Какво става когато прочетеш книга след десет години повторно
Ако книга ми е харесала като съм бил на друг акъл ще продължавам да я ценя дори само като част от израстването ми, дори да ми се вижда вече слабичка и да не я пипна - Винету примерно. Хубавите книги не омаляват като дрехите . Препрочитането не е акт на елементарно преповтаряне Жоре. Спиралата нагоре таковата. Тъй като човек така и така не може да прочете и наебе всичко въпроса е да си достави максимум удоволствие с подръчни средства.
Last edited by Xellos on Fri Sep 03, 2010 10:59 am, edited 1 time in total.
++Xellos wrote:Ако книга ми е харесала като съм бил на друг акъл ще продължавам да я ценя дори само като част от израстването ми, дори да ми се вижда вече слабичка и да не я пипна - Винету примерно. Хубавите книги не омаляват като дрехите . Препрочитането не е акт на елементарно преповтаряне Жоре. Спиралата нагоре таковата. Тъй като човек така и така не може да прочете и наебе всичко въпроса е да си достави максимум удоволствие с подры§ни средства.
Scalpel. Sponge. Magic Wand!
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Не бе, така е, ма за мен принципът е колкото повече, толкова повече. Предпочитам да прочета колкото се може повече различни неща (доколкот изобщо чета вече), нежели да преповтарям едно и също с мътното желание нещо ново да ми фане сърцето там. При това признавам, че има книги, при които шансът да стане, е голям (споменатия Спасител в ръжта примерно), но има и много, с които е нулев (уви дори пратчетките влзиат там)
This is it. Ground zero.
- ashandarey
- Smallfolk
- Posts: 9
- Joined: Fri Sep 03, 2010 11:40 am
Здравейте, от доста време чета форума, най сетне реших и аз да се включа в някоя и друга дискусия
Има една книга, която според мен всеки трябва да прочита на всеки 5-10 години. За момента съм я чел три пъти и всеки път я усещам по различен начин. Става дума за Малкия принц. Няколко книги/поредици съм препрочитал, но това е книгата, която всеки път все едно я чета за първи.
Има една книга, която според мен всеки трябва да прочита на всеки 5-10 години. За момента съм я чел три пъти и всеки път я усещам по различен начин. Става дума за Малкия принц. Няколко книги/поредици съм препрочитал, но това е книгата, която всеки път все едно я чета за първи.
"Duty is heavy as a mountain, death is light as a feather."
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6455
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Подхванах отново "Хрониките на Амбър", малко повече от десет години след първия път, когато ги четох.
Все същия кеф са си.
Честно казано, мисля, че в голяма степен зависи от книгата. Как да го обясня? Има и стриктно детски книги, които човек би чел с удоволствие и пораснал, но повечето... А и не е само това, на дванайсет иска екшън, приключения, магия, екшън, фантастика и екшън. Или поне аз бях така... Като поотрасне, вече иска и герои, диалог, стил и т.н. Не че ценя екшъна по-малко, де, в това отношение надали ще се променя. Въпросът е, че с израстването си читателят започва да прави разлика между екшън и зле описани битки, примерно.
Все същия кеф са си.
Честно казано, мисля, че в голяма степен зависи от книгата. Как да го обясня? Има и стриктно детски книги, които човек би чел с удоволствие и пораснал, но повечето... А и не е само това, на дванайсет иска екшън, приключения, магия, екшън, фантастика и екшън. Или поне аз бях така... Като поотрасне, вече иска и герои, диалог, стил и т.н. Не че ценя екшъна по-малко, де, в това отношение надали ще се променя. Въпросът е, че с израстването си читателят започва да прави разлика между екшън и зле описани битки, примерно.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
- ashandarey
- Smallfolk
- Posts: 9
- Joined: Fri Sep 03, 2010 11:40 am
Амбър и аз го препрочетох наскоро ...14 години след първия път ....Мислех че си спомням нещо, но се оказа че 80% от нещата ми бяха мъгла .... Иначе пак си умрях от кеф. Особено като завърши петата книга, последната с Коруин, все едно се разделих с най - добрия си приятел ...tigermaster wrote:Подхванах отново "Хрониките на Амбър", малко повече от десет години след първия път, когато ги четох.
Все същия кеф са си.
Честно казано, мисля, че в голяма степен зависи от книгата. Как да го обясня? Има и стриктно детски книги, които човек би чел с удоволствие и пораснал, но повечето... А и не е само това, на дванайсет иска екшън, приключения, магия, екшън, фантастика и екшън. Или поне аз бях така... Като поотрасне, вече иска и герои, диалог, стил и т.н. Не че ценя екшъна по-малко, де, в това отношение надали ще се променя. Въпросът е, че с израстването си читателят започва да прави разлика между екшън и зле описани битки, примерно.
"Duty is heavy as a mountain, death is light as a feather."
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 34 guests