Препрочитане на Колелото на времето

[Marfa]

Е, явно го влекат източните култури. Все пак символът на цялата тая работа е ин-ян. На мен ми е любопитно кога въобще учат тези момичета в тая Бяла кула. Нещата са така описани, че излезе, че скоро след първото им пристигане, хукнаха след Лиандрин. А после пък основно мият подове и търкат котли в кухнята. Предполага се, че от време на време и спят. Евентуално. Какви уроци карат при това положение?!

Да ви кажа, като си препрочитам сега поредицата, чак ме боли сърцето като гледам недомислиците и откровените глупости. В момента съм точно там, дето Елейн се сопна на белите плащове пред Тар Валон. Андор постоянно я развяват за едва ли не най-стабилната държава, а Мургейз - за най-великата и умна кралица, но неясно колко голяма част от страната практически е изоставена на произвола и жителите дори не знаят, че са част от кралството, а останалата част е постоянно тормозена от някакви орди бели плащове, които очевидно се размножават чрез делене.

Толкова мащабен свят е създал тоя човек, не можеше ли някак да го пообмисли?

Между другото, това с изпитанието на Егвийн и вманиачването по Ранд (той пък изживя нещо сходно с Порталния камък) не беше толкова странно тогава, колкото стана в следващата книга, когато тя се отказа от него в полза на Елейн. Допускам, че в онзи момент Джордън още не е бил замислил чак такова развитие и това да е причината. Инак няма никаква логика, наистина.

[Matrim]

Е, явно го влекат източните култури. Все пак символът на цялата тая работа е ин-ян. На мен ми е любопитно кога въобще учат тези момичета в тая Бяла кула. Нещата са така описани, че излезе, че скоро след първото им пристигане, хукнаха след Лиандрин. А после пък основно мият подове и търкат котли в кухнята. Предполага се, че от време на време и спят. Евентуално. Какви уроци карат при това положение?!

Не беше чак толкова скоро, минаха няколко месеца все пак. Иначе, уроците явно не са се сторили достатъчно интересни на Джордан, ако беше Сандерсън щеше да ги има, плюс описания от кое ниво са нашите и как точно механично се прави всяко преливане. В случая търкането на котли в кухнята беше наказание, в други периоди сигурно имат все пак някакво свободно време новачките.

Де да бяха орди Белите плащове, поне по-лесно щеше да се повярва, че досега не са ги смачкали като хлебарки. А те някакви армийки по около хиляда човека, но се отварят и на Тар Валон и на Андор. Джордан малко е поомешъл ранно средновековие и ренесанс, държавите в Колелото са достатъчно големи и стабилни, за да извадят значителни армии, но нещо не се сещат в първите томове.

Галад и да беше гей, това не би следвало да му пречи да се ожени, човек с неговото положение рядко се жени по любов и да е хетеро.

Това е ясно, но в случая с Мат поне досега не изглежда да е единствено самозаблуда, никакви способности не е показал в това отношение по мои спомени. Примерно в Фал Дара май нищо не постигна на този фронт.

Той и по-нататък не проявява други похвати освен да се усмихва на хубавите сервитьорки и да им дава големи бакшиши, IIRC. Не е като да сваля женени жени или благороднички. И като се поотрака пак се шашна леко като в шести том седайките взеха да го искат за Стражник.

[Marfa]

Е колко време да минава. Ей сега трите кокошки ще поемат към Тийр, а Ранд вече е тръгнал натам при това с такава скорост, че групата на Моарейн не може да го догони. Оф, недомислено е както и да го гледаме.

[Moridin]

@Matrim, отношението ти към чичо Брандън е ясно, ама нали не стигна дотам да кажеш току-що, че е по-интересно да се описва миене на подове, отколкото механиката на преливането?

[Matrim]

Не, казвам, че и двамата са горе-долу еднакво досадни с манията си да описват всичко до последния детайл по-най скучния възможен начин. Единият описва дрехи и пейзажи, другият всяка подробност при кастване на магии, сакън някой да не разбере всичко за безценната му магическа система.

Марфа, имам предвид няколкото месеца в предишната книга, които Ранд и компания прескочиха заради Порталния камък. Не е много, но пак е по-добре от Ранд, който за около месец стана майстор на меча.

