Препоръчайте ми книга

[Zmeio]

Здравейте,
Може би е малко егоистично и дано не е против правилата, но...
Имам непосилната задача да си харесвам книги, а знам че съществуват някъде там. Обикалям разни сайтове, зачитам по няколкостотин страници от тук - от там, за да разбера че нещо не ми харесва. Бях забравил какво е да си имаш хубава книга за четене, докато скоро попаднах на "Аз, Клавдий", т.е. оказа се че харесвам политически и военни истории, по достоверно написаното, може и да няма любовни истории но не ги изключвам. Ще изброя и други които харесвам и ще се надявам на някой да му хрумне нещо. А именно, харесвам:
Шогун (и другите на автора), Аз Клавдий, Чингиз (Кон Игълдън, но без Цезар на същия), Игра на тронове (повече политиковоенната отколкото фентъзи частта), безкомпромисния стил на Мартин (дори самотния му рицар от Вестерос), дори поредицата Троя (Дейвид Гемел), смятам Нийл Геймън за най-добрия разказвач, но историите му са ми скучни, не издържах повече от том на Хрониките на Амбър. Чел съм също историите на Влад Талтош (горе-долу). Одобрих едната трилогия на Аберкромби, но Монца ми дойде в повече... Май е това.
Благодаря.

[Matrim]

Не е против правилата, даже се радваме като има раздвижване във форум "книги".

Аз също обичам исторически романи и фентъзи, което набляга на създаване на чувство за (псевдо) историческа достоверност. Споменаваш "Аз, Клавдий". Чел ли си "Велизарий" от същия автор? Също така силно препоръчвам книгите на Гор Видал - "Сътворението", "Юлиан" и т. н. Последно четох „Хилядите есени на Якоб де Зут” на Дейвид Мичъл – страхотна книга за Япония по времето на шогуните и европейските търговци там.

За фентъзи препоръчвам всичко на Гай Гавриел Кай (доста, от което не е превеждано обаче), Робин Хоб ("Придворният убиец") и "Малазанската книга на умрелите" (авторът е по професия антрополог и много на ти си историята, преводът обаче е малко кофти, а и самата поредица изисква доста голямо усилия заради обема си).

[Zmeio]

Здравей и благодаря,
Сега съм в началото на Велизарий, дано се пооправи, защото ми изглежда малко като светото писание, постоянно се говори за бог, апостолите, църквата и всички действия се обясняват библейски... Ще прегледам Видал и другите които си ми препоръчал. Малазанското нещо май съм го започвал и ако не се лъжа ме отказа заради постоянните скокове във времето, без обяснение, с по няколко хиляди години, но може и да бъркам...
Към японските исторически забравих да добавя "Тайко", който също е право в десетката за мен.
Ще се радвам на още препоръки, за да не ми остане едната уикипедия като четиво!

[Zmeio]

Другарчета, помагайте, книгите свършиха. Велизарий беше велик, Сътворението съкс... откзах се 5-6 глави преди края, просто е ужасно муден :/

[Вашта леля]

Аз нямам много време да чета напоследък (телефонния гейминг ми изяжда свободните минути ), но ако търсиш историческа книга с доста интриги, грабвай поредицата на Хилари Мантел за двора на Хенри VIII (на български в момента са излезли "Вълци" и "Доведете труповете"). Интриги има колкото щеш, екзекуции също, обаче няма военни действия, просто историческият период е такъв.

Иначе, като заобиколен път към целта, можеш да идеш на читанка, филтрираш историческите книги и:
- четеш коментарите на читателите към самите книги
- отиваш на форумите на читанка и търсиш мнения за книгата, която евентуално искаш да прочетеш или просто четеш кой какво препоръчва

[hakama]

Споделете още заглавия като "Кръгът" (току що е излязла), но от ревютата изглежда обещаваща.
http://knigomania.bg/kr-g-t-dejv-eg-rs-zhanet-45.html
http://egoist.bg/#!/articles/jivotut-ti ... r-v-krugut

Прогностични/визионерски романи, които се въртят около все по-навлизащите в живота ни информационни и компютърни технологии (и не само) - са ми интересни. Ако се сещате други - споделете.
Четох за "Purity", че е такъв жанр, но е от 2015 и не е издадена у нас.[/quote]
Сериала Black mirror е чудесен пример за това, предполагам и Кръгът.

2. За апокалипсис, описан със зараждането му и продължаващ с постпокалиптика.
Колапс, бунт, анархия...

ПП: Може и кибърпънк.

[Zmeio]

Открих много мой тип писател - Бърнард Коруел, за сега само поредицата за Артур. Отлична!

[tigermaster]

Прекрасна е, наистина.

[coldie]

Защо не "Седемте живота на Венсеслао Периля". Чета я за втори път след няколко години.
Чел съм няколко книги на южноамерикански автори, и ги намирам за увлекателни по свой собствен начин.

[termit]

По историческата част силно препоръчвам Хенрик Сенкевич, по-специално "Кръстоносци" и "С огън и меч".
"Спартак" на Рафаело Джованьоли също не е лоша, макар и малко поукрасена.
Виж също дали можеш да си намериш поредицата "Прокълнатите крале" на Морис Дрюон, имаше издание по комунистическо, но не знам дали са ги преиздавали.

@hakama
Една трилогия, много приятна комбинация от постапокалипсис и киберпънк, която препоръчвам с 2 ръце - Legends of the Duskwalker (Three, Morningside Fall, Dawnbreaker). Единственият проблем е че не са преведени, ще трябва да си ги четеш в оригинал.
Иначе за постапокалипсис и разпад на обществото - The Road на Cormac McCarthy. И първите 2 тома на Сблъсък на Стивън Кинг.

[трубадур]

За историческите, квото тврмит вика. Сенкевич е огромен, особено като си хване полското средновекове. Най-популярният му роман обаче е Кво Вадис, който според мен е по-слаб от Кръстоносци и С Огън и Меч.

Другият стабилен поляк е Белослав Прус и неговия Фараон (в общи линии каквото си мислим, че знаем за древен Египет в западния свят идва от тази трилогия).

Саламбо на Флобер също е мега здрава книга. Става дума за Картаген и е само гигантски битки и незачитане на човешки живот. Мега е. Още държи позиции като една от по-касапските класики.

Мостът на Дрина е по-нашенски тип книги, все пак сърбо-хърватски автор Иво Андрич - проследява историята на едно населено място около мост, чиито живот трае около 400 години. Демек от малко преди падането на Сърбия до Първата световна.

А ако искаш здрав екшън, яко пирати (ма от оня благородния тип, а не реално диви изнасилвачи, убийци и кретени), и мега бързо действие Черният корсар на Емилио Салгари покрива всички изисквания.

[Zmeio]

Благодаря много за предложенията. Реално, чел съм Салгариевите неща като дете, и смятам че трябва да си останат там.
Мисля че се пробвах с Кво Вадис и май беше смотана за моя вкус, но мога да пробвам другите му...
Междувременно прочетох Синухе Египтянина и смятам да дам още шанс на Мика Валтари, все пак не стигна до мудноста на Гор Видаловото Сътворение!