ShadowDance

ЪНХЮМЪН от Е.Т. УИСПЪР. Мистериозния сборник разкази, чиито автор е вероятно самия преводач, тъй като авторът от корицата изглежда не съществува, а книгата няма други издания.
Нямах високи очаквания, но си я взех заради зарибяващия текст на задната корица, който буди директни асоциации със Шекли.
Е, никак не съжалявам за решението си. Иронично, най-слабия разказ в книжката е заглавния Ънхюмън, който представлява доста неубедителна anti-PC история за това как хората започват да си режат половите органи и стават някакви "киборзи" с висока продуктивност, след което бързо завладяват планетата, натикват половите хора в резервати, но я правят скучно място за живеене.
Като изключим този разказ, всичките останали малко или много ми харесаха.
Не очаквайте оригинални идеи, всички сюжети сме ги виждали вече разгърнати по същия или много подобен начин от Шекли, Геймън и други, но за сметка на това разказите са разнообразни, кратки, стегнати и добре написани.
7/10

Аз на нещо като secret Santa получих сборник с разкази за Шерлок Холмс... който вече притежавам и съм чела, но преди вече доста години. Та, въпреки че не получих нещо ново (и съм фен повече на Еркул Поаро), се вдъхнових да си ги препрочета и честно казано са доста приятни. Единственият надостатък е, че си ги спомням (или поне след толкова много прочетени знам за какво да гледам) и общо взето съм повече на нивото на Холмс, отколкото на Уотсън. И все съм по-скоро доволна - следващия път като се чудя с какво да разпусна, може да се хвана да препрочета някои от суматите томчета криминалета у нас.

Преди няколко месеца прочетох Seven Blades in Black by Sam Sykes и много ми беше харесала - първа книга от поредица, която ни разказва за магия, приключения, отмъщение и една много broken главна героиня с голям пистолет и любов към уискито. И сега дойде редът на втората книга, Ten Arrows of Iron. И някак си не беше толкова добра.

Хубавите неща продължава да ги има, но романът има три основни недостатъка. Първо, новите герои като цяло не бяха толкова добре написани като тези от предната част, нещо просто им липсваше. Второто е историята. Докато в първата книга имахме множество различни малки събития, които биха се превърнали в страхотни case of the week епизоди в сериал, подчинени на обща арка, втората книга прилича на късен сезон, където имаме общо взето едно единствено събитие и много драматични монолози за пълнеж. И въпреки че историята беше отново изпълнена с екшън, когато всичкото действие се случва в рамките на едно събитие (реално са по-скоро две, но все тая), цялото нещо се усещаше много дълго и разтеглено. Това важи особено за първата половина, и макар във втората половина да почват да се случват много интересни неща, все пак си беше дълго и разтеглено. И трето, тази книга ме остави с усещането точно за средна книга в поредица - с един главен лош се справяме в предната част, имаме някои интересни разкрития за може би антагонистите в следващата, но Ten Arrows of Iron някак увисва без главен антагонист.

В добавка към това ми липсваше и връзка с предишната книга - в мисъл нещо повече от това да имаме същия главен герой. Доста неочаквано тотално забравихме за Jindu the Blade, който беше само мимоходом споменат в една единствена глава, затова пък ни беше представен изцяло нов герой от миналото на Сал, който изпълнява горе-долу същата роля. И реално… предвижихме ли се по списъка на Сал с поне едно име? Сега гледам, че има още две самостоятелни книги за Сал, където тя работи по списъка си с хора, на които да отмъщава… което според мен не е толкова в страни от основната история и по-скоро ме кара да се чудя с какво точно Ten Arrows of Iron заслужава да е част от поредицата, а не и тя да е самостоятелна книга. Разкритието за бъдещите антагонисти някак си не е достатъчно само по себе си.

И докато горeнаписаното е по-скоро негативно, защото продължението не оправда очакванията ми от Seven Blades in Black, все пак това е една приятна книга. И не променя факта, че първата част си е супер даже и като standalone.

Ти остави другото, аз не съм сигурен, че тая поредица ще бъде завършена...

Прочетох "Новото фамилно име" - втора книга от тетралогията на Елена Феранте, започваща с "Гениалната приятелка".
Първата книга доста ми хареса, а тази ме впечатли истински. Романите бързо се превръщат в едва ли не най-успешната съвременна италианска поредица и определено има защо.
Ако гледаме отделните елементи, нито един не е чак толкова специален - героите са интересни, историята е реалистична и увлекателна, стилът на писане е лек и достъпен. Всички елементи са качествени, без да са нещо особено. Обаче съчетанието им ражда нещо велико. Книгата е пристрастяваща, много пъти ми се случваше да планирам да спра в даден момент и после да продължа още 30 страници.
Поредицата разказва за живота в един от бедните квартали на Неапол през 50-те и 60-те години. Атмосферата е изключително плътна - бита, ежедневието, светогледа на тези хора е предаден страхотно. Показана е ужасна мизерия, която обаче хората приемат за най-нормалното и естествено нещо. Много болезнени теми се засягат, някои части са тегави за четене. Но някак си те кара да се замислиш на колко много места по света хората живеят така дори днес. И от тази леко стандартна история започваш да усещаш в себе си гняв към несправедливостта по целия свят.... Много, много е силно.
Препоръчвам пламенно!

The Haunting of Tram Car 015 и A Dead Djinn in Cairo - две повести в един и същи свят от P. Djèlí Clark. Действието се развива в алтернативно Кайро от 1912, където преградата между нашия свят и това на свърхестествените същества (джинове, духове, същества от митологията) е разкъсана и те са навлязли в нашия свят. В двете повести служители на the Ministry of Alchemy, Enchantments and Supernatural Entities разследват обсебването на трамвай и убийството на джин (както си личи от заглавията).