[Moridin]

Абсурдно е тва сравнение, бъди сериозен. Ако наистина са ти един левъл интересно детайлните описания на дрехи и детайлните описания на магически системи, сменяй жанра ;Р Магическите системи са стейпъл на фентъзито, колкото повече детайл, толкоз по-добре. Ако имаш предвид, че са скучно описани, това е друга работа, но самият акт на описването им да е проблемен -

толкоз с офтопика де.

[Matrim]

Естествено, че говоря за начина на описване, затова споменах Сандерсън, а не, да речем, Ерагон16. И хич не съм съгласен, че колкото повече детайл, толкова по-добре, много истории работят далеч по-добре ако магията е "софт". А и приемем, че са важни детайлите, няма нужда да ни натякват едни и същи такива всеки път когато някой прави магия.

[Matrim]

Глави 24-31

Резюме: Мат отива да се поразтъпче и мимоходом побеждава в дуел срещу Гавин и Галад. Нинив, Егвийн и Елейн откриват очеваден капан, заложен от Черната аджа, но решават да следват принципа "it's not a trap if you know it's a trap". Егвийн посещава за сефте ТАР, където получава помощ от някаква бабичка, която въобще не е дегизираната Ланфеар. Мат се готви да напуска Тар Валон, печели куп пари от комар и среща Том, който се джойнва към партито му. The beginning of a beautiful bromance.

Коментар: Тук вече Мат е в стихията си - голямата му уста го набута в дуел срещу двама майстори на меча, които побеждава с немалка доза шанс и защото го подцениха. Следва обещание да достави писмото на Елейн и да пробва да спаси wonder girls ако (когато) това се наложи. После и първата проява на огромния му късмет при хазартните игри (и не само). И за капак срещата с Том и флиртовете с хубави сервитьорки.

Малко забавни цитати:

What did you say, Egwene, he thought, furious. That I’m a fool for any girl who smiles at me?

I’ll deliver your bloody letter. The nerve of her, thinking I’d say I would, then not. I will deliver the bloody thing if it kills me.

“You wait here—and try not to eat the table

“If you spend much time around Nynaeve,” Galad said, “you’ll need bow, quarterstaff, and sword to protect yourself. And I don’t know whether that would be enough.”

“You get me out of Tar Valon, and I’ll carry Elayne to her mother on my back.”

Perhaps it was because Else, who had such an eye for the boys, wanted nothing to do with him, and all those women were staring at Galad like cats watching a jug of cream. Aes Sedai and Accepted or not, they were still women. All these explanations ran through Mat’s head, but he rejected them angrily, especially the last.

Мат е цар на самозаблудата, също като Нинив.

Не е много ясно защо Елейн не помоли първо Гавин да уреди изпращането на писмо до майка им или защо решиха, че Мат става за целта два дни след като бе излекуван от нещо, което замалко да го убие, но поне това води до интересни развития. Като стана дума за Елейн и Мат, те пътуваха толкова месеци заедно, но тя се държи все едно едва го познава и пробва да му заповядва все едно в Две Реки признават властта на кралицата на Андор. После в шеста и седма книга пак Нинив и Егвийн и обясняват що за пройдоха бил Мат, той пък си мисли, че тя е някаква супер високомерна благородничка, пак все едно се срещат за трети път през живота си. Тъпичко е и аз все си мисля, че биха били по-интересна двойка от Ранд/Елейн.

Ловът на Черната аджа пак не води доникъде и Ланфеар решава да даде толкова много улики, че и нашите любителки на попадането в капаните да се усъмнят, че някой иска да ги подведе. Но, разбира се, решават да направят точно каквото се иска от тях.

Първата разходка на Егвийн в ТАР е интересна, особено срещите й с Ранд и Перин. Разбира се, веднага се набива в очи ключовото свойство на ТАР - може да се сменяш дрехите веднага и да се киприш с каквито одежди въображението ти може да произведе. Как седайките са оставили нещо толкова полезно да потъне в забрава, направо умът ми не го побира. Какъв пропилян потенциал за модната индустрия!

