ShadowDance

Момата спечели две поредни Хюго-та, което за два поредни тома от поредица ми звучи интересно, та сигурно заслужава собствена тема Има две известни поредици - The Inheritance, за която @Gilraen и @Roamer са казвали само хубави работи, както и The Broken Earth, за която @Demandred пише високо-оценъчни ревюта в списанието и която спечели двете Хюго. Отделно има една дуалогия Dreamblood, която @Demandred похвали, а @Random - никак

На български май е издавана само дуалогията от Сиела, но може би и останалите ще хванат на някого интереса от издателите след двете поредни награди (или можем да опитаме да ги побутнем ) Интересно ми е дали някой друг е чел книгите и коя трилогия най би си заслужавала?

Аз лично засега съм чела само Inheritance. Много ми хареса трилогията, прочетох я доста бързо и като цяло съм само с положителни впечатления. Имам на Киндъла и другите, но още не съм стигнала до тях А преведените на български ги гледам всеки път в книжарницата, гледам ги и се чудя дали да си ги взема...

Последната книга от Broken Earth трилогията излезе наскоро, БТВ, ама не съм я подхванал още.

На мен The inheritance като че ли ми хареса най-много като цяло. Зачеква някои доста интересни неща на тема политика, расизъм, сексизъм и власт като цяло. И докато и трите книги са свързани, всяка от тях разказва отделна почти самостоятелна история.

Първата от Broken Earth също беше невероятна, обаче понеже тази трилогия разказва една единствена история, втората книга страда от синдрома на втора/средна книга. Все още не съм стигнала до последната обаче, така че видим. Надявам се, се готви за ударен край.

Колкото до Dreamblood, прочетох само първата. Не ме грабна нещо.

Много ме радва как в края на повечето й книги има по една готина изненада за читателя

Прочетох The Stone Sky (последния том от Broken Earth трилогията). Силен завършек като цяло, доста по-стегнат от предишния том, развъзката е прекрасно описана и силно въздействаща, плюс това отговаря на почти всички въпроси за историята на този свят, които сме си задавали в предишните томове. Първият том си остава най-силния, но и този определено си струва четенето.

След трилогията The inheritanc, която много харесах, видях българското издание на Dreamblood и си взех двете книги наведнъж. Но нещо този път срещата ни не беше особено щастлива. Не зная, уж бяха на лице всички условия, но не се получи. И докато първата част все пак съдържаше някакво обещание, че можем да се заобичаме с тази история и нейните герои, то втората ме потисна ужасно. Не съм се отказала от авторката обаче и ще опитам Broken Earth.

@Gilraen, задължително дай шанс на Broken Earth! Аз току що свърших The stone sky и не знам как го прави, но тази авторка просто ме кара да чувствам, ако разбираш какво искам да кажа

Иначе да, Dreamblood нещо не й се е получила май, ама все пак й е първия опит

@aiva, благодаря за "сръчкването" , разбирам те напълно, защото и аз обичам да чувствам историите, които чета. Книжките са набавени, проверила съм последователността им, така че моментът им наближава

Приключих Broken Earth, но да си призная, краят не ми допадна много.

Spoiler: show

Най-вече това, че планетата беше жива и активно действаше срещу хората. И въпреки цялата й мощ, все пак хората трябваше да върнат Луната обратно? Приятелски настроените stone eater-и пък имат огромни познания и супер способности, но по някаква причина пазят ревностно тайните си от протагонистите (докато не дойде време за инфо-дъмпинг, разбира се) и им помагат само ако няма друг начин. Най-интересни ми бяха флашбеците, но и там развръзката беше малко тъпа заради намесата на Father Earth.

Първият том си остава най-добър за мен.

Аз наскоро прочетох романа на Джемисин по Мass Effect - Мass Effect Initiation. От една страна не е нещо особено впечатляващо като качество сам по себе си, но от друга, като отчетем, че е tie-in роман, който се явява prequel на една от най-некадърно написаните игри в последните години, а именно Мass Effect Andromeda, а освен това главната героиня в романа Cora Harper е един от главните герои в играта и е монументално скучна там, мога да кажа, че Джемисин е извлякла максимума от ситуацията. Особено като се вземе предвид, че сюжетът най-вероятно е зададен от писания като съавтор тук Мак Уолтърс, основният виновник за това играта да е покъртително зле написана. Initiation е приятен и бързочетивен спейс екшън, като Джемисин е успяла да даде на Кора повече характер и интересни черти, отлколкото мислех, че е възможно, след като тя ме отегчи да сълзи в играта. Но колкото и да се опитва Джемисин да обясни причините за решението на Кора и другите да тръгнат към Андромеда, то си остава идиотско и нелогично.

Има и забавно обяснение защо навсякъде из Галактиката има толкова Асари спритизьорки.