ShadowDance

Та само аз ли съм прочел Oathbringer? Не виждам отделна тема за дискусията му пък тук явно не е това центъра на вниманието

Без да има конкретни спойлери, за мен третата книга страда от същия проблем като втората- твърде голямa кулминация на края. Не че съвсем няма някои по-малки развръзки и разкрития по пътя, но реално книгата е 1100 страници build up и 120 страници нон-стоп кулминация. В тези последни сто страници нещо готино, интересно, надъхващо, мистериозно или трагично се случва през страница, обаче още не си имал време да го възприемеш или оцениш и на следващата страница вече започва нещо различно. Ефекта е малко като гледаш 120 минути филм на Дейвид Линч, който изведнъж избухва в 15 минутна екшън сцена на Тарантино и всичко свършва с after credits teaser от MCU.

В тази като и предишната книга, щеше да е много по-добре ако някои от (вече десетките) преплетени нишки бяха приключили по-рано, бяха пропуснати изцяло или просто бяха структурирани по друг начин. Сега към големите спойлери:

Spoiler: show

Сюжетната нишка на Ренарин е перфектен пример за такава погълната във фоновия шум на голямата кулминация. Три книги мистерия какво си мисли и защо е толкова измъчен, а тук за три страници се разкри каква е причината, Джасна реши че трябва да бъде убит, разкри се че вижда бъдещето и знае че ще бъде убит, Джасна реши все пак да не го убие И се разкри че способността му да вижда бъдещето не е съвсем правилна. Не само всичко това за три страници, ами паралелно се случваха четири по-интереси събития, така че дори за този кратък момент това не беше най-интересното събитие.

В този ред на мисли първият тотален провал на Каладин беше засенчен от мигновенното решение на този проблем от Далинар, а невероятния подвиг на Далинар беше също толкова мигновенно заместен от връщане към битката разпределена между 10 гледни точки и 6-7 локации само параграф-два по-късно.

И аз призовах за нова тема! Така че сплитвам. Най-малкото за да мога да оргазмирам върху Мистборн в другата
Поне @Lyanna Stark и @LightOne би трябвало да могат да се включат тук
Моля, пазете в спойлер тагове по-важните неща все още!

Това за кулминациите в последните сто страници си е типично в негов стил!И заради това пак ще ги препрочитам ,както направих с първата и с втората книга . И пак ще си задам шибания въпрос ,който зададох преди 2 години: Кой по дяволите е Шута ?Теории? Нещо? Имам чувството ,че ще го разбера в 10-та книга! Като си препрочета последните страници ще коментирам повече ,че още ми е каша в главата.

Е... как кой.

Spoiler: show

https://coppermind.net/wiki/Hoid

Аз съм на 1/3 и книгата ми върви много по-бързо от предните две. Но не съм писал щото още не съм я свършил.

matsi wrote: ↑

Mon Dec 04, 2017 10:13 pm

Кой по дяволите е Шута ?Теории? Нещо?

Това за мен е една от по-дразнещите части на митологията(?) на Сандерсън- всичките му книги и истории се развиват в една много сложна вселена и ако отидеш на някое фенско уики може да прочетеш всичките връзки между историите, но шансовете сам да направиш тези връзки не е много висок. В Oathbringer примерно няколко героя от Warbreaker имат голямо участие, но никога нямаше да го осъзная от самата книга. Може би е защото съм чел Warbreaker преди 8 години и съм забравил бая неща, но все пак помня тези герои от онази книга и от съдържанието на Oathbringer нямаше да отгатна, че са те.

Мда,май ще трябва да прочета пак Warbreaker.

За мен пък тия кросоувър герои са едно от най-яките неща във Вселената на Сандерсън а специално Хойд дори се казва по един и същи начин все пак!

Тъй ли? Нямам спомен някъде в Stormlight да си е казал името досега. Може да се е споменало в някой епиграф, но пък там никой не споменава The Wit. Да не говорим, че дори фенските уикита само спекулират кой герой е бил той в някои книги и разкази, но не са сигурни.

В някои книги евентуално го има, но в други е канонично там. А специално в Стормлайта си казва името още в първите сценки с Каладин

Нещо повече, Стормлайт му е центърът на цялата споделена вселена, там една от основните цели е именно кръстопътят на всичко останало.

Аз получих това, което и очаквах от книгата – кеф. Книгата е на обичайното си топ ниво… за Сандерсън ( да не рече някой разбирач, че друго имам предвид). Успя добре да си поиграе с терзанията и страховете на своите герои, и да ни покаже, че въпреки вече придобития „божествен“ статус, има още дълъг път да извървят в главата. Това, че имаш силите на Супермен, не означава, че си се въплътил напълно в него. Най-любими са ми сцените между Лифт и Дадлинар, там съм се смял на абсолютно всяка тяхна интеракция. Видяхме най-накрая съпоставката между сдържания и трезв Далинар и лудият кръвопиец Тоягата, дето толкова ни се говореше за нея две книги. Не знам доколко ще му се получи накрая, но палци горе за опита да се „очовечат“ паршендите и да се покаже тяхната гледна точка и че не всички са чудовищата, които очакваме да бъдат. Както и споменахте, Брандън продължава да си бута crossover-ите напред, като worldhopper-ите се увеличават с още един. За туйстовете няма какво изобщо да коментирам, който чете стабилно Cosmere, знае че няма как да бъде разочарован по този параграф. Битката накрая си бе доста изтощителна за четене и вникване и ако това Брандън го изписва сега в трета книга, не ми се мисли колко умопомрачително описателна трябва да е баш Голямата конфронтация.
Смятам, Моридине, че ще останеш предоволен.
Следващата книга очакваме да я почва да пише чак към началото на 2019, което ще рече публикуване през 2020 най-рано.

Яко абе сериозно ли Blackthorn е преведено Тоягата?!

Надявам се да е било шега.

Ambartanen wrote: ↑

Tue Dec 05, 2017 9:49 am

matsi wrote: ↑

Mon Dec 04, 2017 10:13 pm

Кой по дяволите е Шута ?Теории? Нещо?

Това за мен е една от по-дразнещите части на митологията(?) на Сандерсън- всичките му книги и истории се развиват в една много сложна вселена и ако отидеш на някое фенско уики може да прочетеш всичките връзки между историите, но шансовете сам да направиш тези връзки не е много висок. В Oathbringer примерно няколко героя от Warbreaker имат голямо участие, но никога нямаше да го осъзная от самата книга. Може би е защото съм чел Warbreaker преди 8 години и съм забравил бая неща, но все пак помня тези герои от онази книга и от съдържанието на Oathbringer нямаше да отгатна, че са те.

Честно казано, и мен това ме дразни. Сложната вселена работи единствено като обект за анализ на фенско уики, но връзките не могат да бъдат уловени от средния читател. Някак Сандерсън хем е искал всички неща да са навързани във ВСЕЛЕНА, хем обаче е решил да направи тези връзки тоооолкова прикрити, че реално съвсем спокойно всяка история да може да бъде разглеждана извън призмата на общата вселената. С две думи - малко насила ми идва свързването. И ме дразни, когато то се издига като централен елемент на романите на Сандерсън. За мен това е нещо изключително периферно за творчеството му, интригуваща бележка под линия и толкова. Централните неща са съвсем, съвсем други.

Иначе Далинар е Тоягата, напълно официално