http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=85
Преди да започна с рецензията, дължа едно признание на всички вас, и най-вече на Хедър Меспи - проклетият ми навик да чета по няколко книги наведнъж ме изигра, а съответно и вас, и нея. Случи се, че четох романа й успоредно със серията на Стивън Ериксън „Малазанска книга на мъртвите". Обречена битка, ще кажете вие. Е, така си мислех и аз. Истината е, че в това неравно сражение романа „Демон, юда и магьосник" спечели доста точки.
Ако трябва да определя цялата книга с една, единствена дума, това определено ще е „Кулата". Нали се сещате, от Таро, чието значение - ако напуснем първичното и се разровим из символите - е именно „разрушеното дава път на новото".
Цялата легенда, около която е построен романа е именно това - Свещеното дърво, което се преражда, сивите и Асура, които на свой ред със смъртта си трябва да осигурят това прераждане... Изключително красиво измислена, идеята, че смъртта е необходима за обновлението, че дори и символите се прераждат е простичка, логична и носи в себе си тъмна, дълбока романтика на която е трудно да се устои.
Тази част от романа, както и дълбоката символичност на разделящите главите интермедии ми достави огромно удоволствие - в нея има нещо от трагичната обреченост и жаждата за живот, които вълнуват толкова много при прочита на - да кажем - „Властелина" и „Малазанска книга на мъртвите". (Простете за мистичното встъпление, но се боя, че самият роман е виновен за това - въпросните интермедии носят в заглавието си препратки към Голямата Аркана...)
Написана стегнато, книгата не е суха - читателят успява да си изгради ясна представа за характерите на героите, за обстановката, дори за сложната йерархия, на която е подчинено населението на Биляра. Сюжетът е съставен от три линии, които до някъде се преплитат, но оставят нерешени въпроси - все пак края на книгата дава ясно да се разбере, че остава отворен и ще има втора част.
Първата сюжетна линия е съдбата на Деница - първородната дъщеря на владетеля на най-голямата област в Биляра, която трябва да се омъжи за сина на владетеля на друга важна област. Сърцето на Деница обаче принадлежи на друг и разкриването на връзката между двамата може да хвърли Биляра в кръвопролитна гражданска война.
Втората е представена през очите на Ермиар, брат на Деница и неговата задача да спаси Манастирът на Живото дърво от нашественици.
И последно е тайната мисия на Крамик, един от доверените приятели на Ермиар и волобар - представител на изчезналите след геноцид от страна на хората коренни жители на Гелда Валуния и магьосник.
Единственото, което би могло да се вмени като недостатък на книгата е фактът, че (без да съм специалист по българска митология, вярвания и предания) много от описаните ритуали не са особено достоверни. Но, все пак нека се върнем на етикета, който този роман без съмнение си заслужава - „фентъзи" - и обяснява всичко. Освен това въпросните „измислици" са изключителни и внасят онзи мрачен нюанс, който според мен е задължителен за всеки добър представител на жанра.
И последно какво няма да откриете в книгата? Зрелищни битки, детайлно описана смърт... Тъй че ако търсите нещо, което да утоли кръвожадната част във вас - изобщо не посягайте към нея.
Замислям се сериозно. Защо да ви го препоръчам? Както вече споменах, четенето му успоредно с Онази книга отне част от блясъка му... Но съм длъжна да кажа - всеки път, когато безнадеждността в романа на Стивън Ериксън ми идваше в повече, се обръщах към „Демон, юда и магьосник". Това е, заради което си струва да го прочетете - без да стига до крайности и да изцежда съзнание и емоции, той разказва една красива, но трагична история, която обаче не отнема надеждата. Надеждата, че всеки край води до ново начало.
В заключение бих искала да призова авторката да побърза с част втора, защото все пак ми остават още три книги от Другата поредица. А без „противоотрова" не се наемам да започна...
И тъй като се оказа, че има хора които я харесват, реших, че би било безотговорно да остава в този си вид. Но още не е готова.
Като го пишех на времето бях сигурна, че е литературен шедьовър 
Хич не ми и трябваше да го препрочитам след време, щях да си живея в щастлива заблуда 
