"Изгревът на Червената звезда"-фантастика за фенов

[leon23]

https://www.ozone.bg/knijarnica/knigi/n ... beriada-1/
През лето Господне 2039 Земята е един свят, опустошен от тибериумната чума. Човечеството като вид е на границата на оцеляването и човек за човека е вълк. В тези бурни времена всеки сам кове съдбата си.

Искаш ли да си на страната на доброто и да се биеш за правото дело, спасявайки света от хаос? Тогава ела и се присъедини към ГДИ. Бъди войник във войната срещу световния тероризъм и настъпващата по целия свят зелена чума.

Или, може би, желаеш да си борец за свобода, равенство и братство? И Кейн е твоят месия, а тибериумът – твоята религия. Братството с отворени обятия посреща всички новобранци като теб в ранговете на НОД! В тренировъчните ни лагери винаги ще се намери място за още един брат, готов да отдаде живота си за каузата!

А някога питал ли си се какво е да си от гилдията на търсачите? Да си нищ, беден и отхвърлен от обществото. Да рискуваш живота си в заразените с тибериум и забранени от Бога земи на червени зони. И то, за да припечелиш някой и друг пукнат кредит, само за да не умреш от глад.

Или какво е да си бос на един от най-големите престъпни синдикати в Капитали, столицата на Източна Крайна, и да проливаш безпощадно, без капка милост чуждата и своята кръв по градските улици на мегаполиса.

А какво е чувството да си Диктатор на цял един народ, а? Цялата власт да е в ръцете ти и дори само при споменаването на името ти всички простосмъртни да се оглеждат уплашено, а в очите им да се чете страх!

Съдбата е пред теб и изборът е само твой! Но знай едно: тибериумът е твоята съдба!

За момента романа може да се купи само от Ozon.bg, като доставката е безплатна.
https://www.ozone.bg/catalogsearch/resu ... 0%BA%D0%B8

Имат и някаква промоция:
https://www.ozone.bg/portals/book-promo

Откъс:

