Препрочитане на Колелото на времето

[Marfa]

Ами Моарейн избра Иллиан, защото всички митове и сказания на древните народи обвързваха рога точно с тая държава и нямаше нищо за Шиенар.

[Matrim]

Ще се пробвам утре да постна за новите глави, но ако искате да отложим за другата седмица нямам против.

Иначе не съм чел цялата поредица по няколко пъти, отделни пасажи и томове, да, но не и цялото нещо. Но покрай разните дискусии по други форуми съм си припомнил много неща, които от самото четене не се помнят толкова лесно.

Това на мен не ми пречи толкова, защото е издържано - Перин е травмиран, изпитва страх и срам, съответно гледа в пода и си мълчи за промяната у себе си, Ранд от своя страна вижда, че Перин не иска да обсъжда какво е станало и като добър приятел не му задава въпроси, за да не го тормози допълнително.

На този етап да, но той продължава да си мълчи и по-нататък, нищо, че Егвийн знае и не съм забелязал да го е намразила, по-нататък и Моарейн разбира и пак няма промяна в отношението към Перин и т.н.

[Ghibli]

Хайде да отложим тогава, да имаме събота и неделя за наваксване. (@Yan)

То колко още такива неща като на Перин поведението ни чакат нататък... Като се сетя Ранд колко досаден стана в един момент, а тук все още е свестен и му се радвам.

[Matrim]

Окей, отлагаме за понеделник.

Ако стигнем до най-досадните моменти (приключенията на Файле и т.н.) поне ще можем да ги критикуваме жлъчно колкото си щем. @Marfa, тогава вече трябва да си на линия.

[Ghibli]

Аз да попитам по-знаещите - Моарейн откъде изрови в такива подробности историята на бащата на Ранд?

[Yan]

Аз да попитам по-знаещите - Моарейн откъде изрови в такива подробности историята на бащата на Ранд?

Нова пролет подозирам.

[Demandred]

В романа Нова Пролет Там и Кари въобще не са споменати. В по-ранната новела версия се споменава Кари ал'Тор като една от жените в списъка на Моарейн на наскоро родилите около Dragonmount и че мъжът ѝ е висш офицер в армията на Илиян, но нищо повече. Аз точно вчера четох споменаването на Там от Моарейн и останах с впечатлението, че тези подробности за Там ги е научила наскоро, защото казва It would have saved much, had I known this earlier, but I know it now".

[Demandred]

Аз чак сега наваксах с глави 5-9, малко впечатления better late than never:

Разговорът между Моарейн и Сюан в 5-та глава е доста интересен и дава доста background информация за седайките. Научаваме, че двете най-некадърни Амирлин в историята са от червената аджа, Елайда после е третата, явно там се събират най-големите малоумнички в Кулата. Планът на Моарейн и Сюан да иде Ранд в Илиян с Рога ми се вижда странен, колкото и да

По-нататък в главата geoffram bornhald прекрасно описва какво представляват Questioners.

He wondered if the bodies had been piled outside the village, or if they had been thrown into the river. It would be like the Questioners, cold enough to kill an entire village for secrecy and stupid enough to throw the bodies into the river to float downstream and trumpet their deed from Alcruna to Tanchico.

Малко не ми е ясно при положение как при положение, че Questioners са такива карикатурни злодеи и не го крият много, Белите плащове успяват да набират нормални хора без проблеми, и дори extremely lawful good Галад се присъедини към тях по свое желание.

Леко ме учуди и споменаването му, че

left Eamon Valda in charge, but he seemed intent on following the Daughter-Heir to Tar Valon. I would not be surprised to learn the man has kidnapped the girl, or even attacked Tar Valon.”

Валда въобще няма достатъчно хора, за да отвлече щерката-наследница, камо ли да атакува Тар Валон. Той си е тъпо парче, но чак пък толкова...

В следващата глава пък Ранд забеляза изведнъж, че:
"She (Nynaeve) was a pretty woman. That was something he would never have noticed back home; one just did not think of a Wisdom that way.".

Разбирам да не му идват наум мисли за свалки или нещо повече относно Премъдрата, ама чак толкова години да не е забелязал, че е хубава, е нелепо някак. Явно твърде много го е стресирал нейният убийствен glare.

