Stormlight Archives [SPOILERS UP TO OATHBRINGER]

[Dr. Horrible]

Ритъмът на войната:
Минах пролога + глави 1-4

Spoiler: show

Прологът наистина е много приятен, защото прави Навани доста симпатична. Но малко вече ми омръзна всички пролози да са за вечерта, в която умира Гавилар. Но явно и в петата книга ще е такъв

Иначе досега главите са ми много... странни Странно ми е, че са минали толкова месеци от предишната книга, очаквах действието да си продължи скоро след края на третата. И този time jump ми е забавен. Точно като четвърти сезон на сериал е, чието действие се развива година след края на трети сезон.
В първите няколко глави виждаме всъщност една цяла сцена + една допълнителна история. Но не са различни въведения за различните герои, а като един голяяям пролог, все едно петнайсетминутна отваряща сцена на сезона
Малко unfriendly са ми главите, в смисъл наистина бих оценил да има по три думи обяснение кой какъв беше, защото не си спомням имената на всичките петоразрядни персонажи. Отново - като сериал, в който виждаш поддържащите герои в началото.

Интересно е като цяло, някак леко и приятно ми върви засега.
Героите ми се струват добре написани, оценявам как Сандерсън им хвърля по някой допълнителен елемент или пласт, който да ги направи истински личности.
Обаче атмосферата малко му куца. А най ме дразнят голяма част от диалозите. Защо всички персонажи, които са иначе различни и дори задълбочени, говорят по този идитски начин с шеговити лековати остроумия като американски тийнейджъри? Имам чувството, че и в предишните книги е било така, просто тогава не съм го забелязвал толкова. Някак като герои от Бъфи са всичките. И това работеше добре в Бъфи, защото там героите си бяха американски тийнейджъри, но тук, където са хора на различни възрастни от различни култури, определено ме вади от историята и цялото нещо ми лъха на фалш. Малко ми напомни на Frozen II и стила, в който Олаф преразказа събитията от първия филм
Доста жалко, че Сандерсън така сам си проваля атмосферата и дълбочината на героите, за да пуска такива тъпи лафчета. Примерно в Dawnshard някои от героите също говореха по този начин, но по-рядко, а Рисн и Никли, примерно, изобщо не говореха така. И новелата печелеше от това.

[Lyanna Stark]

@Dr. Horrible,

Spoiler: show

Имаше един такъв майтап за пролозите и как променят гледната точка на читателя за смъртта на Гавилар:

Първа книга: "Я, тука убиват краля."
Втора книга: "О, не, убиха краля!"
Трета книга: "Абе, може и да е имало причина да убият краля."
Четвърта книга: "Убий го! Убий гадта!! Да мре!!!"


Няма да коментирам нищо друго, защото съм на 64% и може без да искам да те оспойля.

[Dr. Horrible]

Ахахах, това е забавно

Впрочем, спомена се по-рано в темата, как Сандерсън явно черпи вдъхновение от Marvel Cinematic Universe.
Това е особено видно в първите глави, когато

Spoiler: show

Навани пристига със S.H.I.E.L.D. Helicarrier да спасява цивилното население, точно като Age of Ultron

[Moridin]

пета ако прологът не е от гл точка на Гавилар, ще е шейм!

[Nikireads]

пета ако прологът не е от гл точка на Гавилар, ще е шейм!

Сандерсън е потвърдил, че ще е така. И най-накрая ще видим/чуем всички разговори, които Гавилар е провел тази вечер.
А от пролога, много ми е интересно защо

Spoiler: show

Нейл работи с Гавилар - дали вече е започнал да избива хора, които са на път да бонднат спрен или е започнал след това? Ако вече убива потенциални сияйни рицари, защо е готов да работи с Гавилар, който иска да върне Хералдите и рицарите?! А Гавилар като че ли знае, че пред него седят Хералди, т.е. мисията му в организацията (the Sons of Honor) би следвало да е изпълнена.. Дали Гавилар само се преструва, че това му е целта или... Супер много въпроси изникват от този иначе супер кратък диалог..

[Moridin]

Spoiler: show

Чел съм тази сцена само веднъж и преди време, но останах с впечатление, че Гавилар използва както Хералдите, така и Синовете на Honor

[LightOne]

Спойлери за книгата.

Spoiler: show

Определено Брандън Сандерсън е решил да ползва опита си от Ранд в Буря се надига и да го играе Опра Уимфри на фентъзито – ти имаш ментален проблем, ти имаш ментален проблем и ти имаш ментален, раздава ги на воля. И това уморява текста. С Шалан това се ядваше миналата книга, но сега прекалено тежко се натъртва на това репрезентване, всички читатели да се почувстват силни и могъщи и да се изправят срещу демоните си, та чак се стига до организиране на реформа! на институциите. Разбрахме манипулацията. Може ли вече да продължим с фентъзито?
Очакваме повечето хора да се насочат към това репрезентване и да венцеславят книгата за този си елемент вместо да се насочат към Силата на книгата, която не е нито Шалан, нито Каладин, които гледах по-бързичко да ги претупвам. Силата на книгата са паршите, които не очаквах, че толкова ще ги харесвам и ще викам за тях. Рабониел бе толкова чудесен многоизмерен злодей. Венли колкото и да мрънка през цялата книга си получи Сцената. Дори Ешонай дето най-малко ме интересуваше, получи изненадващо емоционален завършек.
Но освен за Врага, книгата я откраднаха Навани и Адолин. Навани чрез интригуващите интеракции с Рабониел, които ме държаха през третата част, докато беснеех, че няма Адолин в нея. Накара ме да чакам нервно Сцената, за която се хинтваше още от предната книга с Мая. Но в крайна сметка си получих каквото исках и това за мен е от славните епични моменти в книгата.
Друго, което ще запомня е говорещия дракон (с условностите) и неяснотата как тази сцена се предполага да се чете без новелата Dawnshard. Правилно ли разбрах, че Kelsier е главата на Ghostbloods? Сигурно бъркам нещо.

