Memory of Light - SPOLERS are more than the trollocs here

Samail · Post by **Samail** » Thu Jan 24, 2013 9:25 pm

Тея дни се чувствам все едно и аз съм си натикал спомените на Луз Терин в главата, след като за 2 дена успях да си набутам колкото можех повече информация за персонажи, легенди и важни битки, за да се подготвя за Тармона.. 12-та и 13-та книги ги прочетох на бързи обороти, но то персонажи като Файли и Башийр примерно аз отдава съм ги загърбил, поради неспокосаните 9-та и 10-та книга, тъй че просто прехвърлях нататък. И все пак "прераждането" на Ранд/Луз Терин на планината на Дракона беше може би любимият ми момент в книгите, както и битката в Тар Валон и след това втората част в съновния Тар Валон с Месанна.

Spoiler: show: Появяването на Моарейн в палатката на голяма среща на Ранд е супер драматично, определено показва че тя е доста обединяващ образ за сериите като цяло, трябваше по-рано да се върне.

Като цяло за сега няма грешна глава, действието е на ножа на бръснача непрекъснато, и определено Сандерсън успява да върне блясъка от първите 6 книги.

Samail · Post by **Samail** » Mon Feb 04, 2013 8:25 am

Ок, най-после прочетох последната страница, сагата за последните 12 години има своя край. Няма как да кондензирам мислите си в спойлери и не, пък и темата е специална само за това. Така че, имайте в предвид, по-нататък има СПОЙЛЕРИ!!

..
..
..

Spoiler: show: Мисля че като цяло този финал е доста силен и се вписва в митологията на една поредица която ако трябва да сме честни винаги е имала много изобретателни идеи и свят, но средно-добра реализация. (в сравнение с великани на фентъзито като Властелина примерно) Действието добре достигна до кулминацията с Последната битка, която разбира се беше към 500 страници. Мат много нарадва как постепенно се издигна до генерал на армиите на Сеанчан, много добро развитие на Сандерсън тук, определено отново почнах да харесвам Мат. Отношенията му с Туон бяха глътка свеж въздух и добре-дошъл хумор, особенно ми беше смешно като му даде специалното име... Кнотай! Другият персонаж който грееше беше определено Егвийн, чиято псигологическа промяна към война-герой Амирлин беше наистина впечатляваща, както и неотменната и воля да се бори, дори и когато всичко друго изглежда загубено. (както като убиха Гавин)
За самата битка обаче, имаше проблеми. От една страна, тази Последна битка беше толкова епична че дори и финалната битка в края на Властелина изглежда като някакъв селски бой в сравнение. И все пак, беше на моменти малко повтаряща се, Демандред колко хора се опитаха да го убият само за да срещнат края си. А в същото време е щокиращо като се замислиш че Ишмаил прекара повече от половината книга закотвен в един замръзнал бой с Ранд, докато Ранд си лафеше с Тъмния. А пък и отгоре на това, Нинив и Моарейн стояха покрай него, уж да го пазят, а всъщност и без възможност да преливат... Тъпо е наистина какво "убииство на персонаж" бе извършено към Нинив, която я имаше я не 2-3 смислени диалога - и това е може би 2-та, или 3-та най-силна Айез Седай от тази ера! Но най-лошото за мен беше непрекъснато сменяне на гледните точки в една и съща глава. Ок, понякога помага за интригата, но не може да последваш героичната саможертва на Егвийн с една страница за това как Мат се разхожда и гледа колко жертва дават, след това един параграф за това как Олвер се крие от тролоците, и след това мислите на Лоиал за това как войната за него не му е присъщо нещо... Абе лудница.
Колкото до края, там Джордан успява да ни пренесе обратно в началото на историята, да направи пълен кръг в този смисъл, и да ни покаже един Ранд напълно свободен от грижи, готов да тръгне да се скита и да живее като нормален човек. Дали това ще бъде за известно време, дали само временно, са въпроси които остават неотговорени. И още повече ни се показва съвем ясно че въпреки че Ранд вече не прелива, той все още има силите които са му дадени от Създателя, така че евентуалното негово бездействие в бъдеще ми изглежда като нереалистично развитие. Наистина се чувства липсата на един епилог (особенно при предишната мания за епилози и пролози) или поне пълен завършек на героите и историята на тази ера, но това пак отива пак към критиката че историята се чувста като малко прекалено нетърпелива и формална, и все едно веднъж като се е свършил бизнеса със Шайол Гул, няма нужда от повече развитие.

