[spoilers] Разгадани или неразгадани загадки и мистерии от КнВ

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
Post Reply
User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

[spoilers] Разгадани или неразгадани загадки и мистерии от КнВ

Post by coldie » Sat Dec 09, 2017 7:16 pm

Нямам време, но когато имам съм замислил една кратка поредица, някъв микс от мои виждания, мнения на други,предположения за разрешени или не загадки и мистерии от КнВ, същевременно колаборация от цитати, връзки и опит да се поднесат с някакъв художествен стил. Пускам две, които съм написал.

1. Да хвърлим заровете, или откъде иде невероятният късмет на Мат Каутон

„От най-големия глупак на света. Гледай да я изхарчиш добре, по жени и вино“ - Матрим Каутон, „Силата на Сянката“.
Щурият младеж може да се нарече късметлия, още от дете. Но в рамките на нормалното. Това, че е та‘вирен, разбира се увеличава късмета, и особено при ситуации, които носят съдбоносни последици, както за та‘вирена, така и за самото Колело.
„Колелото тъче така, както самото то пожелае“ – пише в книгата си Робърт Джордан. Попитан от фен на поредицата за това, дали човек се ражда та‘вирен, авторът отговаря следното – „Човек става та‘вирен, според нуждите на Колелото. Никой не се ражда та'вирен. Ранд, Мат и Перин станаха такива малко преди появата на Моарейн“.
Несъмнено, късметът на Мат, до голяма степен се дължи на това, че е та‘вирен, и подобни ситуации са описани нееднократно в книгата.
Това ясно си проличава и в един момент в който Каутон, трябва да постигне съгласие с Морският народ. Те са известни с това, че преговарят дори за най-дребното нещо и винаги се опитват сделката да бъде изгодна за тях. Изкаран от кожата си в спор с една от най-високопоставените сред Морският народ - Ренайле дин Калон Синя Звезда, Ветроловката на Надзорницата на корабите, той реагира остро.
„Изобщо не ми пука за твоите сделки с когото и да било, проклета дъще на пясъците! - сопна й се Мат“.
„Дъще на пясъците“ се счита за кръвна обида сред Морският народ, в резултат на което Ренайле го атакува с камата си, Мат я обезоражава и я бута обратно на стола и.
„А сега ме чуй добре, подводна скала такава!“, продължава Матрим. „Сделката между теб и мен е следната. Вие отивате там, където Нинив и Елейн поискат, в замяна на което аз няма да вържа цялата ви пасмина и да ви метна на коне, за да ви завлека там собственоръчно!“.
На, което Ренайла отговаря следното - „Споразумяхме се, в името на Светлината! - изръмжа тя. Устата й замърда и смутът и неверието се подгониха по лицето й“.
И малко по-натам -„Мисля, че току-що сключих сделка с един та‘вирен“.
Да, така действа та‘вирен, но на какво се дължи екстраординарният късмет на Мат в хазартните игри? Едва ли, дали това, че той, ще спечели една кесия с тарвалонски марки е толкова важно за съдбините на света.
Каутон има най-голям късмет в игри, в които основно има нужда от...късмет. Така, например той по-рядко печели играта на камъчета, има приличен успех в игрите на карти, но късмета му в играта на зарове е нечуван.
Нека да видим кога за пръв път се случва това. И да свържем събитията.
Мат се сдобива сносещата заразно зло кама с рубин сред руините на древният град Шадар Логот. Тогава той, още не знае, че камата е зло, тя е просто една малка прашинка от „планината“ от злато и скъпоценности, складирани от Мордет. Мордет е същество, което с течение на столетия от човек се превръща в нещо необяснимо, той е зло, но зло различно от злото на Сянката. Подобно на Падан Фейн, който по-късно става притежател на камата и той е нещо трудно определимо. Камата дава и на Мордет и на Фейн способността да контролират и да не бъдат засегнати от Машадар. Машадар е тъмната мъгла, която поглъща живота и не може да бъде спряна дори от Единствената Сила. Само белфир може да го забави, и то за малко.
Мордет се опитва да изпие душите на Мат, Ранд и Перин, изкушавайки най-вече Мат с тези несметни богатства. Тримата младежи все пак се измъкват от опасната ситуация и с помощта на Моарейн и Лан успяват да избягат от Машадар и Шадар Логот. Но запазва камата с рубина, скривайки това от спътниците си.
Все по често я погалва, постепенно тя започва да налага контрол над него. В течение на няколко седмици, Матрим започва да се превръща в друг човек. Мнителен, раздразнителен. Отслабват, както менталните, така и физическите му сили. На практика, малко преди прага на смъртта с помощта на Моарейн и най-вече Верин – жена със силен Талант в Изцерението, получава отсрочка и след, като достигат Тар Валон, след серия от лечителства, успяват да го спасят и да отрежат зависимостта му от камата.
Каква е връзката?
Самата кама е символ на заразата, на тъмнината, тя донесе на Мат страдания. Но камата също е символ на злато и богатства, но още по-важното е, че за пръв път неимоверният късмет на Мат в печеленето на хазарт се прояви по времето в което той бе неразделен с нея.
Сблъсъкът на две противоположности породи нещо, или може би както е казано „Това, което не те убива, те прави по силен“. В случаят с Каутон – по късметлия.
Съзнателно, или не самият Джордан свързва камата с това. „Великият лов“ – „Мат хвърли заровете и стана. Един от мъжете подвикна:- Ей, южняко, не можеш да напускаш играта, когато печелиш. - По-добре е, отколкото когато губиш - отвърна му Мат със смях и несъзнателно докосна с длан сетрето си на кръста. Ранд присви очи. Под дрехата си Мат носеше една кама с рубин на дръжката. Кама, от която никога не се отделяше, кама, от която не можеше да се отдели.“ И малко по-натам -„Изглежда, ми върви на зарове. Хвърля ли ги, и винаги печеля“.
Точно след, като е излекуван, неимоверният му късмет в хазартните игри макар все още да е на необичайно високи нива, вече е намалял. Равновесието и противоположностите, които се уравновесяват. Мин Фаршоу, „Корона от мечове“ – „Равновесието - припряно се намеси Мин“, „Винаги има равновесие между доброто и злото. Точно така действа Шарката. Тъй както нощта уравновесява деня, доброто уравновесява злото“.

