[spoilers] Разгадани или неразгадани загадки и мистерии от КнВ
Posted: Sat Dec 09, 2017 7:16 pm
Нямам време, но когато имам съм замислил една кратка поредица, някъв микс от мои виждания, мнения на други,предположения за разрешени или не загадки и мистерии от КнВ, същевременно колаборация от цитати, връзки и опит да се поднесат с някакъв художествен стил. Пускам две, които съм написал.
1. Да хвърлим заровете, или откъде иде невероятният късмет на Мат Каутон
„От най-големия глупак на света. Гледай да я изхарчиш добре, по жени и вино“ - Матрим Каутон, „Силата на Сянката“.
Щурият младеж може да се нарече късметлия, още от дете. Но в рамките на нормалното. Това, че е та‘вирен, разбира се увеличава късмета, и особено при ситуации, които носят съдбоносни последици, както за та‘вирена, така и за самото Колело.
„Колелото тъче така, както самото то пожелае“ – пише в книгата си Робърт Джордан. Попитан от фен на поредицата за това, дали човек се ражда та‘вирен, авторът отговаря следното – „Човек става та‘вирен, според нуждите на Колелото. Никой не се ражда та'вирен. Ранд, Мат и Перин станаха такива малко преди появата на Моарейн“.
Несъмнено, късметът на Мат, до голяма степен се дължи на това, че е та‘вирен, и подобни ситуации са описани нееднократно в книгата.
Това ясно си проличава и в един момент в който Каутон, трябва да постигне съгласие с Морският народ. Те са известни с това, че преговарят дори за най-дребното нещо и винаги се опитват сделката да бъде изгодна за тях. Изкаран от кожата си в спор с една от най-високопоставените сред Морският народ - Ренайле дин Калон Синя Звезда, Ветроловката на Надзорницата на корабите, той реагира остро.
„Изобщо не ми пука за твоите сделки с когото и да било, проклета дъще на пясъците! - сопна й се Мат“.
„Дъще на пясъците“ се счита за кръвна обида сред Морският народ, в резултат на което Ренайле го атакува с камата си, Мат я обезоражава и я бута обратно на стола и.
„А сега ме чуй добре, подводна скала такава!“, продължава Матрим. „Сделката между теб и мен е следната. Вие отивате там, където Нинив и Елейн поискат, в замяна на което аз няма да вържа цялата ви пасмина и да ви метна на коне, за да ви завлека там собственоръчно!“.
На, което Ренайла отговаря следното - „Споразумяхме се, в името на Светлината! - изръмжа тя. Устата й замърда и смутът и неверието се подгониха по лицето й“.
И малко по-натам -„Мисля, че току-що сключих сделка с един та‘вирен“.
Да, така действа та‘вирен, но на какво се дължи екстраординарният късмет на Мат в хазартните игри? Едва ли, дали това, че той, ще спечели една кесия с тарвалонски марки е толкова важно за съдбините на света.
Каутон има най-голям късмет в игри, в които основно има нужда от...късмет. Така, например той по-рядко печели играта на камъчета, има приличен успех в игрите на карти, но късмета му в играта на зарове е нечуван.
Нека да видим кога за пръв път се случва това. И да свържем събитията.
Мат се сдобива сносещата заразно зло кама с рубин сред руините на древният град Шадар Логот. Тогава той, още не знае, че камата е зло, тя е просто една малка прашинка от „планината“ от злато и скъпоценности, складирани от Мордет. Мордет е същество, което с течение на столетия от човек се превръща в нещо необяснимо, той е зло, но зло различно от злото на Сянката. Подобно на Падан Фейн, който по-късно става притежател на камата и той е нещо трудно определимо. Камата дава и на Мордет и на Фейн способността да контролират и да не бъдат засегнати от Машадар. Машадар е тъмната мъгла, която поглъща живота и не може да бъде спряна дори от Единствената Сила. Само белфир може да го забави, и то за малко.
Мордет се опитва да изпие душите на Мат, Ранд и Перин, изкушавайки най-вече Мат с тези несметни богатства. Тримата младежи все пак се измъкват от опасната ситуация и с помощта на Моарейн и Лан успяват да избягат от Машадар и Шадар Логот. Но запазва камата с рубина, скривайки това от спътниците си.
Все по често я погалва, постепенно тя започва да налага контрол над него. В течение на няколко седмици, Матрим започва да се превръща в друг човек. Мнителен, раздразнителен. Отслабват, както менталните, така и физическите му сили. На практика, малко преди прага на смъртта с помощта на Моарейн и най-вече Верин – жена със силен Талант в Изцерението, получава отсрочка и след, като достигат Тар Валон, след серия от лечителства, успяват да го спасят и да отрежат зависимостта му от камата.
