Oathbringer / Заклеващия [SPOILERS ALLOWED!]

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р

Moderators: Trip, Random, Roland, Marfa

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18103
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Oathbringer / Заклеващия

Post by Moridin » Tue Jan 23, 2018 9:48 pm

Lyanna Stark wrote:
Wed Jan 17, 2018 6:25 pm
На мен описанието на Одиум ми беше доста епик, ако мислим за същата сцена. Ще ида да я потърся. И явно трябва да препрочета Secret History, за да сравня Одиум с Ruin, защото и това съм го забравила...
той сандерсън верно е забравим, ама ти си млада още..! ;)

инак аз в момента балтавя крайно разтеглената арка в Кхолинар, прекъсвана на неравни интервали от спомени за ужасните ужаси, коит Далинар причинявал като малък. i fail to be impressed, дори да го чета като blackthorn, а не като тоягата.
шалан почва много да дразни с тия самоличности. дори да приемем, че идеята е ок, изпълнението е тегаво.
а и да разбереш кой unmade кво може просто от няква книжка, намерена зад кадър, е малко..... кхм.

добре че са приятните епиграфи, да разберем тва онова за света!
This is it. Ground zero.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28458
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Oathbringer / Заклеващия

Post by Roland » Tue Jan 23, 2018 10:47 pm

Moridin wrote:
Tue Jan 23, 2018 9:48 pm
Lyanna Stark wrote:
Wed Jan 17, 2018 6:25 pm
На мен описанието на Одиум ми беше доста епик, ако мислим за същата сцена. Ще ида да я потърся. И явно трябва да препрочета Secret History, за да сравня Одиум с Ruin, защото и това съм го забравила...
той сандерсън верно е забравим, ама ти си млада още..! ;)

инак аз в момента балтавя крайно разтеглената арка в Кхолинар, прекъсвана на неравни интервали от спомени за ужасните ужаси, коит Далинар причинявал като малък. i fail to be impressed, дори да го чета като blackthorn, а не като тоягата.
шалан почва много да дразни с тия самоличности. дори да приемем, че идеята е ок, изпълнението е тегаво.
а и да разбереш кой unmade кво може просто от няква книжка, намерена зад кадър, е малко..... кхм.

добре че са приятните епиграфи, да разберем тва онова за света!
Самоличностите на Шалан верно са пълният боклук...
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18103
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Oathbringer / Заклеващия

Post by Moridin » Sat Feb 03, 2018 9:35 pm

And so... it has been done!

Книгата за мен твърдо е най-слабият Стормлайт, но въпреки това в нея има толкова много goodness, че посмъртно не може да бъде наречена слаба сама по себе си! Разбира се, класическият avalanche® накрая достави могъщо, но също тъй разбира се съм съгласен с @Ambartanen, че голяма част от случки, които трябваше да имат емоционален импакт, реално нямаха или още по-зле - случваха се офф-скрийн. За книга от над 1200 страници, това е безумно.

С лека ръка бих отрязал всички странични гледни точки извън интерлюдиите. Особено излишна беше лелката с любовните романи в манастира (тя беше в интерлюдиите, ама все тая). Нататък със спойлери, и по-конкретно, евентуално от интерес за дискусия с @The Dragon , @Lyanna Stark , @LightOne , @Ambartanen, @matsi и който още е прочел:

