ShadowDance

Пробвах Физика на тъгата на Господинов и след 30-тина страници я оставих - не е мой тип автор в момента. Може би ще му дам втори шанс евентуално.

Барабар Петко с мъжете и аз прочетох Физика на Тъгата.

Сега, спор няма, че книгата е много добре написана и пълна със страхотни идеи на чисто езиково ниво, но всъщност доста голяма част от средата ми беше откровено скучна, а и винаги съм притежавал вътрешен драйв да късам и "скачам върху" вякакви нови български книги, занимаващи се с драматиката на прехода.
Краят обаче беше един път.

Оставам с положителни вчепетления, но едва ли пак ще прочета нещо на Господинов, както се изрази колегата от горния пост, не е мой тип автор.

Препоръчвам горещо сборника с основно есета на спортна тема от Иво Иванов, Кривата на щастието. Стилът му на писане е страховито затрогващ и съпреживяването на историите му е гарантирано. Дава и много материал за мислене, за основни човешки ценности и идеали.

Ето и линк където можете да прочетете някои от тях за да добиете представа за работата му:

http://forum.basketball-bg.com/index.php?showforum=141

Подобен анонс съм пуснал и на предната страница... Но си струва де.

Откакто излезе „Кривата на щастието” съм си купил близо 20 бройки и в момента имам само 1. Останалите подарих на близки и приятели. Отзивите дори надхвърлиха очакванията ми. Чета от години всичко, което Иво публикува. Преди известно време започнахме да си пишем. Никога не сме се виждали, но както Иво казва в една от статиите – „Мога да кажа, че сме приятели“...

Скоро ще има официално представяне на книгата, тъй като Иво е в България за лятото. От издателството обаче все още уточняват къде и кога.

Може да си я поръчате с безплатна доставка до цялата страна. Цената от 16 лв. за 516 странци е просто смешна още повече, че от „Вакон“ не са правили компромиси с качеството на изданието:

http://www.vakon-bg.com/vsichki-knigi/k ... tieto.html

Не знам как са разказите, определено явно трябва да ги разгледам, но за пореден път забелязвам книга на бг автор с ужасна корица, която никога не бих си купил, ако някой не ми я препоръча ужасно много.

Вчера завърших Калуна-Каля на Георги Божинов. С две думи - страховит роман, препоръчвам го! И не, не е за Априлското въстаниe основно.

Не че да се заяждам, но се пише въстание. Just fyi. А горе-долу какъв е сюжета на ниво анотация, можеш ли да кажеш? Щото ми е интересно, ама никъде не пише. И колко струва?

Мерси за поправката , тва уиски от снощи не ми е помогнало.

Трудно е да опиша сюжета, без да ти разваля удоволствието от прочита на книгата. Разказва се за Родопите според мен, преди, по време и малко след Априлското въстание. Сюжета е много добър и необичаен, гледната точка на героите също, езика е красив и многопластов, истинско удоволствие бе за мен. Цената е 15 лева на новото издание, антикварното от 89та може би ще е по-евтино.

Благодаря, новото ще е. Не че нямам 24 книги в купчината, но май ще си взема това и Естествен роман януари.

Ако не си чел Физика на тъгата на Господинов, май по-добре да започнеш с нея.

Аз май ще си взема Една и съща нощ на Христо Карастоянов, сумати народ се изреди да я хвали, взе и награда "Хеликон".

Аз я имам от август, ама кой да седне да чете и кое по - напред...

Random wrote:Ако не си чел Физика на тъгата на Господинов, май по-добре да започнеш с нея.

Физиката съм се опитвал да я чета безброй пъти и до никъде не стигам. За сметка на това, за моя изненада, Естествен роман се оказа доста прилично четиво, което може да препрочета в много далечното бъдеще. Затова се чудя, защо да е по-добре да се започне с Физиката?

Иначе и аз съм искам да прочета "Калуна-Каля" и "Една и съща нощ". Поне за втората, искам да видя, дали целия шум, който се вдигна около нея е оправдан.

Моят опит е точно обратен на твоя - Естествен роман не можах да дочета, докато Физика на тъгата ми течеше много естествено и определено беше сред най-силните книги, които четох през 2012-а година. Така че сигурно си е въпрос на възприятия. Аз действително пробвах да чета Естествен роман преди доста време, може би сега ще захапе по-лесно. В последния си роман Господинов ми се стори по-улегнал и знаещ какво иска да постигне писател, затова написах горното, но си прав, за друг може да работи наобратно.

Прочетох най-накрая Физика на тъгата. За разлика от стотиците ми прехвърляния на страниците му в различни книжарници и прочитането на отделни пасажи, след като си взех книгата и я зачетох вкъщи, самото и прочитане стана относително лесно.
Чете се като Естествен роман: лесно! Структурата на романа ми хареса много. Но дотам. Въпреки лесното прочитане, хубавия есеистичен стил, увлекателната структура, след прочитането на Физика на тъгата той остави у мен празнина. Повечето от сегментите на този мозаичен роман изглеждат и звучат интересно, но в края, след събирането им, целият текст ми стоеше някак празен, безразличен и леко дотягащ. Физиката се явява логичното и смислово продължение на Естествен роман. Като цяло Господинов говори много, но оставя у мен усещането за нищо казано. И докато това не е толкова затормозяващо в Естествен роман, то тук си проличава много, поради почти четворно по-големия обем и невъзможността от дебютно извинение.