Каква е връзката?
Самата кама е символ на заразата, на тъмнината, тя донесе на Мат страдания. Но камата също е символ на злато и богатства, но още по-важното е, че за пръв път неимоверният късмет на Мат в печеленето на хазарт се прояви по времето в което той бе неразделен с нея.
Сблъсъкът на две противоположности породи нещо, или може би както е казано „Това, което не те убива, те прави по силен“. В случаят с Каутон – по късметлия.
Съзнателно, или не самият Джордан свързва камата с това. „Великият лов“ – „Мат хвърли заровете и стана. Един от мъжете подвикна:- Ей, южняко, не можеш да напускаш играта, когато печелиш. - По-добре е, отколкото когато губиш - отвърна му Мат със смях и несъзнателно докосна с длан сетрето си на кръста. Ранд присви очи. Под дрехата си Мат носеше една кама с рубин на дръжката. Кама, от която никога не се отделяше, кама, от която не можеше да се отдели.“ И малко по-натам -„Изглежда, ми върви на зарове. Хвърля ли ги, и винаги печеля“.
Точно след, като е излекуван, неимоверният му късмет в хазартните игри макар все още да е на необичайно високи нива, вече е намалял. Равновесието и противоположностите, които се уравновесяват. Мин Фаршоу, „Корона от мечове“ – „Равновесието - припряно се намеси Мин“, „Винаги има равновесие между доброто и злото. Точно така действа Шарката. Тъй както нощта уравновесява деня, доброто уравновесява злото“.
---
2. Какво се случи с Моарейн и Ланфеар в измерението на Аелфините
„Не аз, Тъмния ги иска - отвърна Моарейн. А когато Тъмния иска нещо, аз му се противопоставям. Може ли да се измисли по-просто основание, или по- добро?“ – Моарейн Дамодред, „Окото на Света“.
Крехката физически, но с непоклатим характер Моарейн – един от най-обичаните и ключови герои в сагата на Робърд Джордан, изчезна още в петата книга от поредицата. Жертва себе си за да спаси Ранд ал-Тор – Предоденият Дракон, както и много други включтелно Авиенда и Егвийн, а вероятно и целият Свят.
Ланфеар, най-могъщата преливаща жена и една от най-мощните със Силата изобщо, въоръжена с мощен ша‘ангреал изненадващо нападна Ранд и компания при доковете на Кайриен. Разпръсна аийлската му свита, справи се с всички присъстващи преливащи жени сякаш с едно махване на ръката и застана срещу Ранд. Срещу този, който няма равен в Силата нито сред живите преливащи, нито сред мъртвите.
По време на Приказният Век, Ланфеар, чието истинско име е Миерин, беше влюбена в Луз Терин – последният истински Дракон, преди Ранд. Луз Терин я беше отблъснал, неговото сърце принадлежеше само на Илиена. Всъщност това е и една от причините, Ланфеар да се обърне в Сянката и да стане основният виновник за Разрушнието. Но не само несподелената любов я подтикна към това, тя винаги е била властна жена, която не приема отговърът „не“.
Ранд, бидейки новият Прероден Дракон, бидейки прероденият Луз Терин привлече вниманието и още в началото. Тя искаше да бъде неин, но той отказа, отказа отново и отново, и това навлече гнева и, както и нараненото и самолюбие.
„Не. Гласът на Ранд достигна до собствените му уши, като от тунел, дълъг цяла миля. Твоето име е Ланфеар и по-скоро ще умра, отколкото да обикна Отстъпница“.
„Щом не си мой - тогава си мъртъв. Бавно ще умреш и ще ме молиш да ти позволя да ме обичаш преди да умреш“ те се обърна с хладен тон към Ранд. И битката между двамата започна. Той, би я надвил, дори разполагаше с могъщ ша‘ангреал, който удвоява силата му, но в някакъв странен миг, и поради това, че се беше заклел никога повече да не убива жена, независимо от обстоятелствата, и заради отново нахлулият в главата му Луз Терин Теламон, той се предаде, и беше готов да умре.
Но Моарейн не го позволи, тя винаги успява да действа когато е наложително и да го прави с цената на всичко.
„Моарейн се закрепи за миг на опашката на фургона, а после прегърна Верния извор и скочи към Ланфеар. На Отстъпницата й остана само миг, колкото да се извърне, преди Моарейн да я удари, вкопчвайки се в гривната. Лице в лице, двете се преобърнаха през рамката на тер‘ангреала, И бяла светлина погълна всичко“.
