Ние го знаем това, но се чудим ти защо влагаш толкова време и усилия да ни докажеш че сме се прецакали, едва ли не като сме я чели.В смисъл, с горното интелектуализиране НЯМА да ме надъхаш да прочета тая книга, не щото не ми пука за "замисъла", а щото 100% няма да го изразиш достатъчно красноречиво и надъхано, за да надъхаш и мен.
Пореден спор става ли за четене Колелото а.к.а. Fun Fun Fun
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Ако щеш вярвай, не се дразня на аргументи въобще толкова, колкото на отношение. Имаше ТОНОВЕ пренебрежително/враждебно настроение към мен в тая тема. Сори, че не мога да оставя подобни реакции да си висят в нищото (че и да се трупат, както стана точно седмица след като спорът практически беше приключил).
Да не говорим, че Е възможно да убедиш някого да погледне различно на нещо, което ВЕЧЕ е чел, та ДОРИ да си промени така представите за четенето, че да не чете други неща както е чел това първото.
Революционна идея, знам...
Да не говорим, че Е възможно да убедиш някого да погледне различно на нещо, което ВЕЧЕ е чел, та ДОРИ да си промени така представите за четенето, че да не чете други неща както е чел това първото.
Революционна идея, знам...
Едит: не бих искала някой да се чувства обиден от постовете ми, макар че не смятам, че въпросният пост е бил агресивен или излагащ.
Last edited by Morwen on Fri Dec 02, 2011 4:48 pm, edited 2 times in total.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
И понеже се познаваме, реши да ми кажеш: "Братче, точно ти да говориш за лошите страни на интелектуализирането..." Ми окей. И сега да ми плеснеш поредния кратък преразказ на поведението ми. Еми не съм съгласен, че съм такъв - сега ми дай примери, че съм.
И междрувпрочем, форумът може да е стар, но ПРЕДЛАГА опцията лично съобщение. Благодаря, че пропусна и този жест.
И междрувпрочем, форумът може да е стар, но ПРЕДЛАГА опцията лично съобщение. Благодаря, че пропусна и този жест.
Другата страна ако и да е формално права, нормално е системите на всеки пообръгнал потребител да работят по начина описван от Трип и Рандъм.
Уърлдбилдингът е по същество синтетичен (= копиране, модифициране и залепяне на съществуващи идеи), което не е кой знае колко умна теза, а нормално следствие от синтетичността на творческия процес. Аз поне не се сещам за пример на фундаментално нови идеи при него. По-ранните фентъзита ринат с лопати от митологията и света. По-късните - от същото, но и сдъвкано от по-ранните. Разликата между добрия и лошия уърлдбилдинг е в нивото на убедителност, плътност и последователност. Тия неща, между другото, често са резултат на добър аналитичен подход към проблема (в случая - синтез на нов свят), и на читав функционален дизайн (разбиране на връзки, отношения и органично възникващи необходимости в тоя свят), но това не е толкова важно тук.
Забележете, че тук дори не става дума за интересност, а по-скоро за качество на изпълнение. Интересността е доста субективна и варира силно с опита на потребителя. Интересното за 13-годишен читател е силно вероятно да е пълна скука за 40-годишния. Неслучайно понятието "таргет група" води интензивен живот в креативните индустрии. Въпреки това, донякъде интересността може да е функция на клишираността на елементите, използвани за синтез, доколкото новата (или непопулярната) интерпретация е по-малко вероятно да е позната на голям брой потребители.
Тук е същественият момент. Опитният потребител е много по-трудно да получи каквото и да е предизвикателство, съответно да се предизвика интерес у него. И за него се вдига важността на майсторството на реализацията в рамките на медията/изкуството (той е повече навътре в механиките и тънкостите на тая реализация). Щото уърлдбилдинг има и в литературата, и в киното, и във видеоигрите, и в операта, и в театъра; сигурно и на други места. Има сериозно насищане откъм светове (най-вече сред "опитните" потребители). Идеите и приличните светове с лопата да ги ринеш. Всяко фантазиращо дете може да създаде свят (повече или по-малко успешен). За разлика от майсторски реализации в рамките на медията. Конкретно в литературата стилът е основен момент на въпросната реализация, доколкото обгръща цялото произведение и се явява интерфейс между писателя и читателя.
Колкото по-добър е писателят, и колкото по-опитен е читателят, толкова с по-голяма мощност работи интерфейсът. Щото езикът може да е непосредствена действителност на мисълта (според другарите Хегел и Маркс), но писаната реч, бидейки знакова система от още по-висок ред, работи и на допълнително (пораждащо) ниво при получателя. Т.е., подборът на знаците зависи от майсторството (и интенционалността :Р) на писателя. Но асоциациите на читателя си зависят само от него и от опита му. Това май повтаря Рандъм, ама нейсе.
