Сексуалността и романтиката в литературата

[Roland]

Дем, това разказ ли е, или роман? И ако е разказ, е ли т.прев. "Вертикален свят" От сборничето Еротична фантастика от едно време? Щото той беше точно това и беше много добър.

[Demandred]

Роман е, състоящ се от 7 свързани разказа.

Да, издаден е на български като Вертикален свят, но доколкото знам, съдържа само 3 или 4 от разказите, ако може да се вярва на Читанката и моите много бегли спомени.

[Morwen]

Естествено, че имат своето място, все пак това са централни елементи от човешкия живот. Въпросът е да се използват с мярка и по подходящ начин. А не примерно да се вкарват излишни за повествованието и некадърно описани секссцени просто за да задоволиш 13 годишните загорели фенове. Или пък да се слага романтична история само за да има такава. Понякога е ОК фентъзи героят да не срещне голямата любов по време на куеста си, колкото и против канона да е това.

Във връзка с това - нещо, което винаги ме е дразнело и се среща доста често в фентъзито особено, е стремежа на автора да намери soulmate на абсолютно всеки герой в течение на повествованието, което почти винаги води до поне няколко крайно неубедителни любовни двойки, на които от километър им личи, че са събрани само за да не останат тия герои валат.

Абсолютно! +100, дето се вика.

Романтиката на мен не само не ми пречи, ами ми е guilty pleasure. Но все пак понякога сватосването на герои дори на мен ми идва в повече, което значи, че е много зле. Примерно главните герои в тийн-псевдовампирската поредица за безсмъртните. Съжалявам, отношенията между тях са нелепи. Като начало самите герои са нелепи, а като продължение не е ясно защо въобще се харесват и връзката им е идиотска поредица от "аз ся ще ти се правя на мистериозен" и "аз ще съм наранена, щото не те разбирам".

Кои автори описват секса добре?

Ми аз си мисля за Хайнлайн, при който не съм сигурна дали имаше много графичен секс, но пък може да те накара да разбереш всякакви странни връзки...

Смятате ли, че една книга може да се НУЖДАЕ от секс, за да работи?

Има доста книги, на които сексът може да е плюс. За да се нуждае една книга от секс, за да работи въобще, тя трябва да е специфичен жанр (нямам предвид непременно тежка еротика, може и да е някакъв психологизъм) или комбинация от жанрове. От друга страна ако заместите "секс" с "извънземни" или "кулинарни рецепти" в предишното изречение, пак се получава валидно твърдение, та това не е просто морализаторство.

Какво е отношението ви към хомосексуалните сцени в книгите?

Не знам, не съм попадала, мисля, или не са ми направили впечатление. Предполагам като към описанието на пейзажи - не ме привличат особено, но след като е необходимо за историята, няма лошо.

Смятате ли, че изнасилването може да има място в литературата? Оправдано ли е като художествен елемент?

Ми ако в книгата то е съществен елемент за развитието на героя, да. Много е смешно и жалко, обаче, когато такива неща се вмъкват самоцелно като бдсм фенсървис.

[Amelia]

Рекох си да пусна тема по тоя въпрос, понеже ми е интересен. Много хора ненавиждат всякаква романтика в книгите си, на други графичният секс им е неприятен, четвърти имат много стриктни виждания какви могат или не могат да са участниците в него. Та каква е вашата позиция? Пускам няколко насочващи въпроса, не е нужно да им отговаряте конкретно, те са по-скоро с цел да дадат тон:

Какво прави романтиката в една книга добре написана?
А зле написана?
Чели ли сте добре написано фентъзи/фантастика с романтичен елемент?
Най-добрите двойки, за които се сещате?
А най-лошите?
Кои автори описват секса добре?
А зле?
Смятате ли, че една книга може да се НУЖДАЕ от секс, за да работи?
Какво е отношението ви към хомосексуалните сцени в книгите?
Смятате ли, че изнасилването може да има място в литературата? Оправдано ли е като художествен елемент?

И т.н. Може да се заформи интересна дискусия, ако не ви мързи да понапишете повече от два реда А може и да си остане едностраничен топикът де.

Литературата има най-различни типове и цели и наличието на секс в нея зависи до голяма степен от въпросните типове и цели. В детските приказки или дълбоко-философските религиозни есета, предполагам, могат да ни се спестят графичните секс сцени, без да пострадаме от това. В литературата, в която обаче имаме повествование и интеракция между персонажите, които инхерентно да позволяват секс, някакъв секс все трябва да присъства. Може да не е супер графичен, може да е само загатнат, може изобщо да го няма а да фигурира само като някаква сексуална химия между персонажите - но все някакво такова нещо трябва да има. Просто щото така е и в реалния живот. Живата комуникация между хората се базира доста на сексуалното привличане (там където е възможно то). Малко добавена сексуалност в персонажите е като да сложиш подправка на ястие - и без нея ще го ядеш, ама с нея е толкова по-вкусно. Ако не прекалиш разбира се. И ако си подбрал правилната подправка.