Лан – стражника на Моарейн изгуби усещането за връзката помежду им. Когато Айес Седай обвърже стражник, се получава взаимна връзка помежду тях. Могат да усетят емоциите, физическото състояние, дори посоката в която се намира един от двамата, дори да става въпрос за хиляди мили разстояние.
„Няма я вече. Не мога да усетя присъствието й — изтръгна се от гърдите на Лан. Той се обърна и закрачи покрай редицата фургони, без да поглежда назад“.
Дълги години феновете се питаха какво е станало с Моарейн, дали наистина е мъртва и повече няма да се появи на сцената. Тя наистина липсаше. Робърт Джордан запази мълчание по въпроса.
По-късно стана ясно, че облицованият с червен мрамор тер‘ангреал, през който Моарейн запокити Ланфеар, като и себе си, всъщност ги е отвел в измерението на Еелфините и Аелфините. Странно място, където физическите закони се пречупват и се проявяват нелогично. Място над, което преливащите нямат власт, веднъж попаднали в него. Място, което поглъща преливането, и което се храни от него.
Тези същества са хуманоиди, като Аелфините са рептилоиди, а Еелифини – лисичоподобни. Първите имат способността да виждат точно бъдещето, а вторите да подарят изключително ценен подарък.
Цената, обаче е висока, разбрахме го когато Мат Каутон попадна в техният Свят за пръв път. Те задават много трудни и подвеждащи въпроси, и ако успееш да им отговориш – те връщат в нашето Измерение, а ако не успееш...
Мат успя. Успя заради прословутият си късмет.
Само, че още тогава се заподозря, че съществата от странният свят на Синдхол изпълняват обещанията си с опасен хумор и може би лъжат. Матрим бе изхвърлен от Синдхол в Руйдин, озовавайки се обесен на митичното дърво Авендесора и само мигновенната реакция на Ранд ал-Тор го спаси от смъртта. В резултат той получи за цял живот дълъг белег на врата, медалиона с лисичата глава, който абсорбира Единствената сила и три важни, но нерабираеми в него момент пророчества за бъдещето. Както и ашандарей - копие-меч със странен символ на върха. Символ, който по-късно, ще се окаже съдбоносен.
Но да се Върнем към Моарейн и Ланфеар.
Явно кайриенката е имала резервен план в главата си е е предугадила, че е напълно възможно при евентуална атака да се озове в Синдхол. Едно писмо оставено от нея на Том Мерилин, човека за който тя негласно иска да се омъжи, започва малко по-малко да разкрива мистерията.
В части от него тя пише следните неща - „Мой прескъпи Том, Много са думите, които бих искала да ти напиша, думи, извиращи от сърцето ми, но се налага да се откажа от това, защото знам, че така трябва, а и времето вече е малко“. „Скоро ще сляза на пристана и ще се опълча срещу Ланфеар. Как е възможно да знам това? Тази тайна е в ръцете на други“. „Когато получиш това, ще са ти казали, че съм мъртва. Ще го вярват всички. Не съм мъртва и бих могла да изживея определените ми години. Възможно е също така ти, Мат Каутон и още един, непознат за мен мъж, да се опитате да ме спасите“. „Младият Мат знае как да ме намери, но не бива да му показваш това писмо, преди той да попита за него. Това е изключително важно. Той не трябва да знае нищо за съдържанието на това писмо, докато не те попита. Събитията трябва да се развият по определен начин, каквато и да е цената“.
Когато Мат научава, той заедно с Том, малкият Олвер и побелелият Ноал, започват да навързват събитията и благодарение и на сведение дадено от Биргит Сребролъката достигат до заключението, че Моарейн е заключена визмерението на Аелфините и Еелфините и научават единствено възможно останало място от което може да се влезе в него – загадъчната кула Генджей.
„Кулата на Генджей - изписука Олвер, а тримата възрастни завъртяха глави и го зяпнаха. - Биргит ми го каза - оправда се момчето. - Кулата на Генджей е пътят към земите на Аелфините и Еелфините.“
Тази тяхна земя по особен начин се отразява и в популярната сред хората игра „На змии и лисици“, която Мат често играе с Олвер. Именно благодарение на познанията си в играта успяват да отключат кулата, която няма вход, нито изход.
Поради някаква причина съществата от Синдхол не обичат огън, желязо и музикални инструменти.
