ShadowDance

Продължавам да боря хрониките на черния отряд. До средата на 7-ма книга съм и всичко написано на предната страница важи. Само сюжетите стават все по-не**ателни и вече се конкурират по посредственост с другата военна поредица която четох скоро, Барутния Маг. Героите стават все по-цинични копелета с мрачни мисли (бляях), а магията се изтиква все по встрани на сюжета - магическата система беше едното нещо, което ми хареса в тази поредица в началото.
Иначе е четивна, ще я довърша, че искам да разбера вече какво толкова има в този Катовар, ама едва ли отговорът ще ми хареса
временна оценка 5.3/10

В духа на нещо, което Д-р Хорибъл написа - как му се струва, че никой не чете това, което той чете, но това всъщност е погрешна представа - последно четох "Зулейха отваря очи" от Гузел Яхина. Знам ли, може някой друг също да я е прочел?

А аз започнах Gideon the Ninth на Tamsyn Muir. Лесбийска некромантска пънк-готика в космоса

Прочетох Tiamat's Wrath, осми том от The Expanse. Нелоша книжка, но не мога да се отърва от впечатлението, че голяма част от сюжета, свързан с Лакония е съшита с бели конци.

Spoiler: show

Плановете на Съпротивата сполучват прекалено лесно.
Освен това Боби и Авасарала умряха. Окей, начинът, по който Боби си отиде (blaze of glory all the way) беше много добре изпипан, но пък да разкарат точно двата най-интересни персонажа в цялата поредица в един и същи том е малко дразнещо. Наоми е толкова никаква в сравнение с Боби и Авасарала, че чак боли.

Уф, много ми се четат тия, ама все не мога да се наканя са ги почна.

Дочетох най-накрая Imago, последния том от Xenogenesis трилогията на Октавия Бътлър. Определено най-слабият в трилогията, сюжетно е твърде low stakes и не предлага нещо особено ново в сравнение с предишните томове, но има достатъчно интересни неща и в него, че да си струва четенето. А цялата поредица определено трябва да се прочете, ако търсите нещо по-оригинално в жанра. Знам, сме писали оценка 4/10 в списанието на първия том, който дори е издаден на български (вторият също, и спокойно могат да се четат и без третия, който за съжаление така и не бе издаден), но аз бих дал много по-висока оценка дори само за това, че Бътлър е успяла да напише трилогия, в който сексът на хора с tentacle aliens е основен сюжетен елемент и въпреки това тя да е съвсем сериозна и караща читателя доста да се замисли. Показаната в нея извънземна цивилизация, в която всичко се базира на манипулации на генома и те живеят в живи къщи, градове и дори космически кораби, е много различна от типичното за жанра и изключително интересна.

Дочетох "Последното кралство". Радва и скоро ще подхвана "Бледият конник". Имам чувството, че проучването на Майкъл Хърст и останалите сценаристи на "Викинги" за техния сериал се състои най-вече от изчитане на наличните книги от тая поредица, между другото. Свършва доста добре и, всъщност, е горе-долу самостоятелен роман, макар че Утред все още далеч не е постигнал целта си. Повечето от промените в екранизацията обаче наистина са за добро - количеството кланета е намалено поне на половина, което дава на историята повече място за дишане, най-малкото. Липсата на кораби в първия сезон обаче със сигурност се дължи на недостатъчен бюджет или някаква техническа невъзможност - и това е горе-долу единствената промяна, която не ми допада толкова.

От The Saxon Stories съм чел два или три тома и то неотдавна, но да си призная помня само, че битките бяха яки. Shield wall-ът не е шега работа. Интересно е и, че има толкова малко информация за този исторически период в Англия, че колкото и да си измисля автора (в рамките на разумното, разбира се) е трудно да се каже "няма как да е било точно така". Повече автори трябва да пишат книги за такива "тъмни" епохи.

Иначе след месеци пауза поднових четенето на The Fell Sword на Miles Cameron (незнайно защо известен у нас като Майлз Камерън) и наближавам края на въпросната тухла. Авторът е много на ти със средновековието, особено военните действия, но действието постоянно скача от герой на герой, а картите са просто потресаващи, нищо не се разбира и аз след два тома си нямам идея къде точно се развива действието. Май ще дропвам поредицата, защото не държа чак толкова много да науча всички думи за части от броня. Има си моментите, затова и още я влача, но има и твърде много излишни сюжетни линии според мен. Не знам защо всеки втори фентъзи автор държи да ни предложи дузини гледни точки, много малко от тях справят успешно с тази задача.

