Харесването на проблемни неща
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Ми мен затова най ми харесват героите тип Straight Gay в разни ситкомове, защото е представен като нормален мъж, какъвто е, само че чука мъже. И там има проблеми, но поне е стъпка нагоре (за мен ) отRoland wrote:Еми да, това е малко странична тема, ама масовото (в световен мащаб) схващане за хомосексуалния мъж е, че е "по-малко мъж" от хетеро мъжа. Съответно образът на силния зъл анти-герой гей е нещо твърде фантастично в масовото съзнание. Еле па такъв, който го поема, смятай.Claymore47_Fen wrote:Бе, да ма реално на сексуалността му освен в оная сцена не е наблегнато. And for all we know може да е бисексуален. Иначе The Wire някога може и да го подхвана, ма това някога ще е след като някога подхвана първо Boardwalk Empire.
типичния Camp Gay.
RRS, ми супер, още една причина да ги подхвана пак.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Според мен основният важен аргумент е наистина това, че липсата на представителност на тъмнокожи, примерно, изкривява "реалността". (Мрежата от истински everyday взаимодействия между истински everyday хора.)
Причините са ясни и очевидни, естествено, въпросът обаче е има ли нужда подобни неща да преминават от периферията към центъра и възможно ли е въобще. Може ли центърът да поеме повече от разни изкривени общи типажи на каквото и да било? Щото там и белите са някакви карикатури в повечето случаи.
Факт е обаче, и леко необясним всъщност, защо повече качествени телевизионни програми в Щатите не проблематизират латиносите и черните в социален план (с практически единственото изключение на Жицата), след като проблематизират какво ли не в последно време. И се боя, че черният проблем е така закостенял и в главите на много хора в Щатите е "решен", "скучен" и т.н., че никой няма да седне да прави нещо такова. Не знам, Симеон да каже, но поне на мен така ми се струва. Виж, латиносите имат по-голям шанс и ми е необяснимо защо ги няма повече.
Но за всичко това определено си струва да се говори повече, и то най-вече от позиция на "Да, факт, така е, не е голям зор човек да пита себе си и останалите понякога дали пък не е нужно тия неща да се виждат и чуват повече." И на мен подобни въпроси не са ми инхерентно интересни, станаха ми такива покрай Дилейни - един вид, трябваше ми захарна глазура, но ако на останалите им се открие възможност и те да глътнат едно такова захарно хапче, нека го направят. Интересно е.
Клеймор, Роланд е точно типът гей, който на пръв поглед е стрейт. Но го издават милион неща, различни от "чука мъже". Така че има разлика и там, а Straight Gay е опростяване на нещо, което според мен би минало по-добре без опростяване
Причините са ясни и очевидни, естествено, въпросът обаче е има ли нужда подобни неща да преминават от периферията към центъра и възможно ли е въобще. Може ли центърът да поеме повече от разни изкривени общи типажи на каквото и да било? Щото там и белите са някакви карикатури в повечето случаи.
Факт е обаче, и леко необясним всъщност, защо повече качествени телевизионни програми в Щатите не проблематизират латиносите и черните в социален план (с практически единственото изключение на Жицата), след като проблематизират какво ли не в последно време. И се боя, че черният проблем е така закостенял и в главите на много хора в Щатите е "решен", "скучен" и т.н., че никой няма да седне да прави нещо такова. Не знам, Симеон да каже, но поне на мен така ми се струва. Виж, латиносите имат по-голям шанс и ми е необяснимо защо ги няма повече.
Но за всичко това определено си струва да се говори повече, и то най-вече от позиция на "Да, факт, така е, не е голям зор човек да пита себе си и останалите понякога дали пък не е нужно тия неща да се виждат и чуват повече." И на мен подобни въпроси не са ми инхерентно интересни, станаха ми такива покрай Дилейни - един вид, трябваше ми захарна глазура, но ако на останалите им се открие възможност и те да глътнат едно такова захарно хапче, нека го направят. Интересно е.
Клеймор, Роланд е точно типът гей, който на пръв поглед е стрейт. Но го издават милион неща, различни от "чука мъже". Така че има разлика и там, а Straight Gay е опростяване на нещо, което според мен би минало по-добре без опростяване
Тъпите американци-мъже дълбоко не ги ебе за политкоректността, освен ако не са тъпи американци-мъже от някое от малцинствата, в които случаи пък ги ебе прекалено много.