„Светилници не носиш, нито факли, според спогодбата, както беше, е и ще бъде за вечни времена „. „Желязо. Инструменти за музика. Имаш ли? Мат се зачуди какво ли е ножът според съществото. Явно той не го тревожеше. Какво пък, оръжието беше от добра стомана, не от обикновено желязо“.
Поради тази причина решават да вземат точно такива предмети, нощни цветя – избухващи огнени предмети, дело на Илюминаторите, флейта и желязо. Единственият начин да спечелиш в играта „На змии и лисици“ е да не спазваш правилата на играта.
Мат и компания успяват да отключат кулата, и да се озоват в света на змиеподобните и лисицоподобните същества.
Биват приети негостопримерно, и почти веднага се разразява битка. „Желязо“, помисли Мат и се изруга за глупостта си. Превъртя ашандарея с обкованата с желязо дръжка напред и потръпна, като видя как кръвта на Еелфина по пода задимя.“
След серия от перипетии случващи се като за един миг от тупване на сърцето успяват да намерят мястото където държат пленената Моарейн. Почти издъхнала, намираша се в някаква особена мъгла около нея.
„Жива е — промълви Том. - Усетих пулса й — свали гривната от ръката й. Беше във формата на извит назад мъж с вързани за глезените китки и облечен в странна дреха. - Прилича на някакъв тер-ангреал“
„Ангреал е — заяви някакъв глас. — Мощен почти колкото ша‘ангреал. Може да влезе в цената й, ако пожелаете да платите“
И цената бе платена. „Ръката на съществото се стрелна напред и острите нокти блеснаха на сумрачната светлина. Заби ги право в лявото око на Мат и го изтръгна с пукот.“ „ Вкусът! - възкликна с наслада един Еелфин. - Най-сетне! - извика друг“.
Пророчеството, което самите те му дадоха при първото му идване при тях – че трябва да изгуби половината от светлината на света за да го спаси се сбъдна.
Без Моарейн Последната Битка би била загубена, именно тя, отново спасява Ранд, този който трябва да спечели Тармон Гай Дон в „Спомен за Светлина“. Този път с цената на нейният живот.
Ключова роля изиграва и Ноал, който всъщност е Джейн Бродяжника, легендарна и непозната фигура, за която още преживе са разказвани притчи и писани са книги за приключенията му.
В саможертвен акт, и използвайки тези нощни цветя Ноал успява да възпре Аелфините и Еелфините и даде малко време на нашите герои в опита им да се измъкнат от този абсурден Синдхол.
Ноал загина в героичният си опит с думите – „Ако срещнеш някога малкиери - каза Ноал, - кажи им, че Джейин Бродяжника умря с чест“. А останалите от тази малка групична отчаяно се опитваха да намерят изход от ситуацията.
Том трескаво започна да разпитва Матрим, какво е получил при първото си посещение в този изкривен свят.
„Поисках още нещо, неволно - каза Мат. Казах, че искам да съм неуязвим от Айез Седай и Силата. Дадоха ми медальона за това“.
И докато Том Мерилин Свиреше и припяваше на флейтата си, някаква тъжна мелодия за загубена битка, Мат най-накрая се сети. Тези същества бяха го върнали в Руйдин, но това беше цената, която трябваше да плати, а не отговор на въпроса му към тях.
„Наистина ми дадоха още нещо - прошепна Мат и погледна ашандарея в ръцете си, а Аелфините засъскаха още по-силно.
„Тъй е написан договорът ни. Тъй сделката е сключена.“
Беше издълбано на оръжието. На острието имаше два гарвана, а дръжката бе изписана с думи на Древната реч.
„Мисълта е стрелата на времето. Паметта никога не угасва.“
Защо му го бяха дали? Никога не си беше задавал този въпрос. Но Мат не беше искал оръжие.
„Каквото е поискано, е дадено. Цената е платена.“
„Не, не поисках оръжие. Поисках изход.“
„И те ми дадоха това.“
И така Мат заблъска с желязното острие на ашандарея в стената, която не беше стена, и изведнъж лумна бяла светлина и се откри пролука. В резултат на всичко тази малка компания, успя да освободи Моарейн. Продължително време съществата в Синдхол са пиели и са се хранели от силата и от способността и да прелива Единствената Сила. Моарейн заяви, че е изгубила част от чистата си мощ, но в замяна на това получи могъщ ангреал, сравним с ша‘ангреал, с който удвои силата си.
Колкото до Ланфеар, тя бе използвана по подобен начин както и Моарейн, създанията се наслаждаваха и пиеха от Единствената Сила, чрез нея. Нея я освободи Моридин, най-могъщият Отстъпник, някой с хилядолетни познания и огромни способности. Който трябваше да пристъпи в Синхолд, за да я убие, та да може Тъмният да я възвърне в света на Колелото, в друго тяло и под друго име , с намалени правомощия и сила.