Жалко е, и защото това отваря вратите към евентуално продължение, или по-скоро още един роман в тази ера, с други главни герои, но с Ранд все още като фактор, за да се покаже по-точно какво следва от факта че той оживява Тармон Гай дон. След като 13-та книга е до-голяма степен разделена от 12-та само за допълнителна печалба (най-вероятно Хариет) не бих се учудил ако поиздоят кравата още малко в бъдеще. (жалко, но факт)

Оценка: 7.5/10 Мисля че като цяло динамиката на Сандерсън ми харесва, и човекът наистина се е бръкнал за да направи нещата по-креативни, като порталите навсякъде в битките. Според мен действието е спъвано от големият брой персонажи които трябва да носи на гръб, и аз да бях на негово място щях да убия Файле и още там някой други досадници още в 12-та. Като цяло е позитивно впечатлението, това с липсата на епилог е само фенска забележка, и мисля че за целите да се задоволят хардкор феновете, Спомен за светлина напълно постига целта.

Marfa · Post by **Marfa** » Sun Apr 21, 2013 10:09 am

Добре, имам въпроси.

Значи, нашите се бият общо-взето на четири фронта. В един момент ги налазват шарани, тролоците ги опресират, башбаканите са замаяни от Принуда. Започваме да губим. И как се оправяме? Ами като си вдигаме чуковете и отиваме да се бием на съвсем друго място. Все едно по време на Втората световна Германия като разорава Франция, френската армия да се забие на Великденския остров примерно и да седне да чака врага си там. Та въпросът е каква е логиката в това? Не изключвам да има такава, само дето на мен не ми е ясна.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Sun Apr 21, 2013 10:14 am

Ами тактиката с четири фронта е печелене на време докато се отстъпва с бой, същевременно се защитава каквото може ако никой не спира тези армии даже и да спечели Ранд няма да има къде да се върнат. Когато се изтощават достатъчно силите на сянката решават, че няма да стане тактиката En masse и се обединяват за да ударят едновременно. Другите съответно се обединяват за да продължават да печелят време за Ранд.

Тъй като нашите могат да пътуват и да си дислоцират армиите мигновено, а от сянката само шаранската армия пътува то силите на светлината могат да си изберат мястото на битката и да получат предимство.

Marfa · Post by **Marfa** » Sun Apr 21, 2013 10:19 am

Мерси!

Marfa · Post by **Marfa** » Thu Apr 25, 2013 6:23 pm

Прочетох я. Ами малко ми е тъпичко, бях си свикнала с тая поредица, ако ме разбирате.

Имаше моменти, които ме радваха, имаше и такива, които - не. Забавното е, че при Джордън, мирнапрахаму, всички жени постоянно си оглаждаха гънките на роклите в несвяст. Тук са еволюирали и постоянно си скръстват ръцете.

Spoiler: show: Не ми стана ясно защо Мат не е обвързан с Рога, след като е явно, че и без това постоянно се преражда. И честно казано, очаквах накрая Егвийн също да се появи с героите, след като Олвер наду Рога, ама не би. Докривя ми. Макар че все още не мога да я дишам тая пача. А и защо въобще беше тоя Гавин? Дотук младежът изигра основна роля в разцепването на Кулата, после помогна на лошите да хванат Ранд, накрая просто отиде и се огъта при Демандред, колкото да извади от строя Егвийн и да я подтикне да става камикадзе. Много ми докривя. Доядя ме също и че Ранд все пак не успя да подчини сеанчаните, на които всъщност би трябвало да им се случи нещо много неприятно, щото като цяло са крайно неприятни личности, създадени основно да никнат където никой не ги е сял.

А и защо Ранд не се прости като хората единствено с Мин? Така де, като се беше засилил да мре там. То подаръци на другите, то не знам какво, а Мин, горкичката, се оказа окомплектована с Тюон. Тц, не съм доволна.

