ShadowDance

С теб съм за Тенсуун
Иначе уви не помня достатъчно от книгата, че да коментирам, май ше ми трябва опресняване в някое уики преди четвъртата :/

О да, тая книга почти ме отказа от Сандерсън навремето. Слава богу третата е рутеж.

Иначе и аз нищичко не помня вече от тия детайли, но аз обикновено разчитам като почна новата книга, тя да ме подсети.

Прочее, Хармония е БУКВАЛНО най-flaccid и нефелния Шард евър.

Оковите на скръбта да види, ръкавите на скръбта да пипне.
Най-после получихме така дълго чаканите отговори на основния въпрос, който движеше светостроенето на цялата поредица за мъглородените и ни оставяше будни не една и две вечери, в бурно четене и обсъждане на фенски теории, хвърляне на астрален боб, и смятане на фентъзи интеграли. А именно - Какво Се е Случило Със Супер Секретните гривни на антагониста от книга 1, дето умря преди 4 книги и дори не бяха споменавани досега...
Осъзнавам, че книгата не е толкова зле, и даже е подобрение спрямо Отсенки от себе си в някои направления, обаче историята и решенията на Сандърсън ме дразнят на всякакво възможно ниво.
Котерията е още по-хиперболизирана версия на марвелската Хидра, отколкото беше в предните книги. Едновременно агентите им са навсякъде, притежават неизчерпаеми количества хора, аломанти и ресурси. И също така са свръхсекретни и неуловими, не оставят нито документални, нито каквито и да било други следи от операциите си. На всичкото отгоре ги води такъв макиавелиански гений, дето би накарал и Мориарти да се изчерви.
Уакс е все така пълно дърво и е или супер детектив, или не се досеща за най-очевидните неща, в зависимост какво е нужно на плота в момента. Уейн е още по досаден с простотиите си отколкото беше в предните книги. Изобщо такива истории тип ще спасяваме света и всичко е тежко и драматично никога не са ми работили добре с този тип comic relief хапещи се герои, които въобще не взимат ситуацията на сериозно, ама някак си винаги им се разминава.
Романсът на Уакс със Стерис имаше своите моменти, но всички те бяха помрачени от досадните самосъжалителни разсъждения на Стерис, които започнаха като хитър gimmick, но се изродиха в досаден ритуал около всяка екшън сцена. Изобщо, всичко е по- в тази книга.

И въпреки уж големите stake-ове, накрая ни дръпнаха същия номер като в предната книга. Не само че не се отговори на много от висящите нишки от предните книги, но и почти нищо, случващо се в тази книга нямаше значение, всички наистина интересни разкрития се оставиха за по-нататък, и приключихме със доста слаб клифхенгър тип още-по-голямото-древно-зло-се-надига.

Екшънът иначе ми хареса този път, имаше креативни сцени, които все пак бяха достатъчно убедителни и не биеха на natural 20 комбота, каквито Сандърсън обича да си слага по принцип.
Накрая Брандън си постила за интересна 4-та книга с разкритията за планетата, но о Хармонийо, не е в най-добрата си форма с тази трилогия. Дори накрая не ни показаха какво става с кандрата, дето задвижи цялото действие. От недоспиването ще да е забравил.

6/10

Shadows for Silence in the Forests of Hell ми хареса доста и имаше точната дължина да не доскучае. Не се хайпнах за още неща в този свят, но тази повест е стабилна.

Много висок праг имаш

Отдавна съм казал, на всеослушание, че Сандърсън ми е любимият автор, но който не го знае - да го знае.