1. Да хвърлим заровете, или откъде иде невероятният късмет на Мат Каутон
„От най-големия глупак на света. Гледай да я изхарчиш добре, по жени и вино“ - Матрим Каутон, „Силата на Сянката“.
Щурият младеж може да се нарече късметлия, още от дете. Но в рамките на нормалното. Това, че е та‘вирен, разбира се увеличава късмета, и особено при ситуации, които носят съдбоносни последици, както за та‘вирена, така и за самото Колело.
„Колелото тъче така, както самото то пожелае“ – пише в книгата си Робърт Джордан. Попитан от фен на поредицата за това, дали човек се ражда та‘вирен, авторът отговаря следното – „Човек става та‘вирен, според нуждите на Колелото. Никой не се ражда та'вирен. Ранд, Мат и Перин станаха такива малко преди появата на Моарейн“.
Несъмнено, късметът на Мат, до голяма степен се дължи на това, че е та‘вирен, и подобни ситуации са описани нееднократно в книгата.
Това ясно си проличава и в един момент в който Каутон, трябва да постигне съгласие с Морският народ. Те са известни с това, че преговарят дори за най-дребното нещо и винаги се опитват сделката да бъде изгодна за тях. Изкаран от кожата си в спор с една от най-високопоставените сред Морският народ - Ренайле дин Калон Синя Звезда, Ветроловката на Надзорницата на корабите, той реагира остро.
„Изобщо не ми пука за твоите сделки с когото и да било, проклета дъще на пясъците! - сопна й се Мат“.
„Дъще на пясъците“ се счита за кръвна обида сред Морският народ, в резултат на което Ренайле го атакува с камата си, Мат я обезоражава и я бута обратно на стола и.
„А сега ме чуй добре, подводна скала такава!“, продължава Матрим. „Сделката между теб и мен е следната. Вие отивате там, където Нинив и Елейн поискат, в замяна на което аз няма да вържа цялата ви пасмина и да ви метна на коне, за да ви завлека там собственоръчно!“.
На, което Ренайла отговаря следното - „Споразумяхме се, в името на Светлината! - изръмжа тя. Устата й замърда и смутът и неверието се подгониха по лицето й“.
И малко по-натам -„Мисля, че току-що сключих сделка с един та‘вирен“.
Да, така действа та‘вирен, но на какво се дължи екстраординарният късмет на Мат в хазартните игри? Едва ли, дали това, че той, ще спечели една кесия с тарвалонски марки е толкова важно за съдбините на света.
Каутон има най-голям късмет в игри, в които основно има нужда от...късмет. Така, например той по-рядко печели играта на камъчета, има приличен успех в игрите на карти, но късмета му в играта на зарове е нечуван.
Нека да видим кога за пръв път се случва това. И да свържем събитията.
Мат се сдобива сносещата заразно зло кама с рубин сред руините на древният град Шадар Логот. Тогава той, още не знае, че камата е зло, тя е просто една малка прашинка от „планината“ от злато и скъпоценности, складирани от Мордет. Мордет е същество, което с течение на столетия от човек се превръща в нещо необяснимо, той е зло, но зло различно от злото на Сянката. Подобно на Падан Фейн, който по-късно става притежател на камата и той е нещо трудно определимо. Камата дава и на Мордет и на Фейн способността да контролират и да не бъдат засегнати от Машадар. Машадар е тъмната мъгла, която поглъща живота и не може да бъде спряна дори от Единствената Сила. Само белфир може да го забави, и то за малко.
Мордет се опитва да изпие душите на Мат, Ранд и Перин, изкушавайки най-вече Мат с тези несметни богатства. Тримата младежи все пак се измъкват от опасната ситуация и с помощта на Моарейн и Лан успяват да избягат от Машадар и Шадар Логот. Но запазва камата с рубина, скривайки това от спътниците си.
Все по често я погалва, постепенно тя започва да налага контрол над него. В течение на няколко седмици, Матрим започва да се превръща в друг човек. Мнителен, раздразнителен. Отслабват, както менталните, така и физическите му сили. На практика, малко преди прага на смъртта с помощта на Моарейн и най-вече Верин – жена със силен Талант в Изцерението, получава отсрочка и след, като достигат Тар Валон, след серия от лечителства, успяват да го спасят и да отрежат зависимостта му от камата.
Каква е връзката?
