Вирджиния Улф

[kalendarа_ska4a]

Не видях да има тема за нея, а мисля, че заслужава жената. То главно я правя, защото искам препоръки в този жанр (stream of consciousness)

Та скоро прочетох To The Lighthouse и за пръв път се запознах с техниката stream of consciousness. Първо, книгата страшно много ми хареса (е сега чета друг модернистичен роман The French Lieutenant's Woman , който трябва да е модернистичен текст зад викторианска фасада, но е средна работа и го чета просто щото ми е по програма). Улф обаче наистина ме смаза (не буквално де; всъщност текстът й действа много успокояващо на мозъка... не знам, някакси терапевтично при всичката й депресия и ментални отклонения) - stream-ът ми се понрави ха

Прозата й е страшно поетична, а текстът се чете много леко и възприемчиво, тъй като не използва излишна лексика, а мисълта и наистина "тече" доста гладко (може би защото я сравнявам с P.D. James, която бях чел наскоро - на всяка страница имах нови думи, четеше се много трудно и ме запъваше) Постига се страшна комплексност на героите след около 100 страници, когато читателят вече буквално се е качил дузина пъти на тая въртележка от мисли в главата на героите. Умирам от кеф как SOС (stream of consciousness) е пресъздаден с такава цикличност от герой на герой, като че ли е отмерен. Също, мисълта върви си нали там и изведнъж се стига до някакъв момент, в който е на път да ти се изкристализира нещо в съзнанието и пак бавно driftва away. Този fleetingness of the moment е може би най-любимото ми усещане от книгата - освен това, е направен с голям майсторлък, защото се постига постепенно и неосъзнато от самия герой (след като прочета нещо на Джойс ще ми е интересно да направя сравнение, тъй като доколкото знам при него SOC е по-рязък и насечен) При Вирджи всичко е като някаква пружина, която се гъни нон стоп без да се пречупва (друга асоциация може би била с някакво тяло, което се бори с гравитацията но не успява да я неутрализира въпреки многото отдалечавания)

Още неща, които ми харесаха в книгата:
- всичко е страшно субективно, тъй като е достъпно на читателя само чрез мислите на героите (няма разказвач освен може би във втората част, ама аз и там не го намерих нещо)
- всичко е страшно транзитивно и се преобръща на 180 градуса по няколко пъти в книгата и накрая не се стига до никакъв resolution (нещо, което много време ме мъчеше във филма The Hours по романа на Майкъл Кънинхам - да се остави настрана, че няма plot и character development, но това което ме фрустираше във филма беше, че вече загатнатите емоции на героите не успяха да стигнат своята кулминационна точка, да се реализират. Бе, блу болс направо.)
- времевопространствените манипулации; Улф решава дали ще удължи момента или не и всичко останало се подчинява: действията в първата част на книгата (The Window) се развиват в 24-часов обхват (цялата ни информация идва от сетивността на героите под формата на впечатления и без да има почти никакъв plot/character development слоевете постепенно се наслагват без да се усеща човек), после втората (Time Passes), която обхваща много по-голям обхват от време (десетилетия) и доста от главните герои умират и това е съобщено в скоби (parethethically!) като нещо изключително незначително на фона на мръсното чекмедже например, което плаче за вода и сапун от години) и третата (The Lighthouse), която е аналогична на първата според мен и която може би подлага засегнатите проблеми на малко по-обстойно разглеждане

Има още, но в момента нещо не мога да се сетя. Хубаво е да отбележа, че много критици наблягат на социалните роли в книгата и то главно на тези, свързани с пола (оттам феминистичните асоциации с Улф) и бракът като институция/явление е силно поставен под въпрос. На мен тия неща почти не ме вълнуваха, макар да не мога да отрека, че съществуват. В никакъв случай обаче не схващам цялата тази превзетост по отношение на феминизма на Улф - ако го има, е съвсем леко и ненавиращо се засегнат и бледнее под гореспоменатите неща

Така, сега бих се радвал на разни препоръки в този жанр, защото сега изпитвам огромен интерес към него Чудя се дали да прочета Ulysses на Джойс първо или за по-добра интродукция A Portrait of the Artist as a Young Man. Интересна съпоставка ще е неговия накъсан SOC с гладкия на Улф. Ако някой е чел Mrs Dalloway или Jacob's Room, ще се радвам на впечатления. Изгарям от желание да прочета (The) Naked Lunch на Бъроус и знам, че точно за този роман имаше тема някъде във форума та все ще знаете нещо. Тва е засега май

ПП: Бях чел, че Улф и съпруга й Ленард отказват публикацията на Одисей на Джойс, тъй като нямало да докара много продажби. Интересувам се дали това е истинската причина или други са били мотивите, ако някой знае...

[Claymore]

Ми аз съм чел само 3 три разказa и няколко есета от едно старо книжле, единият разказ ми беше скучен, вторият - страхотен, а третият - нещо по средата. Есетата бяха сухи откъм стил, но интересни. Наумил съм си да си купя от книжарницата Госпожа Далауеър, защото я видях.

[kalendarа_ska4a]

Есетата й се водят нон-фикшън, затова сигурно са ти се сторили сухи. За разкази не се бях сетил (както обикновено ), а не бива да ги пренебрегвам.

[Trip]

Жената на френския лейтенант е централният постмодернистичен текст в програмата, не е модернистичен
Не разбрах каква публикация отказват Улф и мъжът и не знам да имат нещо общо с издаването на Одисей (не Одисеята ).

[kalendarа_ska4a]

Благодаря за важната поправка. Сигурно щях да го забележа при прочитане на лекциите, но нищо не се знае

Ето една интересна статия, която се опитва да представи обективно мнението на Улф за Одисей: http://modernism.research.yale.edu/wiki ... _1918-1920

*Well before then, on April 14, 1918, Harriet Weaver brought her and Leonard the first four chapters of Ulysses in the hopes that their Hogarth Press might publish it.[5] But shortly after Miss Weaver gave them the chapters, Woolf balked. It was not only far too long for their small press to manage--an “insuperable difficulty” for them, as she told Miss Weaver (L 2: 243); it was also--as she told others-- indecent and boring. After reading the chapters in about ten days, she told Lytton Strachey, “First there’s a dog that p’s--then there’s man that forths, and one can be monotonous even on that subject” (L 2: 234). The next day she sounded just a little less damning in a letter to Roger Fry. “Its interesting as an experiment;” she writes; “he leaves out the narrative, and tries to give the thoughts, but I don’t know that he’s got anything very interesting to say, and after all the p-ing of a dog isn’t very different from the p-ing of a man. Three hundred pages of it might be boring”*

[kalendarа_ska4a]

Лол, от това, което прочетох, излиза, че Улф с радост би оставила Джойс да я шагне, ако не беше вече избрала друг съпруг :/. Много интересна статия наистина, но тъй като не съм чел Одисей, ще трябва да си я запазя за друг път.

Тая част с еготичността на Джойс е доста съспект. В To The Lighthouse определено има някакво съревнование с мъжкия интелект. Нищо чудно Вирджи да му е завиждала и тайно да го е желаела.