Иначе за авторката на блога - не я знам каква е, а то няма и много значение. В английския няма как да се разбере дали е мъж или жена от писания текст както в българския, така че това си е honest mistake и няма кво да задълбаваме в него. По-важно е че изкривихме дискусията от нейното доста адекватно мнение в блога й, с което съм доста съгласна (не съм съгласна с някои от илюстративните й примери обаче) в поредния отиващ в нищото спор за онеправдани малцинства (и жени) и Зли Бели Мъже, Които Ги Онеправдават.
Относно латиносите - те ще почнат да бъдат представяни в киното и телевизията в традиционно "бели" роли, когато започнат да заемат повече релевантни традиционно "бели" позиции в обществото. Т.е., след 30-50 години, когато настоящите новородени пораснат. Няма кво да се насилват тея неща. Чернокожите са тръгнали по тоя път вече и дори в изкуството е почнало да си личи. Баси, дори жените не са го извървели целия още - не стават изведнъж тея неща. Дайте им време и пространство. На тези, които считате че си заслужават - дайте и парите си.
Иначе за авторката на блога - не я знам каква е, а то няма и много значение. В английския няма как да се разбере дали е мъж или жена от писания текст както в българския, така че това си е honest mistake и няма кво да задълбаваме в него. По-важно е че изкривихме дискусията от нейното доста адекватно мнение в блога й, с което съм доста съгласна (не съм съгласна с някои от илюстративните й примери обаче) в поредния отиващ в нищото спор за онеправдани малцинства (и жени) и Зли Бели Мъже, Които Ги Онеправдават.
Относно латиносите - те ще почнат да бъдат представяни в киното и телевизията в традиционно "бели" роли, когато започнат да заемат повече релевантни традиционно "бели" позиции в обществото. Т.е., след 30-50 години, когато настоящите новородени пораснат. Няма кво да се насилват тея неща. Чернокожите са тръгнали по тоя път вече и дори в изкуството е почнало да си личи. Баси, дори жените не са го извървели целия още - не стават изведнъж тея неща. Дайте им време и пространство. На тези, които считате че си заслужават - дайте и парите си.
Естествено е да опростява, все пак е entertainment trope, при това сравнително нов. Това имам предвид под "и там има проблеми". Щото реално наистина има много малко небели, нехетеро герои (може би никакви даже) които да са толкова fleshed out и без такива недоглеждания, та да се сравняват като достоверност на характеризацията с болшинството бели. Освен изброените изключения, нали.Trip wrote: Straight Gay е опростяване на нещо, което според мен би минало по-добре без опростяване
Last edited by Claymore on Thu May 23, 2013 8:54 pm, edited 1 time in total.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Еми проблемът е, че това е асимилация и е също толкова неадекватна, колкото и кампи пресилените образи. Ние не сме като вас. И това е нормално. Това къде искаш да си го сложиш или да ти го сложат, има ОГРОМНО отражение върху всеки възможен аспект от личността ти, независимо дали ще си към по-женствената страна на поведение, или не.Claymore47_Fen wrote:Ми мен затова най ми харесват героите тип Straight Gay в разни ситкомове, защото е представен като нормален мъж, какъвто е, само че чука мъже. И там има проблеми, но поне е стъпка нагоре (за мен ) от
типичния Camp Gay.
And you can't dance with a devil on your back...
Прав си, точно това засегнах в горния пост. Другото, че тепърва по - голямата част от писателите са обхвнали различни аспекти на личността на хетеросексуалните мъже и жени, та не съм сигурен дали изобщо има некви мейнстрийм автори в момента които да могат да направят същото за лесбийките и гейовете, какво остава за транссексуални, циссексуални аромантици и прочие комбинации, извън жанровата LGBT фикция.
И бтв точно в списъка за Manly Gay ги има Харкнес и Омар. http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/Main/ManlyGay
И бтв точно в списъка за Manly Gay ги има Харкнес и Омар. http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/Main/ManlyGay
This. Въпреки че по тоя процес ще видим главен герой азиатец с изявена каквато и да е сексуалност в примерно романтична комедия след 100 и нещо години.Amelia wrote: Относно латиносите - те ще почнат да бъдат представяни в киното и телевизията в традиционно "бели" роли, когато започнат да заемат повече релевантни традиционно "бели" позиции в обществото. Т.е., след 30-50 години, когато настоящите новородени пораснат. Няма кво да се насилват тея неща. Чернокожите са тръгнали по тоя път вече и дори в изкуството е почнало да си личи. Баси, дори жените не са го извървели целия още - не стават изведнъж тея неща. Дайте им време и пространство. На тези, които считате че си заслужават - дайте и парите си.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
На ти снимка на Юкио Мишима към статията.
http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/C ... kioMishima Ей тоя е перфектен да го покажеш на някой, който мисли че всички гейове са меки китки. Само че упорито не намирам книгите му преведени на български, пък на английски пак са редки...
http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/C ... kioMishima Ей тоя е перфектен да го покажеш на някой, който мисли че всички гейове са меки китки. Само че упорито не намирам книгите му преведени на български, пък на английски пак са редки...