Егвийн споменава и куп пророчески сънища, доста от които се сбъдват по-нататък, но няма да споменавам подробности, за да няма спойлъри. Освен, че потръпнах като видях отново соколицата... скоро ще видим и Файле, уви.

But Verin had said it was. Black Ajah or not, Egwene did not see how any Aes Sedai could tell a lie right out.

Егвийн доста се изложи с тия размишления - не само, че е повече от логично Черните да може да лъжат, а и Лиандрин ги излъга съвсем явно когато ги отвлече.

Поредното проявление на пронизващия поглед на Сюан, от който всички се боят. Ето защо са я избрали за Амирлин! Но това да отиде в кухните и там да говори с Нинив беше такова аматьорско изпълнение, тия хора не четат ли шпионски романи?!?

Пак се замислих как точно се въртят интригите в Кулата като никой не може да лъже (или поне да лъже явно, защото ако го правят Черните бързо ще бъдат разкрити). Като wonder girls драснат отново и Елайда попита Сюан "Знаеш ли къде са отишли и защо?" как точно Сюан ще успее да увърта без да послъже или да стане ясно на всички, че всъщност знае? Защо постоянно не се питат една друга "Плетеш ли интриги срещу мен" и ако няма отговор без увъртане да приемат, че отговорът е да?

With Callandor in your hands, child, you could level a city at one blow.

Как точно ще стане това, като Каландор е предназначен за преливащи сайдин, сиреч мъже?

[Ghibli]

Какво ми хареса: приключенията на Мат, оставиха ми усещане за класическо фентъзи. Особено ми хареса боят с Галад и Гавин, макар че за пореден път виждаме как тия селяни в Две Реки са по-големи нинджи от принцове, които са тренирали от малки с отбрани професионалисти. Заплахата "ще дойде баща ми да те набие" придобива нов смисъл, когато става въпрос за Абел Каутон и Там ал-Тор! Разходката из града с последвалия опит за убийство също много ми хареса, точно като класически приключенски роман беше. И освен това Мат не е чак такъв идиот от своя гледна точка (но то пък кой ли е, по принцип).

Какво не ми хареса: глупостта на трите девойки в някои моменти. По едно време ми идеше да извикам "на нищо ли не ви научиха досегашните събития?" Получават съмнително съобщение от много съмнителна преносителка, която след това изчезва изключително съмнително, и нищо не им минава през акъла освен да последват точно указанията, които са им дадени. За техен късмет явно в плановете на Ланфеар не влиза да им прави нищо поне засега, защото в подземията на библиотеката наистина никой нямаше да чуе как са умрели. После решиха да си дигнат дисагите към другия край на света в посока на клопка, за която вече знаят, че е клопка, без да обменят информация с Амирлин преди това. Само по някаква изключителна случайност това все пак се случи преди да тръгнат. Ох. Иначе ми харесва как Егвийн вдига нива, Елейн е чаровна, а Нинив е яка с това как естествено поема майчинска и лидерска роля в групата им; също така очевидно има свръхестествено здрави и силни корени на косата. Харесва ми как Нинив не успява да се държи почтително с никого, дори когато има крайна нужда от това. От време на време се сеща да добави по някое уважително обръщение след грубите си изказвания и ефектът е комичен Разходката на Егвийн в света на сънищата беше много интересна. Малко ме е яд, че междувременно някакви неща очевидно се случват с Перин и най-вече с Ранд, който също е вдигнал нива в силата, но за момента са оставени зад кадър.

Планът да поверят ултра важно писмо на Мат и заради това да му връчат пълномощното на Амирлин, което може да й струва главата, също не ми се стори особено издържан (говорим си за Мат! все едно две от тях не са расли в едно и също село с него!).

Вече почва да ми липсва Мин като гласът на разума в групата им. Надявах се вече да се появи при тях, но всъщност осъзнах, че въпреки всичките събития, са минали само три или четири дни, откакто нашите се върнаха в кулата, тоест Мин има да пътува още дълго към Тар Валон (ако изобщо е послушала Моарейн и е тръгнала натам).

