Харесването на проблемни неща

[Marfa]

На мен ми е странно поведението "чакай да прочета/изгледам това, за да си избера от какво да се обидя". Очевидно (за всеки нормален човек с трицифрено ай кю) стереотипизирането не е Добро. Чудесно е, че изкуството е вече доста напред в разчупването на тези окови. Да, има още много път да се извърви, но важното е, че въпросният път е поет и по него не е направена само една крачка. Вече цивилизацията е издрапала от блатото Грозен=Лош, Красив=Добър и Смел, Куц=Морален урод и пр. Макар че ако трябва да сме честни, по тоя път хората трамбоват от векове. Без запъване се сещам за героите на Юго например, а ако седна и се замисля, със сигурност бих могла да се върна още по-назад във времето. Да речем във времената на Панчатантра и разнообразните поучения да не се доверяваме на външния вид.

Та малко не мога да схвана същността на темата, ми е мисълта. Говореше се за образователната и възпитателната роля на медиите, в частност на телевизията. Определено тази им роля е най-силната им страна и това е причината най-първата стъпка на всеки диктатор е да сложи ръка върху тях и да почне да си ги употребява както си ще. Дезинформацията е сила и то дори по-голяма от информацията. На всеки човек, запознат на базово ниво с концепцията за ГМО ще изскочат поне пет, които са убедени, че същото носи стерилитет и е виновно за смъртта на стотици хиляди самозапалили се индийски фермери.

Но примерно ролята на телевизионните сериали в Турция е именно възпитателна и образователна. Това е положителна пропаганда, целяща отърването от азиатщината и мюсюлманската назадничавост за сметка на съвременни западни ценности. Анадолът системно е облъчван с истории за изнасилени момичета, които вместо да бъдат убити от бащите и братята си, намират справедливост и са приети в обществото. Или с истории за злочестата съдба на момичета, насила тласнати към нежелан брак, които свършват трагично, а Злодеите, виновни за така развилите се събития, са отхвърлени от обществото и дори Аллах. И прочее.

[Random]

Само че аз искам да питам, как си представяте "конструктивния диалог" и "равнопоставения спор" на тези теми? Може ли да ми дадете нещо като примерен сценарий за процеса на развитие на един такъв диалог/спор?

Другото, което искам да питам конкретно Рандъм е доколко и как на него лично са му повлияли разните интернет дискусии по форуми и блогове за осъзнаването на хомосексуалните проблеми и за развитието на "чувствителността" му към тях? Визирам ей това:

Ще коментирам конкретен пример от темата, а именно слабата представеност на малцинствата в болшинството медии. Това Е огромен проблем, който трябва да бъде обсъждан и чието обсъждането може да доведе, и води до положително развитие. Личен пример - преди да прочета Ink/Vellum на Хал Дънкан и Stars In My Pocket Like Grains of Sand на Самюъл Дилейни, почти не съм се интересувал от представеността на гейовете в литературата. Книгите на Дънкан, например, ме накараха изключително ефективно и ефектно да се поставя в главата на гей хлапе, което е на ръба на самоубийството именно заради сексуалната си ориентация. Освен това ме вкараха в главата на един от най-яките супергерои евър - също гей. До голяма степен благодарение на тези двама автори в момента съм много по-чувствителен (в смисъл на критически нащрек) към представянето на гейовете в изкуството и тази тема ми е изключително интересна.

Рандъм, доколкото виждам даваш като пример за това, което ти е повлияло, произведения с гей главни герои, а не някакво "обсъждане", като това, което правим тук и в още десетнайсет теми в този форум и извън този форум. Това ме обърква. Къде тогава е мястото на форумната дискусия и какъв е нейният ефект?

Не знам дали това си имал предвид, но и на мен тези неща (т.е. изкуство, породено по естествен път от заинтересовани страни и създадено като алтернатива и дори контрааргумент на мейнстрийма) ми влияят по-силно и в по-позитивна посока от разни материали в блогове и форуми, които неминуемо съдържат зле-прикрити упреци и обвинения или направо упреци и обвинения в прав текст. Затова и предпочитам да гледам трактовката на малцинствените проблеми реализирана по този начин. Не отричам, че е нужно и желателно тези теми да се дискутират в нещо като обществен дебат извън кръга на писателите и читателите на ЛГБТ литература, за да стигнат до повече хора. Въпросът е къде, как и по колко.

И последно, не разбрах за какво точно се борят емпатите в тази тема. За реалистично представяне на света такъв, какъвто е, с по-задълбочено изследване на малцинствените персонажи, за да избегнем евентуалната им обида от това, че ги поставят насила в нереалистичната за тях роля на привилегирования хетеросексуален бял мъж? Или за представяне на малцинствените индивиди в традиционните роли на привилегирования бял хетеросексуален мъж, за да им бъде показано, че и те могат да са в такава роля и така да бъдат спасени животи?