Интересно е и, че Нинив плете, когато Ранд се събужда. Това май е единствения път в цялата поредица, в която тя показва интерес към подобни "домакински" и традиционно женски занимания. По-нататък се споменава, че е ужасен готвач и хич не я бива в шиенето. Anyway, следва атаката на тролоците и Ранд за малко да си го вземе от мърдраал, щеше да е доста безславен край. Ингтар обаче го спаси, един от многото случаи, в които Мраколюбци и дори отстъпници спасяват Ранд, Джордан определено обича такива иронични моменти.

Това, че тролоците могат да пишат, имат си азбука и по време на рейд губят време да пишат разни простотии по стените е доста забавно и абсурдно. Като обсъждат пророчеството, Сюан казва, че всички отстъпници са затворени в Шайол Гул, и Моарейн отново не ѝ казва нищо за Агинор и Балтамел, което е странно. Верин показва, че е най-умната седайка.

Срещата на Ранд с Сюан в 8-ма глава е един от най-силните моменти в този том. Обаче упоритият отказ на Ранд да повярва, че наистина е ДРакона, е изнервящ. Защо иначе ще го преследват толкова мърдраали, тролоци, мраколюбци и Отстъпници и самата Амирлин ще го оставя да си разиграва коня? А и му го казаха в прав текст както Сюан, така и Моарейн.

"Lord Rand,” Nynaeve snorted. “That young man is growing too big for his breeches. When I get my hands on him, I’ll lord him.”

Classic Nynaeve.

Не е много ясно защо всички в цитаделата са толкова сигурни, че Ранд е лорд въпреки отричането му. Обяснението, че е заради "al" в името му, е доста нелепо, при положение, че само в Малкиер това е представка, използвана в имената на кралете. А и Егвийн е "al'Vere", обаче никой не я нарича lady.

Естествено, всички шиенарки искат да сватосват Ранд, човекът е тотално неустим за жените където и да отиде.

Талантът на Хюрин изглежда много полезен в доста ситуации, да се чуди човек защо в следващите томове никой от нашите не го нае за издирване на мраколюбци и подобни задачи.

Кръвопролитната атака във Фал Дара беше много зловеща. Не разбрах обаче защо никой не си мръдна пръста да я разследва, след като очевидно беше работа на човек отвътре. Или да разследва фалшивата заповед за затваряне на всички изходи, за която стана ясно на всички, че е фалшива, щом беше дадена истинската такава заповед след атаката. Нарежда значи Агелмар на... не знам, секретаря си, например, той нарежда надолу по веригата, как пък някой не каза "ама то нали още вчера наредихте" и не тръгнаха да разплитат. После пък стрелец успя да се укрие, след като уби човек насред тесния двор, изпълнен с тълпа, и никой не го видя. Никой не се сети да викне и оня със специалното обоняние, за да го проследи. Щеше да забави потерята с пет минути, но щеше да намери предателя. Агелмар обаче беше зает с това да убеждава Амирлин да остане за вечеря.

Да, това и на мен ми се видя странно.

[Ghibli]

Интересни детайли споменаваш. Аз частта с белите плащове не я коментирах, продължават да са ужасни. Но като се спомена, че имат обоз, се сетих с усмивка за въпроса на Марфа за липсата му в предишната книга

Разбирам да не му идват наум мисли за свалки или нещо повече относно Премъдрата, ама чак толкова години да не е забелязал, че е хубава, е нелепо някак. Явно твърде много го е стресирал нейният убийствен glare.

Тука го възприех като технически момент, Джордан цяла първа книга не я описва особено и чак накрая натъртва, че е красива, а тук още в началото го напомни за читателите. Обаче ако Нинив не може да шие, това е лека издънка на автора, защото като премъдра би трябвало редовно да й се налага да закърпва хора - на един му се отплесне брадвата, друг се пореже, трети се спъне и падне върху нещо остро, четвърти го нападне животно...

Това, че тролоците могат да пишат, имат си азбука и по време на рейд губят време да пишат разни простотии по стените е доста забавно и абсурдно.