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Като гледам темата основните аргументи против стремежът към „политическа коректност” са :
a) творците трябва да си творят каквото искат и да не бъдат ограничавани с норми и квоти,
б) продуцентите правят филми, от които печелят, нормално е да не им пука за малциствата.
Обаче аз смятам, че един сериал, който върви по национална телевизия, е малко повече от обикновено творчество и съответно няма точно свободата, която би имало по презумпция творчеството. Националните медии имат и социални отговорности, защото те не просто отразят света, те изграждат мисленето на хората. Показват определени модели, които човек иска или не иска просто възприема още от най-ранна възраст. Преди време ми беше попаднала една статия за това как гледането на телевизия повишава самочувствието на белите момчета и намалява самочувствието на момичетата и цветнокожите момчета. (линк) Така че тук не говорим за някакво странично от обществото явление, не можем да кажем „който не го кефи – да не гледа”. Говорим за нещо, с което децата се облъчват и заради което на децата им се скапва възприятието за себе си. Това не са „просто сериали”, това са социални стереотипи, с които младото поколение се храни. Медиите трябва да носят социална отговорност, поне някаква. Същото важи и за продуцентите. Ясно, че всеки прави нещо с цел натрупване на по-голям капитал, но според мен глобалните компании трябва да имат някаква по-голяма отговорност от това да донасят приходи на акционерите си. Пък и имайки предвид колко зверски успешен е Glee, може би е редно да се замислим дали наистина е толкова рисково във финансово отношение да правиш сериали с герои от малцинства.
Друг е въпросът, че донякъде разбирам сънародниците, които не проявяват особен интерес към тея въпроси. Все пак и статията, и примерите, които даваме, са все от американската действителност и са валидни за американската културна среда. А Америка не е България. И включването на повече чернокожи персонажи в американските сериали далеч не е проблем от първостепенна важност за средния българин, който има много по-актуални грижи на главата и в социално, и в икономическо, и във всякакво отношение...
(Между другото Сун и Джин от Lost са главни герои азиатци с много добре изградени отношения и страхотна любовна история, разказана по много затрогващ начин в течение на всичките шест сезона на сериала.
А на Юкио Мишима съм чел само Златния храм, не знам има ли друго преведено на български. Беше толкова страхотно, че още в десети клас ми бъгна психиката тотално. )
a) творците трябва да си творят каквото искат и да не бъдат ограничавани с норми и квоти,
б) продуцентите правят филми, от които печелят, нормално е да не им пука за малциствата.
Обаче аз смятам, че един сериал, който върви по национална телевизия, е малко повече от обикновено творчество и съответно няма точно свободата, която би имало по презумпция творчеството. Националните медии имат и социални отговорности, защото те не просто отразят света, те изграждат мисленето на хората. Показват определени модели, които човек иска или не иска просто възприема още от най-ранна възраст. Преди време ми беше попаднала една статия за това как гледането на телевизия повишава самочувствието на белите момчета и намалява самочувствието на момичетата и цветнокожите момчета. (линк) Така че тук не говорим за някакво странично от обществото явление, не можем да кажем „който не го кефи – да не гледа”. Говорим за нещо, с което децата се облъчват и заради което на децата им се скапва възприятието за себе си. Това не са „просто сериали”, това са социални стереотипи, с които младото поколение се храни. Медиите трябва да носят социална отговорност, поне някаква. Същото важи и за продуцентите. Ясно, че всеки прави нещо с цел натрупване на по-голям капитал, но според мен глобалните компании трябва да имат някаква по-голяма отговорност от това да донасят приходи на акционерите си. Пък и имайки предвид колко зверски успешен е Glee, може би е редно да се замислим дали наистина е толкова рисково във финансово отношение да правиш сериали с герои от малцинства.
Друг е въпросът, че донякъде разбирам сънародниците, които не проявяват особен интерес към тея въпроси. Все пак и статията, и примерите, които даваме, са все от американската действителност и са валидни за американската културна среда. А Америка не е България. И включването на повече чернокожи персонажи в американските сериали далеч не е проблем от първостепенна важност за средния българин, който има много по-актуални грижи на главата и в социално, и в икономическо, и във всякакво отношение...
(Между другото Сун и Джин от Lost са главни герои азиатци с много добре изградени отношения и страхотна любовна история, разказана по много затрогващ начин в течение на всичките шест сезона на сериала.