Далинар
Spoiler: show
За мен единственият от главните герои, който беше развит както трябва, въпреки че ретроспекциите му, особено началните бяха ужасен драг и повторения. Но арката му беше много добре сглобена, всичко си дойде на мястото, и единственото, за което можем да съжаляваме е, че Одиум не си го взе :D Финалът с перпендикуляритито беше ЕПИК
Шалан
Spoiler: show
Практически всичко при Шалан беше мега дразнещо, като започнем от напълно нереалистично описаното ѝ split personality и стигнем до абсолютно излишния и насилен любовен триъгълник с Каладин. Където беше Шалан в началото на книгата, там беше и в края, с изключение на подновената страст да учи, която и тъй си е само на думи.... Слаб 2
Джасна
Spoiler: show
Може би най-пропиления персонаж в Oathbringer, Джасна си остана скучна даскалка докрая, когато внезапно качи двайсет левъла за пред публиката. Коронацията ѝ беше горе-долу най-антиклиматичната сцена в книгата, а завръщането ѝ, както се коментира по-горе - пълен провал. Хинтването, че тя и Айвъри ще разкрият тайната за Рекреанса остана изцяло в нищото. Единствено сцената с Ренарин донякъде достави нещо интересно.
Сзет и Нейл
Spoiler: show
Nightblood велик както обикновено - между другото и Вивена ми допадна като включване. Реферънсите към уорбйрекърските инвесчър механики бяха малко прекалени, ако не си чел книгите, и се надявах на някаква резолюция с Вашер,
но не би. Самият Сзет и особено Нейл ми се сториха много нелогични като развитие, особено на фона на Едждансър. Но се радвам, че Сзет спря да хленчи (и Далинар почна вместо него). Напълно напълно напълно нерелеаситично беше приемането му в алетските редици, просто ей така, без ГРАМ реакции от останалите хайпринцове... Не мога да разбера как в 1200 страници не успяваш дори това да подготвиш....
Още:
Spoiler: show
Като цяло куеста в Шейдсмар ми хареса, но очаквах повече от Шейдсмар, а не просто още един различен свят. Кхолинар беше добре разработен, но прекалено дълъг, Елхокар тъкмо стана НЕЩО и си взе, а това с трите различни Unmade беше голяма обърквация. Единственото полезно нещо от цялото това балтавене беше бексторито на Силфрена и еволюцията на Адолин.

Таравангиан тотално ме загуби, просто стана клиширано зле.
Доволен съм много от Одиум и изявите му.
Венли не искам да съществува в тая книга. Аман от redemptive персонажи. Ешонай беше сто пъти по-яка.
Амарам също не вързваше смисъл финално.

Ужасно тъпа беше смъртта на Джезриен, но ми е интересно какво ще стане с Аш и Талн, и най-вече Ишар.
Като цяло очакванията са, че всички Хералди доста бързо ще се ометат от терена, и ще видим нещо качествено ново.

Хареса ми доста малките хинтчета за Aimia, както и по-подробния поглед върху Соулкастърите и небрежната индиректна връзка как те всъщност стават спренове или поне много приличат на видовете спренове. Между другото мацката без очи на Адолин къртеше рибата!

Историята за произхода на хората и сингърите много ми допадна, между другото има теории, че и сингърите не са баш местни.
Интересно ми е как работи това, че хората са били от Одиум, но после са станали от Honor. Дали на Ашин са били вече с Honor?
Каква е и целта на Cultivation в цялата патаклама? (между другото Nightwatcher-а беше мега зле).
Защо Одиум каза "НИЕ те убихме"?

И най-вече - какво за бога беше тоя последния чаптър с Хойд?!
This is it. Ground zero.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28458
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Oathbringer / Заклеващия

Post by Roland » Sat Feb 03, 2018 9:47 pm

Аз сигурно довечерае я свърша, но предвид, че оттук насетне само осъмнес ще има, мисля, че мога да коментирам структурата. Според мен книгата е най-слаба като ритъм с тая развлачени втора половина, но всъщност откъм събитийност МОН стоп се случват нови неща и има по нещо интересно. С което мисля доста силно води пред първата книга примерно, която е пълно мъртвило с депредиите на Каладин и тектонично бавното сипване на минимални количества сюжет.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Ambartanen
Paragon
Posts: 699
Joined: Mon Mar 15, 2004 6:45 pm

Re: Oathbringer / Заклеващия

Post by Ambartanen » Sun Feb 04, 2018 11:51 am

Ми ето моято аперспектива след над два месеца откак прочетох книгата. Като цяло съм много разочарован и нямам кой знае какво хубаво да кажа за нея. Отдавна не бях чел епично фентъзи с толкова плява в него и сериозно се замислям да зарежа Сандерсън тотално.

Далинар
Spoiler: show
Неговата арка беше най-добре изпълнения събплот в книгата, макар че все пак очаквах повече от него. Общо взето щрихите бяха ясни много рано и детайлното развитие не ги обогати с кой знае какво. Тук обаче е едното парче fan theory от цялата книга, което ми стана интересно.

