Непревеждани автори
Posted: Tue Apr 13, 2010 11:12 am
Понеже напоследък светът се отваря и все повече хора имат възможност да четат чуждоезикова литература в оригинал, било то чрез bookdepository, amazon или интернет, ми хрумна да отворим тема, в която да се споделят мнения за все още неиздавани в България автори. На мен лично рубриката Непреведено в списанието винаги ми е била много полезна и покрай нея се сдобих с The prince of nothing, The name of the wind и почти всичко на China Mieville. За съжаление обаче в тази рубрика се покрива само една книга месечно...
Та, книгите които съм чел на английски и бих препоръчал:
The Blade Itself (Joe Abercrombie) - малко случайно си я поръчах от bookdepository, но определено ми остави много силни впечатления. Не блести със супер новаторство, нито с кой знае колко действие в първа част, но трите гледни точки, от които се води действието, са свежи и нестандартни. Един от редките случаи, в които главните герои не ме дразнят до полуда! В книгата се проследява съдбата на могъщата човешка империя The Union (авторът не се е старал особено много да прикрие паралелите с реални държави), раздирана от вътрешни конфликти и заобиколена от врагове, играещи си с могъщи сили – империята на Gurkish на юг, която ще има по-сериозна роля в следващата част, и кралят на севера Bethod, подготвящ своята война срещу колониите в Angland. Тримата водещи герои са съответно най-великият, мразен и вечно оцеляващ северен воин, Logen the Bloody nine, дуелистът и армейски капитан в The Union – Jezal, и може би най-завладяващият герой, Glokta, бивш дуелист, бивш герой от война, бивш измъчван военопленник и настоящ силно осакатен инквизитор. И тримата герои са изключително интересни по свой собствен начин, с евентуалното изключение на Jezal, който в големи части от книгата е обрисуван като задръстен s**t. Водеща е и ролята на Byaz, First of the Magi, древен и изключително сприхав магьосник. Има и намеци за по-стари сюжетни линии, за задоволителна дълга предистория, но все още не мога да кажа как са реализирани в следващите части... С нетърпение очаквам да се сдобия с втората част от поредицата – доколкото ми е известно, тя е трилогия, третата част вече е излязла и не знам дали се предполага да има още проточени продължения.
The Warlord Chronicles (Bernard Cornwell) – една по-стара поредица, започваща с The Winter King, която някога изрових в Хеликон. Авторът представя нов прочит на легендите за крал Артур. В съзнанието ми най-яркия паралел е с Троя на Дейвид Гемел. Това е измислена история, но изглежда далеч по-истинска от захаросаните легенди. Рицарите са просто бронирани конници, газещи бягащите пешаци; кралствата са несигурни бретански съюзи, вкопчили се в руините на римската империя, мъчещи се да устоят на прииждащите саксонци и на вътрешните си конфликти. До голяма степен в трите книги се разказва за магията – умиращата магия на старите друиди, изтляваща от света с надигането на християнството. Но действителната магия е съвсем малко – може би колкото странните дарби на Касандра от Троя. Наистина завладяващо четиво, в което героите грабват, историята те изпълва с печал, а хепиендът е като в истинския живот – всички се стремят към него, но малцина го постигат... Трилогия, не е развлечено в дълга поредица като някои от другите серии на този автор.
The Age of Fire (E. E. Knight) – поствам тази поредица с известни съмнения. Мен лично тя ме завладя – но понеже главните герои са дракони. За съжаление авторът никога няма да бъде светило в жанра – просто в книгите има твърде много слабости, които съм в състояние да преглътна единствено заради опита да се пресъздаде гледната точка на един дракон. Първата книга според мен беше доста силна, но впоследствие се забеляза известно отстъпление, а към четвърта част вече започва да си личи, че авторът е на хонорар и бърза да си изпълни сроковете. На кратко в поредицата се разказва за типичен Forgotten Realms свят на джуджета, хора и елфи, в който драконите са на изчезване. И когато люпилото на двойка дракони е открито от джуджетата и родителите са убити, три дракончета се оказват захвърлени в суровия свят, и всяко от тях трябва само да намери мястото си в него... Това общо-взето покрива първите три части. Поредицата е планирана да бъде от шест книги, като шестата излиза скоро. Приятно четиво, ако обичаш дракони и си склонен да преглътнеш множеството несъвършенства – но нереализираният потенциал понякога ме изкарва от нерви...