---

2. Какво се случи с Моарейн и Ланфеар в измерението на Аелфините

„Не аз, Тъмния ги иска - отвърна Моарейн. А когато Тъмния иска нещо, аз му се противопоставям. Може ли да се измисли по-просто основание, или по- добро?“ – Моарейн Дамодред, „Окото на Света“.
Крехката физически, но с непоклатим характер Моарейн – един от най-обичаните и ключови герои в сагата на Робърд Джордан, изчезна още в петата книга от поредицата. Жертва себе си за да спаси Ранд ал-Тор – Предоденият Дракон, както и много други включтелно Авиенда и Егвийн, а вероятно и целият Свят.
Ланфеар, най-могъщата преливаща жена и една от най-мощните със Силата изобщо, въоръжена с мощен ша‘ангреал изненадващо нападна Ранд и компания при доковете на Кайриен. Разпръсна аийлската му свита, справи се с всички присъстващи преливащи жени сякаш с едно махване на ръката и застана срещу Ранд. Срещу този, който няма равен в Силата нито сред живите преливащи, нито сред мъртвите.
По време на Приказният Век, Ланфеар, чието истинско име е Миерин, беше влюбена в Луз Терин – последният истински Дракон, преди Ранд. Луз Терин я беше отблъснал, неговото сърце принадлежеше само на Илиена. Всъщност това е и една от причините, Ланфеар да се обърне в Сянката и да стане основният виновник за Разрушнието. Но не само несподелената любов я подтикна към това, тя винаги е била властна жена, която не приема отговърът „не“.
Ранд, бидейки новият Прероден Дракон, бидейки прероденият Луз Терин привлече вниманието и още в началото. Тя искаше да бъде неин, но той отказа, отказа отново и отново, и това навлече гнева и, както и нараненото и самолюбие.
„Не. Гласът на Ранд достигна до собствените му уши, като от тунел, дълъг цяла миля. Твоето име е Ланфеар и по-скоро ще умра, отколкото да обикна Отстъпница“.
„Щом не си мой - тогава си мъртъв. Бавно ще умреш и ще ме молиш да ти позволя да ме обичаш преди да умреш“ те се обърна с хладен тон към Ранд. И битката между двамата започна. Той, би я надвил, дори разполагаше с могъщ ша‘ангреал, който удвоява силата му, но в някакъв странен миг, и поради това, че се беше заклел никога повече да не убива жена, независимо от обстоятелствата, и заради отново нахлулият в главата му Луз Терин Теламон, той се предаде, и беше готов да умре.
Но Моарейн не го позволи, тя винаги успява да действа когато е наложително и да го прави с цената на всичко.
„Моарейн се закрепи за миг на опашката на фургона, а после прегърна Верния извор и скочи към Ланфеар. На Отстъпницата й остана само миг, колкото да се извърне, преди Моарейн да я удари, вкопчвайки се в гривната. Лице в лице, двете се преобърнаха през рамката на тер‘ангреала, И бяла светлина погълна всичко“.
Лан – стражника на Моарейн изгуби усещането за връзката помежду им. Когато Айес Седай обвърже стражник, се получава взаимна връзка помежду тях. Могат да усетят емоциите, физическото състояние, дори посоката в която се намира един от двамата, дори да става въпрос за хиляди мили разстояние.
„Няма я вече. Не мога да усетя присъствието й — изтръгна се от гърдите на Лан. Той се обърна и закрачи покрай редицата фургони, без да поглежда назад“.
Дълги години феновете се питаха какво е станало с Моарейн, дали наистина е мъртва и повече няма да се появи на сцената. Тя наистина липсаше. Робърт Джордан запази мълчание по въпроса.
По-късно стана ясно, че облицованият с червен мрамор тер‘ангреал, през който Моарейн запокити Ланфеар, като и себе си, всъщност ги е отвел в измерението на Еелфините и Аелфините. Странно място, където физическите закони се пречупват и се проявяват нелогично. Място над, което преливащите нямат власт, веднъж попаднали в него. Място, което поглъща преливането, и което се храни от него.
Тези същества са хуманоиди, като Аелфините са рептилоиди, а Еелифини – лисичоподобни. Първите имат способността да виждат точно бъдещето, а вторите да подарят изключително ценен подарък.
Цената, обаче е висока, разбрахме го когато Мат Каутон попадна в техният Свят за пръв път. Те задават много трудни и подвеждащи въпроси, и ако успееш да им отговориш – те връщат в нашето Измерение, а ако не успееш...
Мат успя. Успя заради прословутият си късмет.
Само, че още тогава се заподозря, че съществата от странният свят на Синдхол изпълняват обещанията си с опасен хумор и може би лъжат. Матрим бе изхвърлен от Синдхол в Руйдин, озовавайки се обесен на митичното дърво Авендесора и само мигновенната реакция на Ранд ал-Тор го спаси от смъртта. В резултат той получи за цял живот дълъг белег на врата, медалиона с лисичата глава, който абсорбира Единствената сила и три важни, но нерабираеми в него момент пророчества за бъдещето. Както и ашандарей - копие-меч със странен символ на върха. Символ, който по-късно, ще се окаже съдбоносен.