Далинар+Стормфадър казаха "I am Unity" и Одиум веднага извика "We killed you!" Това първоначално го приех като някаква идея за възвръщащ се Honor, но това не се връзва всъщност. Unity с главната буква стои като име на Shard, но според някаквите фенциклопедии такъв няма. Общо взето сегашната ми теория е, че Unity и Adonalsium имат някаква много директно връзка примерно Adonalsium е името на съществото контролирало Unity преди то да бъде разбито на 16 парчета и затова Одиум казва we.

Общо взето сегашната ми теория е че на края на десета книга Далинар по някакъв начин ще пресъздаде/се превърне в The Almighty, което би значело може би в края на пета книга да победят Одиум или по някакъв начин поредицата да започне сериозно да прескача между светове.
Каладин, Шалан и Джасна
Spoiler: show
Не знам какво точно да кажа за тях, освен че и трите героя буксуваха цяла книга. Особено на Шалан беше отделено страшно много време и просто нямам обяснение защо. Каладин дори не даваше признаци да се развива към нещо, а за Джасна се сетъпна някаква дилема (Какво й е мястото сега?) пък се получи някакъв тотално друг край.

Всъщност беше яко като прочетох, че един от "нашите" радианти е успял да си призове бронята "on screen", защото тотално го бях пропуснал като съм чел книгата.
Адолин (и Мая)
Spoiler: show
Може да звучи малко абсурдно, но техните отношения ми бяха единственото емоционално нещо в книгата. Беше им оставено време да се развият по-плавно и се разчиташе повече на описания и загатване отколкото на директно нескопосано обяснения а ла Шалан и нейните "психологически" терзания.

За сметка на това самият Шейдсмар като цяло беше доста разочароващ. Превърна се от това безкрайно странно място наречено The Cognitive Realm в просто леко стиймпънкиш нормален свят с кораби, фарове, пазари, данъчни инспектори и всякви други глупости от нормалния свят.
Ренарин
Spoiler: show
Не знам как може герой да бъде едновременно толкова важен за историята и толкова пренебрегнат в текста. Разкритието на неговия туист беше може би най-нескопосаното нещо в като цяло твърде ръшнатия финал.
Лифт, Сет, Амарам, Таравангиан, Моаш, мостоваците и т.н.
Spoiler: show
Имаше твърде много второстепенни гледни точки, които просто нямаха място в тая книга. Въпреки отделеното им време нямам чуството, че щях да загубя каквото и да е ако просто липсваха. Най-абсурдния момент в книгата е как Лифт и Сет си играеха на пиян морков с The Fused насред финалната битка.

Венли е едното изключение от тези второстепенни герои. Да, сестра й в миналата книга свърши същото нещо по-добре, но все пак тя има някаква реална дилема и наблюденията й разкриват интересни и важни неща за света, които нямаше откъде другаде да научим.

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18103
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Oathbringer / Заклеващия

Post by Moridin » Sun Feb 04, 2018 3:59 pm

И моето виждане за 6-10 книга е подобно, да. Но това с "I am Unity" е нова за мен трактовка и ми звучи умерено логично :) Все пак не съвсем, защото:
Spoiler: show
Далинар просто призова силите на Honor, не е правил нищо повече от това. Всички Шардове минават през трите свят и създават перпендикулярности, нищо чак от левъла на Адоналсиум не се случи тук според мен
Много съгласен с теб за Адолин и Мая - много сладко :) И също съгласен за Ренарин и липсата на билдъп! Да не кажа, че това, заедно с Амарам и Шалан, ми беше от най-дразнещите неща в книгата. Защо Амарам ме дразни:
Spoiler: show
Две книги подред Амарам се сетъпва като не-клиширан powergrab идиот, а като нещо доста по-нюансирано, супер близък с Гавилар, част от смислен, ако и налудничав план, дет се вика бялата перла в Садеасови. И накрая цялостната му промяна и девалвация до "разочарован съм, отивам си при Одиум" се случва офф-скрийн и го превръща в някаква карикатура. Talk about TOTALLY wasted персонаж.
За Шейдсмар вече си казах. Не съм съгласен с теб за Венли, ама това вече го коментирах нагоре. Моаш също е неубедителен...

