ShadowDance

Истински здравото действие е в трета част; във втора има доста събития и светоизграждане, и линията на Глокта беше брилянтна, но големите развръзки си остават за накрая :>

Drigan wrote:Истински здравото действие е в трета част; във втора има доста събития и светоизграждане, и линията на Глокта беше брилянтна, но големите развръзки си остават за накрая :>

?
"Големите развръзки"? На тая трилогия краят й беше ясен поне 500 страници предварително. Нямаше нито едно изненадващо развитие. Както съм казал по-горе - Абъркромби е приятен, но нищо повече автор. Ебава се с клишетата, но туй сме го виждали вече, и по-добре. Безспорно става за едно четене, но приблизително половин година след въпросното даже не мога да си спомня тия главните за кво се бориха.

Типичен "знам-какво-да-не-правя-и-толкоз" писател и определено overrated събитие във фентъзито.

А ти ме дразниш, защото си един от двамата души, които съм чувал въобще да мрънкат за Абъркромби. Аз почти прочетох първата и ми хареса невероятно много.
Това, че на теб не ти е харесало е окей, имаш право на мнение. Но айде не ни обяснявай на нас, че е overrated, а?

E айде `ич да не си говорим, а? Обсъждаме книги бе, като не ти изнася моето мнение, не го чети и толкоз.

Тая поредица я спасява точно едно-единствено име и това име е Глокта, ако ми посочиш нещо друго впечатляващо в нея, ще ти пратя прегръдка през нета. Светът ли е някакъв мега оригинален? Яки фентъзи идеи нещо? Или пък титаничната атмосфера? Героите ли са изключителни (изключаем вече споменатия и донякъде Баяз)? Безумно интелигентен и/или заплетен сюжет ли има? Или пък не сме виждали подигравки с клишетата?

Аз, за разлика от теб, поне съм писал какво не ми харесва, а не цепя някакви "ХАРЕСА МИ НЕВЕРОЯТНО МНОГО, НЕ МИ КАЗВАЙ, ЧЕ Е ОУВЪРРЕЙТИД!".

Разбирам ако някой прави скок от.. да речем Салваторе към Абъркромби и му се струва, че е открил света, ама нали таковата.. вагоните с книги

Не, виж, аз нямам абсолютно нищо против да си изразяваш мнението и да не харесваш книгата, просто не казвай, че е overrated. Това, че не се е харесала на теб, не означава, че е надценена като цяло. Аз ще си изразя по-подробно мнението, когато прочета цялата поредица. За сега мога да кажа, че "Гласът на острието" ми харесва толкова много, защото успя да ме накара да я прочета за 3-4 дена не чак толкова активно четене, да ме кара да будувам до 4 сутринта и да ме потопи в света си.

А не може ли да е надценена според него? Ся, не е нужно да прикача по едно "по мое мнение" към всяко свое мнение, за да е ясно, че е негово мнение, нали?

Мен точно атмосферата ми хареса най-много, макар да не е изпадал в подробности и детайли за нито едно населено място на момента имах чуството че се разхождам по паветата на площада.

Dante wrote:Това, че не се е харесала на теб, не означава, че е надценена като цяло

Е това дали е надценено нещо не се решава от мнозинството. По дефиниция думата се отнася за неща, които са оценени незаслужено високо от твърде много хора. Пример за това - Аберкромби.

Говорете си по-интереснооо. Заинтересувайте меее.

(Ше зема да я тествам просто.)

Тествай, ще ми е интересно да прочета мнението ти.
Може направо с Best Served Cold, която е доста по-рафинирана - все пак началото на трилогията е първият му литературен опит изобщо, писан в свободното от работа време.

Плюс това никой не твърди, че авторът е върха на литературата - книгите си имат недостатъците, но за сметка на това са на 100% моят тип атмосфера, герои и хумор. Съответно заемам позицията на слепия фен и обявявам всички, за които Абъркромби е надценен, за умопомрачени.

Пичове, на мен тук ми се вижда следния проблем - повечето сте пораснали с по пет години откак го има тоя форум и литературните ви търсения са насочени в друга посока, а скаличката с критериите нараства неуморно, та е абсолютно в реда на нещата Abercrombie да ви е некъв средняшки.

То работата е, че по принцип фентъзито е в най-добрия случай средняшка литература (inb4 крясъка "Ма изключенията, те такова..." - изключенията, те са ясни). В контекста си пичът е отличен или поне отличителен. Много ясно са, че от някакъв момент нататък няма да ви е второ пришествие. Btw, ако не се лъжа, аз само в тоя форум съм чел, че комерс книги като оная вампирската гей изгъзица е строго окейна (Туайлайта тва, да не се обърка някой, че те безброй станаха), само щото нишата, в която се е набутала, е пълна с по-големи лайна от нея. Дори частично да се приложи подобна логика към Abercrombie, най-малкото си заслужава прочитането. Е, верно, не е Хемингуей, но пък това е все още форум предимно за фентъзи и фантастика, нали?

На момчето в мен, Абъркомби достави голямо удоволствие ...

Аз първо започнах с Best Served Cold и после като почнах трилогията съжалявях, има доста големи спойлери в книгата за съдбата на някои от героите тъй че просто няма смисъл

И аз така си оспойлих - даже предупреждавах в темата.

Аз трилогията я прочетох преди няколко месеца и даже бях решил да напиша нещо за нея тук по темата, но точно тогава и Vash и Ordo Malleus си писаха мнението за поредицата и аз се отказах, тъй като впечатленията им съвпадаха с моите до 80 процента- не исках да повтарям едно и също нещо казано преди това.
Първата и втората книга ме разочароваха, третата ми хареса, но цялата трилогия остави едно такова празно усещане в мен-все очаквах да се случи нещо голямо, изненадващо, епично, обаче това така и не стана за съжаление.
След време, обаче започнах да си обяснявам за себе си, че това може би е преднамерено-поредното клише, което автора е отказал да спази-вместо силни емоции, които да те завладеят след прочитането на някое хубаво фентъзи в "Първия закон" го има точно обратното- едно такова усещане, че нещата са се променили съвсем малко, всичко едва ли не е било напразно и безсмислено, било е ясно от самото начало на историята. И за моя изненада, като си обясних така нещата, трилогийката започна да ми харесва повече месеци след като я бях прочел, просто по свой си личен начин започнах да я харесвам.
Абъркромби като писател не ми допада заради това, че едва ли не се взима за "най- лошия пич във фентъзи литературата", чел съм някои неща от блога му и съм останал с такова впечатление. Просто не толкова добър за колкото се мисли- може и да стане някой ден...
"Първият закон" е пример за това колко успех за някоя книга могат да донесат добрата реклама- нали някъде го представяха като Гай Ричи и Тарантино във фентъзито , както и страшно доброто оформление на корицата- мен това ме зариби, когато още за първи път видях английските издания.
В крайна сметка мога да кажа, че "Първият закон" ми хареса, въпреки че далеч не толкова колкото ми се искаше и смятам някой ден да пробвам и някоя друга книга на Абъркромби.