Баси, прочетох първата книга от колелото на времето (окото на света тва) и ми припомни защо спрях да бозя тоя тип фентъзи. Тъй като бая ше я лющя книгата да почна с доброто. Бързо се чете, на моменти диагоналът е задължителен, защото срам да те хване. И макар да е кора до кора клишета, поне борави с тях достатъчно добре, че да те дразни, след като четенето е приключило. По време на самото сричане на текста бива. И... тва е. Ъ, кралското семейство и въобще действията в двореца бяха приятна изненада. Хората се държаха... човешки. Като цяло не е ужасна книга, но е посредствена. 5/10 тип драсканица. Куул... ся с минусите.

Като ще крадеш като ненормален от Толкин поне не се прави на интересен и да измисляш тъпи имена. Докрая бяха тролци за мен, не тролоци. Тва назгули, вампири и всичката сган си бяха това и не си правех труда да им чета наименованията. Освен това Толкин мисли цял език и го използва. Джордан му личи, че не е лингвист и че баш словото не го умее много-много и тия чепати заглавия, древни поздрави и кво ли не идват нанагорно. Описанията са безобразни и просто личи преди кои абзаци се е вдъхновявал от властелина, но красивото писане бая му се изплъзва. Единият от тримата глупаци беше Фродо с пръстена, само че с кама, книгата поне не почна с рожден ден, ами със селския сбор и подготовката му. Дори си имаха гандалф до средата. И минаха през много гори и видяха само един друг народ из тях. Които бяха направени по-добре в Аватар, вярно години по-късно, ама те.

Spoiler: show

Тримата главни до средата нямат разлика един от друг, освен физическа. Всяка жена е красива. И написано, че е красива. Плюс описание, но е красива. Много. Въобще в тая книга всичко СЕ КАЗВА. Той мисля, тя чувства, реши това, спомни си еди какво си. Това не е разказване. Затова и писането е толкова трудно. Всеки може да ниже подобна елементарна проза. Просто ми кажи в прав текст какво се случва в главата на някого по най-грубия начин, и заеби действието. Едно от нещата, които ненавиждам най-много е.

Матрим го даунгрейднаха до мухъл, Ранд си остана на една нота и само Перин задобря. Лан е тъпо чиче и смотан арагорн, освен това ми писнаха селските подигравки. Трите чавки се оказаха недразнещ елемент, поне повечето време.

И стигаме до липсата на опасност и нефелни врагове. Това е "Изкуплението на Алтал" левел на некомпетентност и плот армър. Додотолкова, че накрая виках за двамата лошковци, които просто се появиха и трябваше да са страшни. След като цяла армия не успя да хване наще. Толкова лесно се измъкват, че няма значение колко пъти ще напишеш за болки в краката и умора. Тия тупани не се запънаха ни веднъж. Не жертваха нищо. Голямата щета я отнесе бащата на Ранд. Дори Матрим го излекуваха извън кадър. Единствените победи на лошите са и те извън кадър срещу хора, които не познаваме. Само Том може да се похвали със "смърт" пак малко встрани от сцената.

И стигаме до пророчества и избраните от съдбата. Аман. Първо не ме занимавай със сънища. Тъпи са, нямат никаква тежест и в крайна сметка се оказаха само блъф. Можеш да стовариш всякаква опасност, ама не довежда до нищо. Само загуба на време. Ако Мат не беше грабнал камата нямаше да има никакви реални проблеми. Само Перин, оти е върколак, и то пак - снесено му от небето нещо, претърпя някаква промяна. Ранд накрая получи достъп до конзолата и пусна чийт кодовете и след цяла книга на смотани злодеи беше като да гледаш как гаднярът в училище налага очилаткото. Но поне виждаме откъде Роулинг наистина е черпила вдъхновение. Като се стигна финала диви спомени от хари потър ме налегнаха. Поне Ранд е пълнолетен. Ма деус ексът е на мах, и не ми дреме, ако е обяснен по-късно, докато жожо си избистря света и механиките. За първи досег е Люк Скайуокър по 3, минус семейната драма. Т.е. ептем лабаво.

Но отново - средно ниво книга, все пак е четивна, 1 към 1 е с всяко клише във фентъзито, граби мощно от Толкин, но притежава няколко оригинални идеи, които в последствие виждам в други поредици. Но и не е случайно, че след като това нещо е толкова популярно е лесно да гледаш на епическото фентъзи с присмех. Видях, че е и същият преводач като на Малазана. Тая книга определено му влиза по-добре, тъй като е пълна със селяния, нещо което напълно липсва при Ериксън, и може да си млати по нашенски без да се спъва.

Но чесну, нямам идея как това е получило популярността си. Твърде е леко и забравамо. А това е отприщило цели 13 книги. Ебаа го.

Картинката в спойлера е изчезнала.