Абе като цяло много храна заслужава тази книга, но аз посмъртно не мога да ѝ дам лоша оценка, защото:

- juicy worldbuilding still on the stage
- разкрития за древна история - check
- супер бързо вървеше и не ми беше скучна никъде
- краят достави много много епика отново
- все още искам да разбера какво става нататък

т.е. за мен главните мотиви да чета подобен тип литература са си налице, да не говорим за боготворенето ми на персоната на Сандерсън в реалния свят и колко свестно човешко същество е по всеки параметър. Да сравним това с Бакър или Ериксън, които са далеч напред на ниво фраза и изречение, но при които:

- сюжетът не само е размит, но и е напълно безцелен и нищо не става
- последните 3-4 книги са пълен драг и се четат само на носталгия
- арогантни гъзове са в истинския живот
- изпадат в литературно самозадоволяване с напълно некохерентна проза
- никога не си довършват сюжетните линии и ги оставят да висят

сега за хората, които ОСНОВНО се кефят на character development и нищо друго няма значение (като @Dr. Horrible ), Oathbringer вероятно и закономерно е провал, но слава богу аз не съм от тях и тия неща по-скоро ме дразнят, отколкото да формират основната ми оценка.
This is it. Ground zero.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28458
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Oathbringer / Заклеващия

Post by Roland » Sun Feb 04, 2018 6:44 pm

Айде дочетох я и аз. За мен книгата си е супер, но страда от синдрома на средната част, с който Сандерсън все още не е научил как да се бори. Първите две книги са "началото", надявам се следващите две да са "финалът", но тази е междинна и й личи много. Както писах по-горе, основният й недъг е ритъмът. Вместо един бавен сетъп с голям pay-off, както е типично за него, тук имаме три отделни "епизода" - Уритиру, Колинар и Шейдсмар - и понеже Колинар и Шейдсмар се влачат като безмензурна песен, ефектът е стагнация. Малко по-подробно:

Далинар
Spoiler: show
Определено най-добрата ретроспекция до момент. Да, първите глави скучнеят, но като цяло връщането назад е много по-нарядко от предните книги, и всяка глава има смисъл, за разлика от плявата от предните две части. Отделно, когато към края се превърна в Каладин №2 и почна да страда драматично, исках да си пръсна мозъка, но за разлика от Каладин, той всъщност преодоля самобичуването си и съумя да стане не просто пак пич, ами и по-голям пич отпреди.
Каладин, Адолин и Шалан
Spoiler: show
Безмерно ненужен триъгълник, с който Сандерсън накрая се саморазправи по възможно най-сконфузния начин. "Опа,
never mind, my B." Каладин и Шалан не мръднаха въобще, което ме издразни, щото очаквах тая книга някой от тях да опъне броня най-сетне. Кой, викате, е призовал броня? Мисля, достатъчно се каза по въпроса колко кошмарно зле бяха разтроените самоличности на Шалан, но не мисля, че се е изписало достатъчно по въпроса, че Каладин, който всъщност имаше супер добро развитие в първата книга, тук съумява да е едновременно Супермен (айде да не се правим, че сцените, описващи го в полет от чужда гледна точка, не са :metal: :metal: :metal: ) и най-големото мрънкало на Рошар (където конкуренцията е огромна). Адолин очаквах да има реални последствия от убийството на Садеас, ама нъц. Очаквах мечът му да се събуди изцяло и да го бондне, ама и това нъц (а както казах и на Жоро, само плъзгащи сили му липсват, за да стане тотално Аниме момчето). В крайна сметка най-малко самосъжаляващият се образ с реално присъствие в книгата, така че сме ок.
Джасна, Ренарин и мостоваците
Spoiler: show
Джасна за мен е опропастен потенциал до момента, но чакам нейната книга (знаем ли коя част е за нея?), за да реша колко опропастен. Завръщането й беше боклук, присъствието й после беше боклук, и единственият добър момент с нея беше мега епика warmage сцената, в която тя развяваше меча и правеше вразите на кристал. Because obviously why. Ренарин ме изпълва кротко недоумение що толкова в миманса остана, както и все пак е ли, или не е Радиант. Като цяло недоизпипан персонаж с недоизпипано участие. Иначе аз може би съм единственият, който се кефеше на случайните войници като гледни точки, основно щото Рок е пич, а Тефт почти го нямаше. Плюс, това даде реална градация за превръщането на Тефт в Радиант, което лично на мен ми хареса.
Таравингиан
Spoiler: show
Защо така с лошо, Брандън?
Рандъм мисли и спекулации
Spoiler: show
Диаграмата е капан, оставен от Мегавингиан за Одиум, защото е знаел, че неизбежно Одиум ще я види.

