За избирателното четене и прескачането на гледни точки

Post by **Roland** » Sat Jul 31, 2010 4:44 pm

Напоследък в един западен форум се разви дискусия по въпроса ок ли е да се прескачат глави с герои, които не те кефят, и това вреди ли на цялостното възприемане на книгата. Почна се от някаква патица, която обяви, че приключвала третия Мартин и МНОГО не й допадал, щото не бил адвенчър. Тя четяла само главите на Аря, Джон и още няколко души, но продължавало да не я кефи въпреки това @_@

Ето го линка към топика, който се разрази оттам (линк към самата патка не мога да дам, щото е в тяхната версия на "четено напоследък" и не ми се рови назад по страниците):

http://www.sffworld.com/forums/showthread.php?t=27794

Та, как четете вие? Аз съм върл противник на всякакво скипване, прескачане, четене по диагонал и т.н., за мен това е тотална подигравка и с автора, и с книгата, и общо взето съм си го позволявал само веднъж-два пъти за МНОГО ужасни книги, които е трябвало да ревюира, т.е. не съм можел да ги отеба просто.

passer-by · Post by **passer-by** » Sat Jul 31, 2010 4:50 pm

Прескачане съм правил само на твърде дълги описания на природни картини или на технически многословия (в романите на Кланси особено).

Ама цели глави не помня да съм прескачал. Дори да са от различни гледни точки като в Песента, неизбежно се губи информация. Ама пък на мен всяка гледна точка там ми беше интересна с нещо.

А оная ако чете Песента за адвенчър, леко се е заблудила. Може би като е чула, че е фентъзи е решила, че е от конвейерното.

Kolender · Post by **Kolender** » Sat Jul 31, 2010 5:15 pm

Определено съм на позицията на Роланд. Твърдо не прескачам текст - или го чета или спирам ако не ми допада. Смятам, че е неуважително спрямо труда на автора, пък и КЪМ мен самия като читател. Тъй или иначе си подбирам книгите и рядко се случва да не ми харесат - дори да не са точно мой тип има какво да оценя и си ги чета, но по-бавно. Преди време бях по-екстремно настроен и четях ако се случеше и по-посредствени книги докрай (гледах филмите от-до и т.н.), но вече го смятам за мазохизъм и не ми се губи излишно време.
Например последната книга, която започнах и спрях да чета беше "Обитаемият остров" на Стругацки. Прочетох около 30-50 страници, не помня точно, и спрях. Може би след време пак ще опитам, тъй като се води класика и определено не ми се стори посредствена, но просто не ме грабна.

Marfa · Post by **Marfa** » Sat Jul 31, 2010 5:16 pm

А, и аз не прескачам. Ся, песничките, дето ги пееха хобитите преди да спасят света, да речем, че съм ги скипнала - това от фентъзийните неща де, както и менюто на Елейн ако е на въпрос, но иначе ако си говорим сериозно, избирателно четях, докато не навърших седем. Тогава внезапно установих, че върша глупости и взех да чета нормално и всичко подред.

Demandred · Post by **Demandred** » Sat Jul 31, 2010 5:20 pm

Главите с Аря и Джон за мен са сред най-скучните (след тези с Бран, които са върха на скуката). Подборът явно й куца...

И аз не прескачам, щом съм хванал някоя книга, чета всичко. Ако ми стане твърде досадна, зарязвам и толкова. Песента обаче беше сред тези книги, които много ме изкушаваха, просто контрастът между страхотните интриги в главите на повечето герои и безумно скучните ми приключения из Севера или блатата на разни Старки е доста сериозен.

А, всъщност прескачам нещо, сега се сетих. Поезията на Ериксън в началото на главите на Малазана.

Claymore · Post by **Claymore** » Sat Jul 31, 2010 5:21 pm

Понякога ако някои страници са ми скучни ги прескачам като чета по няколко реда да видя дали има нещо интересно.А за цели глави никога не се е случвало.

Matrim · Post by **Matrim** » Sat Jul 31, 2010 5:31 pm

Аз прескачам параграфи като за световно ако са ми скучни, но пък цели глави май не съм освен когато четох единадесетото Колело от компа и главите с Елейн си го взеха.

Amikae · Post by **Amikae** » Sat Jul 31, 2010 5:32 pm

Аз лично, като си заделям време за четене, винаги гледам да ми е релаксирано и да не бързам за никъде. И всичко се чете, разбира се. A прескачането на по-досадните глави пак е един вид бързане. Аз смисъл не виждам в това. Книгите предоставят най-качествения сторителинг точно заради неограничените възможности и различните гледни точки. Може някоя сюжетна линия или персонаж, да са ми по-скучни, но това не означава, че същите не допринасят масивно за цялостното усещане на книгата. А и аз, като цяло, съм доста негативно настроен към хора, които скипват. За скипване считам и несериозното отношение по кино салоните, в началото на даден филм. Лиготиите и разговорите, докато началните сцени текат. Трябва да се пази тишина и да се обръща внимание на всеки детайл, ffs.