Защо седайките не се разпитват една друга непрекъснато - предполагам че е просто практика, наложена през годините, за да могат да съществуват заедно, защото представи си ги тия почти безсмъртни(!) жени(!) с магически сили(!) да почнат да си задават една на друга въпросчета от типа "а ти защо снощи на приема беше с прическа като моята?" и "тази рокля прави ли ме дебела?", честният отговор на които не се забравя и след столетия.

Като стана въпрос за дрехи, на мен ми е интересно жените носят ли нещо подобно на корсет - май че не. Роклите са разнообразни и обичайно са със сложна конструкция, но без твърда опора.

[Marfa]

Ха! Аз наистина съм забавено развитие Чудех се коя ли ще е бабата в ТАР, а никога не ми хрумна, че ще е Ланфеар. Мислех, че е нещо необяснимо като оная Накоми... Как се разбира, че е тя?

[Matrim]

Няма твърди доказателства, че е Ланфеар, но при положение, че знаем, че тя се мотае из Кулата по същото време, опитва се да насочи вниманието на Егвийн към Тийр по най-очебийния начин и смята, че ТАР е нейна територия, най-вероятно тя е и "Силви". А и реплики като "Ishamael is a fool!" са точно в неин стил.

Заплахата "ще дойде баща ми да те набие" придобива нов смисъл, когато става въпрос за Абел Каутон и Там ал-Тор!

Нищо чудно, че бирниците не са припарвали до Две Реки вече столетия, след като там има такива мъжаги, плюс жени като Нинив.

Защо седайките не се разпитват една друга непрекъснато - предполагам че е просто практика, наложена през годините, за да могат да съществуват заедно, защото представи си ги тия почти безсмъртни(!) жени(!) с магически сили(!) да почнат да си задават една на друга въпросчета от типа "а ти защо снощи на приема беше с прическа като моята?" и "тази рокля прави ли ме дебела?", честният отговор на които не се забравя и след столетия.

Наистина ме разсмя с този коментар. Не се бях замислял над този аспект на проблема, като ги знаем какви самовлюбени патки са доста от седайките, това без майтап би могло да доведе до доживотна омраза. В тоя ред на мисли, почнах да се чудя дали се случва някоя да се влюби в Стражника на друга и как се процедира в такива случаи. Поведение като на Нинив - безкрайни размисли на тема колко е гадна Моарейн не е много здравословно.

[Demandred]

Доста добри глави като цяло. Ситуацията в Кулата се развива с бързи темпове, Мат си е classic Мат, особено в двете последни глави. Том отново демонстрира, че е най-неустоимия за жените мъж в тази поредица след Галад. Хареса ми и как Елейн демонстрира интелект при анализа си на данните за 13-те от Черната.

Обаче мен лично доста ме издразни дуела на Мат срещу братята на Елейн. Абсолютно нелеп е отвсякъде. Мат едва има сили да стои изправен повече от 10 минути at a time, обаче успя да победи двама супер елитни майстори на меча. А и оставяйки настрана изтощението от кинжала и лекуването, никак не е ясно как Мат, най-големият мързел и палавник в Две Реки, е успял да стане такъв майстор на боравенето с quarterstaff. Oще повече, че в предишните два тома никъде не използваше такова оръжие.

Плюс това ударът по главата на Гавин вероятно му е причинил сериозно мозъчно увреждане, защото точно от този момент нататък Гавин започва да се държи тотално неадекватно.

Положението с парите в тези глави е леко странно. Дори Елейн нямаше никакви, обаче въпреки това планираха да тръгнат към Тийр и да разчитат само на пълномощното на Сюан, което обаче в Тийр нямаше да им върши никаква работа. Защо не отиде при братята си или който там е представителя на Андор в Тар Валон за да ѝ дадат пари, не е съвсем ясно. Добре, че в последният момент преди да тръгнат Сюан им даде сериозна сума, защото иначе не е ясно как щяха да се оправят в Тийр, където пълномощията от Сюан няма да впечатлят никого. Обаче оставиха Мат сам да се оправя вместо да му дадат малко жълтици, добре, че е такъв добър комарджия...

Странно е и как всички в Тар Валон веднага познаваха Мат само по описанието му с думи. Дори Гавин го позна от раз от описанието на Егвийн. Защо Егвийн го е описвала толкова подробно в разговор с Гавин is anyone's guess.