Но да се Върнем към Моарейн и Ланфеар.
Явно кайриенката е имала резервен план в главата си е е предугадила, че е напълно възможно при евентуална атака да се озове в Синдхол. Едно писмо оставено от нея на Том Мерилин, човека за който тя негласно иска да се омъжи, започва малко по-малко да разкрива мистерията.
В части от него тя пише следните неща - „Мой прескъпи Том, Много са думите, които бих искала да ти напиша, думи, извиращи от сърцето ми, но се налага да се откажа от това, защото знам, че така трябва, а и времето вече е малко“. „Скоро ще сляза на пристана и ще се опълча срещу Ланфеар. Как е възможно да знам това? Тази тайна е в ръцете на други“. „Когато получиш това, ще са ти казали, че съм мъртва. Ще го вярват всички. Не съм мъртва и бих могла да изживея определените ми години. Възможно е също така ти, Мат Каутон и още един, непознат за мен мъж, да се опитате да ме спасите“. „Младият Мат знае как да ме намери, но не бива да му показваш това писмо, преди той да попита за него. Това е изключително важно. Той не трябва да знае нищо за съдържанието на това писмо, докато не те попита. Събитията трябва да се развият по определен начин, каквато и да е цената“.
Когато Мат научава, той заедно с Том, малкият Олвер и побелелият Ноал, започват да навързват събитията и благодарение и на сведение дадено от Биргит Сребролъката достигат до заключението, че Моарейн е заключена визмерението на Аелфините и Еелфините и научават единствено възможно останало място от което може да се влезе в него – загадъчната кула Генджей.
„Кулата на Генджей - изписука Олвер, а тримата възрастни завъртяха глави и го зяпнаха. - Биргит ми го каза - оправда се момчето. - Кулата на Генджей е пътят към земите на Аелфините и Еелфините.“
Тази тяхна земя по особен начин се отразява и в популярната сред хората игра „На змии и лисици“, която Мат често играе с Олвер. Именно благодарение на познанията си в играта успяват да отключат кулата, която няма вход, нито изход.
Поради някаква причина съществата от Синдхол не обичат огън, желязо и музикални инструменти.
„Светилници не носиш, нито факли, според спогодбата, както беше, е и ще бъде за вечни времена „. „Желязо. Инструменти за музика. Имаш ли? Мат се зачуди какво ли е ножът според съществото. Явно той не го тревожеше. Какво пък, оръжието беше от добра стомана, не от обикновено желязо“.
Поради тази причина решават да вземат точно такива предмети, нощни цветя – избухващи огнени предмети, дело на Илюминаторите, флейта и желязо. Единственият начин да спечелиш в играта „На змии и лисици“ е да не спазваш правилата на играта.
Мат и компания успяват да отключат кулата, и да се озоват в света на змиеподобните и лисицоподобните същества.
Биват приети негостопримерно, и почти веднага се разразява битка. „Желязо“, помисли Мат и се изруга за глупостта си. Превъртя ашандарея с обкованата с желязо дръжка напред и потръпна, като видя как кръвта на Еелфина по пода задимя.“
След серия от перипетии случващи се като за един миг от тупване на сърцето успяват да намерят мястото където държат пленената Моарейн. Почти издъхнала, намираша се в някаква особена мъгла около нея.
„Жива е — промълви Том. - Усетих пулса й — свали гривната от ръката й. Беше във формата на извит назад мъж с вързани за глезените китки и облечен в странна дреха. - Прилича на някакъв тер-ангреал“
„Ангреал е — заяви някакъв глас. — Мощен почти колкото ша‘ангреал. Може да влезе в цената й, ако пожелаете да платите“
И цената бе платена. „Ръката на съществото се стрелна напред и острите нокти блеснаха на сумрачната светлина. Заби ги право в лявото око на Мат и го изтръгна с пукот.“ „ Вкусът! - възкликна с наслада един Еелфин. - Най-сетне! - извика друг“.
Пророчеството, което самите те му дадоха при първото му идване при тях – че трябва да изгуби половината от светлината на света за да го спаси се сбъдна.
Без Моарейн Последната Битка би била загубена, именно тя, отново спасява Ранд, този който трябва да спечели Тармон Гай Дон в „Спомен за Светлина“. Този път с цената на нейният живот.
Ключова роля изиграва и Ноал, който всъщност е Джейн Бродяжника, легендарна и непозната фигура, за която още преживе са разказвани притчи и писани са книги за приключенията му.

