Много харесвани от мен са класики като " Ние" на Замятин, "Времето на дъжда", "Обитаемият остров" (няма как без Стругацки
), също и "Обреченият град" - възприемам този техен роман като антиутопия. Оруел, разбира се, Олдъс Хъксли и "Прекрасният нов свят", "Едем" и "Завръщане от звездите"на Лем, "Кысь" на Татяна Толстая, "В телата си разпръснати върнете се" На Ф.Х. Фармър, "Покана за екзекуция" на В. Набоков, Р.У.Р. на Чапек. "Малкият брат" на Кори Доктороу."Кучешко сърце" на Булгаков. "Белегът" на Чайна Миевил. "Студени играчки са звездите" на Лукяненко. "Повелителят на мухите" на Голдинг. Има и една трилогия на Лорън Оливър, която се води янг адълт, но първата книга, "Делириум", е доста интересна според мен, после вече нещо се посринаха нещата...
"451 градуса по Фаренхайт" - и филмът, и книгата на Бредбъри са ми сред любимите. " Градът" на Саймък
Набелязала съм си Маргарет Атууд за предстоящ прочит.
Поувлякох се в изброяване, но молбата на Ogami_Itto беше да споделим любими заглавия.
Първата си среща с жанра дължа на Замятин и дълго време не бях на себе си след "Ние".
Не е чудно, че повече такива произведения се появяват в тревожни времена. Но колкото и предупредително и разобличаващо да звучат, май човечеството като цяло не си извлича много поуки...
За границите на жанра, за които споменава трубадур...ами да, в повечето произведения, считани за антиутопии, има преливане и "примеси" , но е за добро, мисля:).