Одиум е слаб, особено след билдъпа в Арканума и предишните книги. Пичът е избил половината Шардове вече, а не може на малкото пръстче на Руин да стъпи като заплашителност. Сега, може би неговият стил е повече планиращ мастърмайнд (макар че спомена Fortune като основния играч като става дума за виждане в бъдещето), ама пак - не впечатлява, а трябваше.

Edit: “Fortune” не било Шард, най ми било “качество”.

Какъв беше тоя Спрен накрая с Уит? Аз упорито твърдя, че Криптиците се опитваха да се свържат с Елокар в предната книга (Жоро не помни, но аз помня как той параноично ги описваше, когато мислеше, че се опитват да го асасинират). Възможно ли е той вече да е бил Радиант, когато умря, и това да е неговият Спрен, който е ошашавен от загубата?

Cultivation е скучна тьотка. The Nightwatcher тоже.

Може би ако ще убиваме Хералди, първо да ги развием малко повече, ммм?

Уритиру трябваше да се рибуутне в тази книга. Сиблинга трябваше да се разкрие тук.

Венли искам да бъде ретконната into oblivion. Ебаси кухия персонаж с ебаси необяснимото развитие. Подозирам, че тя ще е the Wesley на Стормлайт.

Соулкастърите НЕ правят използващите ги на Спренове. Те ги превръщат буквално в елемента, който соулкастват. Това е особено очевидно в сцената от предните книги, където един ардент буквално се срина на чакъл, и в интерлюдията тук, в която бабата стана на дим. Това не е превръщане в Спрен, а разпад, и единствено връзката с Шейдсмар ги държи живи, преди тотално да изчезнат.

Шейдсмар е боклук. Буууу.
Като цяло мисля, че книгата ми хареса частично повече от предишните - защото историята достави много повече реално развитие отпреди, с много повече важни разкрития - и частично по-малко заради куция ритъм и слабото развитие на герои, които познаваме вече от достатъчно време, за да очакваме да мърдат по-бързо напред. Знаейки колко безмерно слаби са средните книги при Сандерсън (The Well of Ascencion е едно от най-кухите фентъзита, които съм чел изобщо, Shadows of Self също е видимо по-слаба от книгите около нея), мисля, че това беше нужен компромис в ритъма, за да стигнем до финала (понеже разчитам, че следващите две книги ще са финал). А Далинар си струваше усилието, за да стигне докъдето стигна.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 8482
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Re: Oathbringer / Заклеващия

Post by The Dragon » Sun Feb 04, 2018 11:28 pm

Хайде някой да отвори спойлер тема да си обсъждаме спокойно. Така - и аз да се включа. Сандерсън само трябва да билдва битки и светове и да остави персонажите на някой кадърен.