Повестите се оказаха супер приятни. Приницпно не съм много фен на фантастични детективски истории, понеже в повечето случаи сякаш се разчита прекалено много на фантастичния елемент, за който читателят тепърва научава и съответно я няма възможността сам да се досетиш за решението на загатката. Тук не е така, двата елемента на историите са доста сполучливо балансирани. Но това, с което наистина се отличават повестите, е сетингът - героите се разхождат облечени с gallabiyahs и други видове дрехи и воали, похапват баклава и арменски сладък суджук и пият етиопско кафе. Успява да се изгради страхотна атмосфера и е много приятно да четеш история, която не се развива в типичната английска или американска рамка. Тази година трябва да излезе трета история в света, този път роман.

Аз пък простея със Star Wars the High Republic: Light of the Jedi на Чарлз Сул. И всъщност доста радва към момента.

Мъча се с Children of Time на Чайковски, обаче нещо не мога съвсем да се зарибя. Едно време Империя в Черно и Златно се оказа много прехвалена и разочароваща и сега с Децата се получава нещо подобно. Извънземните паяци са интересно замислени, но всезнаещата вънпна гледна точка с непрестанни инфодъмпове сериозно ми лази по нервите. Паралелната човешка история след 300 страници все още няма никаква връзка с паяшката и общото впечатление е, че чета две несвързани книги едновременно.

Най-големият ми проблем е колко невероятно накъсана и епизодична е тази книга. От време на време някои от събитията/историите ми става интересна, но никоя от тях не е дълга повече от 20 страници и тъкмо започне нещо да се случва и свършва. Общото впечатление е за купчина готини идеи за разкази, които са недостатъчно развити и повечето от тях са недостатъчно добри сами по себе си. Все още съм на средата на книгата де, така че имам надежди, че тези стотици страници инфодъмпове и детайлен бекграунд всъщност ще се комбинират в нещо смислено в останалите 300 страници. Както се казва, надеждата умира последна.

И аз четох Children of Time наскоро и помня как се дразнех на постоянното прескачане от една сюжетна линия към друга и от един времеви период към друг. Още се чудя да чета ли продължението, защото и финалът беше доста претупан и внезапен.

Сега чета The Word for World is Forest на Ле Гуин - не очаквах книгата да е толкова брутална, но радва много.

Matrim wrote: ↑

Thu Jan 28, 2021 2:01 pm

И аз четох Children of Time наскоро и помня как се дразнех на постоянното прескачане от една сюжетна линия към друга и от един времеви период към друг. Още се чудя да чета ли продължението, защото и финалът беше доста претупан и внезапен.

Сега чета The Word for World is Forest на Ле Гуин - не очаквах книгата да е толкова брутална, но радва много.

И аз я прочетох лятото, определено не й сред най-добрите творби, но пак е доста интересна, особено като целенасочена разработка върху темата за виетнамската война

Почнах да препрочитам Cyteen, и на второ четене е прекрасен роман. Но сега имам подръка и изданието на български и взех да сравнявам какво и колко е рязано, и положението е точно толкова потресаващо, колкото очаквах. Не само цели параграфи липсват, но е рязано дори и на ниво изречение, от някои изречения е останало половината, от други са орязани две трети, въобще безумие отвсякъде.

Пример:
"Reseune from the air was a patch of green in the deep valley of the Novaya Volga, a protected, low-lying strip stretching yearly longer on the riverside, white buildings at the last, and the AG pens, the barracks, the sprawling complex of Reseune proper spread out under the left-side window that was always hers. Ariane Emory latched up her papers, quite on schedule as the gear came down and Florian appeared beside her seat to take temporary custody of her personal kit."

е преведено:
"От въздуха Рисюн представляваше зелено петно в дълбоката долина на Нова Волга. Флориан се приближи до седалката на Емъри, за да вземе личния й багаж."

Ох, колко е яко Пиранези-ту на Сузана Кларк.
Влача си го бавно - хапка по хапка и даже си правя вечерни разходки да си чета в парка, защото е пълно със статуи и се чувствам все едно съм в Дома

Edit: Сега видях, че това е хилядният ми пост във форума и се ошашках. Не вярвам да е възможно

Super M wrote: ↑

Thu Feb 04, 2021 9:46 pm

Ох, колко е яко Пиранези-ту на Сузана Кларк.
Влача си го бавно - хапка по хапка и даже си правя вечерни разходки да си чета в парка, защото е пълно със статуи и се чувствам все едно съм в Дома

Edit: Сега видях, че това е хилядният ми пост във форума и се ошашках. Не вярвам да е възможно

Честити! И мен доата ми се чете

@Ambartanen пробвай с тая дизелпънковата му? На @Couatl му беше харесала

@aiva доста яко звучи това, има ли още в тоя свят?

@Dr. Horrible, звучи като твойто нещо

Аз пък си продължавам със Star Wars: The High Republic. Тоя път YA-то на Клаудия Грей - Into the Dark. Тя написа доста качествената Bloodline, където аустват Лея като дъщеря на Вейдър. Засега радва много. Въобще, цялата Напушена Република радва много.

Moridin wrote: ↑

Thu Feb 04, 2021 10:00 pm

@aiva доста яко звучи това, има ли още в тоя свят?

За джинът в Кайро ли? Има двете повести, за които съм писала, и се очаква да излезе един роман в същия свят тази година.