Самата кама е символ на заразата, на тъмнината, тя донесе на Мат страдания. Но камата също е символ на злато и богатства, но още по-важното е, че за пръв път неимоверният късмет на Мат в печеленето на хазарт се прояви по времето в което той бе неразделен с нея.
Сблъсъкът на две противоположности породи нещо, или може би както е казано „Това, което не те убива, те прави по силен“. В случаят с Каутон – по късметлия.
Съзнателно, или не самият Джордан свързва камата с това. „Великият лов“ – „Мат хвърли заровете и стана. Един от мъжете подвикна:- Ей, южняко, не можеш да напускаш играта, когато печелиш. - По-добре е, отколкото когато губиш - отвърна му Мат със смях и несъзнателно докосна с длан сетрето си на кръста. Ранд присви очи. Под дрехата си Мат носеше една кама с рубин на дръжката. Кама, от която никога не се отделяше, кама, от която не можеше да се отдели.“ И малко по-натам -„Изглежда, ми върви на зарове. Хвърля ли ги, и винаги печеля“.
Точно след, като е излекуван, неимоверният му късмет в хазартните игри макар все още да е на необичайно високи нива, вече е намалял. Равновесието и противоположностите, които се уравновесяват. Мин Фаршоу, „Корона от мечове“ – „Равновесието - припряно се намеси Мин“, „Винаги има равновесие между доброто и злото. Точно така действа Шарката. Тъй както нощта уравновесява деня, доброто уравновесява злото“.
---
2. Какво се случи с Моарейн и Ланфеар в измерението на Аелфините
„Не аз, Тъмния ги иска - отвърна Моарейн. А когато Тъмния иска нещо, аз му се противопоставям. Може ли да се измисли по-просто основание, или по- добро?“ – Моарейн Дамодред, „Окото на Света“.
Крехката физически, но с непоклатим характер Моарейн – един от най-обичаните и ключови герои в сагата на Робърд Джордан, изчезна още в петата книга от поредицата. Жертва себе си за да спаси Ранд ал-Тор – Предоденият Дракон, както и много други включтелно Авиенда и Егвийн, а вероятно и целият Свят.
Ланфеар, най-могъщата преливаща жена и една от най-мощните със Силата изобщо, въоръжена с мощен ша‘ангреал изненадващо нападна Ранд и компания при доковете на Кайриен. Разпръсна аийлската му свита, справи се с всички присъстващи преливащи жени сякаш с едно махване на ръката и застана срещу Ранд. Срещу този, който няма равен в Силата нито сред живите преливащи, нито сред мъртвите.
По време на Приказният Век, Ланфеар, чието истинско име е Миерин, беше влюбена в Луз Терин – последният истински Дракон, преди Ранд. Луз Терин я беше отблъснал, неговото сърце принадлежеше само на Илиена. Всъщност това е и една от причините, Ланфеар да се обърне в Сянката и да стане основният виновник за Разрушнието. Но не само несподелената любов я подтикна към това, тя винаги е била властна жена, която не приема отговърът „не“.
Ранд, бидейки новият Прероден Дракон, бидейки прероденият Луз Терин привлече вниманието и още в началото. Тя искаше да бъде неин, но той отказа, отказа отново и отново, и това навлече гнева и, както и нараненото и самолюбие.
„Не. Гласът на Ранд достигна до собствените му уши, като от тунел, дълъг цяла миля. Твоето име е Ланфеар и по-скоро ще умра, отколкото да обикна Отстъпница“.
„Щом не си мой - тогава си мъртъв. Бавно ще умреш и ще ме молиш да ти позволя да ме обичаш преди да умреш“ те се обърна с хладен тон към Ранд. И битката между двамата започна. Той, би я надвил, дори разполагаше с могъщ ша‘ангреал, който удвоява силата му, но в някакъв странен миг, и поради това, че се беше заклел никога повече да не убива жена, независимо от обстоятелствата, и заради отново нахлулият в главата му Луз Терин Теламон, той се предаде, и беше готов да умре.
Но Моарейн не го позволи, тя винаги успява да действа когато е наложително и да го прави с цената на всичко.
„Моарейн се закрепи за миг на опашката на фургона, а после прегърна Верния извор и скочи към Ланфеар. На Отстъпницата й остана само миг, колкото да се извърне, преди Моарейн да я удари, вкопчвайки се в гривната. Лице в лице, двете се преобърнаха през рамката на тер‘ангреала, И бяла светлина погълна всичко“.
