Кой какво чете V: Brave New World

[Amelia]

Покрай готик кънтрито и дарк американата дето слушам тея дни, ми се дочете пак мракобесната луизианска литература на Ан Райс та хванах да препрочета The Witching Hour, тоя път на английски. И в някакъв момент попадам на някъв супер маловажен персонаж на име Стюърт Таунсенд. Същото име като на актьора, който игра вампирът Лестат в The Queen of the Damned. Книгата е от доста преди филма, де, та това е просто симпатично съвпадение.

Иначе Ан Райс си остава кралицата на тоя тип декадентни литературки. В какъв детайл е избарала семейство Мейфеър и източниците, от които научаваме за тях, не е реално просто. Велика е!

[Matrim]

Знам, че никой тук не е чел Gideon the Ninth и съответно не му пука, но намазах Advanced Reading Copy на продължението, Harrow the Ninth и тъкмо го приключих, 5 месеца преди да излезе официално! Това вероятно ще е най-добрата книга, която съм чел тази година, така както предната беше най-добрата за 2019. Жалко, че още сме февруари

На мен много ми пука, защото чета Gideon the Ninth, на 60% съм и в тотален възторг. Като видях, че продължението излиза чак август почнах много неблагородно да ти завиждам.

[Roland]

Знам, че никой тук не е чел Gideon the Ninth и съответно не му пука, но намазах Advanced Reading Copy на продължението, Harrow the Ninth и тъкмо го приключих, 5 месеца преди да излезе официално! Това вероятно ще е най-добрата книга, която съм чел тази година, така както предната беше най-добрата за 2019. Жалко, че още сме февруари

На мен много ми пука, защото чета Gideon the Ninth, на 60% съм и в тотален възторг. Като видях, че продължението излиза чак август почнах много неблагородно да ти завиждам.

Феноменална е, нали?

[Xellos]

Aз хванах ся поредицата почваща с Every heart a doorway, и съм на втората, ама след гидеон да се чете това си е по-слабичка работа.
Дано втората на Г9 е още по-добра, че след тоя хайп.

[Roland]

Aз хванах ся поредицата почваща с Every heart a doorway, и съм на втората, ама след гидеон да се чете това си е по-слабичка работа.
Дано втората на Г9 е още по-добра, че след тоя хайп.

Ами за МЕН беше по-добра, но е бая по-бавна и много объркваща в началото. Супер различен сетинг, супер различно повествование.

[Matrim]

То в първата почти нищо не научаваме за сетинга, както върви почти цялата книга се развива на едно място. Има космически кораби, но други по-развити технологии почти не се споменават, затова ми е любопитно как се разширява светът по-нататък.

[Alexis]

Приключих с The Mother of Learning, което е напълно безплатна уеб новела, налична тук:
https://www.fictionpress.com/s/2961893/ ... f-Learning

... и книгата печели салют от 6 термитски крака. Историята е Groundhog Day (в случая Groundhog month) във фентъзи свят, магическите системи са интересни и добре развити, историята е увлекателна и нещото е епично дълго, без да се влачи или да става скучно, а пичът дето го е писал е достатъчно добър с английския и писането като цяло, та няма дразнещи правописни грешки или грозно написани параграфи. И ИМА КРАЙ!

Изобщо ако имате една седмица за убиване (нещото е епично дълго, повтарям), определено си струва да му отделите време - според мен като качество спокойно се нарежда над един куп платени книги на пазара. За себе си мога да кажа, че станах патрон на автора в Патреон, с надеждата да продължи да пише книги...

Голямо благодарско за препоръката. Цяла седмица бях закована за тая история, вместо да върша по-полезни и смислени неща, но историята си струваше, въпреки някои пренебрежими слабости.

Мога да добавя ентусиазирана препоръка, ако читателят не е сноб по отношение на периодични проблеми с глаголните времена (които не са прекалено много) или някои инфо-дъмпове (но са като цяло приемливо поднесени). Харесвам главни герои, които могат да мислят и които имат съвест, но тя е частично гъвкава в определени граници.

[termit]

Голямо благодарско за препоръката. Цяла седмица бях закована за тая история, вместо да върша по-полезни и смислени неща, но историята си струваше, въпреки някои пренебрежими слабости.

Само така, join the dark side и прочее
Сега се надявам само авторът да се стегне и да напише разширения епилог, дето го обещава.

[Roland]

Тъкмо приключих Dune на аудио. Доста ми хареса, всъщност. Някои яки детайли ми се бяха изгубили от древните спомени, а патриархатът е патриархат, но не дразни твърде много, защото няма индикации, че Хърбърт го намира за "правилен" или изобщо има позиция по въпроса.

Иначе е типична класика - страхотно светостроене и идеи, но странно недоразвити герои и история, която не винаги връзва смисъл.

Пол е ужасен ръб.

