annorion wrote:не му се получават толкова добре world building-а и character building-а, колкото тези на Джордан, Мартин или Ериксън например.
Джордан и character building, че даже поставяне наравно с Мартин и Ериксън
Не ви знам с coldie какви субстанции друсате, обаче ефектът им е направо поразителен.
Джордан и КНВ са нещо като синоним на "малоумни герои" и единственото, което Робърт Дж. "билдва" за десетките томове е безкрайна мрежа от безсмислени/неправдоподобни/просто глупави персонажи. Жените му са пословични дебили, а мъжете - само косъмче по-добри. Почти във всички случаи, когато някой от основните персонажи търпи промяна, тази промяна е изсмукана от пръстите и нужна единствено за да движи сюжета, а не поради катаклизмични промени във философията на въпросния. Честно, не съм чел фентъзи с по-скапани герои, освен може би картоните на Салваторе.
Колкото до worldbuilding-а, лично според мен той е по-скоро by-product на гигантския размер на поредицата, а не някакво грандиозно майсторство от страна на Джордан. В крайна сметка, за 11 книги + прелюдия средно по 700стр., оставаше и свят да не изгради, баси.
В крайна сметка, КНВ е поредица, която просто е нацелила времето си. И доста хора я имат за нещо повече от това което е, просто заради "доброто старо време", за емоциите, които им е носила в по-крехка възраст и въобще някаква сладка меланхолия. Аз, признавам, също имам сантименти към определени творби от детството си, но когато съм препрочитал някоя от тях в по-късен етап, ми ставя ясно точно колко нищо-особено са (всъщност, престанах с тази практика след няколко разочарования). За щастие, точно с фентъзито ме запознаха
Хрониките на Амбър, но си представям ако вместо тях на рафта в библиотеката беше Колелото...
И капс локът трябва да е на РОКЛИ.