Над площада и парка до него настъпи мъртвешка тишина, дори резките пориви на вятъра затихнаха и всичко застина
неподвижно. Въздухът сякаш се наелектризира от усещането за опасност. Алекс все още претегляше какви шансове
има, когато над площада се разнесе все по-засилващо се свистене. Миг по-късно се появи и източникът на шума. Зад
полуразрушен пететажен блок, който се намираше на ъгъла между площада и булеварда, изпълзя боядисан в бяло джи-
диайски бронетранспортьор. По опушената металокерамична броня на места се виждаха следите от множество попаде-
ния – свидетелство, че машината бе участвала в не една и две горещи схватки. Следван от двете страни от едно отде-
ление пехота, машината не приличаше на нито един от познатите на Алекс модели БТР, използвани от ГДИ. Нисък,
сплеснат и източен корпус с триосно окачване и малка дистанционно управляема купола на тавана, въоръжена със сдво-
ена тежка картечница. Самият корпус имаше остри, но скосени ъгли на бронята, предразполагащи към рикошет на ма-
локалибрените куршуми и снаряди. Звукът, издаван от мотора, навеждаше Орлов на мисълта, че двигателят е от типа на
газотурбинните, използващи реактивно гориво. Най-вероятно от новия тип с хибридна силова установка. Това се потвърж-
даваше и от големите барабани на колелата, където най-вероятно бяха монтирани електромоторите.
БТР предпазливо маневрираше по булеварда, като заобикаляше остатъците от ръждясващи под открито небе коли и камиони.
Куполът със сдвоената картечница непрекъснато се въртеше, сканирайки района с монтираните в нея сензори. Най-голямо впе-
чатление обаче правеше плавният ход на машината, докато гумите непрекъснато подскачаха по неравностите, самият
корпус почти не се накланяше. Алекс се интересуваше от техника и бе чел за това в техническите журнали, издавани в
сините зони. Наричаха го адаптивно електромеханично окачване, разработвано за новите поколения бронирани маши-
ни, които щяха да постъпят на въоръжение в световната армията на ГДИ. Всяка гума беше с независимо окачване,
като ходът се контролираше от компютър, а стабилизацията на шасито се осъществяваше от жироскопи.
По преценка на Алекс БТР се движеше с не повече от 5 километра в час, което позволяваше на следващите го пехотинци да поддържат
темп без да губят бдителност. Войниците непрекъснато се оглеждаха във всички посоки, сякаш усещаха враждебните
и злобните погледи на нодовците. БТР вече бе пресякъл половината площад, когато машината забави ход, а картечният
купол престана да се върти, насочвайки се към една от сградите.
От позицията си Алекс не можеше да види какво привлече вниманието на бордовия оператор на оръжейната система.
Може би не беше нищо или просто операторът беше
решил за миг да си почине, но нервите на някой от нодовците не издържа. Във въздуха изтрещя дълъг автоматичен от-
кос, последван от непрекъснатата канонада на няколко десетки автомата. Нодовският командир се подаде от укритие-
то си и започна да обстрелва войниците с ротационния си автомат. А на ум тегли една дълга и мръсна псувня, спомена-
вайки с лошо майката на виновника, който издаде засадата твърде рано. Въздухът се изпълни с огнените трасета на ав-
томатичните оръжия, навсякъде свистяха рикошети. В първия момент на атаката трима войника на ГДИ попаднаха под
кръстосан огън и не успяха да се ориентират правилно в ситуацията, за което заплатиха с живота си. Останалите залег-
наха или потърсиха укритие зад остатъците от МПС-та или бетонните пейки и катерушки в парка. ГДИ добре тренираше
военния си персонал и всеки от войниците знаеше задълженията си по време на бой. БТР откри огън с тежката си кар-
течница в опит да прикрие войниците, с което привлече вниманието на въоръжените с LDR-77 милиционери. Въоръжените с
гранатомети войници се показаха на прозорците на сградите и почти едновременно стреляха по БТР. Ракетите набраха ус-
корение, оставяйки след себе си димни следи, пресякоха площада и започнаха да експлодират. Две от ракетите експлоди-
раха пред БТР, още една удари челната броня и рикоширавстрани, но останалите четири удариха машината. Кумулатив-
ните струи разтопиха металокерамичната броня като масло и подпалиха горивото в протекторирания резервоар. Ярка ек-
сплозия освети площада и сумрачния ден. Огненият език на пламъка се устреми към небето, а наоколо се посипаха полу-
стопени и деформирани останки от корпуса. Мощният взрив за момент предизвика шок в противоборстващите страни и
стрелбата намаля. Но скоро двете страни се окопитиха и боят започна с нова сила. Нодовците се възползваха от численото
и огнево преимущество и се опитваха да притиснат и отрежат пътя за отстъпление на джидиайските войници. Войниците едва
успяваха да се озъбят с кратки откоси само колкото да понамалят нападателния устрем на нодовците.
Ситуацията беше тежка, почти безнадеждна, и ефрейтор Саманта Торес го осъзнаваше доста добре. Ниска, набита и
късо подстригана блондинка в базата на ГДИ до Капитолия, тя минаваше за една от най-секси мацките. Но и се носеше
лоша слава заради острото и тексаско чувство за хумор, а и повечето мъже обаче избягваха да я свалят, след като отупа
праха от няколко кандидата и ги вкара в медицинския стационар. Беше повишена в чин ефрейтор преди няколко дена и
това бе първата є мисия като командир на отделение. Очакваше се мисията да е напълно рутинна, патрулите в жълтата
зона през последните няколко години бяха еднообразни. Никой, който имаше и капка мозък, не искаше да се забърква
с ГДИ. След разгрома във войната преди пет години, нодовците се бяха изпокрили в своите тъмни дупки и не се показ-
ваха на хоризонта. Никой не се осмеляваше да се противопостави на господството на ГДИ. И ето сега си плащаме за
тази надменност-с горчивина си помисли Аманда. Беше се укрила в остатъците на един граждански рейс. Близката ек-
