В търсене на Изгубения рай

[Ghibli]

Обаче когато чета Милтън, и знам, че поемата му на практика е Author Tract и "добрите" му герои буквално изразяват неговите идеи и вярвания...

Хаха, точно обратното на това, което си мислех. Не съм чела Милтън или каквото и да било за него, просто от разни откъслечни прочетени тук-там неща и споменавания във филми съм останала с впечатлението, че Изгубеният рай е ценЕн заради това как е възпят Сатаната там и заради новият прочит на историята. Забавно.

@LFbg: Изтрих го, няма смисъл
(за протокола - бях се заяла с Емо и начина му на изразяване)

[passer-by]

Плюс това той го казва като комплимент, ако съдя по контекста.

[LFbg]

А за Библията продължавам да се впечатлявам как всякакви хора, включително доста интелигентни, не я четат в контекст, а се опитват да прилагат забраните и ученията й избирателно в наше време 1:1, все едно вчера е писана.
Моментите с робовладелския строй, силно ограничените права на жените и отношението към врагове, което хич не отговаря на Женевската конвенция и прочие архаизми обикновено се премълчават.

Интелигентността, както и красотата, са субективни качества. Влюбеният е слепец.
Религията е голямо оръжие. Чел ли си "Срещи с Буров"? Още в началните страници се говори за християнството и България. Общо взето мнението ми се припокрива.

Ghibli, по едно време си мислех, че само на мен ми прави впечатление.

[Lyanna Stark]

Да, Милтън е бил много дълбоко вярващ християнин. Неслучайно Блейк казва, че Милтън е "of the Devil's party without knowing it". Получилият се ефект е напълно неволен от негова страна. Но е много забавно като се замислиш какво знаят за него повечето хора - супер религиозния християнин, тръгнал да напише епос, за да "оправдае делата Божии пред човека"... запомнен като симпатизант на Дявола!

[Ghibli]

Забавно, да Между другото (пак не съм по темата, извинявам се), постоянното проявление на подобна злобна ирония от страна на съществуването/света е едно от малкото неща, които ме предизвикват да повярвам, че все пак има някакъв съзнателен бог или висша сила. Но винаги се връщам на изходна позиция, защото ако висшата сила е толкова дребнаво гадна, значи не заслужава да вярвам в нея.

[Claymore]

Просто независимо дали професионално или любителски не смятам че е възможно наистина човек дори да се е запознал с целия дух на епохата и произведения от него, да успее да си настрои рецепцията до такова ниво, че да изпита удоволствие от текста без да пропусне нещо или да вкара нещо от себе си, което не е там. Лично мнение.

Поради което казах и следното:

Имам го предвид като това да си дадеш някакъв по-голям шанс да изпиташ удоволствие от тоя текст, така както е бил предвиден да го носи.

Ненам що пак ме перифразираш в абсолютистки термини

Щото съм детерминист и не виждам голяма разлика между шанс за удоволствие и такова, за мен ако има шанс, най - вероятно ще има и удоволствие.
Верно, ако можете или решите, някой да отцепи, че интересно стана. Може заглавието на темата да е нещо за цялостното възприемане на класики или литература, че да не умре сега.

[passer-by]

Добавям още един пост на Емо от общата тема, който си е за тук.

Thu Aug 21, 2014 10:10 pm

Аз презентирах втора книга, канто 9 - домът на Алма - което е адски сложно, многоизмерно и много интересно за интерпретация. В The Faerie Queene многоизмерността не е в героите, а в самата поема.

А след като очевидно имаш капацитета да го кажеш за нея, няма ли как да го кажеш за Изгубеният рай? Щото то и за нея се отнася. А субективното възприятие е въпрос на това да си настроиш читателския апарат, образно казано, на инфрачервено, вместо на ултравиолетово. Емоционалните gut реакции не се взимат от етера, а от подготовката, която пък на свой ред подлежи на съзнателен контрол, особено ако ще подемаш класики като Изгубеният рай.

Давам за пример себе си - мога да имам различни субективни критерии и нагласи в четенето на "сериозна" литература и в четенето на "жанрова" литература, в рамките на един и същи ден. Така че тоя тип калибриране явно не е толкова тежък и времеемък, а пък води до понякога доста сериозни промени в субективните усещания.

Въпросът ми е, по какъв път на мисълта и логиката си решила да допуснеш, че и да се поведеш в отзива си по 21-вековите си перцепции в четенето на поемата, след като по всичко личи си наясно с принципа на историцизма и четенето в контекст? Така както бих те питал, ако вземеше, та не беше харесала Герника на Пикасо, защото пейзажът не бил реалистичен, примерно.

Колкото до това с новите интерпретации, нека правим разлика между "интерпретация" и "оценка". Мога да ти гарантирам, че първото няма да седне да борави с понятие като "плоски/пълнокръвни персонажи", пък ако ще да привнесе когнитивна наука и queer теория, като за по-модерно.