Джо Аберкромби

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
algan
Smallfolk
Posts: 14
Joined: Wed Aug 25, 2010 2:41 pm
Location: far north

Post by algan » Sun Sep 12, 2010 12:28 pm

Claymore47_Fen wrote:А ще пишеш ли тук като излезе първата книга и колко ще струва,защото във Пингвините в Плевен няма много книги на Колибри и да разбера още в началото да дам заявка.
За съжаление не мога да отговоря с точност на нито един от двата въпроса. Предполагам, че ще излезе до месец, месец и половина, а колкото до цената - подобни книги отиват на около 16 лв. Отново, това е само моето мнение - всичко зависи от издателството. В момента, в който излезе, ще дам знак, за това гарантирам.

algan
Smallfolk
Posts: 14
Joined: Wed Aug 25, 2010 2:41 pm
Location: far north

Post by algan » Sat Sep 18, 2010 8:32 pm

Devoted of Slaanesh wrote:
algan wrote:Ами превода е готов (на първата част), което значи скоро. В момента работя по втората и тя също няма да се забави много.
Моля те да обърнеш внимание на редакторите за печатни грешки, мене като обикновен педант ме дразнят нечовешки!! Мерси :wink:
Правим каквото можем - чете се, препрочита се и тн. Редокторката е върха, ще има и коректор накрая - надявам се да няма проблеми.

algan
Smallfolk
Posts: 14
Joined: Wed Aug 25, 2010 2:41 pm
Location: far north

Post by algan » Sat Sep 18, 2010 8:36 pm

beliefcontrol wrote:algan - има ли някаква яснота с каква корица ще бъдат пуснати книгите?

Оригиналните английски са размазващи.
Ето я и току-що публикуваната от Джо снимка на предварителните копия на "The Heroes":
Spoiler: show
Image
Съжалявам, нямам идея за корицата, но това което мога да направя е да препоръчам да се мисли в същата насока като ориганалната.

raylight
Sorcerer
Posts: 377
Joined: Sat Aug 28, 2010 8:21 pm
Location: Sofia
Contact:

Post by raylight » Sat Sep 18, 2010 10:02 pm

При мен, както и при много други читатели е важно да се изгради емоционална връзка с героите, да се търси подсъзнателна идентификация с тях, затова ако те са отявлени непрокопсаници това може да ме спре да чета поредицата. Може би все пак авторът е толкова добър, че да развия симпатия към героите, дори и да са такива, каквито ги описват тук? Някой, който ги е чел, може ли да даде такова мнение :roll:
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.

User avatar
Beric
Paragon
Posts: 616
Joined: Wed Jan 21, 2004 6:16 pm
Location: 1st and goal

Post by Beric » Sat Sep 18, 2010 10:19 pm

Е определено не са тривиално клишираните герои във фентазито. Няма го сирачето овчарче да спасява света. Нито мъдрия стар учител маг да го напътства. Или пък ги има, но въобще не са това, което човек очаква. Във всички случаи обаче се страхотно изградени и запомнящи се. Все пак ако не ти допада Мартин или да речем Скот Линч, то и Аберкромби сигурно няма да ти хареса.

Най-добре да изкрънкаш колегата да пусне някой кратък откъс с Логън. Не знам дали можеш да се идентифицираш с него, но симпатия няма как да не предизвика :)

algan
Smallfolk
Posts: 14
Joined: Wed Aug 25, 2010 2:41 pm
Location: far north

Post by algan » Sat Sep 18, 2010 10:49 pm

Beric wrote:Е определено не са тривиално клишираните герои във фентазито. Няма го сирачето овчарче да спасява света. Нито мъдрия стар учител маг да го напътства. Или пък ги има, но въобще не са това, което човек очаква. Във всички случаи обаче се страхотно изградени и запомнящи се. Все пак ако не ти допада Мартин или да речем Скот Линч, то и Аберкромби сигурно няма да ти хареса.

Най-добре да изкрънкаш колегата да пусне някой кратък откъс с Логън. Не знам дали можеш да се идентифицираш с него, но симпатия няма как да не предизвика :)
Съмнявам се, че ще стане просто с една глава, че дори и с повече - трябва да се прочете книгата. На мен лично, любим образ ми стана инквизитор Глокта - брутален и безмилостен към "предателите", до такава степен мрази всичко и всички, че дори към себе си не изпитва нищо повече от омраза, но в края на първата книга, в една единствена глава, става ясно, че в душата му се е съхранила частица човещина. Една дума от отдавна загубен приятел го връща към живота. Естествено, това не го прави автоматично приветливия добряк, когото веднага ще харесаш - както той сам казва: "... нужно е повече от едно съжалявам..."