Та, книгите които съм чел на английски и бих препоръчал:
The Blade Itself (Joe Abercrombie) - малко случайно си я поръчах от bookdepository, но определено ми остави много силни впечатления. Не блести със супер новаторство, нито с кой знае колко действие в първа част, но трите гледни точки, от които се води действието, са свежи и нестандартни. Един от редките случаи, в които главните герои не ме дразнят до полуда! В книгата се проследява съдбата на могъщата човешка империя The Union (авторът не се е старал особено много да прикрие паралелите с реални държави), раздирана от вътрешни конфликти и заобиколена от врагове, играещи си с могъщи сили – империята на Gurkish на юг, която ще има по-сериозна роля в следващата част, и кралят на севера Bethod, подготвящ своята война срещу колониите в Angland. Тримата водещи герои са съответно най-великият, мразен и вечно оцеляващ северен воин, Logen the Bloody nine, дуелистът и армейски капитан в The Union – Jezal, и може би най-завладяващият герой, Glokta, бивш дуелист, бивш герой от война, бивш измъчван военопленник и настоящ силно осакатен инквизитор. И тримата герои са изключително интересни по свой собствен начин, с евентуалното изключение на Jezal, който в големи части от книгата е обрисуван като задръстен s**t. Водеща е и ролята на Byaz, First of the Magi, древен и изключително сприхав магьосник. Има и намеци за по-стари сюжетни линии, за задоволителна дълга предистория, но все още не мога да кажа как са реализирани в следващите части... С нетърпение очаквам да се сдобия с втората част от поредицата – доколкото ми е известно, тя е трилогия, третата част вече е излязла и не знам дали се предполага да има още проточени продължения.
The Warlord Chronicles (Bernard Cornwell) – една по-стара поредица, започваща с The Winter King, която някога изрових в Хеликон. Авторът представя нов прочит на легендите за крал Артур. В съзнанието ми най-яркия паралел е с Троя на Дейвид Гемел. Това е измислена история, но изглежда далеч по-истинска от захаросаните легенди. Рицарите са просто бронирани конници, газещи бягащите пешаци; кралствата са несигурни бретански съюзи, вкопчили се в руините на римската империя, мъчещи се да устоят на прииждащите саксонци и на вътрешните си конфликти. До голяма степен в трите книги се разказва за магията – умиращата магия на старите друиди, изтляваща от света с надигането на християнството. Но действителната магия е съвсем малко – може би колкото странните дарби на Касандра от Троя. Наистина завладяващо четиво, в което героите грабват, историята те изпълва с печал, а хепиендът е като в истинския живот – всички се стремят към него, но малцина го постигат... Трилогия, не е развлечено в дълга поредица като някои от другите серии на този автор.
The Age of Fire (E. E. Knight) – поствам тази поредица с известни съмнения. Мен лично тя ме завладя – но понеже главните герои са дракони. За съжаление авторът никога няма да бъде светило в жанра – просто в книгите има твърде много слабости, които съм в състояние да преглътна единствено заради опита да се пресъздаде гледната точка на един дракон. Първата книга според мен беше доста силна, но впоследствие се забеляза известно отстъпление, а към четвърта част вече започва да си личи, че авторът е на хонорар и бърза да си изпълни сроковете. На кратко в поредицата се разказва за типичен Forgotten Realms свят на джуджета, хора и елфи, в който драконите са на изчезване. И когато люпилото на двойка дракони е открито от джуджетата и родителите са убити, три дракончета се оказват захвърлени в суровия свят, и всяко от тях трябва само да намери мястото си в него... Това общо-взето покрива първите три части. Поредицата е планирана да бъде от шест книги, като шестата излиза скоро. Приятно четиво, ако обичаш дракони и си склонен да преглътнеш множеството несъвършенства – но нереализираният потенциал понякога ме изкарва от нерви...