Не прочетох всичко, за да не си спойля забравената втора половина на книгата
Но като цяло това е единствената, която има общо с Толкин, на теория - нарочно

Иначе деазнам - аз разбира се съм се палил като тийнейджър, сега ми е дървен леко текстът (бтв на български е легитимно по-добре по няква причина, т.е. добрата работа на @Interpreter явно), но мащабът доста скача нататъка... и има други проблеми

Прочетох Blindsight на Peter Watts. Бях я зарязал за месеци някъде около седма глава и почнах да си мисля, че май няма и да я дочета, но реших все пак да я пробвам пак, даже и на моменти с помощта на българския превод, защото експедициите в извънземната структура ме дезориентираха значително. Много се радвам, че го сторих, защото отдавна не бях чел твърда научна фантастика, а още по-отдавна така, която да заслужава безапелационно 5 от 5. Интересни герои, много оригинални извънземни и толкова много яки идеи. Мисля, че някой ден ще трябва и да я препрочета, за да осмисля всичко пак.

Продължението нещо не го обичат много на Goodreads обаче. Може би първо ще пробвам другата поредица на Уотс, защото синопсисът изглежда интригуващо.

Matrim wrote: ↑

Fri Oct 04, 2019 2:59 pm

Прочетох Blindsight на Peter Watts. Бях я зарязал за месеци някъде около седма глава и почнах да си мисля, че май няма и да я дочета, но реших все пак да я пробвам пак, даже и на моменти с помощта на българския превод, защото експедициите в извънземната структура ме дезориентираха значително. Много се радвам, че го сторих, защото отдавна не бях чел твърда научна фантастика, а още по-отдавна така, която да заслужава безапелационно 5 от 5. Интересни герои, много оригинални извънземни и толкова много яки идеи. Мисля, че някой ден ще трябва и да я препрочета, за да осмисля всичко пак.

Продължението нещо не го обичат много на Goodreads обаче. Може би първо ще пробвам другата поредица на Уотс, защото синопсисът изглежда интригуващо.

Другата май е доста хейтен финала, включително от самия Уотс, но първата в трилогията беше яка, главната героиня ми напомни на биолога от Annihilation по добър начин. Иначе препоръчвам да прочетеш разказите в Beyond the Rift, има много яки такива, ОСОБЕНО Mayfly с Дерил Мърфи. Има и посредственяж, но като е от цялата му кариера сбирано, е очаквано. Ехопраксия реално не беше лоша иначе, но и мен наистина ме беше объркала, просто наистина не разбирах нито на най-първично или тематично ниво какво се случва доста от времето. Той си беше направил постмортем след това в блога и беше писал че явно си е взел поука какво трябва да си ошлайфа в писането. И все пак с голям кеф ще хвана продължението на Blindsight и Echopraxia ако излезе някога. Иначе ти беше фен на Person of Interest, той беше нает да напише книга, ама нещо не се получи работата, но МАЙ качи някаква груба чернова в блога си или нещо такова, може да ти е интересно.

Edit: Мда, няма чернова, само блог поста, останал ми е някакъв грешен спомен https://www.rifters.com/crawl/?p=6409

Demandred wrote: ↑

Tue Oct 01, 2019 3:09 pm

Но ако искате да прочетете най-добрата новела на 2012 г., препоръчвам On a Red Station, Drifting на Алиет де Бодар, която е доста по-качествена IMO.

Прочетох я и всъщност не съм съгласен, че е по-добра от Душата на императора. Стилът е по-добър, характеризацията е по-сложна, но сюжетно е доста очевидно, че е част от по-голяма вселена и това я прави да стои недовършена. С което не искам да кажа, че не ми хареса, напротив - страхотна е. Но ако аз трябваше да отсъждам, и аз щях да дам Хюгото на Сандерсън в тоя случай.

Свърших най-сетне, след сто години отлагане, How to Write Science Fiction and Fantasy на Орсън Скот Кард. При все, че се постарах да я купя на старо и не от книжарница, за да съм сигурен, че той няма да получи пари от мен, пак ми беше неприятно и некомфортно да я чета, и може би си въобразявам, но в маниера му на изказване се усеща някакъв тип презумптивно налагане на мнение, което ми идваше доста дразнещо на моменти. Да не говорим колко токсични са някои от примерите му (буквално има такъв за жена, която иска да бъде бита от съпруга си...).

Но, уви, чичката също така си знае работата или поне си я е знаел преди няколко десетилетия, защото съветите и анализите в тая книга са страшно интересни и добре осмислени (неща като MICE, което вече го знаех, но не и в такава дълбочина и с примери) и колкото и да ми е противно да го призная, мисля, че научих доста от четенето на книгата. Сега трябва да реша дали да мина през същия процес с Characters and Viewpoint.

@Trip @Random @Demandred @Matrim някой от вас чел ли я е? Мнения?