Re: Кой какво чете V: Brave New World
Posted: Mon Oct 21, 2019 6:04 pm
Приключих и с второто колело на времето и е доказателство, че яката музика прави и глупави книги по-добри. Тая книга много върви с blind guardian и Abbath. С това на ум, жожо вече не крадне само от властелина, ми е минал и на недовършените предания и силмарилион. Мен властелинът не ми е някакъв топ на топовете, просто Колелото граби с големия черпак от там, до положение срам да те хване и е невъзможно да се игнорира. Как да е, тук е темата за людете с масивни гениталии да та продължа с кочината по Колелото на времето, вместо да сипвам в съседната девствена темичка.
Великият лов се едно не е от същата поредица. Личи колко е зле първата книга на фона на това. Тук имаме реални злодеи, които правят кофти неща (вярно извън кадър, но простотията им се усеща постоянно). Ранд е пиче и кефи и разбирам как га си бил на 12-13 може да те кефи палякът. Има известно водене за носа, но взима много свои решения и блъска сюжета сам той. Имаме и тсундере мацка, която тотално слага всичката женоря в джоба си, но и Ранд, който макар попаднал под чара й я реже, когато момата се олива, а и новата му компания е толкова по-добра. Душешият и еба ли го как се водеше високият и ушат симпатяга. Барабр с пълководеца, тва е правилното трио.
Като говорим за това - Мат и Перин са безлични путки, лишени от значение както може да се очаква, но пък и те са в приятна компания на калени воини и една от по-интересните седайки. Лан и моарейн са в на макя си гъза през повечето време, което е мега. Новачките седай и академичните им мъки бяха забавни, разбира се детински до безобразие, ама има нещо очарователно в магически даскала. То цялата книга е детски ансамбъл, без да ми лази по нервите. Действието е доста по-концентрирано и липсва безпредметното пътуване от първата книга, където нашите само плачеха колко им се яде. Плюс Том, братле, Гандалф възкръсна. Йе.
Оценявам и напъните за дворцови интриги, особено през погледа на някой, който ептем не му се занимава с тва.
Текстът си остава мъката. Не е като човекът да няма умения. Поправил си е проблема с пейсинга донякъде, екшънът е приятен, макар бюджетен, но количеството пряка експозиция, грубият език, омесени с опитите за по-колоритни описания, ала "отново четох тоя як абзац на толкин, дай да пробвам същото" и директното казване кой какво чувства и знае, без въобще да си прави труда да го обясни чрез действия. И най-голямото престъпление, случващи се важни неща извън кадър, където накрая разбрахе за съдбата на един зъл кретен 2 секунди преди да се бият наще срещу ваще, които никога не се бяха срещали. Евала, много фино.
А финалът е ръш кат никога. Явно му е било писнало още тука на жожката и бърза да приключи. В послените 3 глави се случва всичко. Ама всичко. Поне е преплетено, всички са на лице, ама баш епиката да скипнеш, докато 2 глави по-рано ми отделаш страници на смяна на рокли и връзване на лошите седайки... ми... куул. То са предателства и героична смърт, двамата кажи-речи злодеи и смъртта им са половин абзац за главния и едно изречение за помощника, масивно меле на полето, разпедрушинен град, възкръсналите зомбита. Как си взеха белите плащове. За кво да му отделям време и детайли и така се подразбира. Което пак е похват на толкин, който е доста пестелив реално като стане дума за гигантско млатене. И повече тия глави мязат на бележки как да си разгърне финала на книгата, отколкото реалния краен продукт, ама толкова си може момчето.
Инак - детско книжле, явно защо на киеците навремето може да им подпали срамните косми, ама до там.
Великият лов се едно не е от същата поредица. Личи колко е зле първата книга на фона на това. Тук имаме реални злодеи, които правят кофти неща (вярно извън кадър, но простотията им се усеща постоянно). Ранд е пиче и кефи и разбирам как га си бил на 12-13 може да те кефи палякът. Има известно водене за носа, но взима много свои решения и блъска сюжета сам той. Имаме и тсундере мацка, която тотално слага всичката женоря в джоба си, но и Ранд, който макар попаднал под чара й я реже, когато момата се олива, а и новата му компания е толкова по-добра. Душешият и еба ли го как се водеше високият и ушат симпатяга. Барабр с пълководеца, тва е правилното трио.
Като говорим за това - Мат и Перин са безлични путки, лишени от значение както може да се очаква, но пък и те са в приятна компания на калени воини и една от по-интересните седайки. Лан и моарейн са в на макя си гъза през повечето време, което е мега. Новачките седай и академичните им мъки бяха забавни, разбира се детински до безобразие, ама има нещо очарователно в магически даскала. То цялата книга е детски ансамбъл, без да ми лази по нервите. Действието е доста по-концентрирано и липсва безпредметното пътуване от първата книга, където нашите само плачеха колко им се яде. Плюс Том, братле, Гандалф възкръсна. Йе.
Оценявам и напъните за дворцови интриги, особено през погледа на някой, който ептем не му се занимава с тва.
Текстът си остава мъката. Не е като човекът да няма умения. Поправил си е проблема с пейсинга донякъде, екшънът е приятен, макар бюджетен, но количеството пряка експозиция, грубият език, омесени с опитите за по-колоритни описания, ала "отново четох тоя як абзац на толкин, дай да пробвам същото" и директното казване кой какво чувства и знае, без въобще да си прави труда да го обясни чрез действия. И най-голямото престъпление, случващи се важни неща извън кадър, където накрая разбрахе за съдбата на един зъл кретен 2 секунди преди да се бият наще срещу ваще, които никога не се бяха срещали. Евала, много фино.
А финалът е ръш кат никога. Явно му е било писнало още тука на жожката и бърза да приключи. В послените 3 глави се случва всичко. Ама всичко. Поне е преплетено, всички са на лице, ама баш епиката да скипнеш, докато 2 глави по-рано ми отделаш страници на смяна на рокли и връзване на лошите седайки... ми... куул. То са предателства и героична смърт, двамата кажи-речи злодеи и смъртта им са половин абзац за главния и едно изречение за помощника, масивно меле на полето, разпедрушинен град, възкръсналите зомбита. Как си взеха белите плащове. За кво да му отделям време и детайли и така се подразбира. Което пак е похват на толкин, който е доста пестелив реално като стане дума за гигантско млатене. И повече тия глави мязат на бележки как да си разгърне финала на книгата, отколкото реалния краен продукт, ама толкова си може момчето.
Инак - детско книжле, явно защо на киеците навремето може да им подпали срамните косми, ама до там.