Ами сигурно още може да се говори, но се поуморих от непрестанното препускане по страниците тези дни. Книгата бе по-добра от предната поне така на първо четене. Не ми доскуча някъде кой знае колко. Чакаме последния том преди разделението.

[Moridin]

ОФИЦИАЛНО: До 17 декември всичко от RoW и Dawnshard в тази тема да е заспойлено. Което няма нужда да е заспойлено, нека да не е, за да буди интерес

[tigermaster]

Шадивърсити за това какво е било да работи със Сандърсън по последната книга:

[Lyanna Stark]

Прочетох книгата. И...

Spoiler: show

О, Боже.

В абсолютен ПОТРЕС съм от последната сцена. Това няма да го обсъждам дори в спойлър тагове. Очаквах много от нещата, които се случиха, но не и това.

Щях да пиша още много, но тази сцена ми унищожи целия ентусиазъм. Дори мисълта за говорещата Чири-Чири и евентуалния истински дракон на Рошар не може да ми помогне. Беше убийствено.

А, има и още нещо, което трябва да се каже по въпроса...

Spoiler: show

Може ли Култивация да е толкова ПРОСТА бе?!

П.П. @LightOne,

Spoiler: show

Да, мисля, че правилно си разбрал за Ghostbloods. Аз подозирах нещо такова от известно време. Когато казаха, че шефа им бил в същото положение като Вестителите - закотвен за един свят и неспособен да го напусне - вече бях почти сигурна, понеже точно бях чела, че Келсиър и Вестителите са Когнитивни сенки и че Келсиър не може да напусне района на Скадриал. Това го знаем още от Mistborn: Secret History, има и WoB по въпроса. И тогава се плеснах по челото и се сетих, че Иятил е по произход от Южен Скадриал, където хората почитат Келсиър.

[Nikireads]

Хора, не знам как го правите това - 1200 стр. за няколко дни - евала!

Аз си кретам и тъкмо приключих с 5та глава. Осъзнавам колко много са ми липсвали

Spoiler: show

Каладин и Сил в Oathbringer. Всичките им разговори ми стоплят сърцето, а Сил, повтаряща разни неща, които е чула от Лифт, е нещо от което не осъзнавах, че имам нужда

Също така, изглежда ми, че паршендите

Spoiler: show

водят доста джентълменски начин на бой, което прави нещата още по-сложни. Определено не мога да избера от кой лагер съм - този на хората или този на паршендите и май и аз ще се присъединя към тийм Лирин и слогана "Войната е лоша! Убийството си е убийство"

Много ми хареса как Сандерсън съвсем кежуъли и сякаш не е кой знае какво споменава, че Ясна

Spoiler: show

е интервюирала Хералдите. WTF?! I want to know more!

Не съм сигурна как се чувствам спрямо Шалан -

Spoiler: show

искаше ми се да видя още по-пълен mental breakdown от нейна страна, започва и малко да ми омръзва да е все в това състояние и искам да започне да се сблъсква с миналото си, за да върви развитието ѝ напред. Може би трябва да прочета малко повече за психическото заболяване, върху което е базиран образа ѝ..

[LightOne]

Ники, това е щото аз съм чийтър. Чел съм вече първата част, а файлът го получих на 15-ти, та имах добра преднина.

Благодаря, Lyanna. Това беше момент, който като го четях, си виках, ок, това явно ще го разбера след 5 книги, а накрая, ама чакай, аз тази сцена се сещам коя е, сериозно ли е той? За това се чете всичко, не става само с дебелите книги.

Жалко, че Avengers assemble, ще го видим чак след колко, едно 20 години сигурно, колкото и да пише бързо.

[The Dragon]

Глави 1-5

Spoiler: show

Както всички вдигаха нива като побъркани миналата книга, тук рязко са ги загубили

[Roland]

На първите десетина глави съм готов Шалан да умре драматично. Толкова бездарно и gimmicky описание на психично заболяване отдавна не бях чел. И може би щото му слушам подкаста от години, но просто си го представям Брандън колко е доволен и самопотупващ се по гърба как невероятно я е написал

[Nikireads]

На първите десетина глави съм готов Шалан да умре драматично. Толкова бездарно и gimmicky описание на психично заболяване отдавна не бях чел. И може би щото му слушам подкаста от години, но просто си го представям Брандън колко е доволен и самопотупващ се по гърба как невероятно я е написал

Тъкмо изгледах ей това видео по темата с психичното разстройство на Шалан :

Мисля, че разбирам малко по-добре каква му е идеята на Сандерсън. Ще видя сега като чета дали обаче няма да намеря изпълнението за недостатъчно представително за заболяването.