Ще коментирам поредицата Дръзки, и ще започна с Към Небето


Към Небето е освежаваща книга, която по-всичко личи ще бъде филмирана. Книгата има много общо със Сагата за Ендър, но ако трябва да сравнявам с филми бих заложил, че има и влияния от Топ Гън - едни пилоти се учат в една база, а също имат и истински сражения. Като сила на книгата отбелязвам леките диалози и хумора на Ем-бот, така и това че няма характерна любовна нишка с която са характерни много от тийн-фентъзитата напоследък (например тези на Касандра Клеър); не е без значение, че книгата поставя и философски проблеми, например че адмирал Железен Юмрук не може пълноценно да използва кораби и пилоти в едно кастово общество, защото връзкарите се спасяват по време на война, ав същото време е принудена да се откаже от качествен пилот; представени са двете гледни точки - на Спенса и на адмирал Железен Юмрук, т.е. тук с времето се разкриват причините за позицията на антигероя и те са основателни. Към небето е книга, която надгражда характерите с времето, тя носи нови и нови знания с всяка страница
Ако трябва да се дразня на нещо, то е че при Сандърсън почти всеки герой е сирак (Ритматистът, Към Небето, Вин от Мъглороден и пр.)В това отношение предпочитам да чета Робин Хоб. Но човек не може да има всичко. Лично аз смятам, че Дръзки е една от най-добрите поредици, които съм чел в последните 10 години, а те са доста.
И ви я препоръчвам. Книгите са общо 4, две са изезли /Към Небето, Към Звездите/ а превода на трета се очаква към ноември тази година.

@ Matriм Много е важно доколко разширяваме понятието "фентъзи"* и какво разбираме под "успешен" да имаш 1 милион печалба? да имаш 10 милиона? да имаш 100 милиона приходи от книги?. Има доста жени-писателки на фентъзи и фантастика - Робин Хоб/МаргаретЛидхолм, Луис Бюджелод, Джоан Роулинг, Касандра Клеър, Сара Маас,, Урсула Гуин, Вероника Рот, Сюзън Бет Пфефър, Мери Лу, и т.н. списъкът е дълъг. Спорно е доколко и Ан Райс пише ужаси, и дали на тях не трябва да се гледа като на фентъзи с елемент на психо /например Вещиците Талтош/. От по новите писателки вероятно можем д а споменем имената на Наоми Новик и Катрин Арден Всяка от тях е спечелила милиони от книгите си.
Относно поредиците - без значение дали си мъж или жена някои хора пишат стегнато, други не Сандърсън и Хоб (в активният си период) са примери за хора издаващи по една книга но година-две, Мартин издава една книга на пет-шест години, а по основната поредица не е издавал нищо от десет години. Тук няма значение дали си мъж - жена, а дали си мързелив и дали си егоманиак

*Ан Райс можем ли да я броим за фентъзи или н е? Ами Лъвкрафг? Ами Р. Леймън? Пратчет е твърде нестандартен, побира ли се в жанра "фентъзи"? Зелазни размива границите на фентъзито и фантатиската. Въобще какво е фентъзито? Границите са малко неясни

Минавам само да кажа, че не издържах да чета няколко поредни повести на английски, и почнах вместо това Сияйни Слова (с което си развалих реда за четене..). Засега съм до средата и съм много доволен, книгата показва голямо подобрение спрямо Пътят на Кралете. Героите вече правят и интересни неща, вместо само да се носят по плота и да се самосъжаляват. Шалан започна да придобива гръбнак, а Каладин вече не ми предизвиква желание да се пресегна през страниците и да го плесна след всеки вътрешен монлог за това колко е раздвоен и как мрази светлооки.
Разкрития за света също взеха да се появяват спорадично и да не са съвсем скучни (ако и цялостната нужда от тази поредица все още да ми е малко мътна). Изобщо, виждам потенциал в тази поредица. Не съм чел дългите теми във форума и не съм се спойлил, така че не ми казвайте ако нататъка всичко се разваля, искам да си остана наивен, но засега ми харесва доста повече от втория мъглороден и от пътят на кралете, която нямаша кой знае какво да предложи срещу 1000 страничната инвестиция, която изисква от читателя.

Сияйни слова е най-добрата от поредицата (дотук), но няма някакъв радикален спад в качеството след нея въпреки частичен хейт по темите. Инак аз за съжаление не съм чел още Skyward, та не мога да отговоря адекватно на @Mat Kauton

Аз съм чел всичко или почти всичко на Сандърсън. Първият Мъглороден е разбиващ. Следващите 2, не са на това ниво, но все пак държат високо ниво. Втора Ера на Мъглороден - Уакс и Уейн - обаче ми се струва доста ниско ниво като цяло.
За сметка на това трилогията Възмездителите /Стоманено Сърце, Зарево, Злочестие/, Душата на императора и Ритматистът (въпреки че последнfто е детска книжка, пък и поредицата е недовършена и затоава е с отворен край, но пък е много хубава книжка) са супер
на Легион първите две книги са чудесни, но завършека на трилогията ме обля като студен душ. Сандърсън не го бива да пише завършеци
Летописите са много епични, но аз не обичам чак толкоз епични книги, в един момент ми се разля действието. Спиращият войната пък просто не е моята книга
Дръзки /Skyward, Starsight..../ е може би най-добрата поредица на Сандърсън и е прекрасна новината, че вече е завършили и Дръзки 3, а през ноември ще излиза и на български трета част, та до година-две ще завърши четирилогията. Доколкото знам правата вече са купени и поредицата ще се филмира, та ще се прави сериал.
Тези дни ако не ме мързи, може да дразна няколко реда за поредицата.