сплозия я накара да прилепи гръб към металния борд в опит да се прикрие по-добре. Осъзнаваше, че чувството за безо-
пасност е чисто психологическо. Експлозията я изкара от ступора, в който бе изпаднала, и тя започна да действа. Ре-
акциите є бяха отшлифовани до автоматизъм след многобройните тренировки и учения. Първо провери датчика на пулсо-
вата пушка М16 Мк. 2А. Датчикът светеше в зелено за пълен набор на боеприпаси. Нямаше нужда да се сменя пълните-
лят. Погледът и се плъзна по иконите с жизнените показатели на войниците, прожектирани върху прозрачния визьор на
шлема и. Три светеха в червено и две в жълто – трима мъртви и двама ранени. Анжело, Рамирес, Джеферсан – изброи наум
падналите си другари. Потисна болката от загубата, осъзнавайки, че е време да влезе в ролята си на подофицер, ако
искаше тя и хората и да оцелеят. Активира комлинка с ясното съзнание, че мощният стационарен предавател, който слу-
жеше и като ретранслатор на отделението, е унищожен заедно с бронетранспортьора.
– Тук Зулу-Папа-13, до всички единици на ГДИ в зона жълто 15, квадрат 7. Имам нужда от незабавна помощ, попаднахме
в засада на НОД. Повтарям – тук Зулу-Папа-13, имаме нуж-
да от незабавна помощ... Чува ли ме някой?!
Докато чакаше отговор, рискува да погледне зад ръба нарейса, но рикоширащите в борда на рейса куршуми я прину-
диха отново да се прикрие.
Опита още няколко пъти, но единственият отговор бе пра-щенето в слушалките. Единствената и мисъл бе, че ситуацията
е безнадеждна. И единственото, което є остава, е да умре, завличайки колкото се може повече нодовски копелета за-
едно със себе си на оня свят.
– Чува... ви... улу-Папа-... доложе... за полож... то. Връзка...прекъс... не ви... ваме... добре. Моля... пов... те
– се разнесе спрекъсвания непознат глас в слушалките.
– Говори ефрейтор Саманта Торес. Личен жетон, номер 175-БЛ-2306А, попаднахме в засада, намираме се в огневи кон-
такт с превъзхождащи вражески сили. Бронетранспортьорът ни е унищожен, имаме трима убити (KIA) и двама ранени
(WIA). Нуждаем се от незабавна въздушна или артилерийска поддръжка.
– Отрицате.., ефрей... Торес. Наближава йон.. буря. Въздушна... подр... е невъ... на. Изчакай... за момент ефрей... наст-
ройва.. фазов.. модулатор. По-добре ли ме чувате?
– Тъй вярно, сър. Малко приглушено, но без смущения -потвърди Саманта.
– Аз съм военен координатор първи ранг Митчел. За съжаление нашите изтребител-бомбардировачи “Орка” не могат
да летят по време на йонна буря, ракетният обстрел с умни боеприпаси също е невъзможен пак поради същата причи-
на. Рискуваме ракетите да накрият не само НОД, но и вас.
– Сър, ако до пет минути не получим помощ, най-малкото ще ни е грижа дали нашите или нодовските оръжия са ни
убили. Имаме нужда от помощ, сър, и то сега – отчаяно изкрещя Саманта.
– Изчакайте... – от другата страна на комлинка за няколко секунди се чуваше приглушеният спор на няколко човека.
– Ще видя какво мога да направя, ефрейтор, но кавалерията ще бъде при вас най-малко след десет минути! – в гласа
се усещаше умора и напрежение. – И ефрейтор, дръжте се!
Това е заповед!
– Слушам, сър! Ефрейтор Торес – край!
Саманта активира комлинка на честотата на своето отделение. Веднага ефирът се изпълни със стонове и викове на
уплаха и ярост.
– Мръсни копелета, стреляйте, стреляйте, не им давайте да се приближат.
– Помощ, помощ, за бога, помогнете ми, ранен съм! – някой стенеше по открития канал.
– Да отстъпваме, докато можем!– се дочу изплашен глас.
– Веднага прекратете с паникьорството, редник Фалкони! Глупаци! Ако тръгнете да бягате, ще ви изпозастрелят в гръб
като патици! Това ли искате – да измрете като скотове. Бийте се като мъже, а не се вайкайте като баби – започна да крещи
на войниците вбесената Саманта.
– Няма да издържим ефрейторе, тия кучи синове не ни позволяват дори да си вдигнем главата, камо ли да водим при-
целен огън.
– Спокойно, Пиер, активирам дрона. Аз ще разпределя целите. От вас само се иска да стреляте и да убивате нодов-
ските кучета.
Две близки експлозии разтърсиха земята и обсипаха местността с метални осколки. Няколко шрапнела удариха Са-
манта в стомаха и рамото, от ударите загуби равновесие и се свлече на земята. Бе извадила късмет, че бронята издържа.
Бойната броня на ГДИ “модел 2” бе модулен и високо адаптивна система за лична защита. Състоеше се от няколко еле-
мента. Херметичен кевларен костюм, защитаващ цялото тяло не само от околната среда, но и от осколки и куршумите на
малокалибрени огнестрелни оръжия. Лека бронежилетка от композитни материали защитаваше зоните на гърдите, гърба
и раменете. Бронежилетката позволяваше монтирането на допълнителни металокерамични пластини, увеличаващи ни-
вото на защита. Комплектът се допълваше от бронирани налакътници и наколенници, защитаващи ръцете и краката.
Филтрационна животоподдържаща система с радиационни, биологични и химически филтри бе разположена на гърба.
Шлемът беше мозъкът на цялата система, вграденият компютър управляваше животоподдържаща система. Контроли-
райки процеса на филтрация на въздуха, както и температурата в самата броня, осъществяваше мониторинг на всяка
съставна част от бойния комплект. В самия шлем бяха вградени комуникационна система, глобална навигация с такти-
ческите карти на съответния терен, инфрачервена визия за нощен бой, както и прозрачен челен визьор, на който пред
погледа на войника излизаше цялата информация. Саманта сама се поздрави, че сутринта преди да излязат от базата на
патрул, не я домързя и добави още няколко кила към снаряжението, което носеше. Бе сложила допълнителните нагръдни
бронирани панели на бронята си и сега те и бяха спасили живота.
– Шефе! Шефе, какво става?
– Ефрейтор, добре ли сте?
– Спокойно, момчета – изхърка Саманта, докато се опитваше да възстанови дишането си, ударът все пак бе доста
болезнен. – Нищо ми няма, просто трябва да си поема дъх[/url]

