Брандън Сандерсън

[Trip]

Ами там е работата, че това е преди всичко приключенска комерсиална поредица (именно поредица, та не е лошо човек да има това предвид като разглежда идеите в първата книга) и като в такава, концепциите са "олекотени" и смляни (може би не съзнателно, но Сандерсън е направил компромис предвид каква по същество е книгата му).

Не съм чел нищо негово освен тази трилогия обаче, така че не знам дали в интелектуално отношение просто толкова си може (в смисъл, не е някакъв heavyweight мислител), или се съобразява с жанра си. А може да е недостатък именно на това как ги поднася, т.е. на стила му. Но човекът е на 34-35 май, така че има накъде да се развива още.

Иначе за прозата, факт е, че не е нищо особено, а това описание на Лутадел не е толкова ужасТно, колкото е бая схематично. Гледам да не се впечатлявам от функционалност и схематичност, щото тва да му е проблемът на епичното фентъзи...

[thorn]

Ок, но фентъзито в момента се опитва да е и още нещо освен приключенски комерс и Сандерсън е част от тази тенденция, доколкото мога да съдя от книгата. В крайна сметка той се опитва да задълбава доста повече, отколкото жанрът го изисква, така че да, проблемът не е дали е достатъчно "интелектуален" автор (ясно е, че не е Камю), а това, че в най-добрия случай не си дава достатъчно зор, за да бъде и писането му също толкова sophisticated. Иначе си прав, в сравнение с „бащиците” на многотомните фентъзи дрисни, Сандерсън е перфектен, но на мен като читател, дори и жанрът и аудиторията да ги допускат, компромиси не ми трябват, щом има потенциал за повече.

[Roland]

Силно несъгласен съм с този подход на разсъждения. Фентъзито се опитва именно да спре да е ЕДИН жанр, а да се разклони в повече разнообразни посоки. Приключенско фентъзи без претенции ТРЯБВА да има и за мен Сандерсън е в тази категория, само дето го пише по-кадърно от драскачите досега.

[thorn]

Смяташ, че The Final Empire няма претенции? С рекламната си кампания, че разчупва фентъзи клишета от времето на Толкин? С дарк атмосферата си, с родеенето си с ню уиърд (поне що се отнася до фиксацията му с Града и псевдонаучността на аломантията), с разсъжденията вътре?

Бтв аз не смятам, че жанрът се опитва да се раздроби според нивото си, а обратното – опитва се да се консолидира като по-„сериозна” литература, независимо как се класифицира. Да не говорим, че нищо не пречи една книга да е забавна плюс кадърно написана и идейна.

[Roland]

За мен писането на Сандерсън е точно такова. За реклмната кампания не знам, явно съм я пропуснал. Но според мен виждаш в целите на автора повече, отколкото всъщност има. Това родеене с Ню Уиърд например е абсурд. Фентъзито от дълбока древност се занимава с Града. И Пат Ротфъс ли се родее с Ню Уиърд? Или Скот Линч?

[thorn]

The promotional material for Brandon Sanderson's Mistborn: The Final Empire represents the novel as a fantasy that "dares to turn a genre on its head" by asking the question "What if Frodo failed?"

Трудно ми е да споря с определения като абсурд, но един от елементите на ню уиърда е точно градът като герой. Малко ми е странно и изказването, че фентъзито от дълбока древност се занимава с Града. Точно обратното е, фентъзито по дифолт е антиурбанистично.

При Ротфъс въобще не претендирам, че има подобно нещо, там всичко е толкова generic, че не се сещам въобще за света. Но при Линч определено има такива моменти.

[Roland]

Има огромна разлика между това сетингът да е град и Градът да е герой. В НИТО един момент от книгата Лутадел не е важен сам по себе си и определено няма дори намек, че е "герой".

[LightOne]

Някой тука да е чел "Warbreaker" и съответно да има мнение?

[SotHK]

Някой тука да е чел "Warbreaker" и съответно да има мнение?