1 Джасна
Spoiler: show
Коронацията и беше безумна. Идиотска е и цялата идея. Джасна никога дори и за секунда не е показвала, че идеята да е кралица и да се занимава с този тип бумащини и допада. Освен това специално за нея е шибан даунгрейд. Това кой малоумник го е измислил. Като цяло много неуполозотворен персонаж.
2. Далинар
Spoiler: show
Проблема ми беше, че шибания климакс с изгарянето беше тотално мех. Сандерсън страда от един проблем, че казва какво изпитват героите му вместо да го показва. Някак си любовта на Далинар към жена му така и не можах да я почувствам
3. Каладин, Адолин, Шалан
Spoiler: show
Dear Kaladin, stop being a pussy. Адолин са сметка на това ме кефи безумно - той е единствения който не гейнва левъли като луд, но си тежи на мястото на базата на чисти бойни умения. Шалан - ами може би е била в книгата, не съм я забелязал
4. Хералдите
Spoiler: show
Ясно че талн е макгъфин, но все пак неговите будни и заспали периоди са ... досадни. Научихме че ще е бърборещ идиот, освен ако не е важно. Смърта на Джезриен беше на нивото на нееето в отмъщението на ситите. билда на Моаш като the big bad ми е тъпо
5. Диаграмата
Spoiler: show
е капан. End of story.
6. Мраиз
Spoiler: show
единственият който вършеше нещо и не се въртеше като муха без глава
7. Финалната битка
Spoiler: show
too much m8, too much. Целият този awesomeness ми дойде малко много, до ниво на пресищане, като shit който happens беше на ниво последната битка на колелото, но там чакахме 15 тома
8. Хойд
Spoiler: show
Да ясно е че е бил първожрец или каквото там е било като най важния хончо свързан с Адоналасиум, който е бил по мъдър за разлика от 16-те и не си е взел шардче. Хареса ми как удари масивно рамо на шалан.
8. Одиум
Spoiler: show
е интересен. След две книги в които беше представян като chaotic evil - определено не знаем каква му е играта. Има потенциал за развитие. Не беше каквото очаквах, което е бонус
9. Сазед
Spoiler: show
Много ми хареса разкритието, че пича е просто добре обучен да прелива, така де сърджбайндва и че са му персоналните качества това. Шиновар става все по интересно място с всичките хонорблейдове които се търкалят там
10. Добрите моменти
Spoiler: show
Падането на кхолинар, Битката на края.
11. Лошите
Spoiler: show
След падането на Кхолинар, целият куест в Шадесмар
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

User avatar
Ambartanen
Paragon
Posts: 699
Joined: Mon Mar 15, 2004 6:45 pm

Re: Oathbringer / Заклеващия

Post by Ambartanen » Mon Feb 05, 2018 3:49 pm

За т'ва кой си е опнал бронята:
Spoiler: show
"That should buy us a few moments." Jasnah turned towards Radiant, Veil, and Shallan.
She took Shallan by the arm--but Shallan wavered, then puffed away. Jasnah froze, then turned to Veil.
"Here," Radiant said, tired, stumbling to her feet. She was the one Jasnah could feel.
Mеждувременно 13 туиста по рано се описва как изглежда тази "илюзорна" Radiant:
Another hand took Shallan's on the right. Radiant, in glowing garnet Shardplate, tall, with braided hair...
Относно Unity
Spoiler: show
Осъзнавам, че моята теория няма супер силна подкрепа но реакцията на Одиум е твърде силна.
Beyond it, Odium stumbled back.
So small, Dalinar thought. Has he always been so small?
"No!" Odium screamed. He stepped forward. "No, we killed you. WE KILLED YOU!"
Първо очевидно каквото и да вижда Одиум го плаши. Значи тук си говорим минимум за пълната сила на Шард, но вероятно за нещо повече, защото той вече е счупил 4-5 Шарда и Cultivation се крие от него, така че надали един друг Шард би го изплашил. Второ ще отбележа, че казва "We killed you," което има само две възможни обяснения в моята глава.
1. Одиум говори за себе си + the Fused и унищожаването им на Онър. Доста невероятно, защото според мен той счита, че сам е убил Онър.
2. Говори за разцепването/убиството/уотевър на Адоналсиум.

Последно все пак ще отбележа, че Unity е име и всичките тези имена са доста описателни. Тук си говорим за нещо на име Unity, което е голямо поне колкото Шард.

On the tinfoilier side of speculation, в Мъглородени научихме как умира съзнание контролиращо Shard, как може някой да вземе контрол над безпризорен Shard и как едно съзнание може да обедини два безпризорни Shard-а в нещо ново и по-голямо. Всичко това хем е страхотен сетъп за пресъздаването на единната божествена сила, хем трябва епичната десеттомна поредица да top–не Мъглороден с нещо и не виждам какво друго може да е :)
Епилога
Spoiler: show
Спренчето е криптик и явно щеше да бъде байнднато от Елокар, само че Моаш го уби преди да каже думите.
Не знам дали разговорите с Шалан по-рано бяха просто test drive на силите на криптиците преди Уит да реши да каже клетвата.
Джасна и Уритиру
Spoiler: show
Като интелигентна саркастична жена, Джасна страда супер много от неспособността на Сандерсън да пише умни, смешни или женски персонажи.