В саможертвен акт, и използвайки тези нощни цветя Ноал успява да възпре Аелфините и Еелфините и даде малко време на нашите герои в опита им да се измъкнат от този абсурден Синдхол.
Ноал загина в героичният си опит с думите – „Ако срещнеш някога малкиери - каза Ноал, - кажи им, че Джейин Бродяжника умря с чест“. А останалите от тази малка групична отчаяно се опитваха да намерят изход от ситуацията.
Том трескаво започна да разпитва Матрим, какво е получил при първото си посещение в този изкривен свят.
„Поисках още нещо, неволно - каза Мат. Казах, че искам да съм неуязвим от Айез Седай и Силата. Дадоха ми медальона за това“.
И докато Том Мерилин Свиреше и припяваше на флейтата си, някаква тъжна мелодия за загубена битка, Мат най-накрая се сети. Тези същества бяха го върнали в Руйдин, но това беше цената, която трябваше да плати, а не отговор на въпроса му към тях.

„Наистина ми дадоха още нещо - прошепна Мат и погледна ашандарея в ръцете си, а Аелфините засъскаха още по-силно.
„Тъй е написан договорът ни. Тъй сделката е сключена.“
Беше издълбано на оръжието. На острието имаше два гарвана, а дръжката бе изписана с думи на Древната реч.
„Мисълта е стрелата на времето. Паметта никога не угасва.“
Защо му го бяха дали? Никога не си беше задавал този въпрос. Но Мат не беше искал оръжие.
„Каквото е поискано, е дадено. Цената е платена.“
„Не, не поисках оръжие. Поисках изход.“
„И те ми дадоха това.“
И така Мат заблъска с желязното острие на ашандарея в стената, която не беше стена, и изведнъж лумна бяла светлина и се откри пролука. В резултат на всичко тази малка компания, успя да освободи Моарейн. Продължително време съществата в Синдхол са пиели и са се хранели от силата и от способността и да прелива Единствената Сила. Моарейн заяви, че е изгубила част от чистата си мощ, но в замяна на това получи могъщ ангреал, сравним с ша‘ангреал, с който удвои силата си.

Колкото до Ланфеар, тя бе използвана по подобен начин както и Моарейн, създанията се наслаждаваха и пиеха от Единствената Сила, чрез нея. Нея я освободи Моридин, най-могъщият Отстъпник, някой с хилядолетни познания и огромни способности. Който трябваше да пристъпи в Синхолд, за да я убие, та да може Тъмният да я възвърне в света на Колелото, в друго тяло и под друго име , с намалени правомощия и сила.

User avatar
LightOne
Adept
Posts: 216
Joined: Sun Mar 23, 2008 7:25 pm

Re: Разгадани или неразгадани загадки и мистерии от КнВ

Post by LightOne » Sun Dec 10, 2017 10:38 am

Интересна идея, но за съжаление в български вариант приложена, ще се трепеш за оня, дето духа (Jack-о’the-Wisps в оригинал). Такъв проект може да събере нужното внимание само с англоезична аудитория. Похвално, все пак, за отделения труд.
А след похвалата, малко поправки, ако не възразяваш. :mrgreen:

Текстът ти е хаотично разхвърляни мисли, като това примерно:
Да, така действа та‘вирен, но на какво се дължи екстраординарният късмет на Мат в хазартните игри? Едва ли, дали това, че той, ще спечели една кесия с тарвалонски марки е толкова важно за съдбините на света.
Екстраординарен си има хубав български заместител, първо. Второто изречение ми стои като кръпка. Чели сме книгите, знаем, че торбата кесия няма общо.
Точно след, като е излекуван, неимоверният му късмет в хазартните игри макар все още да е на необичайно високи нива, вече е намалял. Равновесието и противоположностите, които се уравновесяват. Мин Фаршоу, „Корона от мечове“ – „Равновесието - припряно се намеси Мин“, „Винаги има равновесие между доброто и злото. Точно така действа Шарката. Тъй както нощта уравновесява деня, доброто уравновесява злото“.
Ъъъ, не? Как реши, че късметът на Мат в хазартните игри е намалял, когато такова нещо изобщо не се подсказва, в каквато и да е сцена. Щеш, бягството му от Тар Валон, веднага след излекуването му, щеш играта му с Комар в Тийр. Сцени, които се случват веднага след прекъсването на връзката с камата.
И накрая как завързваш този цитат на Мин с фактологическата грешка, не ми става ясно.
Всъщност това е и една от причините, Ланфеар да се обърне в Сянката и да стане основният виновник за Разрушнието.
Втора фактологическа грешка. Да, може да се приеме, че ревността подтиква Ланфеар да се обърне, но основен виновник за Разрушението? Как? Тя освобождава Тъмния по (щастлива) случайност и определено не поради ревност. Нито тя има какъвто и да е пръст в омърсяването на сайдин. Да, тя е основен виновник за Войната на Силата, но как я правиш връзката между ревността и основен виновник за Разрушението?
Аелфините са рептилоиди, а Еелифини – лисичоподобни.
Фоксолоиди? Just joking.
Само, че още тогава се заподозря, че съществата от странният свят на Синдхол изпълняват обещанията си с опасен хумор и може би лъжат
Опасен хумор? Може би лъжат? Кой ги е заподозрял тези неща? Стане ли дума за сделки, те никога не лъжат, нито хуморът им те поставя в някаква опасност. Не е тяхна вината, че човечеството е забравило какви са правилата за Сделката. Нито е тяхна вината, че са достатъчно умни, за да използват логическите дупки в твоите желания. Отиваш там, когато си напълно подготвен и знаеш за какво отиваш, а не що така ти е скимнало. Ние все пак не знаем нищо за Сделката, нейния характер, какво ги е подтикнало да я сключат, какво ги спира да я развалят, каквото и да е било около нея, освен дребни детайли, че има някакви правила.
Явно кайриенката е имала резервен план в главата си е е предугадила, че е напълно възможно при евентуална атака да се озове в Синдхол. Едно писмо оставено от нея на Том Мерилин, човека за който тя негласно иска да се омъжи, започва малко по-малко да разкрива мистерията.
Това мисля, че пак може да се брои за фактология, защото Моарейн нищо не е предугаждала. Тя е знаела какво ще стане или, хайде, по-точно бегла памет за всички bloody възможности на разплитане на Шарката, показани й от посещението в Руйдийн. Именно това знание й показва, че трябва да напише писмото и да се надява да се изтъче правилната нишка във Вътъка.
Без Моарейн Последната Битка би била загубена, именно тя, отново спасява Ранд, този който трябва да спечели Тармон Гай Дон в „Спомен за Светлина“. Този път с цената на нейният живот.
Тук отново фактологическа грешка. Тя отново „спасява“ Ранд (тя физически не го спасява, но може да го приемем в символичен смисъл поради важната й роля в преговорите и че е една от най-доверените за свързването с Каландор), но определено не и с цената на нейния живот. Тя оцелява pretty well, thank you very much.
If you want to touch Me-touch the sun,
if you want to catch Me-catch the wind,
if you want to smell Me-smell the blood,
if you want to kill Me-kill the death,
if you want to live-be Me
LightOne(2005-?)