Има, разбира се, и други елементи на възприемането на произведение като "качествено". Например, изборът на история, която да бъде разказана в конкретния свят, също може да е такъв елемент. Някои истории произтичат органично от сетинга си. Други просто са лепнати отгоре. Но същественото е, че проявлението на майсторство вътре в конкретната медия е това, което в края на краищата въвежда някаква по-съществена диференциация сред производителите от гледна точка на потребителя.
Иначе казано, ако конкретният уърлдбилдър е избрал да представи творението си чрез писане, той, ако обича, нека да е читав писател. В противен случай, да беше го направил композирайки симфония или както там може. По-света има достатъчно добри писатели (ако не и уърлдбилдъри-писатели), че да си губи човек времето с посредствена литература. А светове - дал бог. Ако случайно се появи недостиг (силно невероятно), ще си ги изсънуваме.
Уърлдбилдингът е по същество синтетичен (= копиране, модифициране и залепяне на съществуващи идеи), което не е кой знае колко умна теза, а нормално следствие от синтетичността на творческия процес. Аз поне не се сещам за пример на фундаментално нови идеи при него. По-ранните фентъзита ринат с лопати от митологията и света. По-късните - от същото, но и сдъвкано от по-ранните. Разликата между добрия и лошия уърлдбилдинг е в нивото на убедителност, плътност и последователност. Тия неща, между другото, често са резултат на добър аналитичен подход към проблема (в случая - синтез на нов свят), и на читав функционален дизайн (разбиране на връзки, отношения и органично възникващи необходимости в тоя свят), но това не е толкова важно тук.
Забележете, че тук дори не става дума за интересност, а по-скоро за качество на изпълнение. Интересността е доста субективна и варира силно с опита на потребителя. Интересното за 13-годишен читател е силно вероятно да е пълна скука за 40-годишния. Неслучайно понятието "таргет група" води интензивен живот в креативните индустрии. Въпреки това, донякъде интересността може да е функция на клишираността на елементите, използвани за синтез, доколкото новата (или непопулярната) интерпретация е по-малко вероятно да е позната на голям брой потребители.
Тук е същественият момент. Опитният потребител е много по-трудно да получи каквото и да е предизвикателство, съответно да се предизвика интерес у него. И за него се вдига важността на майсторството на реализацията в рамките на медията/изкуството (той е повече навътре в механиките и тънкостите на тая реализация). Щото уърлдбилдинг има и в литературата, и в киното, и във видеоигрите, и в операта, и в театъра; сигурно и на други места. Има сериозно насищане откъм светове (най-вече сред "опитните" потребители). Идеите и приличните светове с лопата да ги ринеш. Всяко фантазиращо дете може да създаде свят (повече или по-малко успешен). За разлика от майсторски реализации в рамките на медията. Конкретно в литературата стилът е основен момент на въпросната реализация, доколкото обгръща цялото произведение и се явява интерфейс между писателя и читателя.
Колкото по-добър е писателят, и колкото по-опитен е читателят, толкова с по-голяма мощност работи интерфейсът. Щото езикът може да е непосредствена действителност на мисълта (според другарите Хегел и Маркс), но писаната реч, бидейки знакова система от още по-висок ред, работи и на допълнително (пораждащо) ниво при получателя. Т.е., подборът на знаците зависи от майсторството (и интенционалността :Р) на писателя. Но асоциациите на читателя си зависят само от него и от опита му. Това май повтаря Рандъм, ама нейсе.
Има, разбира се, и други елементи на възприемането на произведение като "качествено". Например, изборът на история, която да бъде разказана в конкретния свят, също може да е такъв елемент. Някои истории произтичат органично от сетинга си. Други просто са лепнати отгоре. Но същественото е, че проявлението на майсторство вътре в конкретната медия е това, което в края на краищата въвежда някаква по-съществена диференциация сред производителите от гледна точка на потребителя.
Иначе казано, ако конкретният уърлдбилдър е избрал да представи творението си чрез писане, той, ако обича, нека да е читав писател. В противен случай, да беше го направил композирайки симфония или както там може. По-света има достатъчно добри писатели (ако не и уърлдбилдъри-писатели), че да си губи човек времето с посредствена литература. А светове - дал бог. Ако случайно се появи недостиг (силно невероятно), ще си ги изсънуваме.
Чудесно мнение, Скърдж!