Съвсем реалистично си е, справка нашите така наречени "футболни фенове", на тях само им дай стена и гледай какво става. Но наистина дължината на пророчеството беше забележителна, доста мотивация трябва, за да напишеш такъв дълъг текст с кръв на вертикална повърхност, то ще те заболи ръката накрая. Може пък азбуката им да е с някакви йероглифи, един знак - една дума. Така или иначе според мен не бяха го написали тролоците, Верин спомена, че почеркът се отличава. Варианти - мърдраал, Падан Фейн, или мистериозната личност, която се появява по-нататък? Но тя пък не се движи с групата им... Може би е някоя от черните седайки, но тя пък защо ще пише на този език... Вероятно е мърдраалът все пак.

Иначе тук май няма поглед към бита и културата на тъмната страна. Представете си Тролоците в тила да си имат свои философски школи и опера, например. Прибира се тролокът-баща от служба, от къщата изтичва да го посрещне тролокица, просълзена от радост, а после го накачулват пет-шест дребни рогати дечица... Извинете

[Yan]

Понаваксах малко и аз. Ще пиша общо за първите 9 глави, че ме мързи да го правя поотделно.

- Срещата на мраколюбците в началото беше доста яко описана.
- На Ранд повечението беше доста реалистично, макар и от типа "искаше ми се, ама нямах желание". Имам чувството, че все още не осъзнава напълно последиците от това да е преливащ мъж и Дракона (е той последното още не го знае де )
- Егвийн упорито се е устремила към титлата "най-дразнещ женски персонаж". Малоумието с това да ходи да си говори с Ам-Гъл, така де Падан Фейн не заслужава коментар. За радост скоро (колко да е скоро) ще се появи Файлето и ще й вземе титлата
- Мат е гъз, нещо, което не ми беше направило впечатление едно време. Да речем, че някаква част е влиянието на камата, но до голяма степен си е просто егоистично келеменце.
- Аез Седайките не знам има ли смисъл да ги коментирам изобщо, но тяхното е точно всячески да се опитваш да отрежеш клона, на който седиш.
- Частта на Лиандрин беше доста гадничка. Не знам колко по-очевидно може да е, че е мраколюбка (от друга страна е Червена Аджа, а те са доказо тъпи), но пък те почти всички Аез Седайки се държат високомерно и като на тежки психотропни вещества, които им пречат да правят връзка с реалността.
- Забавен за мен момент в срещата между Моарейн и Сюан бяха комeнтарите на втората как не искала да стане първата Синя Амирлинка дето ще я свалят и усмирят и Моарейн успокояваше, че споко няма. Всички помним как свърши това
- Изненадващо частта с белите плащове и Борнхалд беше по-смислена. Имаше потенциалът да е интересен герой, язък, че няма да има твърде много екранно време, а синът му по спомени за жалост беше бая тъп.

Май за сега е това. Втората книга продължава да ме радва много. Все още го има духа на юношеския приключенски роман.

[Demandred]

Обаче ако Нинив не може да шие, това е лека издънка на автора, защото като премъдра би трябвало редовно да й се налага да закърпва хора - на един му се отплесне брадвата, друг се пореже, трети се спъне и падне върху нещо остро, четвърти го нападне животно...

Не е тотално да не може, обаче определено не е добра в това, поне когато става въпрос за дрехи.

Nynaeve was pretending to mend the hem of the pale green dress that Elayne had been wearing. As often as not she stuck her thumb; she would never have admitted it to anyone, but she was not very good at needlework.

Обаче като става въпрос за шиене на рани, се справя по-добре. Като тотално некомпетентен в областта нямам идея дали това е противоречие.

Лек спойлър за последния том:

Spoiler: show

Даже уменията ѝ в зашиването на рани се оказаха доста полезни в решителен момент по време на Последната битка.

Забавно е, че принцесата Елейн е много по-добра в шиенето от Егвийн, Нинив и Мин.

[трубадур]

Бтв тва негативно отношение към женския контингент на бъдещо познание ли се дължи или още тука са ви дразнели? Щото га минавах тва девойките бяха един от по-малко дразнещите елементи. Вярно че вършат глупости, ама идват от това, което са, къде че са наивни до немай къде, самоуверени в същото време и инатливи. Освен това (макар че по едно време ги водят досадно за носа), сами се насират, задет са толкова лишени от критическа мисъл, ама и взимайки предвид в какво положение са и че са мега новобранки може да ги извини и не е като да не ядат големия, следствие на това, което от гледна точка на израстване си е в реда на нещата. Далеч по-правдободобно и с няква консистенция от миналия роман, спрямо кретенските изблици на Мат и Перин, които се едно не са същите герои.