В тоя ред на мисли, хомосексуалните сцени и сцените на изнасилване са си съвсем ок, стига да са подправка на правилната манджа и да са с нужното качество и количество. Какво значи "правилна" подправка? Ами очевидно е, че няма да описваме графичен хомосексуален секс или изнасилване в книга, която не ги предполага. И като ще описваме секс (хомо-, хетеро-, педо-, геронто-, некро-, квото се случи да описваме въобще) и изнасилване, то от тях трябва да има някакъв смисъл - не просто да са сложени там щото може. То и аз мога да си сложа сол в кафето, ама няма да го направя, щото няма да ми е вкусно. А кво ще рече "смисъл"? Сложен въпрос с прост отговор: "Ми зависи.". Щото то си зависи от типа и целите на книгата. Същия отговор получава и въпросът "Как да напишем правилно романтиката/секс". Лично за себе си считам, че ако ще трябва да чета графичен секс, то той трябва да е органичен и реалистичен. Да се избягва блудкавата лилава проза и безумните сравнения на половите органи с разни предмети, поетични или не. Може дори да е съвсем, съвсем, съвсем леко вулгарен - като една капка табаско в соса за спагетите. Да ти направи устата да гори приятно, а не да те докара до шоково състояние. Много сложно се напипва тънката линия между добрия и лошия вкус тук. Ако литературата не се върти около якия органичен секс, а по-скоро около някаква романтика - ако ще има изобщо секс сцени в нея, те трябва да са по-стилизирани и изящни. Няма нужда да ми описват детайлна пенетрация или еякулация тук. Нека ми предадат чувството, което има отношение към романтиката. И прочее, и прочее. Но това е лично за мен. Други хора обичат да четат за влажни ароматни кадифени цветя и т.н. Затова четат литературата, която аз избягвам. Няма лошо.


Аз фентъзи/фантастика чета безкрайно рядко и повечето, които съм чела, са с изключително стерилни човечета, заради което и понах да избягвам тоя тип литература. Хал Дънкан обаче ми направи впечатление с хубаво развитата сексуалност на персонажите си, макар че на места прекалява.

В аниметата/мангите, които гледам/чета обаче сексът и романтиката между персонажите ме вълнуват живо. Дотолкова, че ако ги няма в аниме, в което ми е нужно да ги има (т.е. има персонажи, които предразполагат към тях), аз започвам да чета порно и романтични фенфикове. Анимето/мангата са си медия, в която има и еквиваленти на малоумните арлекинки, и еквиваленти на яки фентъзита с хубав секс. Понеже съм на вълна Берсерк - те ви хубаво фентъзи със секс и сексуална химия между персонажите. Гатс и Кяска са разкошна двойка с цели пластове от взаимоотношения между тях. Берсерк нямаше да е култовото заглавие, което е, ако ни липсваше сексуалния елемент. Хубавa фантастика със секс? На прима виста се сещам за Планетес, макар че в него няма никакъв графичен секс. Има химия обаче и гениално направени персонажи, които си взаимодействат по много правилен начин. Доста сейнени имат разкошни романтика и секс в тях, което е иронично, като се има предвид, че романтиката и секса са таргет на други подгрупи анимета - шоджо и джосей. Може да ми се струва така, защото повечето шоджо-та са ми досадни блудкажи, в които романтиката ни се набива в носа и е на ниво гимназия (а японските гимназисти са по-плоски и кухи биороботи дори от американските такива)- предпочитам да е някак между другото. Да ни е подправката, а не манджата, нали. Ама то си е до типа човек. Закво бях почнала да ги говоря тия неща? А, да - лошите двойки. Еми намират се и най-забавното е като се случат в някое произведение, което се центрира на въпросната двойка. Пак ще цитирам аниме - Мидори но хиби. Там главният ТРЯБВАШЕ да се забие с второстепенната, а не с главната мацка, определено.

Кои автори могат да пишат хубав секс? Обикновено тия дето могат да пишат и останалите неща добре. И тия, които не робуват на разни отживели табута - т.е. не ги е срам да пишат за секс. И тия, които все пак имат няква идея от секс. Фенфиковете изобилстват от секс, доста от тях хомосексуален и аз силно си падам по него - т.е. нямам нищо против в литературата и прочее да го има, даже бих го приветствала с отворени обятия. Проблемът е, че доста от фенфик писателките нямат опит в секса и това си личи и е болезнено. А има жени, които се напинят да описват мъжки хомосексуален полов акт - ей това вече е чист сай-фай, макар че някои жени правят як рисърч и се информират добре преди да почнат да пишат - явно разпитват тоя и оня. И на собствен гъ... гръб пробват някои неща. На тях им се получава. Не знам доколко е реалистичен тоя секс, ма на мен ми въздейства - т.е. намирам го за добре направен. Тоя сай-фай може да се види и в официални продукти. Сега пак ще ви говоря за манга, щото японците са изумителни и си имат мъжки гей манга четива, писани от жени за жени (яои) и мъжки гей манга четива, писани от мъже за мъже (бара). И аз съм чела и от двете и разликите са много. И за деформиран психопат като мен, който дори порното си гледа с научен интерес, сравнението между двата типа гей литература е безкрайно интересно и онагледява това как жените и мъжете се отнасят към секса и какво очакват от него. То си е като цяло психологическо проучване.

Май с това покрих всичките въпроси на Роланд, без да му отговарям като в Лексикон. Темата трябва да направи поне 5 страници. Секс селс.

[Jen]

Що се отнася до секса, понякога, макар и рядко, подробното му описване си е абсолютно необходимо и ключов елемент от романа. Примерно The World Inside на Силвърбърг, където действието се развива в сят, в който разюзданият секс с чуждите съпруги и пълната липса на каквато и да е privacy са едни от най-важните и основни обичаи и в основата на моралната им система. Ако нямаше описани поне една-две секссцени с чужди жени пред погледа на съпрузите им, създаденият свят щеше да е доста по-малко убедителен за читателя.

Аз също веднага за The World Inside се сещам, като стане дума за ефективно използване на сексуалността не просто за да я има, защото и в живота я има, а в посоката, за която Рандъм е писал - като културологичен елемент, като градивен елемент на съответния свят и герои. В Dying Inside също сексът и връзките са като никъде другаде - воайорски, измъчени, лишени от вдъхновение и страст, под съмнение - като всичко друго в почти пълната изолация на тоя роман. Силвърбърг като цяло много го бива в това отношение.
А при Дилейни използването на тази тема си е почти наука.