Лан – стражника на Моарейн изгуби усещането за връзката помежду им. Когато Айес Седай обвърже стражник, се получава взаимна връзка помежду тях. Могат да усетят емоциите, физическото състояние, дори посоката в която се намира един от двамата, дори да става въпрос за хиляди мили разстояние.
„Няма я вече. Не мога да усетя присъствието й — изтръгна се от гърдите на Лан. Той се обърна и закрачи покрай редицата фургони, без да поглежда назад“.
Дълги години феновете се питаха какво е станало с Моарейн, дали наистина е мъртва и повече няма да се появи на сцената. Тя наистина липсаше. Робърт Джордан запази мълчание по въпроса.
По-късно стана ясно, че облицованият с червен мрамор тер‘ангреал, през който Моарейн запокити Ланфеар, като и себе си, всъщност ги е отвел в измерението на Еелфините и Аелфините. Странно място, където физическите закони се пречупват и се проявяват нелогично. Място над, което преливащите нямат власт, веднъж попаднали в него. Място, което поглъща преливането, и което се храни от него.
Тези същества са хуманоиди, като Аелфините са рептилоиди, а Еелифини – лисичоподобни. Първите имат способността да виждат точно бъдещето, а вторите да подарят изключително ценен подарък.
Цената, обаче е висока, разбрахме го когато Мат Каутон попадна в техният Свят за пръв път. Те задават много трудни и подвеждащи въпроси, и ако успееш да им отговориш – те връщат в нашето Измерение, а ако не успееш...
Мат успя. Успя заради прословутият си късмет.
Само, че още тогава се заподозря, че съществата от странният свят на Синдхол изпълняват обещанията си с опасен хумор и може би лъжат. Матрим бе изхвърлен от Синдхол в Руйдин, озовавайки се обесен на митичното дърво Авендесора и само мигновенната реакция на Ранд ал-Тор го спаси от смъртта. В резултат той получи за цял живот дълъг белег на врата, медалиона с лисичата глава, който абсорбира Единствената сила и три важни, но нерабираеми в него момент пророчества за бъдещето. Както и ашандарей - копие-меч със странен символ на върха. Символ, който по-късно, ще се окаже съдбоносен.
Но да се Върнем към Моарейн и Ланфеар.
Явно кайриенката е имала резервен план в главата си е е предугадила, че е напълно възможно при евентуална атака да се озове в Синдхол. Едно писмо оставено от нея на Том Мерилин, човека за който тя негласно иска да се омъжи, започва малко по-малко да разкрива мистерията.
В части от него тя пише следните неща - „Мой прескъпи Том, Много са думите, които бих искала да ти напиша, думи, извиращи от сърцето ми, но се налага да се откажа от това, защото знам, че така трябва, а и времето вече е малко“. „Скоро ще сляза на пристана и ще се опълча срещу Ланфеар. Как е възможно да знам това? Тази тайна е в ръцете на други“. „Когато получиш това, ще са ти казали, че съм мъртва. Ще го вярват всички. Не съм мъртва и бих могла да изживея определените ми години. Възможно е също така ти, Мат Каутон и още един, непознат за мен мъж, да се опитате да ме спасите“. „Младият Мат знае как да ме намери, но не бива да му показваш това писмо, преди той да попита за него. Това е изключително важно. Той не трябва да знае нищо за съдържанието на това писмо, докато не те попита. Събитията трябва да се развият по определен начин, каквато и да е цената“.
Когато Мат научава, той заедно с Том, малкият Олвер и побелелият Ноал, започват да навързват събитията и благодарение и на сведение дадено от Биргит Сребролъката достигат до заключението, че Моарейн е заключена визмерението на Аелфините и Еелфините и научават единствено възможно останало място от което може да се влезе в него – загадъчната кула Генджей.
„Кулата на Генджей - изписука Олвер, а тримата възрастни завъртяха глави и го зяпнаха. - Биргит ми го каза - оправда се момчето. - Кулата на Генджей е пътят към земите на Аелфините и Еелфините.“
Тази тяхна земя по особен начин се отразява и в популярната сред хората игра „На змии и лисици“, която Мат често играе с Олвер. Именно благодарение на познанията си в играта успяват да отключат кулата, която няма вход, нито изход.
Поради някаква причина съществата от Синдхол не обичат огън, желязо и музикални инструменти.
„Светилници не носиш, нито факли, според спогодбата, както беше, е и ще бъде за вечни времена „. „Желязо. Инструменти за музика. Имаш ли? Мат се зачуди какво ли е ножът според съществото. Явно той не го тревожеше. Какво пък, оръжието беше от добра стомана, не от обикновено желязо“.