As for Galad, once Elayne was pinned down, he sounded like what every mother said she wanted her son to be. Mat did not think he wanted to spend much time in Galad’s company.

Classic Mat.

Elayne blushed; she looked pretty doing it. Egwene realized that Elayne looked pretty doing anything, even crying, or scrubbing pots.

Важно е главните героини да изглеждат прекрасно през цялото време. Нищо чудно, че не си губят времето с гримиране и прически, просто нямат нужда.

По-забавно беше обаче в един от следващите томове, когато Нинив имаше подобно наблюдение пак за Елейн:

How could the woman manage to look pretty yawning, with her hair a mess and a red wrinkle from a pillow marring one cheek? That was a secret Aes Sedai ought to investigate.

Може би Елейн да използва някакъв трик със Силата несъзнателно...

Като стана дума за Елейн и Мат, те пътуваха толкова месеци заедно, но тя се държи все едно едва го познава и пробва да му заповядва все едно в Две Реки признават властта на кралицата на Андор.

Да, това беше доста WTF. Още повече, че няколко глави преди това е споменато в гледната точка на Мат, че са разговаряли достатъчно често, че Мат да запомни много добре описанията ѝ на характерите на Гавин и Галад.

Егвийн пък си мислеше, че една хубава усмивка ще е достатъчна да убеди Мат, some friend she is...

Трябваше просто направо да му кажат какво искат и да намекнат, че им дължи услуга, след като месеци наред са се грижили за него. Нинив като никога се държи най-разумно в тази сцена.

Elayne talked to him of Caemlyn, of what to expect at the Royal Palace and who to speak to, and a little of the city. Sometimes she held herself in a way that made him all but see a crown on her head. A man would have to be a fool to let himself get involved with a woman like her.

Мат никога няма да направи такава грешка, no, Sir!

[Marfa]

По отношение на Мат (слагам спойлер, понеже това са неща, дето се разкриват нататък):

Spoiler: show

Тази история със Супермат наистина беше странна, но предвид че се оказа Комарджията - някакъв прероден супергерой пълководец и не знам какво, който по незнайни причини не е втъкан в Колелото или както там беше терминът, но явно все пак си се преражда и се оказа познат на разните там авенджъри, дето ги призоваваш с Рога - нещата се изясняват. Затова и взе да говори на древния език, и всичко. И се промени драстично. От някакъв инфантил, чиято най-голяма забава е да краде пайове от прозорците на хората в селото си; от човек, дето се държеше като тодлър в Шадар Логот, той просто се промени. Явно другата личност започва да се проявява по-ясно, така ми се струва.

[Matrim]

Spoiler: show

Признавам си, че спомените ми от Сандерсъновите томове са доста смътни, особено за последния, но не помня нищо за прероден супергерой и за това Героите на рога да го познават. Във втори том познаваха само Ранд/Луз Терин. Има огромна вероятност Мат да е бил манедеренски пълководец в предишен свой живот (репликите му му по време на Церенето и спомените му след това), но то всеки се преражда в света на Колелото, някои имат и откъслечни спомени от тези животи ("старата кръв"), това не е нещо супер специално.
Не мисля, че взе се проявява другата му личност, просто най-накрая взе да пораства. Поне в някои отношения. В други - пазенето на тайни дори от най-близките си приятели и паническия страх от Силата, си остава доста незрял на този етап. Пък и разликата между фасадата, която представя пред света и мислите му е толкова голяма, че няма как и нашето отношение към него да не се промени като има глави от неговата гледна точка.

Плюс това ударът по главата на Гавин вероятно му е причинил сериозно мозъчно увреждане, защото точно от този момент нататък Гавин започва да се държи тотално неадекватно.

Ah, finally an explanation.

[Marfa]

Spoiler: show

Ами там в Последната битка, когато авенджърите се събраха, след като Овин ги призова, приветстваха Мат, наричаха го Комарджийо и Артур изрази неразбирането си защо не е втъкан в колелото, но се радвал отново да го види или нещо такова. Не ми се търси, но ми направи впечатление.