояви ум, явно наистина в по-късните книги става много тъп и такъв съм го запомнила.)
Почвам и аз да се чудя по-нататък Перин ли става толкова досаден или по-скоро сюжетните линии, в които е въвлечен са толкова досадни, че съм чел главите му по диагонал.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
трубадур
Ascendent
Posts: 3973
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by трубадур » Fri Nov 01, 2019 2:21 pm

Почти приключих третата книга и Перин направо е друг човек, което беше ебаси разочарованието, взимайки предвид, че е от по-паметните и добри неща в първата книга. Ранд също е изменен до степен да мяза повече на Матрим, докато го трови камата. Въобще тая (първата) книга трябвало ли е да бъде писана? Щото тия двете по нея са много по-свързани и сякаш са измислени предварително. И после е решено, че може би читателите ще се чувстват много директно хвърлени в мелето и им трябва разказче, ала задругата на пръстена, поне основните персонажи да са ясни и да загатне за злото, щото - за стотен път го казвам, тука злодеи, или поне адекватни такива, няма. И всичкото това писане идва ненужно при положение колко бързо джордан им размива ролите и характерите в последствие на бандата.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 2 guests