ShadowDance

Прочетох Ancillary Justice на Ан Леки. Книгата има брутални идеи и светостроене, но сюжетът е доста по-елементарен, отколкото дава заявки първоначално. Малко ми е тъпо като ми даваш ЕДНА случка от миналото, ЕДНА бекграунд ситуация и ЕДНА контекстова ситуация, и трите да се окажат част от основния сюжет.

Бърнард Корнуел - "Harlequin". Започва доста яко. Човекът определено умее да описва сцени с кръв и ужас, доста реалистично и скоростно, направо хвърля читателя в хаоса. Дано продължи добре.

Човекът определено умее да описва сцени с кръв и ужас, доста реалистично и скоростно,

Битки да искаш при Корнуел, това си му е специалитетът и затова го обичаме.

Аз чета "War music" от Christopher Logue - Илиадата преразказана в стихове. Супер добро.

@Ghibli , @Moridin , Емаус на Барико е сърцераздирателно бижу. Прочетете пролога (който е от една страничка) и, ако ви грабне, продължете.
Обожавам подобни "миниатюрни" книги, които в привидно малкия си пресован обем крият вселени.

Ако знаех, че е издаден, досега да съм го прочела, мерси за насочването, дано да има останали бройки по книжарниците.

Деца от Кръв и Кости се оказа слабичка. С уговорката, че е YA може да мине за ок книга, но в никакъв случай не е нещо особено. Авторката има талант и може би след няколко равизии, децата щеше да стане прилична книга, но просто явно много се е бързало да хванем премиерата на Black Panther.

+бързо се чете, прозата цели точния баланс за YA да не е нито прекалено простовата и пренебрегната, нито твърде пурпорна.
+авторката много се е постарала да представи реалистично институционалното насилие над малцинствата, книгата не е автоцензурирана ни най-малко и въпреки, че героите са тийнейджъри, света около тях не е Хогуортс. Същевременно, книгата не е torture porn и е представена и оптимистичната гледна точка, че дори в такъв ужасен свят човек може да намери щастие в малките неща, любов и тн.
+вместо коне всички яздят големи хищни котки, лъвове, леопарди, и тн.

=авторката се е опитала да вкара някаква брандън сандърсова магическа система, но резултатът е не съвсем успешен (преди 10-тина години бях започнал да правя една warcraft 3 кампания, чиито магически пантеон прилича на пантеона в тази книга... ще съдя за авторски права)

-събитията са предвидими до безобразие. Нали знаете онова усещане, когато играеш видео игра, и както си ходил из разни тесни коридори, изведнъж се озовеш на широко поле, арена, или нещо такова. И разбира се, неизбежно следва бос битка. Същото усещане го имах в тази книга отново и отново, сякаш четох не роман, а DnD кампания.
-книгата има цели 3 главни героя, и е написана от първо лице, от това следват няколко от следващите минуси
-характерите на 3-мата главни герои не се различават, защото авторката не е имала достатъчно въобръжение да ги измисли, и 3-мата си мислят едни и същи неща, или си преразказват събитията от деня наум, или си спомнят колко тежко е било детството им.
-тъй като всички герои ходят малко или много в пакет, те честичко се повтарят, тъй като авторката е намерила за нужно да ни каже мислите и на 3-мата за едно и също съитие, а тези мисли не са нещо ужасно интересно.
-романсът е под всякаква критика. Не стига, че е ясен от 10-тата страница и всичко се развива, точно както очакваш, ами и героите страдат от хроничен Twilight синдром, и докато хормоните им видимо вилнеят, пощипват се и тн, в мислите им се въртят умотворения от типа на "О не, какви са тези мистериозни чувства, които изпитвам към X. Какво се случва, не разбирам, защо не спирам да мисля за X и тн, и тн". Напомням, че историята е поставена в реалистичен, при това уж африкански сеттинг, а не в английски викториански роман. Не еднократно е казано и показано, че героите много добре знаят за птичките и пчеличките, дори темата за изнасилвянията не е табу.
-3-те племена, населяващи Ориша, са много тънка метафора за днешното разделение на богати, средна класа, и опресирани миноритита, без авторов коментар, просто сякаш е измислила сетинга за 5 минути.
-героите уж са представители на различни племена, израснали в различна среда и тн, но всичките без никакво изключение са високи, красиви, силни, страхотни войни до степен да могат да натръшкат по 10-тина войника сами (напомням че става въпрос за тийнейджъри, не за бойци).
-ще се прави трилогия, и разбира се, книгата завърши на брутален cliffhanger.