Само не знам що се хванахте толкоз за тоя уърлдбилдинг. Фантазия ти трябва за ВСИЧКО - и за сюжета, и за персонажите. Знам, че част от тея неща влизат в уърлдбилдинга, ама все пак може и самостоятелно да ги гледаме. Та някой трябва да седне и да измисли и тях, а то далеч не е проста детска работа. Сега, по същата логика, може да се каже, че сюжети и персонажи дал Господ и че ако нов автор реши да прави такива, ако обича да ги направи добре. Абсолютно съм съгласна с това. Аз бих преглътнала дразнеща неграмотност, само ако прозиращата през нея идея на текста е някаква изключително гениална такава. Са, друг е въпросът що за интелект може да снесе гениални идеи, ама не може да напише две изречения на кръст без грозни грешки в тях. Та ситуацията е силно хипотетична. Ама въпросът е принципен.
Емо, не говоря за РЕАЛИЗАЦИЯТА там където обяснявах мащаба. Поне не за текстовата реализация. Ти можеш да дадеш някви вълнуващи детайли за света си и хората в него дори и с осрани откъм граматика изречения. Тук става дума за концепцията им на тия неща, за това в каква дълбочина ги е измислил авторът им.
И закво ни размахваш Симеон като байрак в тая тема? Звучи малко като "бе даже Симеон се справя с тея неща, така че кво толкова".
Ние знаем, че Симеон се справя с тези неща. Какво отношение има това към оценката на даден автор като добър или лош автор?
Само не знам що се хванахте толкоз за тоя уърлдбилдинг. Фантазия ти трябва за ВСИЧКО - и за сюжета, и за персонажите. Знам, че част от тея неща влизат в уърлдбилдинга, ама все пак може и самостоятелно да ги гледаме. Та някой трябва да седне и да измисли и тях, а то далеч не е проста детска работа. Сега, по същата логика, може да се каже, че сюжети и персонажи дал Господ и че ако нов автор реши да прави такива, ако обича да ги направи добре. Абсолютно съм съгласна с това. Аз бих преглътнала дразнеща неграмотност, само ако прозиращата през нея идея на текста е някаква изключително гениална такава. Са, друг е въпросът що за интелект може да снесе гениални идеи, ама не може да напише две изречения на кръст без грозни грешки в тях. Та ситуацията е силно хипотетична. Ама въпросът е принципен.
Емо, не говоря за РЕАЛИЗАЦИЯТА там където обяснявах мащаба. Поне не за текстовата реализация. Ти можеш да дадеш някви вълнуващи детайли за света си и хората в него дори и с осрани откъм граматика изречения. Тук става дума за концепцията им на тия неща, за това в каква дълбочина ги е измислил авторът им.
И закво ни размахваш Симеон като байрак в тая тема? Звучи малко като "бе даже Симеон се справя с тея неща, така че кво толкова".
Ние знаем, че Симеон се справя с тези неща. Какво отношение има това към оценката на даден автор като добър или лош автор?
Темата стана интересна Ако можеше само всички някак да си изясним дефинициите, с които боравим, и да спорим по същество... За мое съжаление, в момента нямам време да напиша нещо смислено, но ще се пробвам днес-утре. Бих се опитал накратко да изложа собствената си гледна точка за това що е измисленият свят, дали има собствена реалност отделна от текста и какво прави един свят добър. Надявам се да не отегча повечето пишещи де, понеже за мен това всъщност е невероятно сложна тема, в чийто детайли, ако някога се навлезе истински, сигурно ще ни трябват няколко нови математики, за да ги опишем правилно (за справка: Neveryon поредицата на Дилейни;)).
Скърдж, много добро мнение!
Скърдж, много добро мнение!
Сашо, пиши гат можеш!
Хриси, една добавка. Не, със Симеон искам да кажа, че и той е уърлдбилдър, при това добър. Което няма никакво отношение към това какъв писател е, ако въобще можем да го наречем такъв. Дето каза и Скърдж, и дете може да си измисли свят, вероятно ще има и доста оригинални хрумки, щото децата още нямат тоя арсенал от мисловни клишета, дето го сдобиват впоследствие.
Хриси, една добавка. Не, със Симеон искам да кажа, че и той е уърлдбилдър, при това добър. Което няма никакво отношение към това какъв писател е, ако въобще можем да го наречем такъв. Дето каза и Скърдж, и дете може да си измисли свят, вероятно ще има и доста оригинални хрумки, щото децата още нямат тоя арсенал от мисловни клишета, дето го сдобиват впоследствие.
А като си помисля, че ти дадох шанс този път наистина да докажеш безапелационно тезата ти...Trip wrote:Прелисти през темата и си го докажи сам. Това им е хубавото на фактите, издържат на всякакъв verification от всекиго. А съм изписал приблзително 10 пъти повече текст от теб в тия страници, тъй че айде баш към мен да нямаш глуп...странни претенции, м?
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 79 guests