ShadowDance

По въпроса за Unity смятам, че Амбартанен е прав. Има и други хинтове за Unity и Адоналсиум, които човек може да изпусне, ако не гледа специално за това и не чете много теории по форумите - веднъж или два пъти Далинар чува глас и усеща присъствие, което не е нито Honor, нито Stormfather. Той специално пита Stormfather за това и той му отговаря, че не е нито видение от Honor, нито нещо от самия Stormfather. Смята се, че това присъствие е самият Адоналсиум под някаква форма, който някак се свързва с Далинар. Накрая, когато Далинар става Unity, Одиум също усеща присъствието на Адоналсиум и затова реагира толкова драматично. А причината за цялата ситуация вероятно се крие в един вид convergence на силата на три шарда в Далинар: той е бонднат за когнитивната сянка на Honor, "омагьосан" лично от Cultivation (а не просто от спрена ѝ Nightwatcher) и избран за champion на Одиум. Най-разпространената теория е, че това постепенно подготвя Далинар да започне да обединява шардове а ла Harmony и накрая евентуално дори да обедини Адоналсиум отново.

А за спрена на Елокар няма особено съмнение, то беше доста очевидно от самата книга - криптиците се опитваха да се свържат с Елокар, накрая той почна да казва думите, но смъртта му прекъсна процеса. После Хойд прибра неговия спрен, защото събира различни видове Investiture от различни светове.

Впрочем, четох една интересна спекулация за Диаграмата. Таравангиан е създал диаграмата вследствие на посещението си при Nightwatcher, която, както знаем, е спрен на Cultivation. Има теория, че цялата Диаграма му е внушена от Cultivation и е част от неин план да прецака Одиум, като му даде фалшива информация и накара определени герои да действат по определен начин. Трябва пак да погледна детайлите на теорията, но ми се стори достоверна, когато я четох.

И аз точно това викам ^^^

А все пак възможно ли е Unity да е само сборът от Honor и Cultivation, който да шашка Odium достатъчно, че да го сбърка с Адоналсиум? И малко по малко Шардовете да се обединят по двойки и тройки, които да са по-балансирани и да могат да вземат съзнателното решение да възстановят цялото?

На мен Unity твърде очевидно ми звучи като обединение на всичко- не може да имаш unity с участието на само 2-3 от 16 неща. Harmony примерно е точно баланса между Preservation & Ruin, но комбинацията от Honor & Cultivation дори не мога да си представя как би се казвала.

Не е много подкована хипотеза, по-скоро лични впечатления. От друга страна си прав, че би било малко абсурдно да четем как Далинар/Unity обикаля по световете и гълта шардове един по един. Може би някой ще обиколи световете да ги убеди, че трябва да се обединят наведнъж?

@tigermaster прочете ли

In other news, оказа се, че през декември Сандерсън е потвърдил новела за Rysn
http://www.17thshard.com/forum/topic/63 ... andersail/

Още не - затова и не съм отварял темата, откакто позволихте спойлерите. Стигнах нейде до средата и спрях за малко, че почна да ми идва в повече.

Ревюто ни - с покрити спойлери
http://www.shadowdance.info/magazine/books/oathbringer/

Форматът "10+ фентъзи тухли от по 700+ страници" досега не е сработил за нито един автор по мое мнение, макар че някои успяват да докарат до 5-6 том преди да почнат да разбозяват сериозно поредицата.

На 47% от книгата и все още тепърва имам да разбера какво е това Одиум, което споменавате в ревюто! Мисля, че тук във форума се коментираше, че май в първата книга било подхвърлено като име, но не аз лично не го помня от там, само от тук

Лееекичко навлизате в спойлерска територия, особено като обяснявате в коя част какво има, как цялата трета част била за резултат от мисията, на кое било отделена тази част и т.н., но ще ви простя, щото материалът е много увлекателен!

