- Получихме вчера мейла с файла ви, но нямахме интернет да ви отговорим...
(разговор по телефона)
Поводът: Моята съпруга и колега получава предложение от ИК „Колибри” да преиздадат превода й на „Бърза като желанието” на Лаура Ескивел, издаден от ИК „Бард” под заглавието „Раздавачът щастие”. Тя закъснява с 2-3 дни след уговорения срок, докато огледа текста си отново, тъй като не е съгласна с някои редакторски интервенции. На следващия ден се води този разговор, който продължава приблизително така:
-
... За съжаление закъсняхте и вече възложихме текста на друг преводач.
- Но нали бързахте да го издадете?
- Е, ние вече сме в напреднала фаза.
Понеже вторият превод излезе вече на пазара под заглавието „Със скоростта на желанието”, предлагам тук на вниманието на любопитни хора два текста за сравнение.
Поради опасението си да не би да съм пристрастен, бих помолил, особено колеги преводачи, да споделят мнение, дали в случая има злоупотреба (плагиат).
Въпросът не е в пикливите им 300 лв.
Става дума за етика.
- Spoiler: show
- От „Раздавачът на щастие”
Лаура Ескивел
Прев. Елена Дичева
Редактор: Лилия Анастасова
ИК „Бард”. София, 2001.
- Какво е хикареро?
- Този, който сипва пулке* в чашата с хикара**. Но това беше едно време. Сега вече няма. Всичко свършва. Чуеко вече умря, и ние сме натам ... затова гледам да я карам криво-ляво, докато имам дни. Играя боличе***, това го обичам най-много, три пъти седмично, играя с едни господа и госпожи, на повече от шейсет години, ама още ги бива за боличе, даже има един, дето скоро стана на деветдесет, но още играе, и играе добре, представяш ли си? На тия години! Вдига топка 10 ливри****! Лошото е, че вече започнаха да взимат по осемдесет песос на линия, а това за нас е много скъпо, щото с нашите пенсии за кое по-напред. Не стигат. Хубавото е, че един ден, както си вървях по “Съливан”, открих боличе на горния етаж на магазин за обувки. Там играеха едно момиче и един господин. Попитах ги дали може и аз да играя и ми казаха, че това място сутрин е за пенсионери на ИССТЕ*****, пък аз им казах, че и аз съм пенсионер, но на Общественото осигуряване, а те ми отговориха, че няма значение и мога да играя. Там се плаща по осемнайсет песос на линия, но за пенсионерите е по девет и освен това ни черпят по едно кафе. Понеже много се имам със съдържателката на ресторанта, тя ме черпи по две-три чаши, а аз от време на време й нося бонбони. Нали разбираш, затова се отнасят много добре.
-----------------------
*Бяло и гъсто алкохолно питие, характерно за Латинска Америка. – Б.пр.
** Малък дървен съд за пиене. – Б.пр.
*** Игра, подобна на кегелбан. – Б.пр.
**** Мярка за тежина, равна на 0,4536 кг. – Б.пр.
***** Пенсионен осигурителен институт. – Б.пр.
------------------------
..........
- Здравей, дъще, как си?
- Добре, мамо, а ти?
- Както обикновено. Нали знаеш, ядове никога не липсват! Но няма какво да говорим за мен. Я дай да те видя. От кога не си идвала насам?... Дъще, много си отслабнала! Вече ти казах, че хич не бива да се изтощаваш в грижи за баща ти. Имаш нужда от почивка, да отидеш на плаж, да се попечеш на слънце. На твое място щях да го изпратя някъде, където да се грижат добре за него, за да можеш да живееш нормално. Изглеждаш изтощена, уморена, а и за децата сигурно никак не е лесно с толкова хора вкъщи, не е справедливо...
- Но не е справедливо и да пратя татко в старчески дом. Вече говорихме ...
- Добре, добре, няма да спорим. Не ти се меся, само ти казвам какво мисля, че трябва да направиш... Слушай, я ми кажи как е Перла.
- Добре, мамо, заета е с годеника си...
- Spoiler: show
- От „Със скоростта на желанието”
Лаура Ескивел
Прев. София Каталан
Редактор: София Бранц
ИК „Колибри”. София, 2011
- Какво е хикареро?
- Този, който налива пулке* в чашата с хикара**. Но това беше в ония времена. Сега вече няма такива работи. Всяко нещо има край. Чуеко умря, и ние сме затам, затуй гледам да карам някак, докато все още ме бива. Играя боличе***, много обичам, три пъти седмично. Играя с едни шейсетгодишни господа, ама още ги бива за боличе. Даже има един, дето скоро стана на деветдесет, още играе, и то добре, представяш ли си? На тия години да вдига топка 10 либри****! Лошото е, че вече взимат по осемдесет песос на линия, а това за нас е много пара, щото с нашите пенсии за кое по-напред. Не стигат. Добре, че един ден, както си вървях по “Съливан”, гледам салон за боличе на горния етаж на магазин за обувки. Играеха едно момиче с един господин. Попитах ги дали може и аз да поиграя и ми казаха, че това място сутрин е за пенсионерите на ИССТЕ*****. Отвърнах им, че и аз съм пенсионер, но на Общественото осигуряване. Нямало значение; и започнах да играя. Там се плаща по осемнайсет песос на линия, но за пенсионерите е по девет, а освен това ни дават по кафе. Понеже се имам със стопанката на ресторанта, тя ме черпи по две-три чаши, а аз отвръщам с бонбони. Нали разбираш, затова се отнасят много сърдечно.
-----------------------
*Гъста и бяла алкохолна напитка, характерна за Латинска Америка. – Б.пр.
** Съд за наливане. – Б.пр.
*** Игра, подобна на кегелбан. – Б.пр.
**** Една либра е равна на 459 грама. – Б.пр.
***** Пенсионен осигурителен институт. – Б.пр.
------------------------
..........
- Здравей, дъще, как си?
- Добре, майче, а ти?
- Ами все едно и също. Нали знаеш, ядовете край нямат! Но да не говорим за мен. Чакай да те видя, отдавна не си идвала насам... Дъще, много си изпосталяла! Нали ти казах, че не искам да се претрепваш в грижи за баща ти. Имаш нужда да си починеш, да отидеш на плаж, да се попечеш на слънце. На твое място щях да го изпратя в дом, където да се грижат добре за него, за да можеш да живееш нормално. Изглеждаш изтощена и уморена. За децата, предполагам, никак не е лесно с толкова хора вкъщи, не е справедливо...
- И не е справедливо също да пратя татко в старчески дом. Вече говорихме ...
- Добре, добре, няма да спорим. Не се меся в живота ти, а само казвам какво смятам, че трябва да направиш... Кажи сега, какво става Перла?
- Добре е, мамо, заета е с годеника си...