[tigermaster]

Може ли да ти препоръчам да намалиш картинката или да я сложиш в спойлер-таг?

[Yan]

Фенфик по Command & Conquer...
Това авторски права...

[leon23]

Фенфик по Command & Conquer...
Това авторски права...

В предговора си е цитирана кореспонденцията с Electronic Arts.

[Gallean]

Дадения цитат е с много ниско качество. Скучен, плосък, объркан, с печатни грешки и лош превод. Такова нещо мога да напиша за половин час.

[leon23]

Дадения цитат е с много ниско качество. Скучен, плосък, объркан, с печатни грешки и лош превод. Такова нещо мога да напиша за половина час.

Добре я дай да видим какво може да напише за половин час? Аз обичам да чета екшън, напиши го, и го постни да почетем и ние.

[Morwen]

Аз нямам амбиции да го пиша за половин час, но бих могла да го коригирам за няколко минути... Може и да е лош копи пейст, не знам.

Също така от представянето звучеше като да е книга-игра ("Искаш ли..., Представял ли си си..., Какво е да си..." ), а всъщност не е, нали?

[leon23]

Аз нямам амбиции да го пиша за половин час, но бих могла да го коригирам за няколко минути... Може и да е лош копи пейст, не знам.

Също така от представянето звучеше като да е книга-игра ("Искаш ли..., Представял ли си си..., Какво е да си..." ), а всъщност не е, нали?

Не, не е. Това си е роман, и всичко опира до начин на изразяване. На някой харесва, на други не. Въпрос на вкус.

[Morwen]

Не става въпрос за харесване, не смятам, че подходът е лош. Просто това е стандартен начин на описание на книга-игра (особено като описваш няколко роли) и вероятно би подвело и други хора, че книгата е такава.

[leon23]

Не става въпрос за харесване, не смятам, че подходът е лош. Просто това е стандартен начин на описание на книга-игра (особено като описваш няколко роли) и вероятно би подвело и други хора, че книгата е такава.

Е то си пише, че е роман.......А не книга игра. Но да, от тази гледна точка може и да си прав.

[Morwen]

Е, това е само споменато, а по принцип това едно произведение да е книга-игра не изключва това да е роман. Преди известно време дори имаше книга, която на корицата си се обявяваше за роман-игра. И освен това ако човек не чете много внимателно всичко...
Между другото, корицата която е качена е със сгрешено заглавие. Пише "изгрева" вместо "изгревът" както е поста ти и в самата книжарница.

[leon23]

Е, това е само споменато, а по принцип това едно произведение да е книга-игра не изключва това да е роман. Преди известно време дори имаше книга, която на корицата си се обявяваше за роман-игра. И освен това ако човек не чете много внимателно всичко...
Между другото, корицата която е качена е със сгрешено заглавие. Пише "изгрева" вместо "изгревът" както е поста ти и в самата книжарница.

Taka e "Mea Culpa".........

[vivkata_88]

Реших и аз да се включа в коментарите, но вече като човек, който е прочел романа. Откъсът, който е поместен, за да се представи книгата не е един от най-добрите. Има доста повече представителни извадки от него, но пък дава поглед за стила на автора-груб и суров. Има какво да се желае по отношение на граматиката, но пък като сюжет е доста завладяващ-интересни и неочаквани сцени, динамично действие.Не се интересувам от тази игра, но въпреки всичко, романът ми хареса.Жанрът"фантастика"не ми е много познат и малко такива книги съм прочела, за това не мога да кажа:"Изгревът на червената звезда"е по-добър или по-лош от някой друг роман, но съм положително настроена към него.Прочетох го с лекота и удоволствие, в началото ми беше малко трудно да свикна със стилът, но по-нататък става доста по-приятно четиво, сякаш и авторът с по-голямо удоволствие го е писал. Трябва да се поощряват българските автори и да се чете повече българска литература.