До сега съм чел по диагонал само най-затлачените части на Колелото, където се обсъждат тотални безумия. А и дори тогава не съм прескачал повече от 1-2 абзаца. А какво остава за цели глави.

Звучи много болно.

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Mon Aug 02, 2010 10:43 am

Никога нищо не прескачам.
Като се замисля случвало ми се е при четене на научна литература, когато съм запознат със съответната теория/идея или пък съм силно несъгласен/изнервен, но не и при художествени произведения.
И съм напълно съгласен с Рол, че това е подигравка с автор и какво ли още не. А и как да оцениш нещо, което не си схванал в цялост?

passer-by · Post by **passer-by** » Mon Aug 02, 2010 10:50 am

Относно споменатата многократно "подигравка с автора", с което изказване съм принципно съгласен - нямате ли понякога усещането, че авторът се подиграва с вас? Било като разтяга части от книгата до безобразие с цел пълнеж, било с други похвати?

(Още помня живо опита си да прочета седмия Дюн - оня на синчето и Кевин Андерсън, издаден в два тома с безумно малко полезно съдържание. Стигнах докъм една трета от първия том, прочетох финала на втория и запълних пролуката с преразказа от Уикипедията, който се оказа предостатъчен.)

Понеже тогава има известно основание читателят да попрескача или минава на диагонал отделни пасажи, струва ми се. Съгласен съм, че така съществува риск от пропускане на важен момент (някой даде много точен пример с "Клетниците" в същата тема във форплея), но от друга страна читателят си спестява раздразнение, чието изостряне би го довело до това съвсем да захвърли книгата.

armageddon · Post by **armageddon** » Mon Aug 02, 2010 12:30 pm

По принцип съм за четенето в последователност на дадена книга. Конкретно в случая на Колелото - последните 2 книги примерно, и Песента - особено 4та книга, обаче четох избирателно. Самия характер на отделните книги - различни гледни точки без особено много пресичания, както и различни попадения на скалата на кефометъра и досадността на даден персонаж - предразполагат за такъв тип четене.

dellusion · Post by **dellusion** » Mon Aug 02, 2010 1:18 pm

Като бях малък, прескачах параграфи с описания. Вече не го правя, мисля че дори това е подигравка с автора. Може да умра от скука, ама го добутвам до края. Ако пък реша, че автора се подиграва с мен като ми слага пълнеж - преставам да чета книгата, с това нямам никакви проблеми

.

tigermaster · Post by **tigermaster** » Mon Aug 02, 2010 1:37 pm

passer-by wrote:Относно споменатата многократно "подигравка с автора", с което изказване съм принципно съгласен - нямате ли понякога усещането, че авторът се подиграва с вас?

Ако преценя, че авторът се подиграва с мен, без да ми предложи достатъчно в замяна - т.е. история, герои, стил и т.н. - просто ще захвърля книгата му и няма да я отворя повече.
Сега, аз, принципно, като чета, не прескачам нищо. Нито параграфи, нито описания, нито дори части от описания. Затова и ми беше някак странно да разбера от тази тема, че има хора, които прескачат цели глави. На мен, лично, това ми е непонятно. Не съм чел Мартин, де, но дори най-досадните парчета от Колелото съм ги минал. Не че са ми останали в главата, ама...

Marfa · Post by **Marfa** » Mon Aug 02, 2010 1:50 pm

Аз обаче намирам разлика между избирателно четене и нечетене на скучни пасажи. Тоест, понеже доста хора вече цитират Колелото, за мен има разлика между това да прескоча описаното в детайли съдържание на гардероба на Елейн и това да прескоча всички глави, в които главното действащо лице е Елейн, най-малкото щото просто ще се чудя в един момент кой за какво се бори. Говорейки за Юго, там дори глави, в които се описва гардероба на главния герой, е рисковано да бъдат пропуснати, защото са сложени с цел, различна от изкуственото увеличаване на обема на някоя книга, но с Колелото нямам скрупули да пропусна поредната готварска рецепта за печена кокошка или някоя друга подобна простотия.

Или в оня пример на Рольо с кифлата, дето четяла само главите за Джон и Аря от Песента и решила, че книгата не й харесва... Това просто няма нужда да бъде коментирано, очевидно.

Post by **Moridin** » Mon Aug 02, 2010 2:11 pm

Аз не прескачам в истинския смисъл на думата. Изчитам всичко. Но супер често когато ми стане скучно, чета напред. После се връщам и си допрочитам. Това ми се случва и когато си търся къде съм стигнал (не ползвам отбелязки) и се зачета в някоя убер куул сцена. Сега, малко е себеспойлещо, ама иначе има опасност да зарежа книгата за твърде дълго, ако не знам, че има убер куул сцени нататък

За избирателното четене и прескачането на гледни точки

За избирателното четене и прескачането на гледни точки

Who is online