А на Юкио Мишима съм чел само Златния храм, не знам има ли друго преведено на български. Беше толкова страхотно, че още в десети клас ми бъгна психиката тотално. )
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
- Nameless_onee
- Scholar
- Posts: 133
- Joined: Fri Oct 14, 2011 6:18 pm
Прескачайки темата за видовете хомосексуални мъже и връщайки се на първоначалния въпрос, а именно: ролята на медиите - моето мнение е каквото каза Д-р Хорибъл, само че точно обратното. Медиите не трябва, не са длъжни, не носят отговорност да възпитават обществото. Без значение какви са, национални или местни, обществено или частно финансирани. Иначе имаме 1984. Надявам се, че сега съм се изразила по-ясно.
Понеже Роланд ме попита, ще поясня поста си от втора страница - за мен не е нормално човек да поставя под въпрос вкусовете си под натиска на наложени отвън критерии. Съответно, харесвайки нещо, което обществото му казва, че е проблемно (каквото и да значи квалификацията, не видях дефиниция никъде), нормално е човекът да се запита дали това нещо наистина е проблемно, тоест да постави под въпрос външното влияние, а не собствения си, правилен по подразбиране, вкус.
Между другото, причината аз да мисля автора за мъж е това:
След това си направих труда да изчета коментарите и забелязах, че някаква жена отговаря, така че разбрах, че има нещо гнило, но не съм си хабила времето да гледам профили.
Между другото, по много забавен начин авторката отговаря на всеки коментар, който изразява несъгласие с нея: "Тази линия на разговор не е конструктивна, оттук нататък няма да одобрявам повече такива коментари". Не мога да уважавам такъв начин на разговор.
Понеже Роланд ме попита, ще поясня поста си от втора страница - за мен не е нормално човек да поставя под въпрос вкусовете си под натиска на наложени отвън критерии. Съответно, харесвайки нещо, което обществото му казва, че е проблемно (каквото и да значи квалификацията, не видях дефиниция никъде), нормално е човекът да се запита дали това нещо наистина е проблемно, тоест да постави под въпрос външното влияние, а не собствения си, правилен по подразбиране, вкус.
Между другото, причината аз да мисля автора за мъж е това:
Просто реших, че блогът е на въпросния приятел.Един приятел пусна това на таймлайна ми вув ФБ. Пичът е черен и преподава медия в един от големите университети
След това си направих труда да изчета коментарите и забелязах, че някаква жена отговаря, така че разбрах, че има нещо гнило, но не съм си хабила времето да гледам профили.
Между другото, по много забавен начин авторката отговаря на всеки коментар, който изразява несъгласие с нея: "Тази линия на разговор не е конструктивна, оттук нататък няма да одобрявам повече такива коментари". Не мога да уважавам такъв начин на разговор.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Аз си казах още в началото, че не съм съгласен с нея по тая линия и че позицията "недей да спориш с мен" не е ок.
Но си абсолютно в грешка за медиите. Те образоват и оформят позиции и светоглед. Това не е въпрос на съгласие или несъгласие, то просто е факт. Повечето го правят неумишлено, някои го правят умишлено. Въпросът тук не е да ги превърнем в учебно сечиво, а в това този факт да бъде осъзнат, както и отговорността, която той носи. "Еми мен не ми е това целта" не е достатъчно оправдание, ако ефектът е същият.
Що се отнася до поста ти от втората страница - повтаряш това, което и авторката на материала е писала. Тя не твърди, че има проблем да се харесват неща със социално проблемни елементи, а че е редно човек да е способен да ги забележи и да не отрича съществуването им, защото това отрицание е отрицание на извънмедиен проблем, който просто не може да бъде отречен.
Никой не казва, че има лесно разрешение на тия казуси, но не е редно да се правим, че ги няма.
Но си абсолютно в грешка за медиите. Те образоват и оформят позиции и светоглед. Това не е въпрос на съгласие или несъгласие, то просто е факт. Повечето го правят неумишлено, някои го правят умишлено. Въпросът тук не е да ги превърнем в учебно сечиво, а в това този факт да бъде осъзнат, както и отговорността, която той носи. "Еми мен не ми е това целта" не е достатъчно оправдание, ако ефектът е същият.
Що се отнася до поста ти от втората страница - повтаряш това, което и авторката на материала е писала. Тя не твърди, че има проблем да се харесват неща със социално проблемни елементи, а че е редно човек да е способен да ги забележи и да не отрича съществуването им, защото това отрицание е отрицание на извънмедиен проблем, който просто не може да бъде отречен.
Никой не казва, че има лесно разрешение на тия казуси, но не е редно да се правим, че ги няма.
And you can't dance with a devil on your back...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 78 guests