Тема за нова българска литература

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
Post Reply
User avatar
Random
Ascendent
Posts: 4002
Joined: Thu Feb 05, 2004 12:18 am
Location: electromagnetic steamboat

Тема за нова българска литература

Post by Random » Wed Jul 18, 2012 12:04 am

Не се сещам да имаме такава, пък напоследък излизат бая интересни неща, които си струват донякъде времето и парите.

От мен ето едно мнение за романа на Радослав Парушев от 2009 година: project Dostoevski.
Random's 23 cents.
===
S.M.I.²L.E.

User avatar
Random
Ascendent
Posts: 4002
Joined: Thu Feb 05, 2004 12:18 am
Location: electromagnetic steamboat

Post by Random » Wed Jul 18, 2012 12:08 am

Копирам си и мнението от друга тема за Възвишение на Милен Русков, който за мен си е направо модерна класика.

"
Image

автор: Милен Русков
издателство: Жанет 45

http://books.janet45.com/books/662

По принцип чета рядко българска литература, още по-рядко нова, но изключително се радвам, че попаднах на "Възвишение". Прекрасен роман. Замислен прекрасно, обмислен прекрасен, премислен и проучен прекрасно, написан прекрасно. Не знам какво друго се е издало миналата година, но, освен ако не е било страшно силен период за родната литература, това трябва да е романът на 2011.
Книгата разказва за перипетиите на двама пишман-"револуционери": бай ти Гичо от Котел (или още Архимандрит Гавраил, както понякога се подписва) и приятеля му Асенчо от Жеруна. Историята проследява може би около година от живота им, през която двамата странстват из България, участват в различни приключения, включително Арабаконашкия обир, замислен от Димитър Общи, крият се из Балкана и прочие револуционерски дейности. Фабулата тъй или иначе не е силната страна на романа и то не в смисъл, че е слаба, ами че далеч не е фокусът му. "Възвишение" е написан в най-добрите традиции на романа за пътя и на пикаресковия роман (разбойническия роман). Двойката главни герои пътуват, забъркват се в какви ли не комични ситуации, разсъждават за живота, изучават го отблизо след всеки сблъсък с него. Вижда се много от България преди Освобождението - и от обществото по онова време, и от природата, която е чудесно описана и пречупена през погледа на героите. Показано е в детайли що е било това Делото, поне в някои аспекти. Хем идеализирано, хем лишено от идеализация, благодарение на отместващите се като махало настроения на Гичо и превратностите, през които героите минават. Книгата е плод на прекрасно проучване, личи си ясно от нивото на детайли и убедителността. Появяват се Общи, Левски, Бенковски; Раковски е постоянно в устата на двамата спътници.
Но най-силното нещо във "Възвишение" е езикът. Чудесният компромисен вариант между модерен и възрожденски български, който Русков е изковал в текста си, и който до голяма степен задава посока на текста му. Език, хем изцяло разпознаваем и наш си, хем различен от модерния български: токова богат, красив, експресивен и драматично-комичен на места, че не те оставя да се заблееш и да караш по диагонал по листа нито за миг. Докато четях книгата, сигурно ми се случваше да се хиля на глас поне по веднъж на страница. А и самите ситуации, в които героите изпадат, сами по себе си много ценни, се поддават на чудесно описание именно чрез този български - полу-образования, високо-идеалистичен и ежедневно-просташки език на "револуционерите".
Книгата е прекрасен коментар на българщината, и на тогавашната, и на сегашната, без да е дидактична като тон или изтъркана като прозрения. Всичко това най-вече заради уникалния разказвачески глас на главния герой. Толкова леко и неусетно впримчваща гледна точка рядко се среща в литературата, на мен скоро не ми се беше случвало. Романът е изпълнен с малки епиграматични лафове, които придобиват собствен живот и по-дълбок смисъл с течение на повествованието. От сорта на Гичовото "Научил ся поп на варен боб, свършил ся боб - отучил ся поп!" и заключението на Общи, че народ такова нещо няма, ама те го пазят в тайна.
И краят. Страшно силен по всякакви литературни стандарти. Успява да завърже изненадващо кохерентно цялата привидно безформена идейна постройка на романа в поредица от няколко разтърсващо емоционални последни страници.
Препоръчвам горещо. Не съм си мислил, че ще седна да пиша толкова хвалебствено ревю за нова българска литература, но "Възвишение" го заслужава. Силно се надявам колкото се може повече хора да прежалят 13 лв. и книгата много скоро да търпи нови тиражи и издания. Вече от няколко познати с доста различни вкусове чувам само положителни отзиви, така че явно не съм само аз. "
Random's 23 cents.
===
S.M.I.²L.E.

