Не съм мярнял тема, така че само споменавам - вече се появи собрникът с най-добрите разкази от втория международен конкурс Златен Кан! Победител стана Георги Малинов с разказа си "Репликация", който дава и заглавието на сборника. Аз самият участвам с бронзовия медалист "Правосъдие" (349-374 стр.), а сред общо 32 публикувани разказа могат да се намерят творби на автори от 18 държави.
Конкурсът продължава с ежегодни издания. Мисля, че срокът за тазгодишния Златен кан вече изтече, но младите автори търсещи поле за изява могат да се ослушват за четвърто издание някъде след лятото:)
Златен кан 2010
Златен кан 2010
"Ние сме просто хора и боговете са ни създали за обич. Това е голямото ни величие, това е славата ни и най-голямата ни трагедия."
Емон Таргариен
Емон Таргариен
Рандъм коментар след прочетен разказ и половина - з.л.е.
Не мога да разбера как на толкова много хора толкова успешно им убягва принципът, че това, дето се случва в разказите, не се случва наистина, но трябва да е истинно. Въобще нямам предвид правдоподобно от сюжетна гледна точка - колкото до мен, Разколников можеше да е и гигантско влечуго, ако Достоевски пак се беше постарал да ме убеди, че такъв човек наистина може да е съществувал.
Ако авторът реши да постави ваза пред мен, той трябва да ми докаже, че тя е там. По-точно казано - искам да я опише така, че сетивата ми да приспят съмненията ми, че такава ваза всъщност никога не е съществувала.
В целия първи разказ от тоя сборник (взел Първа награда в конкурса!) има около пет конкретни сетивни детайла, повечето от които са банални weather-reports. На 25 страници!
Не ме интересува какви цели си поставя едно произведение. Ако поне веднъж-два пъти на страница няма конкретен, интересен сетивен детайл встрани от описание на климата или географията (освен ако самите те на са мнооого интересно описани), разказът е аматьорски. Разказът, получил първа награда в Златния кан, е аматьорски. Много. (Проблемите му не са само в липсата на сетивни детайли, между другото.)
Във втория разказ пък имаме автор, опитал се да следва принципа със сетивните детайли и тъкмо да се зарадвам, че поне ще го изчета без почивки, срещам това в средата на втората страница - "Плитките й с меден цвят просветваха под слънчевите лъчи и се извиваха като пипалата на октопод, получил епилептична криза." Верно? Октопод, получил епилептична криза. Извиват се, ей така, от само себе си. Верно?
Днес продължавам да го мъча.
П.П. О, и още нещо. Книгата няма редактор и коректор и е пълна с граматически недомислици, най-вече при предаването на пряката реч.
Не мога да разбера как на толкова много хора толкова успешно им убягва принципът, че това, дето се случва в разказите, не се случва наистина, но трябва да е истинно. Въобще нямам предвид правдоподобно от сюжетна гледна точка - колкото до мен, Разколников можеше да е и гигантско влечуго, ако Достоевски пак се беше постарал да ме убеди, че такъв човек наистина може да е съществувал.
Ако авторът реши да постави ваза пред мен, той трябва да ми докаже, че тя е там. По-точно казано - искам да я опише така, че сетивата ми да приспят съмненията ми, че такава ваза всъщност никога не е съществувала.
В целия първи разказ от тоя сборник (взел Първа награда в конкурса!) има около пет конкретни сетивни детайла, повечето от които са банални weather-reports. На 25 страници!
Не ме интересува какви цели си поставя едно произведение. Ако поне веднъж-два пъти на страница няма конкретен, интересен сетивен детайл встрани от описание на климата или географията (освен ако самите те на са мнооого интересно описани), разказът е аматьорски. Разказът, получил първа награда в Златния кан, е аматьорски. Много. (Проблемите му не са само в липсата на сетивни детайли, между другото.)
Във втория разказ пък имаме автор, опитал се да следва принципа със сетивните детайли и тъкмо да се зарадвам, че поне ще го изчета без почивки, срещам това в средата на втората страница - "Плитките й с меден цвят просветваха под слънчевите лъчи и се извиваха като пипалата на октопод, получил епилептична криза." Верно? Октопод, получил епилептична криза. Извиват се, ей така, от само себе си. Верно?
Днес продължавам да го мъча.
П.П. О, и още нещо. Книгата няма редактор и коректор и е пълна с граматически недомислици, най-вече при предаването на пряката реч.
Хмм, ще коментирам след като намеря време и аз да прочета някой и друг разказ (което май ще отиде в графата "след Дипломна"). Имам доста положителна нагласа, понеже сюжетно някои идеи звучаха доста интересно! Колкото до липсата на редакция - аз съм щастлив, че подобен сборник въобще е видял бял свят, понеже след Таласъмията и Shadowdance това е едва третият успешен форум за фантастични разкази, за който въобще съм чувал в страната. Стъпка по стъпка се надявам да се развиват и да се подобряват нещата:) Дай боже и този конкурс да продължи като вашия всяка година!
"Ние сме просто хора и боговете са ни създали за обич. Това е голямото ни величие, това е славата ни и най-голямата ни трагедия."
Емон Таргариен
Емон Таргариен
Предвид високия профил на конкурса, очаквах поне да са наясно с каква пунктуация се изписва пряката реч (ако книгата все пак е минала през коректура).
При положение, че са изминали всички етапи до издаването, можеха да не прескачат тия, които карат книгата да изглежда като нещо професионално, а не като сбирщина текстове, напечатани между две корици, и нищо повече.
А преразказани в два реда, сигурно и на мен всички сюжети в сборника биха ми прозвучали интересно. Но това няма никакво отношение към качеството на разказите.
При положение, че са изминали всички етапи до издаването, можеха да не прескачат тия, които карат книгата да изглежда като нещо професионално, а не като сбирщина текстове, напечатани между две корици, и нищо повече.
А преразказани в два реда, сигурно и на мен всички сюжети в сборника биха ми прозвучали интересно. Но това няма никакво отношение към качеството на разказите.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 25 guests