Да, четох я наскоро. Прилагам и коментарите си към нея:
+ достатъчно интересна
+ добър прогрес в развитието на героите
+ интересна и развита концепция за "магията"
+ лека за четене
+ отворен край
+ офиално пусната електронна версия от Сандерсън
+ Warbreaker the Peaceful
+ Nightblood

- отворен край
- като приложение на книгата е описана концепцията за "магията", без да са използвани всичките и елементи в книгата
- кратка
- Warbreaker the Peaceful

За момента това мога да си спомня от прочита, без да спойлвам книгата

[thorn]

Има огромна разлика между това сетингът да е град и Градът да е герой. В НИТО един момент от книгата Лутадел не е важен сам по себе си и определено няма дори намек, че е "герой".

В нито един момент не е важен сам по себе си ли? Чак в НИТО един...

Действието се развива почти през цялото време в Лутадел, при все сухотата на описанията Сандерсън се опитал да му предаде индивидуалност, за Келсиер превземането на града означава превземане на империята, Лутадел е олицетворение на властта на Lord Ruler-а и

Spoiler: show

дори финално не смъртта му, а контролът над града се оказва решаващ за героите.

И ако всичко това не означава, че Лутадел е важен, не знам какво би могло.

[Roland]

До тук в поста ти няма нищо, което да обвързва книгата с ню уиърд. Всичкото горе е политика и нормално описание на декора.

[Trip]

Торн, мисля, можеш да видиш колко фундаментално различни са Лутадел и градовете у Чайна Миевил, Джеф Вандемер или Геймън (Neverwhere) примерно.

А контролът над града

Spoiler: show

в останалите 2 книги, оказва се, значи точно една плюнка.

А придаването на индивидуалност е, ще се съгласиш, абсолютно задължително, предвид че той е сцената на повечето случки в книгата. Това няма нищо общо с Ню Уиърд-подхода, доколкото може да се говори за такъв.

Не знам защо толкова държиш да забиваш в таксономии и да ръчкаш куб в кръгла дупка... Не че не е интересно, ама ако ще се води наистина дискусия ДАЛИ и КОИ Ню Уиърд характеристики притежава Мистборн, да не е баш толкова купешката...

[thorn]

Трип, аз не знам колко акъл имам в главата си, малко явно щом отделям време да пиша тия постове и щото не разбрах нито какво е вашето определение за ню уиърд, или доколко Мистборн е в духа на класическото фентъзи или се е повлиял от по-модерни жанрове, или дали пък Лутадел в крайна сметка има доста общо с градовете на Миевил, Вандeмер и Геймън и т.н., защото е в центъра на сюжета, а не е просто сетинг и защо, по дяволите, продължавам да се повтарям, сигурно е от анално-ретентивните ми склонности...

[Trip]

Ти твърдиш, че Мистборн има нещо общо с Ню Уиърд.
Ти трябва да дадеш определение на Ню Уиърд.
Казаното от теб до момента не е и не включва определение за Ню Уиърд.

-> Нямаме обща основа за обсъждане на тая книга.

А доколко Мистборн е в духа на класическото фентъзи - тропите, които ТРИЛОГИЯТА развива - борбата между Доброто и Злото (буквално), есхатологичната рамка, в която е развит сюжетът, мащабните измерения, които гореспоменатата борба добива, ИЗЛИЗАНЕТО от рамките на града, НЕиндивидуализирането му като alethic quirk сам по себе си (http://notesfromthegeekshow.blogspot.co ... ative.html и после http://notesfromthegeekshow.blogspot.co ... amlet.html за справка относно quirk-oвете) , за разлика от метрото в Neverwhere и Ънлъндън, например, и единствената "специална" локация в Лутадел ВСЪЩНОСТ е дворецът на Lord Ruler-ът, при това е специална не сама по себе си, а защото оня живее вътре - за мен това са няколко доста индикации, че Мистборн е епично фентъзи, а не е Ню Уиърд.

Освен това смятам, че терминология, включваща понятия като "сюжет", просто не разполага с потенциала за някаква плодотворна дискусия по въпроса и за разграничаване на нюанси като какво е туй Ню Уиърд и с какво е специално.

[thorn]

Много си прав, липсва ми потенциала.