Поради тази причина решават да вземат точно такива предмети, нощни цветя – избухващи огнени предмети, дело на Илюминаторите, флейта и желязо. Единственият начин да спечелиш в играта „На змии и лисици“ е да не спазваш правилата на играта.
Мат и компания успяват да отключат кулата, и да се озоват в света на змиеподобните и лисицоподобните същества.
Биват приети негостопримерно, и почти веднага се разразява битка. „Желязо“, помисли Мат и се изруга за глупостта си. Превъртя ашандарея с обкованата с желязо дръжка напред и потръпна, като видя как кръвта на Еелфина по пода задимя.“
След серия от перипетии случващи се като за един миг от тупване на сърцето успяват да намерят мястото където държат пленената Моарейн. Почти издъхнала, намираша се в някаква особена мъгла около нея.
„Жива е — промълви Том. - Усетих пулса й — свали гривната от ръката й. Беше във формата на извит назад мъж с вързани за глезените китки и облечен в странна дреха. - Прилича на някакъв тер-ангреал“
„Ангреал е — заяви някакъв глас. — Мощен почти колкото ша‘ангреал. Може да влезе в цената й, ако пожелаете да платите“
И цената бе платена. „Ръката на съществото се стрелна напред и острите нокти блеснаха на сумрачната светлина. Заби ги право в лявото око на Мат и го изтръгна с пукот.“ „ Вкусът! - възкликна с наслада един Еелфин. - Най-сетне! - извика друг“.
Пророчеството, което самите те му дадоха при първото му идване при тях – че трябва да изгуби половината от светлината на света за да го спаси се сбъдна.
Без Моарейн Последната Битка би била загубена, именно тя, отново спасява Ранд, този който трябва да спечели Тармон Гай Дон в „Спомен за Светлина“. Този път с цената на нейният живот.
Ключова роля изиграва и Ноал, който всъщност е Джейн Бродяжника, легендарна и непозната фигура, за която още преживе са разказвани притчи и писани са книги за приключенията му.
В саможертвен акт, и използвайки тези нощни цветя Ноал успява да възпре Аелфините и Еелфините и даде малко време на нашите герои в опита им да се измъкнат от този абсурден Синдхол.
Ноал загина в героичният си опит с думите – „Ако срещнеш някога малкиери - каза Ноал, - кажи им, че Джейин Бродяжника умря с чест“. А останалите от тази малка групична отчаяно се опитваха да намерят изход от ситуацията.
Том трескаво започна да разпитва Матрим, какво е получил при първото си посещение в този изкривен свят.
„Поисках още нещо, неволно - каза Мат. Казах, че искам да съм неуязвим от Айез Седай и Силата. Дадоха ми медальона за това“.
И докато Том Мерилин Свиреше и припяваше на флейтата си, някаква тъжна мелодия за загубена битка, Мат най-накрая се сети. Тези същества бяха го върнали в Руйдин, но това беше цената, която трябваше да плати, а не отговор на въпроса му към тях.
„Наистина ми дадоха още нещо - прошепна Мат и погледна ашандарея в ръцете си, а Аелфините засъскаха още по-силно.
„Тъй е написан договорът ни. Тъй сделката е сключена.“
Беше издълбано на оръжието. На острието имаше два гарвана, а дръжката бе изписана с думи на Древната реч.
„Мисълта е стрелата на времето. Паметта никога не угасва.“
Защо му го бяха дали? Никога не си беше задавал този въпрос. Но Мат не беше искал оръжие.
„Каквото е поискано, е дадено. Цената е платена.“
„Не, не поисках оръжие. Поисках изход.“
„И те ми дадоха това.“
И така Мат заблъска с желязното острие на ашандарея в стената, която не беше стена, и изведнъж лумна бяла светлина и се откри пролука. В резултат на всичко тази малка компания, успя да освободи Моарейн. Продължително време съществата в Синдхол са пиели и са се хранели от силата и от способността и да прелива Единствената Сила. Моарейн заяви, че е изгубила част от чистата си мощ, но в замяна на това получи могъщ ангреал, сравним с ша‘ангреал, с който удвои силата си.
Колкото до Ланфеар, тя бе използвана по подобен начин както и Моарейн, създанията се наслаждаваха и пиеха от Единствената Сила, чрез нея. Нея я освободи Моридин, най-могъщият Отстъпник, някой с хилядолетни познания и огромни способности. Който трябваше да пристъпи в Синхолд, за да я убие, та да може Тъмният да я възвърне в света на Колелото, в друго тяло и под друго име , с намалени правомощия и сила.