Явно ще трябва аз да дам тон.
'Окото на света" - пролог+ глави 1-4
Резюме: Ишамаел идва да злорадства над Луз Терин, след което ЛТТ се самоубива с тъп предмет, а именно вулкан. Ранд вижда Черен конник (tm). Мат се държи като дванадесетгодишен калпазанин. Moiraine is a MILF. Фейн инфодъмпва здраво. Войната между половете започва рано-рано.
Коментари: Прологът винаги ме оставя с чувството, че е добре написан и би следвало да ме трогне повече, но това така и не става. Може би ако бяхме видели за кратко Луз щастлив със семейството му преди да полудее и да ги избие, сцената щеше да е по-въздействаща. Иначе изпълнява целта си - да ни покаже от рано, че това ще е мащабна история, а не само приключенията на някакви селянчета in the middle of nowhere.
Леко оф-топик - както много други концепции в Колелото и Разрушението на света е много яко на първо четене, но като се замисли човек почва да се чуди как точно се е стигнало до него. Знаем, че не всички мъже са полудели по едно и също време, както и че е имало милиони Айез Седай от женски пол. Човек би си казал, че не би следвало да оставят мъжете да направят толкова поразии при положение, че 13 свързани жени могат да заслонят (shield така ли беше в превода?) и най-силния мъж.
Продължаваме с Ранд и неговата пасторална идилия. Да си призная, бях забравил, че още в Окото има климатични промени, в случая много дълга зима. Странното е, че жителите на Две Реки не са чак толкова изплашени от това и се готвят да купонясват напук на всичко.
Мат е малко досаден на този етап, но поне честно си признава, че се е уплашиш много от Черния конник (tm).
Доста ми е неясно защо Моарейн е решила да бие толкова на очи - скъпи дрехи, показва пръстена на Айез Седай. Ясно е, че няма как да остане незабелязана в това селце, където всички се знаят, но все пак.
Altogether she was like no one he had ever seen before. The wide hood of her cloak framed her face and dark hair, hanging in soft ringlets. He had never seen a grown woman with her hair unbraided; every girl in the Two Rivers waited eagerly for the Women’s Circle of her village to say she was old enough to wear a braid. Her clothes were just as strange. Her cloak was sky-blue velvet, with thick silver embroidery, leaves and vines and flowers, all along the edges. Her dress gleamed faintly as she moved, a darker blue than the cloak, and slashed with cream. A necklace of heavy gold links hung around her neck, while another gold chain, delicate and fastened in her hair, supported a small, sparkling blue stone in the middle of her forehead. A wide belt of woven gold encircled her waist, and on the second finger of her left hand was a gold ring in the shape of a serpent biting its own tail. He had certainly never seen a ring like that, though he recognized the Great Serpent, an even older symbol for eternity than the Wheel of Time.
Fancier than any feastday clothes, Ewin had said, and he was right. No one ever dressed like that in the Two Rivers. Not ever.
“Good morning, Mistress . . . ah . . . Lady Moiraine,” Rand said. His face grew hot at his tongue’s fumbling.
“Good morning, Lady Moiraine,” Mat echoed somewhat more smoothly, but only a little.
She smiled, and Rand found himself wondering if there was anything he might do for her, something that would give him an excuse to stay near her. He knew she was smiling at all of them, but it seemed meant for him alone. It really was just like seeing a gleeman’s tale come to life. Mat had a foolish grin on his face.
Цялата сценка като началото на някакъв мокър сън.
И Ранд толкова щателно описва дрехите на Моарейн все едно е познавач на скъпи рокли и бижута. После Моарейн дава на Ранд и Мат по една монета, с която могат да си купят цял кон - късмет извади, че не ги профукаха набързо.
После срещаме Егвийн и Нинив и разбира се, Егвийн от самото начало е Тома Неверни по отношение на Ранд:
“And you’ve been spreading these tales. Sometimes you have no sense, Rand al’Thor. The winter has been frightening enough without you going about scaring the children.”
Останалото е главно инфодъмпинг на талази плюс появата на Том. Още отсега ми дотегнаха всички споменавания на местните черни овце Коплинови и Конгарови. Разбира се, има го и първото споменаване, че Перин/Мат/Ранд се оправял с жените много по-добре от другите двама. Хаха. Ха.
Като цяло, атмосферата е нелоша, нагнетяването на напрежението го има, но Две Реки е малко прекалено перфектно село. Не плащат данъци на никой, никой не помни кога за последно е имало военни действия наблизо и не на последно място:
Many of the wine barrels were marked with chalk in Bran al’Vere’s hand, giving the year they had been bought, what peddler had brought them, and in which city they had been made, but all of the ale and brandy was the make of Two Rivers farmers or of Bran himself. Peddlers, and even merchants, sometimes brought brandy or ale from outside, but it was never as good and cost the earth, besides, and nobody ever drank it more than once.
По отношение на стила, общо взето е ненатрапчив, но ми се набиха в очите някои недодялани фрази:
With his thick chest and broad face, he was a pillar of reality in that morning, like a stone in the middle of a drifting dream.
There was a maturity about her large, dark eyes, a hint of knowing that no one could have gotten young. For an instant he thought those eyes were deep pools about to swallow him up.
Цитатите са на английски, защото чета оригинала на киндъла си и ми е много лесно да си водя бележки така, вместо да търся превода. Ако някой много държи, да пита и ще намеря съответния цитат на български (ако не се е изглубил някъде по трасето).
Това е от мен засега, надявам се да потръгне четенето, защото нещо темата беше замряла след оф-топика.
@Moridin,
@Demandred,
@LightOne,
@Dr. Horrible,
@The Dragon - вие сте на ход! Плюс, всички останали, които имат желание да се включат, разбира се.
На
02.10 ще обсъждаме
глави 5-9.
П. С. Нека да пазим Moridin от спойлъри, ако случайно споменете нещо, случило се след девети том, слагайте спойлър тагове.
Ако случайно ти допадне, пускай впечатленията си в друга тема и ще внимаваме да не спойлим.