Колелото на Времето - Какво липсва в превода?

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Разгадани или неразгадани загадки и мистерии от КнВ

Post by coldie » Sun Dec 10, 2017 9:45 pm

Знам, че има грешки, книгата е супер обемна, а аз не съм я чел от години, За някои неща не съм съгласен с критиката, примерно за късмета на Мат. Но има податки, че след излекуването си на Мат късмета на зарове, не е чак толкова невероятен, преди това той печели всяка игра на зарове, след това повечето, но не всички. И за Ланфеар, тя не го прави само от ревност, но може би си пропуснал няколко добавени думи. Отделно за грешките за Мат, камата всъщност нямаше да го убие, щеше да го превърне в нещо друго, след като си говорим за фактология. Можеше да го убие лечението му.
А пък и всеки сам си преценя, но едно от основните неща в книгата е твърдението, че се пази баланса. Оттам са и някои изводи:)

User avatar
LightOne
Adept
Posts: 216
Joined: Sun Mar 23, 2008 7:25 pm

Re: Разгадани или неразгадани загадки и мистерии от КнВ

Post by LightOne » Sun Dec 10, 2017 10:21 pm

Ок. Грешките са простими и поправими особено с толкова огромен материал.
За податките..., човек, ние имаме само една-едничка "податка" за късмета му преди излекуването и тонове сцени след това (отново за пример бягството му от Тар Валон само броени часове по-късно). А нищо чудно, Мат да се е поизхвърлил с изказването си за всяко хвърляне (след като се бориш да правим разлика между 100 % и 99 % успеваемост), като всеки опиянил се от успеха новобранец.
И за Ланфеар, тя не го прави само от ревност, но може би си пропуснал няколко добавени думи
Това трябваше да е отговор на въпроса ми за връзката между ревността и Разрушението? Щото не е. (Иначе, разбира се, че съм съгласен, че ревността не е само една причина при Ланфеар).
Отделно за грешките за Мат, камата всъщност нямаше да го убие, щеше да го превърне в нещо друго, след като си говорим за фактология. Можеше да го убие лечението му.
За това как камата щяла да убие Мат или лечението, не съм споменавал никаква фактология. :ninja:

Като предложение може също да се поразвие като анализ как връзката му с Рога бе прекъсната, но смъртта му не преряза нито късмета му, нито връзката му с камата (защото имунизацията му е все още активна) и това може да бъде донякъде довод за корелацията между двете, която лансираш.
If you want to touch Me-touch the sun,
if you want to catch Me-catch the wind,
if you want to smell Me-smell the blood,
if you want to kill Me-kill the death,
if you want to live-be Me
LightOne(2005-?)

Колелото на Времето - Какво липсва в превода?

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19286
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Разгадани или неразгадани загадки и мистерии от КнВ

Post by Moridin » Sun Dec 10, 2017 10:24 pm

@coldie местя темата в книжния форум, този където си постнал е за лично (художествено) творчество :)
This is it. Ground zero.

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: [spoilers] Разгадани или неразгадани загадки и мистерии от КнВ

Post by coldie » Sun Dec 10, 2017 11:57 pm

LightOne - "Хвърля ли заровете никога не губя" - това е когато Мат е още е с камата.

User avatar
Mat Kauton
Commoner
Posts: 27
Joined: Thu Apr 08, 2021 11:46 pm
Location: Sofia
Contact:

Re: [spoilers] Разгадани или неразгадани загадки и мистерии от КнВ

Post by Mat Kauton » Fri Apr 09, 2021 12:38 am

Здравейте. Доста информация има за Колелото, но е хаотична, а за някои неща - и невярна.

Започвам подред

Мат Каутон е тавирен също като Перин Айбара и Ранд ал Тор. Технически погледнато той е точно силен в това да огъва шарката около себе си, колкото и Перин и съвсем по малко от Ранд *
*–(Не подценявам изобщо Ранд, но не си помисляй да криеш славата си в Сянката на Дракона Мат Каутон - каза му Верин - ако се бе родил 10 години по-рано или покъсно ти щеше да си най-великият човек на времето си)
Мат има освен тавиренският си късмет, също така и Късмета на Тъмния/Късмета на Глупака. именно това е така нар. Екстремен късмет - обикновено Мат поема някакъв голям риск и се измъква на косъм. За пример можем да дадем книга 12. Джолайн му прави забележка, че ще го ударят със стрела и трябва да си носи ризница. Мат отвръща, че разстоянието е голямо. УДрят го две стрели -една в шала, едната шапката, но нито една не нанася фатална рана. Късмета на Тъминя привлича опасността, Къметта на Тъмния дава на Мат шанс да се измъкне.
Комбинираният Късмет на Тъмния с тавиренският късмет му дават супершансове. Камата на Мордет отключва Късмета на Тъмния, но на практика тя се нуждае от Катализатор. Катализаторът е посещението на Мат в Рудийн при змиите и лисиците, първият път.