User avatar
logen
Smallfolk
Posts: 24
Joined: Tue Oct 26, 2010 8:50 pm
Location: Sofia
Contact:

Post by logen » Mon Nov 01, 2010 2:43 pm

"Острието" - книга първа от трилогията " Първият закон" на Джо Абъркромби ще излезе на 13 декември 2010 от издателство "Колибри".

Откъс от книгата :
Spoiler: show

Логън се втурна между дърветата. Босите му крака се хлъзгаха
в кишата и мокрите борови иглички, дъхът хриптеше в гърдите му,
главата му туптеше от нахлулата кръв. Спъна се и се просна странич-
но, за малко да си разпори корема на собствената си секира. Задъхан,
остана да лежи на земята. Взираше се през потъналата в мрак гора.
Сигурен беше, че само преди секунда Кучето беше до него, но
сега от човека нямаше и следа. За останалите не можеше да твърди
с положителност. Какъв водач само, да изгуби хората си по такъв
начин. Би трябвало да опита да се върне, но шанка бяха навсякъде.
Усещаше ги как пъплят между дърветата, носът му се изпълваше с
миризмата им. Стори му се, че някъде отляво дочу викове, може би
течеше битка. Логън бавно се изправи на крака, като се стараеше да
не предизвика никакъв шум. Изпука съчка и той рязко се извърна.
Към него се носеше копие. Едно копие със зловещ вид, с другия
край на което чевръсто приближаваше един шанка.
– Проклятие! – изруга Логън. Метна се настрани, подхлъзна се и
се просна по очи. Претърколи се в храсталака, в очакване всеки мо-
мент копието да го прониже в гърба. После, задъхан, скочи на крака.
Видя как блестящият връх на копието отново се стрелва към него и
се хвърли встрани от пътя му, като се шмугна зад дънера на едно го-
лямо дърво. Надзърна иззад него, а плоскоглавият изсъска и замахна
отново. Логън се показа за секунда от другата страна на дънера, след
което приклекна и отскочи настрана. Докато изскачаше иззад дърво-
то, изрева с цяло гърло и стовари секирата си. С остър звук острието
се вряза дълбоко в черепа на шанка. Чиста случайност, помисли си
Логън, но от друга страна, беше време и на него да му се усмихне
късметът.
Плоскоглавият остана неподвижен и запримига с очи. След това
започна да се олюлява и по лицето му потекоха струйки кръв. Накрая
се строполи в краката на Логън и започна да се гърчи на земята. При
това дръжката на секирата се изплъзна от пръстите на Логън. Той се
опита отново да я хване, но шанка някак успяваше все още да стиска
копието си и върхът му се мяташе насам-натам във въздуха.
– А-а-а! – изкряска Логън, когато острието на копието поряза ръ-
ката му.
В този момент една сянка се спусна върху лицето му. Още един
плоскоглав. При това много едър. Летеше към него във въздуха с раз-
перени ръце. Нямаше време за секирата. Нямаше време да избегне
удара. Понечи да отвори уста, но не произведе никакъв звук. Пък и
какво се казва в подобни случаи?
Двете тела едновременно се стовариха на земята и започнаха да
се търкалят в калта и окършените клони, докато двамата противници
ръмжаха и се блъскаха с юмруци един друг.
Логън прасна здраво главата си в корена на едно дърво и ухото
му писна. Някъде би трябвало да има нож, но не можеше да си спом-
ни къде точно. Двамата се претърколиха, после пак и пак надолу по
склона, докато всичко около тях не се завъртя стремглаво. През цяло-
то време Логън се мъчеше да удуши едрия плоскоглав, като същевре-
менно се опитваше да се отърси от замайването си. Напразно.
Идеята да си устроят лагер край клисурата изглеждаше добра.
Нямаше шанс някой да им се промъкне в гръб. Но ето че сега, когато
се изпързаля по корем на самия ръб на скалата, Логън я намери за
недотам удачна. Ръцете му започнаха да дерат мократа земя. Нищо,
освен пръст и кафяви борови иглички. Пръстите му безуспешно тър-
сеха в какво да се вкопчат. Логън започна да пада. Проскимтя тихо.
И тогава ръцете му сграбчиха нещо. Корен, стърчащ от пръстта
на самия ръб на клисурата. Логън се залюля над празното простран-
ство, останал без дъх, но здраво стиснал корена.
– Ха! – извика той. – Ха!
Още е жив. Нужни са повече от няколко плоскоглави, за да видят
сметката на Логън Деветопръстия. Той се опита да се издърпа наго-
ре, но без успех. Нещо тежко теглеше краката му. Логън погледна
надолу.
Клисурата беше дълбока. Много дълбока и с голи скалисти сипеи.
Тук-там по някое дърво бе прораснало в пукнатина в скалата и раз-
простираше клони над бездната. Далеч по-надолу, яростна и бърза,
съскаше реката. Разпенена бяла вода, с брегове, очертани от черни,
назъбени скали. Безспорно, реката бе лошата новина, но истинският
проблем се оказа по-близо. Големият шанка все още беше тук. Вкоп-
чил мръсните си ръце в левия глезен на Логън, той бавно се полюш-
ваше напред-назад.
– Проклятие – промърмори Логън.
Намираше се в голяма беда. Е, и преди бе попадал в сериозни
ситуации и беше оцелявал, само дето в момента нещата, изглежда,
нямаше накъде по-лошо да отидат. Това го накара да се замисли
над живота си. В този момент той му се стори като безсмислено,
изпълнено с горчивина съществувание. Никой няма полза от такъв
живот – низ от насилие и болка, мъки и разочарования. Ръцете му
вече започваха да се уморяват. Предмишниците му горяха. Големият
плоскоглав не даваше вид, че скоро ще падне. Всъщност дори се бе
изкатерил малко нагоре по крака на Логън. Сега спря и хвърли сви-
реп поглед изотдолу.
Ако Логън висеше за крака на шанка, най-вероятно би си казал:
„Животът ми зависи от този крак – по-добре да не рискувам“. Човек
би предпочел да си спаси кожата, пред това да убие врага си. Пробле-
мът бе, че шанка не разсъждаваха така, и Логън го знаеше. Затова не
бе голяма изненада, когато плоскоглавият отвори голямата си уста и
заби зъби в прасеца му.
– А-а-а!
Логън изръмжа и започна да пищи и рита с голата пета на свобод-
ния си крак. Той успя да отвори една кървяща рана в главата на шан-
ка, но от това хапането не престана. И колкото повече риташе Логън,
толкова повече ръцете му се изплъзваха от хлъзгавата повърхност.
Вече се бяха изхлузили до самия край на корена, който, изглежда,
щеше да се счупи всеки момент. Логън се опита да превъзмогне бол-
ката в ръцете и прасеца на крака си и да продължи да разсъждава
нормално. Явно щеше да падне. Въпросът бе във водата или върху
скалите? Изходът, по всичко личеше, не зависеше от него.
Имаш ли нещо за правене, по-добре приключвай бързо – няма
смисъл да живееш в страх от предстоящото. Това би казал баща му,
ако беше там. И Логън опря свободния си крак на скалата, пое дъл-
боко въздух и с всичката останала му сила се отблъсна и полетя.
Усети как зъбите отпускат захапката в прасеца му, малко след това и
ръцете пуснаха глезена и за момент Логън бе свободен.
Тогава започна падането. Бързо. Склоновете на клисурата профу-
чаха покрай него – сива скала, зелен мъх, тук-там задържал се сняг,
всичко се завъртя.
Логън бавно се усука във въздуха. Размаха безпомощно ръце и
крака. Беше прекалено изплашен, за да вика. Въздушната струя го
блъсна в очите, изопна дрехите му и изкара въздуха от устата му. Той
видя как големият шанка се блъсна в скалистия отвес, потрошеното
му тяло отскочи и се сгромоляса – със сигурност мъртво – върху един
камък. Гледката зарадва Логън, но щастието му бе краткотрайно.
Водата се надигна да го посрещне. Блъсна го със силата на връх-
литащ бик, изкара въздуха от гърдите му и мислите от главата му.
Всмука го и го погълна в студената си тъмнина…