За самата книга - вторият дял е значително по-добър от първия, харесва ми. Но да, усеща се едно разтакаване, особено безбройните глави с различните мостоваци ми идват леко в повече... Нали Сандърсън беше казал, че не иска това да се случва и затова центрира всяка книга около някой главен герой? Тук не виждам да се справя, поне до този момент - спомените на Далинар са еднообразни, все се бие, главите му в настоящето са в 90% от времето също едноообразни - разхожда се из спомените и гледа как другите се бият. В другите 10% от главите му идва някое голямо божество и инфо-дъмпва от нищото огромни факти за уърлд-билдинга. А в останалия текст има МНОГО глави на рандъм мостоваци, което е точно обратното на центриране....

Само Шалан си ми харесва! При нея не е точно шизофрения. Тя все повече изпада в дисоциативното личностно разстройство и определено се нуждае от спешна психологическа помощ, ще видим докъде ще я докара...

@Dr. Horrible 79% сигурен съм, че Одиум е споменат в първа книга, минимум от Онър във виденията, но @Moridin може да ме поправи, ако греша.

Най-вероятно е така, даже май Жоро беше постнал цитат с конкректното споменаването... Идеята е, че поне за момента ми се струва странен този уърдбилдинг, в който едва ли не най-важните и централни неща ги чета в статия в шадоуденс, а в книгата са споменати веднъж на 2500 страници. И под "странен" имам предвид "зле" Никой не говори за тях в самата книга, героите не ги обсъждат (макар да обсъждат МНОГО подробно пустоносните, вестителите и т.н.). Просто ми е странно, щото в дискусията тук и в материала изглежда, че това е such a big deal, а в книгата не го виждам. Но може би във втората половина.

Дори за Онър щях да напиша, че не знам кой е, докато зацепя, че това е Чест

За мен това е страхотен уърлдбилдинг. Те не обсъждат тия работи, защото никой не ги знае. Толкова много мистерия имав тоя свят и историята му, колкото в никое фентъзи, което съм чел досега.

Марто, благодарности за добрите думи!
Инак чети нататък, втората половина има доста повече уърлдбилдинг. Първата и на мен ми беше по-скучна, но всяка си има силите. Съгласен съм, че главите с мостоваците са излишни и че инфодъмповете са малко неуместни. Но ретроспекциите на Далинар по едно време стават доста по-интересни Одиум определено е споменаван многократно от Чест и от Стормфадъра, но не това е най-важното

Една от по-епичните сцени на Брандън бтв, където Одиум е обяснен като основният враг в сюжета От първата книга.

Spoiler: show

CHILD OF TANAVAST. CHILD OF HONOR. CHILD OF ONE LONG SINCE DEPARTED. The sudden voice shook Kaladin; he floundered in the air.
THE OATHPACT WAS SHATTERED.

The booming sound made the stormwall itself vibrate. Kaladin hit the ground, separating from the storm. He skidded to a stop, feet throwing up sprays of water. Stormwinds crashed into him, but he was enough a part of them that they neither tossed nor shook him.

MEN RIDE THE STORMS NO LONGER. The voice was thunder, crashing in the air. THE OATHPACT IS BROKEN, CHILD OF HONOR.

“I don’t understand!” Kaladin screamed into the tempest.

A face formed before him, the face he had seen before, the aged face as wide as the sky, its eyes full of stars.

ODIUM COMES. MOST DANGEROUS OF ALL THE SIXTEEN. YOU WILL NOW GO.

Something blew against him. “Wait!” Kaladin said. “Why is there so much war? Must we always fight?” He wasn’t sure why he asked. The questions simply came out.

The storm rumbled, like a thoughtful aged father. The face vanished, shattering into droplets of water.

More softly, the voice answered, ODIUM REIGNS.

Хмммм, не бих казал "обяснен", по-скоро бих го определил като подхвърлен и подметнат сред неясни речи и объркани видения

Към края на втората част от Заклеващия, Далинар говори във видението със старец, дето казва, че е един от тримата оцелели, вече двама, той и Култивация. И в превод го изписват като "Зло". Това ли е Одиум? Ако преводът е такъв, това би обяснило защо името го виждам изписано само тук

Йоана се е постарала! Зло... Култивация...