Конструктивен и равнопоставен спор според мен би бил такъв, в който всички страни подхождат критически и честно спрямо опонентите си и техните аргументи. Аз мога да не се съгласявам с нещо, но въпреки това да споря по рационален и подкрепен с конкретни примери начин. Много хора тук умеят да спорят така, но особено в теми като тази доста често се появява мнение, което разчита много тежко именно на властовите неравнопоставености, заложени в дискурсите. Когато дойде представител на някакво малцинство и ми каже еди кое си за нас е проблем, а аз му кажа да си гледа работа, защото според мен проблемите му са невалидни по някаква причина в моята книга, това не е честен диалог. Веднага ще се появят още н-на-брой хора, които ще ме подкрепят, защото и те са свикнали със свят, в който за тях това не е проблем. Самоподдържаща се маргинализация, а аз дори може да съм напълно окей с това малцинство и много да му се кефя всъщност, просто да не ми пука чак толкова за проблемите му. От друга страна, ако аз кажа "да, окей, виждам как това може да е проблем за теб и тъй като все пак реших да се изкажа в тая тема/разговор, а не да отида в съседната, дай да го видим тоя проблем какъв е точно". Оттам насетне топката е обратно в полето на малцинствения представител (всъщност това важи за всеки тип спор, не ми се ще да представяме нещата сякаш възниква само в някакви политически ситуации). Той трябва да представи убедителни аргументи, че проблемът е истински, да го разгърне в дълбочина, да го анализира, да предложи подход към него и прочие, вместо да оревава орталъка. Ако просто продължи да си намила безмоторно колко е ощетен, тогава прав му път, окей, но ако аз му позволя да влезем в качествен спор и той има с какво да влезе, а аз да му отговоря както трябва, и двамата ще излезем с малко повече осъзнатост по конкретния казус. Това е и най-добрият начин да се провери дали нещо наистина е проблемно - поставяш го на прозрачната арена на честния дебат и тестваш. Така работи науката, поне в идеалния случай, така би трябвало да работят много други неща в обществата ни. Конструктивността идва от стандартните механизми за качествена комуникация, които примерно западната академия е разработила доста успешно (без да казвам, че за да се води качествен спор, трябва задължително да се използва академичен език, достъпен само за специалисти). Механизмите на равнопоставеността също се изразяват в набор от поведения, най-вече езикови и мисловни, които се заучават най-вече в процес на водене на тия спорове. Отказът от спор е движение в обратната посока.

По втория въпрос -- на мен лично споровете във форуми не са ми повлияли кой знае колко точно по тази линия, защото не съм участвал в сериозни и смислени такива. Повлияли са ми разговори с различни познати, които имат отношение по въпроса, включително хора оттук. Също са ми повлияли блогови статии на различни автори, интервюта и прочие -- самото им наличие е един вид спор, който присъства в публичното пространство и показва съществуването на конкретни проблеми, може би не толкова забележими за мен от моята позиция.
Съгласен, че изкуството може много добре и често много по-ефективно да показва чуждата позиция. В случая с авторите, които дадох за пример, тяхната позиция е пренесена и извън художествената им литература, защото освен писатели са и хора активно отстояващи позициите си в обществото. Т.е. те първо са различили конретни проблеми в обществата, в които живеят, след това са ги пренесли в романите си, а оттам аз самият съм станал по-отворен към дискусията на съответните. Нищо не пречи обаче процесът да тръгне и в обратната посока -- например аз да убедя някой, че едикаквоси е интересен проблем с проблемна третировка в едикоиси медии, и заради това събеседникът ми да се хване да прочете/изгледа/изслуша някакво произведение по различен начин. Случва се често всъщност, особено когато се води качествен спор, а не се използват прикрити нападки и обвинения, до които почти винаги се стига в тоя тип теми, както каза и ти. Мен не ме кефят нападките и от двете страни, честно казано, затова и рядко пиша в подобни теми.

Та така де, ясно е, че нито една от спорещите страни (не само сега, ами и в общия случай) не е напълно права/грешна, въпросът не е да се търси полярен отговор ДА/НЕ, а да се влезе в смислен спор. Ама не спор за смисъла от спора, а в идеалния случай по същество Отварянето на подобни спорове често пък води до интересни и изненадващи идеи, никога не знаеш дали именно заради подобнен разговор следващия път няма да си купиш именно порнографски роман с черен гей главен герой Което пък директно рефлектира върху пазара, макар и статистически значимото влияние да започва да се усеща доста по-бавно.

[Amelia]

Мерси!

[RRSunknown]

На мен са ми повлиявали дискусиите във форуми и то за някои доста интересни неща и възгледи.