[Martix]

Хартиената Менажерия и други разкази на Кен Лиу леекинко твърде залита в документалния жанр, до степен да съм убеден, че в голяма част от разказите, фантастичния елемент е сложен само колкото да има, но като изключим това е доста як сборник.
Не, чакай, защо да го изключваме? Най-слабите разкази са чистите фантастики, а разказите, занимаващи се с китайската история, са се получили доста добре. Може би човекът просто си е сбъркал амплоато, защото определено изследването му на човешката душевност се получава по-добре от фантастичните му идеи, изскочили като от епизод на Black Mirror.
Препоръчвам, в сборника има минимум 5 яки разказа (Хартиената Менажерия обаче не е от тях, доста е постен, сравнен с Good hunting, All the flavors, The litigation master and the monkey king, или The literomancer).
8/10

[Matrim]

Прочетох първите две книги от поредицата Mercy Thompson на Patricia Briggs - ърбън фентъзи, което често съм виждал да препоръчват наред с Кейт Даниълс. Увлекателни книжки, главната героиня е готина, но има един голям проблем засега. Незнайно защо авторката е решила, че всички свръхестествени създания трябва да имат строга йерархия и тя трябва да ни обяснява буквално през пет страници кой бил dominant и кой submissive и как точно си мерят пишките... така, де доминантността. Разбира се, Мърси си има куп ухажори, един от други по-доминантни, но за съжаление също толкова скучни. Тя също така постоянно повтаря колко са първобитни и глупави нравите на върколаците, как се радва, че не е върколак (а койот skinwalker), но в същото време повечето й близки хора са именно върколаци и тя често прави точно каквото й кажат, нищо че само се оплаква какви мачо тъпаци са повечето върколаци. Not Like Other Girls тропът също е повече от очевиден. Ще пробвам и третата част, защото когато не ни обясняват кой е по-по-най алфа мъжкарят има доста добри попадения, а и Кейт Даниълс стана супер яка едва в трета книга, но ако няма видимо подобрение май ще приключа с поредицата.

[Yan]

Прочетох първите две книги от поредицата Mercy Thompson на Patricia Briggs - ърбън фентъзи, което често съм виждал да препоръчват наред с Кейт Даниълс. Увлекателни книжки, главната героиня е готина, но има един голям проблем засега.
...
Ще пробвам и третата част, защото когато не ни обясняват кой е по-по-най алфа мъжкарят има доста добри попадения, а и Кейт Даниълс стана супер яка едва в трета книга, но ако няма видимо подобрение май ще приключа с поредицата.

По-слабичка е поредицата, но като човек, който за последните три дни изгълта 11 и 12 книга викам да и дадеш шанс. Отплаща се. На моменти нещата стават доста мрачни, а Бригс е брутална към част от героите (включително главни такива). Основният проблем при тази поредица (и при ърбан фентъзито като цяло) е big-bad-boss синдрома - лошковците и нашите качват нива с неравномерни темпове и е малко нелепо на моменти. Все пак сравнено с други поредици, като Анита Блейк например, е по-добре.
Апропо, тая поредица има спин оф - Alpha & Omega, която почна повече като романс, но стана доста приятна най-вече заради това, че запълва разни бели полета в основната поредица и дава поглед върху доста по-интересни второстепенни герои като Бран, Чарлс и Мавъра (възможно е нищо да не ти говорят тия имена, не помня кога точно се появяваха из основната поредица) и историята на всите свръхестествени гадове.

П.П. Не е точно спойлър, но

Spoiler: show

skinwalker she is not... walker - yes

П.П.П. Аз ще продължа да си прийчвам за нея, но - Sandman Slim е поредицата за циничните фенове на ърбан фентъзито

[aiva]

Почнах поредицата на Джон Скалзи за The Interdependency и още от първата страница е много готина.

От нещата, които ми харесват, са например много странните имена на корабите - Tell Me Another One или Yes Sir It Is My Baby. Или начинът, по който вкарва всичкия инфодъмп, е супер неусетен и четивен, и даже интересен.

Пример от втора страница:

Now, some context, here.
In this universe there is no such thing as "faster-than-light" travel. The speed of light is not only a good idea, it's the law. You can't get to it; the closer you accelerate toward it, the more energy you need to keep going forward, and it's a horrible idea to go that fast anyway, since space is only mostly empty, and anything yiu collide with at an appreciable percentage of the spped of light is going to turn your fragile spaceship into exploding chuncks of metal. And it would still take years, or decades, or centuries, for the wreckage of your spacecraft to zoom past wherever it was your originally planned to go.
There is no faster-than-light travel. But there is the FLow.

Много неусетно ги минавам. Началото на втората книга ми беше малко.. сякаш чакаш нещо да стане, а междувременно четеш сглобката между тази и предната книга. Но около средата това нещо става и сега ми е супер интересно, почти съм я привършила вече и после почвам последната.

[Roland]

The Collapsing Empire беше книгата, която ме инспирира да стана писател.

[aiva]

Свърших и последната книга за The Interdependency - The Last Emperox. Определено не очаквах такъв край. Уау... in a good way.

Определено не съжалявам, че прочетох трилогията, не е най-добрата евър, но със сигурност много добра.