Оказа се обаче нещо много странно. При все развлачването на поредицата от Джордан и буквалното окепазяване както на отделни персонажи, така и на цели народности, почти нямаше нещо от книгите му, което да не си спомням. А същевременно установих, че по отношение на сандерсъновите продължения имам не бели петна в паметта, ами направо черни дупки. Ходих да се ровя да проверявам какво по Тъмния е ставало в Марадон. Прочетох го два пъти и в момента пак не мога да се сетя какви са ги вършили там. Докато търсих, прочетох отново как Мургейз съди Перин и всъщност този епизод практически не го помня! А и защо Мургейз не присъстваше в последната книга? По едно време май Сандерсън внезапно се беше присетил за тоя факт и я прати да привързва ранени, ама все пак това на нищо не прилича.

Всъщност, от продълженията помня единствено как Ранд пречука Семирага и после замалко да приключи и с Грендал. А, да, и как Егвийн обедини Кулата и наби сеанчаните. Но това е, това помня. Много е странно някво такова.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Thu Apr 25, 2013 7:21 pm

Мургейз беше в някакви каруци в лазарета - просто не си обърнала внимание

Marfa · Post by **Marfa** » Thu Apr 25, 2013 8:21 pm

Ей, алоу! Я чети тука:

А и защо Мургейз не присъстваше в последната книга? По едно време май Сандерсън внезапно се беше присетил за тоя факт и я прати да привързва ранени, ама все пак това на нищо не прилича.

Амаха! Факт е, че тя не присъстваше. Изглеждаше ми сякаш Сандерсън верно е забравил за нея и по едно време просто я спомена мимоходом, колкото да знаем, че е имало причини намнайсе книги да бяга от Амадиция и да се задява с Таланвор, който пък ептен хич го немаше.

Впрочем, пак да се оплача. Значи, абсолютно го бях забравила оня тер-ангреал, дето пречеше да се правят прагове и всъщност го открих, като тръгнах да препрочитам 12-та и 13-та, за да търся Марадона. Накрая ще взема да си запиша какво е ставало в Марадон, че да го запомня веднъж завинаги, но е факт, че там открих въпросната джаджа. Бърн ми. И не стана ясно какво е Накоми. Великия дух Маниту на Аийл вероятно, ма знае ли човек?

Demandred · Post by **Demandred** » Thu Apr 25, 2013 8:33 pm

Изглеждаше ми сякаш Сандерсън верно е забравил за нея и по едно време просто я спомена мимоходом

Точно така е станало, ако правилно си спомням какво беше отговорил Сандерсън, като го питаха за това.

Marfa · Post by **Marfa** » Thu Apr 25, 2013 8:34 pm

Ами... Светлина!

Е че бива ли така бе, джанъм?!

Edit:

Чета, че май най-популярната теория е, че Накоми била Верин. Има някаква логика всъщност. Другата идея, че била мехур на доброто (?!?) се пука като... ами като сапунен мехур примерно. Твърде е тъпо. Но така или иначе явно е нещо, което няма да разберем, според Брандън. Не ще да говори по тоз въпрос и туй то. :/

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Thu Apr 25, 2013 9:01 pm

Не е забравил, просто не му се пишеха още 5 книги.

Аз пък не ги забравям тези моменти от които се оплаквате, но сега си препрочитам по-старите и уставявам, че съм забравил доста скрап а съм ги чел няколко пъти.

Marfa · Post by **Marfa** » Thu Apr 25, 2013 9:09 pm

Е чак пет книги? Вместо един параграф ала Хюрин, в който Мургейз и Таланвор се бият храбро, за да спасят квото там има да спасят? И още един, в който Гавин се сеща за майка си, преди да тръгне да се прави на гъз и накрая примерно Мургейз да стои до Елейн и да я стиска утешително за ръката? Това дори не е и страница. Факт е, че той просто я беше забравил. Луда история.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Thu Apr 25, 2013 10:31 pm

кой беше хюрин?

Marfa · Post by **Marfa** » Thu Apr 25, 2013 10:36 pm

RAFO!

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Thu Apr 25, 2013 10:38 pm

Да бе ще чета , за да намеря някъкъв случаен персонаж с някакво епизодично участие. А кой знае как е в оригинал написан...

Memory of Light - SPOLERS are more than the trollocs here

Who is online