User avatar
Devoted of Slaanesh
Paragon
Posts: 740
Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
Location: Austria

Post by Devoted of Slaanesh » Wed Jul 18, 2012 7:50 am

И на мен много ми хареса Възвишение!!! Браво на автора.
Доста често, докато четях се замислях за неща, които отдавна съм приел за константни, а не трябва да са такива. Езика на книгата е чудесен! Когато се прибера в БГ, ще потърся другите му две книги. :wink:

User avatar
gal.eon
Adept
Posts: 220
Joined: Thu Jul 31, 2008 2:10 pm
Contact:

Post by gal.eon » Wed Jul 18, 2012 8:32 am

От имената в новата българска литература имам известен поглед върху Момчил Николов и Радослав Парушев.

Прегледа ти на "project Dostoevski" радва може би не по-малко от самия роман :)
Другият роман на Радослав Парушев - "Преследване" също ме изкефи.
Тъй като вече съм забравил почти всичко, давам линк към статия на Владия Михайлова: http://litclub.bg/library/kritika/mikha ... ustvia.htm

Сборниците "project GiGaMono", "Никоганебъдинещастен" и "Животът не е за всеки" представляват интерес за любителите на кратките форми. В разказите си Радослав Парушев дава воля на абсурда и самоиронията и често преследва Селянина (tm). Не съм чел "Смъртта не е за всеки", но се надявам да е от същия калибър.

Момчил Николов успя да ме върне към българската литература с "Кръглата риба" (втора книга от трилогията - "Горния етаж", "Кръглата риба", "Машини за любов"). Аз прочетох книгите в последователността 2-3-1 ( а не 3-2-1), но вярвам, че това не е голям проблем, стига да хванеш връзките в/между отделните части. Не знам дали можем да ги наречем "магически реализъм", но ги приемам като литературно съответствие на филмите на Дейвид Линч - не на визуално или повествователно ниво, а на емоционално/интуитивно.

Благодаря за Милен Русков - вече си поръчах 3 негови книги :) !
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!

User avatar
Random
Ascendent
Posts: 4002
Joined: Thu Feb 05, 2004 12:18 am
Location: electromagnetic steamboat

Post by Random » Wed Jul 18, 2012 9:40 am

Момчил Николов и на мен ми е в списъка четене, ще стигна някога и до него, имам сравнително високи очаквания. На Парушев също бих пробвал пак нещо, това Преследване не звучи зле. Аз честно казано по някаква причина се бях настроил доста негативно срещу проекта Достоевски и вероятно затова така и не я подхванах повече от две години. Не е имало за какво. На Милен Русков другите му две книги вече съм ги заредил и си чакат реда, но първо мисля да хвана от българските Физика на Тъгата на Георги Господинов, че много хвалби, много нещо :) Изобщо, има като че ли напоследък добра тенденция в българската литература, а има и издатели, които правят, или поне се опитват да правят, сериозен бизнес от нея, както си трябва.
Random's 23 cents.
===
S.M.I.²L.E.

User avatar
Devoted of Slaanesh
Paragon
Posts: 740
Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
Location: Austria

Post by Devoted of Slaanesh » Wed Jul 18, 2012 11:34 am

http://www.ciela.bg/?p=book_view&aid=163

Този роман ми хареса доста. Да не се взима под внимание тъповатото изказване на Дилов син за книгата. :wink:

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 19560
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Post by Xellos » Thu Sep 13, 2012 11:39 am

:). Изглежда забавно, a и като знам какъв зевзек е автора... :D
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book ... s=og.likes
That's a good start, but if you want to be a real writer, you're going to need to procrastinate a lot more.