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Tue Nov 02, 2010 9:03 am

Еее супер, гратс на всички.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4870
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Tue Nov 02, 2010 11:18 pm

Чакам с нетърпение.

User avatar
beliefcontrol
Paragon
Posts: 532
Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm

Post by beliefcontrol » Sun Dec 19, 2010 9:16 pm

Симпатичен трейлър на новата книга - The Heroes:

http://www.youtube.com/watch?v=p03k7D_f ... r_embedded
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4870
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Sun Dec 19, 2010 11:07 pm

Ба тоя трейлър верно е по-як от някои филмови трейлъри. :shock: :lol:

User avatar
logen
Smallfolk
Posts: 24
Joined: Tue Oct 26, 2010 8:50 pm
Location: Sofia
Contact:

"Гласът на Острието" - Джо Абъркромби

Post by logen » Thu Dec 23, 2010 3:16 pm

"Гласът на Острието" излезе.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4870
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Thu Dec 23, 2010 3:33 pm

Нали беше за 27-ми? :?

User avatar
Dante
Mistborn
Posts: 1275
Joined: Sun Jan 20, 2008 7:58 pm

Post by Dante » Thu Dec 23, 2010 11:38 pm

Хората ти го пускат по-рано, ти се оплакваш. :D
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4870
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Fri Dec 24, 2010 1:21 am

:lol: Ами българин съм. :lol: Дано да събера достатъчно пари по празниците обаче че да ми стигнат и за мангата,за Мъглородният,за това и за Сянката на умелите.По възможност и за Пергамента и Лъжите на Локи Ламора. :lol:

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 23 guests