Мен Starsight много силно ме разочарова. Нямам особено големи очаквания за третата книга, Сандерсън като цяло не е добър в средните части.

Втората част е доста различна от първата и затова е разбираемо, че те е разочаровала.Като плюсове слагам, че получаваме отговори на важни въпроси от първата книга

Spoiler: show

Откъде са взели кремляните? Как е избухнала войната? Кои са Очите? как се осъществява хиперскока ? Защо Ем Бот трябва да събира охлюви?и пр.

, а Спенса надгражда образа си. Интересно бе, когато тя се срещна със своето огледално аз, в лицето на онази другата землянка. Самата Спенса обаче вече не беше такава мислеше по-глобално. От друга страна обаче развитието на сюжетната линия отива в Съвсем друа посока, това е несъмнен минус прощаваме се с адмирал Железен Юмрук, а Коб, Дърдорко и Досадник почти не се появяват, Кималин е само бегло спомената; въведени са нови герои. Според мен двете линии ще се съберат в третата част, лично на мен сюжета във втора част също ми допада,но разбирам хората, които са разочаровани от сюжетното развитие, признавам не може да се сравнява с първа.

Проблемът е, че за мен отговорите бяха минус. Повечето мистерии бяха по-интересни преди да се разкрият. Но ще видим де. Просто ми е неясно защо това трябваше да са четири книги, предвид че втората е някаква недоизпечена версия на military school...

Тя втората поне има ли някакъв смислен завършек, или всичко остава да виси в нищото, както свърши и вторият Мъглороден? Да знам дали да си губя времето с нея.

tigermaster wrote: ↑

Sun May 16, 2021 6:01 pm

Тя втората поне има ли някакъв смислен завършек, или всичко остава да виси в нищото, както свърши и вторият Мъглороден? Да знам дали да си губя времето с нея.

Абсолютно отворена е накрая. Но ако изчакаш до ноември, ще можеш да я изядеш с продължението.

Естествено че е отворена. Няма как в една четирилогия, втората част да не е отворена, поне аз не съм чел поредица в която втората, третата, и т.н. част, която не е финална да не е с отворен край, а съм изчел доста поредици
Пак ще кажа има отговори на доста въпроси. Сега дали някой ще се зарадва от тези отговори - това е друг въпрос.
Лично за мен има и някои доста силни сцени, например

Spoiler: show

Когато Спенса е уж на изпитателен полет в мозъка на Онова Нещо (а мозъка му уж е убит), тя вижда едно голямо огледало, после осъзнава че то е Око и я гледа и Аааааа.....а после разбира, че нейната партньорка не е видяла същото нещо и че ония които я пращат не са сто процента сигурни, че Нещото е умряло.

Като цяло имах чувството, че чета за ЕС, който с политиката на моркова и тоягата прилапва малките държави и има налага колониална политика. В много отношения Дръзки 2 показваше несправедливостта на света, особено как използват младите пилоти за пушечно месо. И тук Сандърсън се съсредоточава основно върху сетинга и логическото развитие на сюжета. Не ме кефеше, че едната сюжетна линия пострада за сметка на другата, но Спенса нямаше как да получи своите отгвори ако не изостави приятелите си. Според мен има мегдан не за още 2, а за още 3 книги.

Spoiler: show

Нека не забравяме,че Спенса очаква да се свърже и с хора от Друга планета, а после да ги свърже с Метален Рой.

, а Досадник

Spoiler: show

откри начин за хиперскокове през Космоса

както и че Онова нещо, на което забравих името

Spoiler: show

e проникнало в самия Метален рой и се е скрило в планетата

Няма да твърдя, че Дръзки 1, не ми е бил по-интересен от Дръзки 2, но лично мен и втората част ме държа с приковано внимание и като излезе през ноември третата на български ще я купя.