С времето Късмета на Тъмния се засилва. В началото Мат печели най-вече за дребни неща като игри на карти и зарове. впоследствие става толкова добър, че в Прокълнатото село, чието име не помня в книга 11 той оставя друг да метне заровете вместо него и то с чужди зарове... и се падат четири и четири, твърда печалба...а в следващия момент започват писъците.
Късмета на Мат се проявява особено силно в кулата Генджей. Почти никой не е излизал от нея. Биргит Сребролъката, една от героините на Рога на Валийр е скитала повече от сто дни и е умряла. Моарейн Сейдай и Ланфеар, една от Отстъпниците не успяват да се измъкнат сами. Мястото е невероятно огромно, а Аелфините и Еелфините някак си местят входовете. Мат разчита на късмета си, да нацели правилният път...и успява. Първо разчита на заровете, а когато му ги свиват - и на слепият шанс.

Въпреки всичко шанса на няколко пъти подвежда Мат. Той често става твърде самоуверен, че въобще не губи, и рискува чрезмерно много. Така например в книга 13 той приема да играе играта на Плюнкото на Коронко, без да се поинтересува въобще за правилата. Абсурда е, че такава игра няма, но той се спасява от убийците и в това е Късмета му, докато той всъщност си мисли, че Късмета му е че ще спечели играта. Всъщност Мат печели обикновено в 99 процента от случаите - например печели 37 от 38 хвърляния. "Шанс едно на хиляда е добър шанс...за мен - каза Мат. - По дяволите, Мат, дори и ти не печелиш винаги. В Кулата Генджей е нужно едно подхлъзване - и умираш - отвърна Биргит" - предавам малко по смисъл, но мисля, че ме разбрахте
Накрая Мат проумява в какво се заключава Късмета му "Губя дребните залози, а печеля големите". Всъщност точно това прави накрая, когато става Маршал (титлата не е тази, но това е еквивалентът - генерал на всички армии на Съпротивата срещу Тъмния) .Залага - съдбата на Света. И Печели последната ръка, въпреки че губи всички останали залози.

Кулата Генджей

Кулата Генджей е портал. Средоточие, между света на Аелфините и Еелфините. Техният свят е паралелен на нашия. Аелфините и Еелфините имат сделка с Древните Айез Седай, наричана Древната Спогодба. Да не вкарват инструменти от желязо, инструменти за музика или палене на огън. В замяна могат да разчитат да не бъдат нападани по пътя към Залата на връзките. Влизането през вратите гарантира сключен договор, но то също така ограничава влизащия. Според Биргит "хората с пипе си носят желязо, музика и огън" и "огънят ги заслепява, музиката ги приспива, желязото ги наранява...но ще откриеш, че с времето огънят и музиката се изхабяват"....

Мат отказва да следва договорите, докато не стигне до Залата на връзките и влиза през портал, вследствие на което той не е неприкосновен и Аелфините и Еелфините многократно го атакуват и се опитват да му пуснат кръв. Според Биргит "Ще се опитат да ти счупят кокалите с падане, въпреки че обикновено трябва да се притесняваш само от ямите и хитрините с въжета"
По всичко личи, че кулата Генджей е смъртоносен лабиринт. Биргит използва желязна прах, за да обозначи къде минава, а Ноал (Джайн Бродяжника) прави карта, но нищо не помага - "Змиите" и "Лисиците" изместват входовете с магия. Накрая Мат успява да намери пътя с Къмета на Тъмния. *
*"Мат , каза Том правилата трябва да са логични. - Не каза Мат - трябва да са последователни! Нашата логика не е логиката на това място" Мат залага на логиката, че това е хазартна игра, в която е заложен живота си, а той печели игри, заради слепия шанс, доверява му се - и успява.
Договорите в Залата за връзки - тук също важата Договори, наречени правила. Те са "Догворите (сключени тук) трябва да се изпълнят. Цена трябва да се плати. Жертва да се даде" "Лисиците" изпълняват до три желания, но мъдрият човек трябва първо да определи цената за излизането си, защото в противен случай Еелфините ще определят цената и ще се опитат да го убият. "И ще успеят Мат - каза Биргит - това е техният свят, с техните правила". Еелфините винаги искат нещо много скъпо като жертва. В този случай - едното око на Мат ( "половината от светлината на света")
когато се преговаря с Аелфините и Еелфините не трябва да се задават въпроси за Тъмния и Отстъпниците, защото ще умреш или полудееш. Не е казано директно, но изглежда че освен с Айез Сейдай Аелфините и Еелфините имат Спогодба и с Отстъпниците. Във Всеки Случай Моридин/Ишмаил излиза доста лесно с Ланфеар и то след като е изхабил поне един въпрос за намирането й - трябва да предположим, че или са го пуснали или е имал "ключ", както и Мат има такъв - ашандрея.
Мат обаче подценява, факта, че Аелфините и Еелфините се пазарят наистина добре. Той ги сравнява с Айез Сейдай. Често казваме, че Кайренци са измислили играта но в Тар Валон я играят наистина добре. Добре, но в сравнение с Еелфините и Аелфините Айез Седай са деца в играта. Те се възползват от всяка "дупка" в това което си казал. Една дума в повече или по-малко може да значи смърт.
При първото посещение Мат казва "искам да изляза", но забравя да добави "жив" и го обесват на ключа -ашандрея. При второто идване Мат се пазари доста добре (по принцип той е наследил уменията на баща си да се пазари, както става ясно и когато купува коня на Тююн, а и по-късно при сделката с Елейн), но тук прави едно подценяване.... вкарва думата "лисици". Мат предполага, че щом "лисиците" са го нападнали миналият път, а "змиите" - не, и сега ще е така, но забравя че според Биргит те са "в странни взаимотношения", а освен това в Генджей се сключват договори. Е, Аелфините и Еелфините сключват договор и "Змиите" нападат Мат на прага на портала. Накрая той едвам се измъква, като разполага с ключ, а и Късмета на Тъмния сработва - той се сеща буквално в последния момент че разполага с ключ.