Бях мернал някаква теория, че Уритиру е един от трите Bondsmith-ски спрена и Навани ще стане Bondsmith като се свърже с Уритиру. Не останах супер убеден, но много предпочитам да чета за Навани отколкото за Джасна.

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18103
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Oathbringer / Заклеващия

Post by Moridin » Mon Feb 05, 2018 3:57 pm

Предлагам да направим темата вече с позволени спойлери, и без това нечели не виждам да пишат...

Та - това за третия Бондсмит за мен е 99% сигурно, вече дали ще е Навани.. не знам. То по-интересно кой ще е вторият :D
Иначе съм склонен да се съглася за Адоналсиум. Просто не се връзва, не мисля, че нещо чак толкова особено е направил Далинар, което Honor да не го е правил нон-стоп.... Инак жалко за Сазед :mrgreen: Но наистина от гледна точка на грандиозния мастърплан на Козмийра, прави смисъл...

Това за бронята и Радиант не го купувам. Просто илюзия е.
This is it. Ground zero.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28458
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Oathbringer / Заклеващия [SPOILERS ALLOWED!]

Post by Roland » Mon Feb 05, 2018 5:15 pm

Да, бронята изисква думи, а към момента Сандерсън винаги е правил думите централен момент в арките на персонажите си.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 8482
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Re: Oathbringer / Заклеващия [SPOILERS ALLOWED!]

Post by The Dragon » Mon Feb 05, 2018 5:30 pm

Roland wrote:
Mon Feb 05, 2018 5:15 pm
Да, бронята изисква думи, а към момента Сандерсън винаги е правил думите централен момент в арките на персонажите си.
С изключение на факта че криптиците спренове изискват тайни ... така че изговарянето на думите в случая на шалан нищо не значи.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28458
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Oathbringer / Заклеващия [SPOILERS ALLOWED!]

Post by Roland » Mon Feb 05, 2018 5:33 pm

The Dragon wrote:
Mon Feb 05, 2018 5:30 pm
Roland wrote:
Mon Feb 05, 2018 5:15 pm
Да, бронята изисква думи, а към момента Сандерсън винаги е правил думите централен момент в арките на персонажите си.
С изключение на факта че криптиците спренове изискват тайни ... така че изговарянето на думите в случая на шалан нищо не значи.
Ъъъъ дори и тогава имаме пример, че би било централен момент, не нещо зад кадър. А и Джасна нищо не видя. Тя определено би отбелязала, ако Шалан беше в броня.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18103
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Oathbringer / Заклеващия [SPOILERS ALLOWED!]

Post by Moridin » Mon Feb 05, 2018 5:33 pm

Абе не е броня изобщо. Дори от тоя цитат изобщо не следва това. Шалан прави квото си иска илюзии.
Нали се сещаш, че няма как истина/идеал да се пуфне ей така без да му се отдели поне глава.
This is it. Ground zero.

User avatar
Ambartanen
Paragon
Posts: 699
Joined: Mon Mar 15, 2004 6:45 pm

Re: Oathbringer / Заклеващия [SPOILERS ALLOWED!]

Post by Ambartanen » Mon Feb 05, 2018 7:01 pm

Ами от книгите не е ясно, но Сандерсън е казал на феновете, че Шалан е по-напред с идеалите от Каладин. Каладин почти каза идеала да се сдобие с броня в тази книга, така че Шалан следва да е способна да я призовава.

Това беше едно от преди визираните тъпи разкрития, но говоря за следния цитат:
Q: How many oaths can a Radiant swear?
A: There is an upper-limit/threshold to the number of oaths a Radiant may make. By the end of WoR, Shallan is a step higher than Kaladin.
от тук. Според това Шалан е казала четвъртия си Идеал още в миналата книга, а може би дори преди това.

П.П. Далинар нищо не каза, когато Убиеца в Бяло дойде да му иска заповеди, така че неубедителни реакции от герои в тази битка бол :)

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 7 guests