Сега, видно е (с помощта на послеслова от авторката, в който в прав текст си казва, че книгата има за цел да нахули полицейското насилие в САЩ), че книгата е писана с цел малките черни тийнейджъри да имат role model, техен си Хари Потър, с който да се отъждествяват, и съответно боят между уж реалистичния свят, и идеалистичния сюжет е напълно нарочен. С това на ум, мисля, че целта е постигната, дори аз за момент се почувствах като малка черна тийнейджърка която върти тоягата с хъс и щипка магия.
Това обаче не извинява слабото и клиширано сюжетостроене, множеството скучни пасажи и повторения, и най-лошото, липсата на онази автентична африканска атмосфера, която туристите толкова обичат.
5/10

Игрите на Немезида (the expanse #5) ме изненада приятно. Предната (Сибола Гори) беше още от същото, но без готини идеи и свали леко качеството на поредицата, но Немезидата го качва обратно, че и отгоре. Първата книга от expanse, за която мога спокойно да кажа, че няма никакви кусури, а плюсове мога да изреждам и изреждам.
9/10 (минус едното е щото няма Милър)

"Другият" - Стивън Кинг
Проблемът е, че винаги когато чета нещо от Краля, очаквам върхове. Е, този път бродих някъде в подножието на планината, но поне заобиколих долината. Умело съчетание на криминален сюжет и свръхестествени елементи, добре разказана история, лесно се чете. Но... и лесно се забравя. 5/10

Uprooted на Наоми Новик се оказа много приятна. Във втората половина има известна доза бързане да приключим сюжета в определеното количество страници, а и магическата система е малко handwave-ната и прави каквото е нужно за сюжета. Като изключим това, книгата е успешен експеримент и показва, че на пазара има място за славянско приказно фентъзи.

+ книгата е YA Jonathan Strange and Mister Norel с щипка Вещиците на Пратчет развиваща се отчасти в зоната от Annihilation, ако това не ви зариби да я прочетете какво изобщо правите в този форум
+ плътна приказна атмосфера с хорър елементи.
+ правдоподобен свят, представен от гледната точка на малките хора, живеещи в него, а не на велики герои и епични разказвачи
+ напълно самостоятелна и със завършена история
- накрая на книгата сюжета се resolve-на малко прекалено лесничко
- героите не са особено интересни и притежават този така досаден YA angst и интензитет, който с удоволствие бих си спестил
- съседната държава, с която нашето кралство е във война се казва Росия. Е бива ли такива правописни грешки...
8.5/10

Направо започвам Spinning Silver, която не е точно продължение, дори не се развива в същата Вселена, но е написана в същия стил, нямам търпение да видя накъде ще се развие сетинга.

Бая хубави работи чух за нея. ^^^

Аз пък чета Provenance на Ан Леки, която се развива в Радч вселената след събитията от трилогията, но на тотално различно място със свои си проблеми. Доста яки политически интриги, но ще зависи от финала дали си струва.

На мен много ми харесва как пише Наоми Новик - и Uprooted, и Spinning Silver много ми харесаха, особено както обичам приказки Отделно и поредицата за Темерер е много яка, но трябва да взема да я довърша...
За да съм по темата - чета Периферни тела на Уилям Гибсън. На 50-та страница съм и се опитвам да разбера какво точно се случва в тая книга...

Mushu wrote: ↑

Tue Apr 23, 2019 2:49 pm

На мен много ми харесва как пише Наоми Новик - и Uprooted, и Spinning Silver много ми харесаха, особено както обичам приказки Отделно и поредицата за Темерер е много яка, но трябва да взема да я довърша...
За да съм по темата - чета Периферни тела на Уилям Гибсън. На 50-та страница съм и се опитвам да разбера какво точно се случва в тая книга...

Дръж се, след 100-ната страница върви по-гладко. Не знам преводът точно как е де, но от това което разлистих в книжарницата, сравнително добре се е справил този Иван Атанасов, хареса ми одомашненото звучене примерно на "тактилник" като "редник" за "haptic recon" Иначе книгата я дочетох миналата седмица, доста яка и необичайно (ако плахо) оптимистична във финала си книга е, като за Гибсън.

Claymore wrote: ↑

Tue Apr 23, 2019 7:40 pm

Mushu wrote: ↑

Tue Apr 23, 2019 2:49 pm

На мен много ми харесва как пише Наоми Новик - и Uprooted, и Spinning Silver много ми харесаха, особено както обичам приказки Отделно и поредицата за Темерер е много яка, но трябва да взема да я довърша...
За да съм по темата - чета Периферни тела на Уилям Гибсън. На 50-та страница съм и се опитвам да разбера какво точно се случва в тая книга...

Дръж се, след 100-ната страница върви по-гладко. Не знам преводът точно как е де, но от това което разлистих в книжарницата, сравнително добре се е справил този Иван Атанасов, хареса ми одомашненото звучене примерно на "тактилник" като "редник" за "haptic recon" Иначе книгата я дочетох миналата седмица, доста яка и необичайно (ако плахо) оптимистична във финала си книга е, като за Гибсън.

Прав беше, минах 100-ната и почнаха да обясняват нещата вече

След като гледах мюзикъла "Фантомът на операта" (който беше доста добре като цяло, но "като за България" в крайна сметка), рекох да хвана Маскарад на Пратчет, че не я бях чела досега. Ох, ами не знам, честно казано тоя безумен сюжет се връзва ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ във варианта на Пратчет, отколкото на мюзикъл/филм... гениална книга, а съм още на средата! С глас се смея в някои моменти.

Spinning SIlver - като Uprooted, но по-добра и с 20% повече еврейска магия. Структурата на романа се лее и плете като плитка, а атмосферата е общо взето Witcher 3. Нямам никакви оплаквания, дори директно си я адвам в листа с любими книги.
9/10