Защо Спасяването на Моарейн е много важно


Егвийн прави тактическа грешка, вярвайки, че ако докара половината армии те ще вразумят Ранд. Това е глупаво, защото Ранд избива армии с белфир. Той е в позиция, в която принуждава всички да му се подчиняват, защото не може да позволи разномислие.
Той докарва половината свят на своя страна и тя - другата половина. Армиите им ще се сбият, но Моарейн успокоява нещата.
Пак Моарейн дава разум на Ранд да включи айлците в сделката като гарант, пак тя го съветва да сключи мирен договор със Сеанчан иначе всичко е безсмислено защото си открива гърба. Пак тя подсказва на Ранд, че не може сам да командва армиите, докато се бие с Тъмния. Ранд не е склонен да се вслушва в други хора (освен може би в Кацуан), но в Моарейн се вслушва
И пак Моарейн е една от двете жени, които стоят до Ранд накрая, за да блокират дефекта на Каландор. Другата е Нинив. Без нея Ранд или трябва да се довери на лице, в което не е сигурен или да не използва Каландор.

Защо Моарейн постъпва толкова жестоко с Лан

прехвърлянето на връзката на стражника й към друга не е много по-различно от изнасилване. Тя решава съдбата му без да го пита. Мнозина сигурно са били възмутени. Проблемът с Лан се разкрива в последните страници - Лан трябва да доживее на всяка цена до Последната битка, за да има шанс да убие вражеския пълководец Демандред. Това ще е решаващо за успеха. По тази причина Моарейн не може да вземе Лан със себе си, защото не е сигурна дали ще се върне жива. Не би могла и да го оснави на Нинив, макар да знае за чувствата между тях. Нинив е само Посветена, а не пълна Айез Сейдай, доскорошна полудивачка, няма авторитет, а и възпитание и е съвсем възможно в Тар Валон да не зачетат волята на Моарейн и да прехвърлят връзката на някоя друга. Моарейн избира своя приятелка, жена която познава и на която се доверява.
Дали тя знае, че Лан и Нинив ще намерят начин да се съберат? Не можем да сме сигурни, но тя е умна жена и вероятно се досеща
Накрая тя казва на Мат и Том "Бившият ми гайдин вече е присвоен от друга надявам се?" Това изречение може да се тълкува и така, и иначе. Независимо дали Миреле или Нинив държат връзката на Лан ще излезе, че Моарейн е очаквала развоя на събития.

Защо съдбата изпречва точно Тююн на пътя на Мат(и той се жени за нея)


Ранд се нуждае от отчаяната подкрепа на Сеанчанците. Освен това без тях, това значи да си отвори два фронта - срещу Тъмния и срещу Сеанчан, а той не може да си го позволи. Единственият начин да има човек, на когото и от Сеанчан и Ранд да вярват е някой от приятелите му да се ожени за високопоставена сеанчанска персона. Перин вече си има Файле и тавиренската съдба на Мат се задейства - той среща Тююн. В интерес на истината той получава предсказание още в кулата Генджей, че ще "се ожени за щерката на Деветте луни", а тя пък - "че ще се омъжи за мъжа, който е виждал лицето на Артур Ястребовото крило" (Мат го е виждал два пъти - веднъж във видение и втори път като надува Рога на Валийр). Така че той изпълнява едно самосбъдващо се пророчество. Нежеланието му да се ожени за Щерката на деветте луни го принуждава да я търси, и като я намира само си отдъхва примирява се и започва да я ухажва, при което се увлича по нея.

Как Мат придобива своите умения на голям пълководец

Когато е пронизан с камата на Мордет и после го лекуват Мат получава дупки в паметта си. Тези дупки стават поводът той да потърси лечение в Рудийн (кулата Генджей) там запълват дупките в паметта му с паметта на всеки който е преминавал някога през кулата Генджей - основон герои и царе. Така Мат получава техните спомени и опит. Също като Ранд които има раздвоение с Луз Терамин и Мат получава раздвоение, но докато Ранд чува втори глас,то Мат има видения. Постепенно както Ранд свиква с второто си аз, така и Мат свикав с виденият, започва да ги приема за част от себе си. Той все по-често мисли през погледа на умрели пълководци. Най-често цитира Комрадин. Неговата реплика - "Довя се тойви сагйн. Време е да хвърлим зара" е аналог на Цезаровото "Жребият е хвърлен", а към края на книгите Мат въвежда и оръдията/драконите - нещо характерно за Наполеон. битката му с Демандред е много подобна на тази на Ханибал, още повече, че Ханибал също е бил едноок. Лесно можем да видим прототипите.
Мат може да говори добре Древния език - това произлиза от факта, че е от Две реки и носи кръвта на Манедерен. Някои семейстав в Две Реки са запазили повече от Кръвта на Манедерен. В първа книга Манедерен разбира идеално древната реч, Егвийн разбира часто от нея за момент и после я забравя, а останалите не я разбират. Впоследствие раняването с камата, лечението и преминаването през Генджей "отпушват" способността на Мат да говори Древния Език. Според Биргит, в днешно време само благородниците и образованите хора го знаят, и то само определени фрази, а Мат праска цели изречения и то на Високата реч. "При това веднъж говориш като Принц на Ерохан, втори път - като Първи Лорд на Манедерен".
"Мат - каза Ноал - Древната ми реч не е като твоята, пък и съм я позанемарил, но май разбрах какво каза накрая. И вие лисици нямаше право да ни нападате, събаряте, бутате или нещо такова.Е, да - каза Мат - пак ли бе говорил на Древната реч? И все пак каво бе това накрая. Ти каза "лисици" Мат - а змиите ще ни пуснат ли?"
"Мин смяташе, че владее добре Древната реч, но Маг говореше езика прекалено бързо. Какво каза? нещо за някакво Знаме?
- А стига бе - извика Мат - и тази ли не знаеш? Никой ли вече не учи мъртви езици?"