User avatar
Yan
Site Admin
Posts: 6265
Joined: Sat Dec 20, 2003 12:01 am
Location: Who cares...
Contact:

Post by Yan » Thu Sep 13, 2012 12:45 pm

Xellos wrote::). Изглежда забавно, a и като знам какъв зевзек е автора... :D
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book ... s=og.likes
Въх, тва Даркъра ли е?
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
===============
Have you got any tips for growing an awesome Viking beard?
Yes: don’t shave.
Powered by Johan Hegg

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 19560
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Post by Xellos » Thu Sep 13, 2012 1:52 pm

Не знам, само като Анди си го знам аз, бяхме заедно в казармата. :roll:
That's a good start, but if you want to be a real writer, you're going to need to procrastinate a lot more.

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 10895
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Post by Marfa » Thu Sep 13, 2012 2:08 pm

Ама ти и Даркъра знаеш. Пита се тук дали Андрей Велков - Автора и Андрей Велков - Даркъра са едно и също лице. :) Щото и аз са зачудих!
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Thu Sep 13, 2012 2:11 pm

Не е Даркъра като гледам снимката и биографията.
Не знам, на мен българският гангстерски стил обикновено ми е доста антипатичен, ама може да е изключение.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 10895
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Post by Marfa » Thu Sep 13, 2012 2:12 pm

Верно не е. :) Не бях видяла, че името му било линк към биото. :)
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 19560
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Post by Xellos » Thu Sep 13, 2012 2:31 pm

Marfa wrote:Ама ти и Даркъра знаеш. Пита се тук дали Андрей Велков - Автора и Андрей Велков - Даркъра са едно и също лице. :) Щото и аз са зачудих!
Познавам поне 3-ма с такива никове, но не е той вече разбрах въпроса ;р

Морви, ако ти го харесваше тоя стил, аз щях да се заключвам с 6 брави ;р


Издателство „Колибри“ и Българският психар
Ви канят на премиерата на едноименната книга
„Български психар“!

Денят е 3 октомври, часът е 19.00, а мястото е "Суингинг Хол" - Суинга.

Адрес: София 1421, бул. Драган Цанков 8

В ролята на водещия - Георги Ангелов, в ролята на четеца - Дани Рашев, в ролята на писателя-дебютант - Андрей Велков!

Ще послушаме музиката, на фона на която е написана книгата, ще пием бира и ще си поговорим. Елате вие, за да не дойда аз, знам къде живеете...:)

Кръвождано Ваш,
Български психар!
That's a good start, but if you want to be a real writer, you're going to need to procrastinate a lot more.

User avatar
Random
Ascendent
Posts: 4002
Joined: Thu Feb 05, 2004 12:18 am
Location: electromagnetic steamboat

Post by Random » Sun Sep 30, 2012 10:48 pm

Написах си мнението за Физика на тъгата на Георги Господинов в блога. Чудесна книга. Наистина миналата година е била страшно силна за родната литература.

http://mybiochemicalsky.wordpress.com/2 ... na-tagata/
Random's 23 cents.
===
S.M.I.²L.E.

User avatar
Jen
Paragon
Posts: 637
Joined: Thu Mar 29, 2007 12:06 pm
Contact:

Post by Jen » Mon Oct 01, 2012 4:34 pm

Представянето и разбирането ти за книгата е сред най-хубавите, на които съм попадала. :) Мен сякаш особено ме спечели, освен размахът на митотворене и митоборавене, разбира се, и отказът от маниерничене и модерничене чисто като емоция и атмосфера. Особено при толкова сложна концепция. Не само то, но в голяма степен това е, което прави Фзиката толкова по-добра книга от Естествен роман. Просто тук всички безброй детайли и амбициозни начинания са се сглобили органично в много простата любов към разказването на истории, което крепи света и свързва времената. И така не се е получило упражнение по творческо писане (талантливо, но все пак), какъвто е случаят с предишния роман.

Аз пък от предразсъдъците си към другата най-добра се мъча да се избавя. Всъщност, като че ли тази за Волтер ми е най-любопитна от книгите му на Милен Русков и май от нея ще започна.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 4 guests