[Matrim]

Глави 10-14

Резюме: Ранд и компания тръгват да гонят Фейн и бандата му. Фейн върши бая поразии по пътя си. Мат и Перин научават, че Ранд може да прелива. Ранд, Лоиал и Хюрин се озовават в паралелен свят. Перин замества Хюрин. Междувременно Егвийн и Нинив пътуват към Тар Валон, а Моарейн се запилява нанякъде.

Коментари: Май са по-кратички тези глави, доста подготовка за по-нататъшно развитие, но не липсват и интересните моменти. На първо място искам да похваля Перин, който след кратко колебание стисна зъби и призна на Ингтар за вълчите си таланти, защото нямаше друг начин на помогне на Мат. Ингтар също съобразително реши да претендира, че Перин е душещ като Хюрин. Описанието на това как вълците получават имената си беше много яко и поредното доказателство, че Джордан на моменти е доста добър стилист (за разлика от един друг автор, чието име се римува с Андерсън):

It was a faint picture of a man dressed in clothes made of hides, with a long knife in his hand, but overlaid on the image, more central, was a shaggy wolf with one tooth longer than the rest, a steel tooth gleaming in the sunlight as the wolf led the pack in a desperate charge through deep snow toward the deer that would mean life instead of slow death by starvation, and the deer thrashing to run in powder to their bellies, and the sun glinting on the white until it hurt the eyes, and the wind howling down the passes, swirling the fine snow like mist, and. . . . Wolves’ names were always complex images.

Перин също така прие новината за магическите способности на Ранд доста по-добре от Мат, който за пореден път се държи като задник. Като стана дума за тези способности, сцената, в която Ранд се мъчи да задейства порталния камък, а Хюрин и Лоиал не могат да зацепят какво става беше доста нелепа. Въобще, Хюрин и неговото "лорд Ранд" ми лази по нервите. Решението на Агелмар да направи Ранд заместник на Ингтар също беше доста озадачаващо.

Драмата с палтата на Ранд продължава, този път има и викове:

Rand’s first order of business was finding his bundle in the wicker panniers from the packhorses. It was not hard—there were few personal bundles among the supplies—but when he had it open, he let out a shout that brought every man in the camp erect with sword in hand.
Ingtar came running. “What is it? Peace, did someone get through? I did not hear the guards.”
“It’s these coats,” Rand growled, still staring at what he had unpacked.

Има и поредният неубедителен инфодъмпинг на тема намаляващото население и територия на държавите и аз за пореден път отбелязвам, че това е в пълен разрез с цялата история на човечеството. Речта на Ингтар беше хубава, особено като знаем защо е станал Мраколюбец, но предпоставката за нея - че толкова много хора са съгласни да живеят в близост до Погибелта, но не и в разни ничии земи, където единствената опасност са бандитите е неприемлива за мен.

“That is what I’m afraid of,” Mat said, standing. “No offense, Rand, but I think I will just sleep as far away from you as I can, if you don’t mind. That’s if you are staying. I heard about a fellow who could channel, once. A merchant’s guard told me. Before the Red Ajah found him, he woke one morning, and his whole village was smashed flat. All the houses, all the people, everything but the bed he was sleeping in, like a mountain had rolled over them.”
Perrin said, “In that case, Mat, you should sleep cheek by jowl with him.”

Nice burn, Perrin.

Фейн нехайно отвлече и заповяда да изколят жителите на цяло село, понякога е лесно да забрави човек, че има доста такива мрачни моменти в Колелото, макар и често да са описани без много подробности. Капанът с повтарящото се видение за Ранд ми се видя малко насилен, обаче.

При Егвийн и Нинив за отбелязване е фактът, че освен Лиандрин седайките ги тренираха с готовност, вместо да се фръцнат и да кажат, че това е работа на някой друг. Верин продължава да радва, Нинив показва магическата си сила, а Егвийн все още е изненадващо поносима. Малко ме подразни как веднага заподозря, че сънищата й са пророчески и Аная веднага реши, че всъщност може и да е така, макар да не е имало Съновница в Кулата в последните няколкостотин години.