С какво пък Перин е толкова Важен?

Покрай Ранд и Мат често ни се струва, че Перин е незначителен. Ранд покорява държави, Мат е авантюрист, който приключенства, а накрая предвожда армии. През това време Перин се свира в Две Реки и не прави нищо на пръв поглед значително. Той няма размаха на Ранд, нито пък жаждата за приключения на Мат. Но той прави нещо много важно - пази гърба на Ранд. Той опазва Две Реки и населението там. В противен случай Ранд постоянно би се притеснявал за роднините си, роднините на Перин и на Мат и не би могъл да свърши нищо свястно, особено ако Фейн бе успял и бе убил Трам и Абел. Алтернативата бе Ранд да стане твърде студен и да не му пука, а тогава би било все едно, че Тъмния е победил.Перин се справи с Белите плащове и с войските на Тъмния. Той свърши и още нещо много важно - държеше зает Колача/Айсам. Знаем, че той с лекота може да убива Отстъпници, ако Перин не бе там, щяха да го пратят срещу Ранд. Перин научи Егвийн как да спира белфир, което бе от решаващо значение в Последната бита- Без това Таим щеше да я победи и Мат не би имал шанс за успех, защото Таим щеше да поведе армиите на Демандред след смъртта му, а щеше да има на своя страна и достатъчно Властелини на Бурята, освен това щеше да държи Саракан.
Перин проведе битка със 77-те септи на Шайдо, за да си върне жената - и се справи със задачата. По -рано той участва в битката при Думайски кладенци, където спаси Ранд от плен, и макар там да имаше много пълководци и той имаше важно значение.
Не е случайно, че Перин става Крал на вълците.

Мин и Мат

Мин и Мат са бъдещето и миналото. Тя знае чрез видения какво ще се случи, той - какво се е случило. Нито един от двамата няма силата. Двамата са изключения- Мат не прелива, но не не може да бъде докоснат със Силата (зарази Тер Ангреала), а Мин не прелива .често я сравняват с Айез Сейдай, защото е известно, че те прорицават. Мин и Мат са мъж и жена, ин и ян, топлото и студеното- Дори имената им започват и на двамата с бутквата М и съдържат три букви . С това че си осигури двамата, Тююн си осигурява контрол над миналото и бъдещето.
Мин е представена като равна на Мат.
"Коя е тази жена? - попита Тююн - тя май се има за равна на теб.
-Ами нищо особено, просто е съпругата на Преродения Дракон.
В такъв случай предполагам, че наистина сте равни"

Кой е по-печен - Мат или Ранд?

Ранд може да прелива. И то белфир. Е и? Никой не може да докосне Мат със силата - има тер-ангреал.
Ман е невероятен майстор на меча. Голяма работа. Мат се бие с копие и има два пъти по-дълъг обхвата. Той е майстор на тоягата - по негово признание в Две Реки само баща му я владее по -добре от него. Набива двама принцове с мечове, и то когато е гладен, а те са опитни в боя. При това Ранд е сакат и има една ръка. А и Мат има Късмета на Тъмния - вероятно Ранд би се спънал върху меча.
Кой е по-добър пълководец -Ранд завзема половината свят. Да, ама Мат е назначен за Маршал на всички, командва Егвийн, Елейн, Логаин, Гарет Брин и когото се сетите в битка срещу най-великият пълководец - Демандред. И я печели. В едно свое видение Ранд вижда Мат да игаре зарове с Тъмния.
Така че - Мат печели и по този показател. Да не забравяме, че в главата му са всички пълководци

Ранд убива 4 и половина отстъпници (Рахвин го броя за половин, Мат залага срещу него),Мат - половин. Но пък Мат преспива с отстъпничка - Аран Гар, докато тя е в човешки аватар. Освен това убива два мърдала, а Ранд не може да се похвали с такова постижение.
Мат влиза в кулата Генджей....и излиза жив, а на пръсти се броят хората, които са го сторили. Така че Мат е по-печен. и ако още се съмнявате - Ранд побеждава Тъмния, но Мат унищожава Шайсам, а той не е по-малко зло, а може би дори по-голямо. За тази цел се лишава от всички дивиденти, които камата му носи, но но това няма значение, защото той пак си има тер-ангреала и е женен за Тююн.

По времето когато Мат е още второстепенен Мелиндра му казва, че "има слава в това, да живее в сянката на Дракона". Когато става известен Верин му казва че "не подценявам Ранд изобщо,но не си помисляй да криеш собствената си слава в сянката на Дракона. В друго време ти щеше да си най-великият мъж на света"!


Колко са били Отстъпниците в началото?

Когато става Амирлин, Егвийн открива Клетвена палка - връзвач с цифрата 113. В началото тя си мисли, че е на Айез Сейдай (Айез Сейдайската има цифрата 3, колкото са клетвите), но е твърде вероятно това да е цифрата на Отсъпниците. На едно място Ишмаил казва, че в началото е имало над 100 Отстъпници.

Who is online

Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 14 guests