Описанието на покварата на сайдин като някаква гадна утайка също беше добро. Ранд май замалко да прегори с опитите си да задейства порталния камък.

Фал Дара всъщност е доста на север в Шиенар, питам се защо Агелмар не прати вестоносци към по-южните части да се оглеждат за Фейн и бандата му, Вярно, че се очакваше да бягат към Погибелта отначало, но веднъж като ги надуши Хюрин (нещо, което отне твърде много време, for some reason) това би било логична постъпка. Имах някакви спомени, че има някаква семафорна система за комуникация между крепостите, но може и да греша. Но ако нямат такова нещо или пощенски гълъби, или друг такъв способ, човек почва да се чуди как тролоците не са ги изнесли още преди столетия.

Интересно е колко много от групата седайки, посетили фал дара се оказват важни по-нататък. Въпрос за хората, които не са чели цялата поредица - какво мислите за Верин и особено за твърдението й, че Моарейн я е пратила? Едно време то породи огромни дискусии.

[Ghibli]

Аз май трябва да препрочета някои моменти, за да коментирам за Верин или в други детайли... Преди това ще си кажа основните впечатления от тези глави:

- На първо място, жестокостите, описани доста подробно. В сравнение с първия том, вторият го дава доста по-директно и кърваво. Дори малко прекалено за мен. Надявам се нататък да няма много такива моменти, доста тежко ги възприемам.
- Мат се държи като тъп гъз (ще повторя Ян), Перин за разлика от него е свестен. Ранд още тука показва прекалена липса на самоуважение, прекалено се проточи тая работа с подкачанията за дрехите и на негово място всеки друг би казал на Мат да млъкне. Обаче Ранд все още не ме дразни, повече му съчувствам. Горкият Ранд е прекалено потресен от това, че е преливащ, разбирай прокажен, и е емоционално нестабилен, затова търпи дори такова отношение от Мат.
- Лан и той се държи като гъз. Значи, Нинив му предложи, той я отряза заради някакви свои причини и принципи - добре. Ами тогава да я остави на мира и да ѝ даде възможност да го забрави! Или не отказвай на жената изначално, или бъди мъж и си дръж на думата! А той, тъпакът му с тъпак, първо ѝ тикна насила дар-пръстен (пръстен, за бога!!!), после я привика за някакъв разговор, от който тя се върна разплакана... Дебил
- Супер дразнещ момент всеки път като го срещна в книга или филм: някой е сигурен, че е видял нещо, другите не му вярват и му казват "привидяло ти се е". И тука става въпрос за корав ветеран и неговите колеги. Аман.
- Гледната точка на Фейн е интересна.
- Опустелите земи, не знам, не ми се видя чак толкова неправдоподобно. Онези в граничните земи си стоят там, защото знаят, че ако отидат на юг, горе няма да остане никой и тролоците просто ще слязат надолу и ще е пак същото, но лошите ще имат повече територия. Съседните държави явно нямат достатъчен прираст на населението, който да налага експанзия.

Речта на Ингтар беше хубава, особено като знаем защо е станал Мраколюбец,

Само да отбележа, че на този етап дори не знаем, че е мраколюбец.

[Ghibli]

Прочетох пак моментите за Верин. За съжаление нищо не ми прави впечатление и дори не мога да предположа какво е съмнителното и защо е имало дискусии за тази нейна реплика. Възможно е Моарейн да я е изпратила, защо не? Не виждам някакви признаци Верин да е от лошите.
Прочетох в какъв ред се отделят от групата трите седайки - първо Моарейн със стражника си, после Лиандрин, накрая Верин, която тръгва сама. Това за мен е единственото донякъде странно нещо - че Верин си оставя стражника.

* * *

Това, че Ранд го направиха втори след Ингтар, беше оркестрирано от Моарейн/Сюан, той нали разказа как ги привикали с Уно да им съобщят и не помня коя от двете присъствала там. Агелмар може да се е зачудил като са му предложили идеята, но само малко, той вече знае, че младежът е таверен и е взел участие в намирането на рога. И освен това отношението на Агелмар към седайките е едва ли не преклонително, трябва да е нещо много крайно, за да не ги послуша.